№ 2558
гр. Варна, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20233110103748 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на предявен от Г.
А. Г., ЕГН ********** с адрес с. Б., община Г. срещу „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 иск с правно основание чл. 124 от
ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не
дължи изпълнение на следните вземания: 2485,35лева, представляваща
стойност на ВиК услуги по издадени фактури в периода 05.02.2008г. до
04.03.2020г. за аб. № 1124165 за обект на потребление гр. Варна, жк Чайка
бл.3, вх.Б, ап.58 и 1872,59лева, представляваща начислени лихви за забава
върху главницата за периода 05.02.2008г. до 04.30.2020г.вкл.; 154,80лева,
представляваща сбор от съдебно- деловодни разноски по фактури №
********** и № **********/18.08.2017г., 130,69лева представляваща
разноски по фактури № ********** и № **********/20.05.2016г. и
103,65лева, представляваща начислени разноски по прекратено ч.гр.д. №
8610/2022г. на ВРС.
Въз основа на договор за замяна по НА № 22/2003г., заедно с
родителите си придобил собствеността върху апартамент № 58 в ****. От
този момент ползвали жилището. Отчитането на предоставени и потребени
ВиК услуги в имота се отчитало по аб. №1124165. Понастоящем родителите
му са починали и той е единствен техен наследник. Твърди, че при направена
електронна справка за размера на задълженията си, констатирал начислено
задължение за главница и лихви за периода 05.02.2008г.- 05.07.2022г. в
размер на общо 5490,20лева. Наред с това били начислени и съдебни
разноски. Твърди, че никога не е бил страна в съдебно дело. По отношение на
начислените суми за консумирана питейна вода и отведена канална вода, а и
за разноските начислени в периода 05.02.2008г.- 04.03.2020г. предвид
1
периодичния характер на вземането твърди, че е изтекла кратката погасителна
давност по чл. 111 от ЗЗД, поради което и вземането не подлежи на
изпълнение. По отношение на разноските от 103,65лева по фактури от
05.07.2022г. твърди, че те са били начислени като сторени по ч.гр.д. №
8610/2022г. на ВРС, което е било заведено срещу покойната му майка и като
такова прекратено, респективно липсвало основание за тяхната дължимост.
Позовава се на погасяване на задължението за разноски вследствие на
изтичане на петгодишен давност срок.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД.
В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният
представител на ищеца поддържа становището си по същество, като отправя
искане за уважаване на предявения отрицателен установителен иск.
Пълномощникът на ответното дружество в пледоарията си в хода на
устните състезания признава факта на настъпила кратка погасителна давност
по чл. 11 от ЗЗД, както и на общия петгодишен давностен срок. Сочи, че
ищецът е могъл да направи възражение пред самото дружество, което е щяло
да бъде уважено, поради което счита, че ответникът не е станал повод за
завеждане на делото и претендира присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски в производството.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на
процесните суми намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал.
1 от ГПК, която налага в тежест на ищеца да докаже твърдените факти, с
които обосновава правния си интерес от търсената защита, както и
предпоставките за прилагане на института на погасителната давност- датата
на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на
законоустановения давностен срок.
Наличието на правен интерес у ищеца от провеждане на исковата
защита съществува безспорно и произтича от правото му да отрече със сила
на пресъдено нещо притезателния характер на задълженията си към ответното
дружество, за които не е налице спор, че към датата на приключване на
съдебното дирене в производството съществуват в по клиентската му партида
към водоснабдителното предприятие. Видно от приложената справка от
интернет страницата на „ВиК –Варна“ ООД посочените фактури за
задължения на клиента с абонатен № 1124165 са съществували и не са били
заличени към 24.03.2023 г. Не са наведени твърдения, респективно липсват и
доказателства същите да са отписани и в хода на производството.
Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и чл.
2, ал.1, т. 1 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от "Водоснабдяване и канализация - Варна", потребители на ВиК услуги са
2
юридическите или физическите лица – собственици или ползватели на имоти,
за които се предоставят ВиК услуги.
С представения по делото нот. акт за замяна на недвижими имоти Г. А.
Г. е придобил ½ ид.ч., а родителите му А. Г. Г. и В. Г.а Д. останалата ½ ид.ч.
от процесния недвижим имот, находящ се в ****. С откриване на
наследството на наследодателите на ищеца, видно от приложеното
удостоверение за наследници, ищецът е придобил собствеността върху
жилището в пълен обем, с оглед на което същият има и качеството на
потребител по смисъла на чл. 2, ал.1, т. 1 от Общи условия и като такъв е
задължен да заплаща ползваните услуги, отчетени по предвидения в
цитираните Общи условия ред.
Основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на
ползваните услуги, в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл. 33, ал.
2/, като при неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на
ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал.
1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.
В настоящия случай не е налице спор между страните относно
правопогасяващия факт на задълженията, предмет на исковата претенция, а
именно изтекла погасителна давност, като настъпването му е признато в хода
на устните състезания от процесуалния представител на ответника. В същото
време, от представеното електронно извлечение на клиент № 1124165,
съответстващ на клиентиския номер на абоната, се установява, че последната
процесна фактура, чиято недължимост се претендира, е тази, издадена на
04.03.2020 г. Както вече беше посочено, задължение на потребителя е да
заплаща стойността на ползваните услуги, в 30-дневен срок след датата на
фактуриране чл. 33, ал. 2 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от "Водоснабдяване и канализация - Варна". Изискуемостта на
последното процесно главно задължение е настъпила на 04.04.2020 г., като с
оглед характера на същото като периодично такова, приложение намира
тригодишната давност по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, която е изтекла на 04.04.2023
г. При съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да се
приеме, че давностният срок е изтекъл в хода на производството, след
предявяване на исковата молба, а всички други главници са погасени поради
настъпила погасителна давност, още преди образуване на делото.
Същото важи и за начислените мораторни лихви върху главните
задължения, по отношение на които приложение намира отново тригодишния
давностен срок, уреден в разпоредбата на чл.111, б. „б“ от ЗЗД, с оглед на
което всяко едно от акцесорните задължения също е изгубило своят
притезателен характер и се е превърнало в естествено право.
Изтичането на давностния срок и по отношение на съдебно-
деловодните разходи също не е спорно между страните, а от представеното
извлечение е видно, че същите са начислени с две фактури от 02.05.2016 г. -
за сумите от 30.69 и 100 лева, както и с още две фактури от 18.08.2017 г. - за
сумите от 54.80 лева и 100 лева. По отношение на присъдените в съдебно
3
производство суми е приложима давността по чл. 117, т. 2 от ЗЗД, която
винаги е пет години, считано от постановяване на съдебното решение.
Петгодишният давностен срок за всяко едно от четирите вземания е изтекъл
преди образуването на настоящото исково производство, като последното
такова е погасено вследствие на настъпилата давност на 18.08.2022 г.
По отношение на задължението в размер на 103.65 лева,
представляващо разноски по прекратено ч.гр. дело № 8610/2022 г. на ВРС
ответникът не е навел твърдения относно правопораждащия факт на
задължението, като не е представил и доказателства за неговото настъпване, а
е признал чрез процесуалния си представител недължимостта на сумата. С
оглед доказателствената тежест по предявения отрицателен установителен
иск, следва да се приеме, че отсъства основание за начисляване на посочената
сума, респективно, че задължението е недължимо от ищеца.
По изложените съображения предявените отрицателни установителни
искове за недължимост на процесните суми са изцяло основателни и като
такива следва да бъдат уважени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени извършените съдебно-деловодни разноски.
Възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение е основателно, тъй като производството не се отличава с
фактическа и правна сложност, следователно хонорарът следва да бъде
редуциран до минималният размер от 774.69 лева, предвиден в Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. на Висшия адвокатски съвет. На присъждане подлежи и
заплатената от ищеца държавна такса на стойност 195.26 лева.
Неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски в
негова полза, тъй като разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предпоставя
възлагането на същите в тежест на ищеца при наличието на две кумулативно
предвидени предпоставки, а именно ответната страна с поведението си да не е
дала повод за завеждане на делото и извършено признание на иска.
Действително от ангажираните по делото доказателства не се установява
ищцовата страна да е предприела действия за извънсъдебно разрешаване на
спора чрез предявяване на възражение пред „ВиК-Варна“ ООД за
недължимост на погасените процесни парични притезания, от което следва,
че дружеството не е дало повод за завеждане на делото.
От друга страна обаче, ответникът не е извършил признание на иска.
Същото е процесуално действие, с което той се разпорежда със своето право
на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен. То има за предмет субективни права и е несъвместимо с
оспорване на иска, за разлика от признанието на факти – юридически или
доказателствени, което е доказателствено средство според чл. 175 от ГПК, и е
съвместимо със защита срещу иска: ответникът може да отрече въведените от
ищеца правопораждащи факти, а ако ги признае – да противопостави
съответни възражения. Съгласно чл. 237 от ГПК признанието на иска е
свързвано със специфични правни последици: то може да доведе до
4
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при направено такова искане от ищеца. Съвсем естествено
такова искане може да бъде направено единствено преди приключване на
съдебното дирене на друго основание - поради изчерпване на
доказателствените искания на страните.
В настоящия случай ответникът не е извършил признание на иска,а
единствено е признал факта на изтичане на давностните срокове по
отношение на задълженията, като това е извършено едва в хода на устните
състезания в производството. За да е налице признание на иска по смисъла на
чл. 237 от ГПК, в който следва да се приеме, че е използвано понятието и в
приложимата разпоредба на чл. 78, ал. 2 от ГПК, следва то да е извършено в
момент, в който съдебното дирене все още да не е приключило, респективно
същото да може да бъде прекратено по искане на ищеца. Признаването на
правопогасяващите факти, обуславящи основателност на отрицателния
установителен иск не може да бъде приравнено по своите правни последици
на признание на иска, което за да бъде приложено изключението по чл. 78, ал.
2 от ГПК относно разпределянето на отговорността за разноските, следва да е
съпътствано с процесуално поведение на ответника, което да е направило
излишно провеждането на съдебното производство с всички негови фази,
включително и на съдебното дирене, респективно да не е имало и
необходимост от извършването на разноските от страните. В процесния
случай това не така, тъй като пасивността на ответната страна до момента на
провеждане на устните състезания не може да обуслови присъждане на
съдебно-деловодните разходи в негова полза. Напротив, поради липсата на
една от двете кумулативно предвидени предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
същите следва да бъдат възложени в негова тежест.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. А.
Г., ЕГН ********** с адрес с. Б., община Г. не дължи на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 следните суми: 2485,35 лева,
представляваща стойност на ВиК услуги по издадени фактури в периода
05.02.2008г. до 04.03.2020г. за аб. № 1124165 за обект на потребление гр.
Варна, жк Чайка бл.3, вх.Б, ап.58 и 1872,59 лева, представляваща начислени
лихви за забава върху главницата за периода 05.02.2008г. до 04.30.2020г.вкл.;
154,80 лева, представляваща сбор от съдебно- деловодни разноски по фактури
№ ********** и № **********/18.08.2017г., 130,69 лева представляваща
разноски по фактури № ********** и № **********/20.05.2016г. и 103,65
лева, представляваща начислени разноски по прекратено ч.гр.д. №
8610/2022г. на ВРС, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33
5
да заплати на Г. А. Г., ЕГН ********** с адрес с. Б., община Г. сумата от
969.95 /деветстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6