Решение по дело №903/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 237
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20212100500903
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Бургас , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100500903 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от Б. С. Т., ЕГН **********, от гр.
Бургас, ул. „Р.“ № *** против Решение №260544 от 31.03.2021 г., постановено
по гр. дело № 717/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е
изменил размера на месечната издръжка, дължима от въззивника на АЛ. Б. Т.,
ЕГН ********** и С. Б. Т., ЕГН **********, двамата от гр. Бургас, ул. „П.“
№ **, вх.*, ет.*, който размер е определен с определение по гражданско дело
№3770/2008г. на БРС, като съдът го е увеличил от 100 лева на 250 лева
месечно за всяко дете. Съдът е осъдил въззивника да заплаща за всяко от
малолетните си деца чрез тяхната майка и законен представител Ж. ИВ. Т.,
ЕГН **********, сумата от по 250 лева, начиная от датата на депозиране на
исковата молба – 01.02.2021 г. до настъпване на законна причина за
изменение на размера на издръжката или отпадане на дължимостта й до
навършване на пълнолетие на децата, ведно със законната лихва върху всяко
закъсняло плащане до окончателното му издължаване, като е отхвърлил
исковете за горницата над уважения до пълния претендиран размер от по 300
лева месечно.
1
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита същото за неправилно. Излага подробни
съображения, досежно дължимостта на претендираната по делото издръжка.
Счита, че присъдената сума от 250 лева месечно е прекомерна и следва да
бъде намалена. С оглед изложеното във въззивната жалба моли за допускане
до разпит на двама свидетели, задължаване на НОИ – Бургас да представи
документ справка, от който да е видно какви са месечните доходи, помощи и
надбавки, които Ж.Т. е получавала, моли за задължаване на майката да
предостави извлечение от банковите си сметки, с оглед движението и салдото
по тях, моли да бъде разпоредено на НАП да представи документ-справка, от
който да е видно какви са трудово-правните отношения на майката Ж. Т..
Представя с въззивната жалба писмени доказателства.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд – Бургас е с правно основание
чл.150 от СК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че въззивникът е баща на ищците А.Т. и С.Т.,
видно от представените удостоверения за раждане. С протоколно
определение от 31.10.2018 г. БРС е одобрил постигната между страните
спогодба по силата на която бащата Б.Т. се е задължил да заплаща месечна
издръжка в размер от по 100 лева за всяко едно от децата. Видно от
представените по делото доказателства за учебната година 2020 – 2021 година
двете деца са записани като ученици в 7-ми клас на ОУ „П.Я.“. Следва да се
отбележи, че двамата ищци – въззиваеми са близнаци, родени на ** ** ****г.
и след провеждане на съдебното заседание по делото пред БОС на
13.07.2021г., същите са навършили ** години, поради което е постъпила
молба от двамата ищци и тяхната майка, даваща съгласие по смисъла на
закона, с което децата са изразили становище, че поддържат всички действия
на своята майка по делото за увеличение на издръжка, извършени от нея пред
Районен съд – Бургас и пред Окръжен съд – Бургас и заявяват, че желаят
2
делото да продължи.
Пред първата съдебна инстанция са допуснати до разпит двама
свидетели. От показанията на свидетелката Т. се установява, че децата са на
частни уроци откакто са на онлайн обучение и са щели да кандидатстват през
тази година в средно училище. Според свидетелката децата имат заболяване –
е. и д., поради което са на специални лекарства. Свидетелката заявява, че
децата са едри, по-скоро мъже и носят съответно 45 – 46 номер обувки.
Според свидетелят П. децата ползват дрехи, маратонки, обувки и
велосипеди купени им от въззивника. Той ги е водил редовно на тренировки,
като свидетелят твърди, че основно грижи за децата са полагали въззивникът
и неговата покойна майка. От разпита на свидетеля става ясно, че въззивникът
работи в „Б.“ и към момента секторът на недвижимите имоти е засегнат от
Ковид-кризата.
За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е
счел, че издръжка в размер на 400 лева месечно е достатъчна за издръжка на
всяко едно от децата, като е осъдил бащата Б.Т. да заплаща 250 лева, а
остатъкът от по 150 лева за всяко едно от децата следва да се добавя от
майката, която има и други грижи във връзка с отглеждането и възпитаването
на децата. Настоящата съдебна инстанция намира направения от
първоинстанционния съд извод, досежно дължимостта на месечната
издръжка, за правилен и законосъобразен и в този смисъл постановеното
съдебно решение следва да бъде потвърдено.
Пред настоящата съдебна инстанция беше представена справка от
НОИ, от която е видно, че за месец януари 2021 г. и месец февруари 2021 г.
на Ж. ИВ. Т. е изплатено ПОБ – чл.54б, ал.1 от КСО по 1485,80 лева или
общо 2971, 60 лева.
Във въззивната жалба се излагат съображения за това, че децата
пребивават всеки месец по четири пъти в семейството на бащата в кв. С.,
поради което същият е направил счетоводна сметка за похарчените от него
средства, включително и закупувания от него медикамент свързан със
здравословните проблеми на децата. Същевременно в жалбата е посочено, че
децата седмично са пет дни при майката и според въззивника максималната
3
сума, която тя дава за двете деца в рамките на месеца възлиза на 286 лева.
Поради тази причина се обосновава искането за намаляне на присъдената от
първоинстанционният съд издръжка.
Минималният размер на дължимата месечна издръжка е нормативно
определен и е функция на минималната работна заплата. Този минимум е
162,50 лева. Към момента децата са ** годишни и техните нужди и
потребности естествено нарастват с възрастта, поради което и определения
размер на дължима издръжка е адекватен спрямо потребностите на ищците.
От значение е и обстоятелството, че се касае за деца – близнаци, което
предполага еднакъв родителски подход спрямо всяко от двете деца и от друга
страна води до двойно увеличаване на разходите за издръжка, дрехи, обувки
и други вещи от бита, включително и занимания свързани с извън учебни
програми, посещаване на уроци и други. От друга страна бащата е роден през
**** година и към момента с оглед неговата възраст и способности следва да
се счита, че е в състояние да осигурява адекватна издръжка на децата си. В
съдебно заседание пред БРС на 22.03.2021 г. същият е заявил, че е с. в две
търговски дружества - „А.Б.К.“ ООД и „А.Б.Т.“ ООД, което обстоятелство
само по себе си /въпреки твърдението, че дружествата не работят от 6 – 7
години/ обуславя възможност за даване на издръжка в по-голям размер. При
това положение съдът намира, че постановеното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260544 от 31.03.2021 г., постановено по
гр. дело № 717/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5