Решение по дело №152/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 376
Дата: 25 май 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20222230100152
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Сливен, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230100152 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от ЛЮБ. В. ЯН.,
ЕГН: ********** от гр. **** чрез адв. Т.Р. от АК-Стара Загора срещу „Югоизточно
държавно предприятие“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр. **** с
правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 17, ал. 2 от договора за управление.
Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за управление № РД-14-
03/17.04.2019 г. бил изпълнявал длъжността директор на Териториално поделение-
Държавно горско стопанство, гр. Ивайловград за периода от 17.04.2019 г. до 28.06.2021 г.,
когато договорът му бил прекратен със Заповед № РД 15-11/25.06.2021 г. на директора на
„Югоизточно държавно предприятие“ на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 и чл. 22 от Закона за
горите. При сключването на договора бил внесъл на основание чл. 16 от същия като
гаранция за качественото му изпълнение сумата от 1700 лв. Твърди, че със Заповед № РД-10-
532/16.12.2021 г. ответникът бил задържал внесената гаранция в пълен размер на основание
чл. 17, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от същия. Оспорва мотивите на ответника за задържането на
внесената гаранция. Посочва, че в тази заповед се било твърдяло, че бил издал Заповед №
РД-10-307/30.10.2019 г. за прекратяване на Договор № РГ-03-02/04.02.2019 г. за добив на
дървесина и за задържане на внесената от „Юголес“ ООД гаранция за изпълнение в размер
на 2128 лв. поради установени извършени нарушения по чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за
горите- „сеч на немаркирана дървесина от лица посочени в разрешителното за достъп до
насаждения“ Заявява, че уведомление с изх.№ АСД-09-73/13.05.2019 г. за прекратяване на
Договор № РГ-03-02/04.02.2019 г. било получено от „Юголес“ ООД на 31.10.2019 г. и това
била датата на прекратяване на договора. Заповед № РД-10-307/30.10.2019 г. била оспорена
по съдебен ред от „Юголес“ ООД и същата е била отменена с Решение № 314/14.08.2020 г.
на Хасковския административен съд, потвърдено с Решение № 8192/06.07.2021 г. на ВАС,
тъй като атакуваната заповед била издадена един ден преди датата на прекратяване на
договора. На основание съдебното решение ДГС „Ивайловград“ било възстановило на
„Юголес“ ООД гаранция за изпълнение в размер на 2128 лв. Твърдяло се, че разходи във
1
връзка с воденото дело били 2178,54 лв., които били съставлявали вреда за стопанството за
която отговорност следвало да носи ищеца, тъй като неправомерно бил прекратил договора.
Предвид изложеното на основание чл. 17, ал. 3, т. 2 от договора за управление му била
задържана гаранцията в пълен размер от 1700 лв., тъй като размерът на вредата бил по-
голям от размера на гаранцията за изпълнение. Посочва, че със Заповед № РД-10-
307/30.10.2019 г. за прекратяване на Договор № РГ-03-02/04.02.2019 г. не се бил прекратявал
договора, а се било разпореждало да се задържи внесената гаранция от „Юголес“ ООД по
прекратения договор през м. май 2019 г. Твърди, че уведомление с вх. № АСД-09-
73/13.05.2019 г. за едностранното прекратяване на договора било получено от „Юголес“
ООД на 13.05.2019 г., а не на 30.10.2019 г. и било породило действие незабавно. На
31.10.2019 г. на „Юголес“ ООД били връчени уведомления и заповеди касаещи други
договори. Твърди, че „Юголес“ ООД било обжалвало Заповед № РД-10-307/30.10.2019 г. и
Заповед № РД-10-317/12.11.2019 г. и били образувани адм. дела пред Хасковския
административен съд. Съдът е отменил двете заповеди и ТП ДГС –Ивайловград било
осъдено да заплати на „Юголес“ ООД разноски по делото в размер на 1060 лв.
Първоинстанционното решение било обжалвано пред ВАС, като с Решение №
8192/06.07.2021 г. по адм.д. № 11898/2020 г. обжалваното решение било оставено в сила и
съдебни разноски не били присъдени. Били налице основания за прекратяването на Договор
№ РГ-03-02/04.02.2019 г., поради констатирани нарушения от представители на „Юголес“
ООД, установени с 3 бр. актове за нарушение, както и издадени въз основа на тях
наказателни постановления, влезли в сила, като наложените с тях глоби били платени.
Посочва, че било изпратено уведомление за прекратяване на договора получено на
13.05.2019 г. от представител на дружеството. За да бъдат защитени интересите на ТП ДГС-
Ивайловград бил ангажиран адвокат. Размерът на дължимите разноски бил 1060 лв., като не
бил носил отговорност за образуването на изпълнителното дело и заплащането на разноски
по него.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 1700 лв., съставляваща
подлежаща на връщане гаранция по договор за управление № РД-14-03/17.04.2019 г.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна. Оспорва
предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Исковата молба била
нередовна, тъй като в нея били изложени единствено фактически твърдения без да бъде
формулирано правното й основание. Не оспорва облигационните отношения между
страните породени от договор за управление за срок от 5 години и за длъжност Директор на
ТП ДГС Ивайловград, както и едностранното прекратяване на договора за управление с
писмено предизвестие от 1 месец и внасянето на гаранция от ищеца при сключване на
договора по чл. 16 от същия за качественото му изпълнение в размер на 1700 лв. и
задържането на тази сума от ответника на основание чл. 17, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от договора.
Твърди, че ищецът бил неправомерно издал Заповед № РД-10-307/30.10.2019 г. за задържане
на внесената от изпълнителя по договора гаранция за изпълнение в размер на 2128 лв., тъй
като същата била издадена един ден преди датата на прекратяване на договора. Твърди, че
уведомлението за прекратяване било връчено на „Юголес“ ООД на 31.10.2019 г., което било
видно от известието за доставяне, тъй като съгласно чл. 6.3.4 от клаузите на договора в
случаите по чл. 3.1.2.1 договорът се бил прекратявал едностранно без предизвестие, считано
от датата на получаване на уведомлението за прекратяване.
Оспорената по съдебен ред Заповед № 307/30.10.2019г., изменена със Заповед № РД-
2
10-317/12.11.2019 Г. на директора на стопанството за задържане на внесената от
изпълнителя по договора - фирма „Юголес" ООД гаранция за изпълнение по същия договор
била обжалвана от изпълнителя по съдебен ред и отменена от съда /Решение №314 от
14.08.2020г. по АД №1290 по описа на съда за 2019 г./, като в мотивите на съдебното
решение бил направен извода, че към 30.10.2019 г. не са били налице основания за
задържане на гаранцията за изпълнение, тъй като договорът се считал прекратен от
следващата дата - 31.10.2019г. Тази фактическа обстановка, била възприета от съда, с
подробно изложени аргументи в мотивите на съдебното решение, се приемало за установена
и от Върховният административен съд, който с Решение №8192/06.07.2021г. по АД
№11898/2020г. оставил в сила постановеното от първоинстационният АС Хасково Решение
№314 от 14.08.2020г. по АД №1290 по описа на съда за 2019г., намирайки, че „инстанцията
по същество правилно е установила фактическата обстановка по спора и въз основа на нея е
извела законосъобразни изводи...". Освен горното, съдът бил коментирал и защо не приема
и не кредитира в касационното производство наличието на различни известия за доставяне,
касаещи три различни договора със същото дружество, представени като нови писмени
доказателства пред касационната инстанция, позовавайки се на чл.220, по арг. на чл.219,
ал.2 от АПК.
Неоснователно било наведеното в исковата молба твърдение за „бездействие на
административния орган, който не е предприел никакви процесуални действия по
ангажиране на доказателства по повод дадените му указания", имайки предвид
разпореждането на първоинстационният съд от 04.02.2019г., с което първоинстационният
съд бил разпределил доказателствената тежест между страните и бил указал на директора на
ТП „ДГС Ивайловград", че на основание чл.171, ал.4 от АПК не сочи доказателства за
датата, на която уведомление изх. № АСД-07-73/13.05.2019г. и Заповед №РД-10-
317/12.11.2019г., изменяща оспорената са били съобщени на дружеството. Изцяло невярно и
превратно било твърдението на ищеца в тази връзка, че: „Административният орган е
проявил бездействие и едва с подаване на касационната жалба е ангажирал доказателства,
установяващи съобщаването на уведомлението за прекратяване на договора за добив на
дървесина." Видно от протокола от 30.01.2020г. за проведеното съдебно заседание по АД
№1290/2019г. по описа на АС Хасково, процесуалният представител на „ДГС Ивайловград"
бил направил доказателствено искане за присъединяване към делото на образуваното друго
административно производство - АД №1326/2019г., с предмет оспорване на изменящата
заповед, по което дело била приложена разписката за получаване на уведомление изх. №
АСД- 07-73/13.05.2019г. Така направеното искане било уважено от съда и същият се бил
произнесъл в същото съдебно заседание, че следва да се приемат като доказателства
документите, приложени по АД №1326/2019г. като относими такива. Предвид горното,
твърдяното от ищеца бездействие не било налице, напротив ищецът бил превратно развивал
съображенията си, в подкрепа на тезата си, че уведомление изх. № АСД-07-73/13.05.2019г.
било получено на друга дата и към него било относимо соченото в исковата молба известие
за доставяне ИД PS 6570 001V74 6. Що се отнасяло до представените различни известия за
доставяне, касаещи три различни договора, сключени с „Юголес" ООД, дори и да били
допуснати от съда, те биха били установили факти и обстоятелства относно получаването на
писма по други договори със същата фирма.
Горната фактическа обстановка била възприета изцяло и непротиворечиво, в
съответствие с постановените съдебни решения от Антоанета Иванова, главен вътрешен
одитор в Звено „Вътрешен одит" на ЮИДП /одиторът, който бил извършил одита за
3
съответствието при финансовото управление на дейностите в ТП „ДГС Ивайловград" за
периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2021г./ на основание Заповед №РД-10-151/06.07.2021г. на
директора на ЮИДП, като констатациите и изводите били подробно описани в Одитен
доклад, вх. № КДВО-02-01- 8/17.11.2021 г. в ЦУ на ЮИДП /стр.24, 25 от Одитния доклад/, а
в последствие идентично били възприети и от директора на държавното предприятие при
издаване на Заповед № РД-10- 532/16.12.2021г., която заповед била кореспондирала напълно
с отразените в Одитния доклад констатации. Единствената неточност била, че в тази заповед
било изписано, че Заповед №307/30.10.2019г. за прекратяване и задържане на гаранцията по
Договора, т.е. изписано било „прекратяване" вместо само „задържане", но същевременно
било описано, че самото прекратяване било извършено с уведомлението от 13.05.2019г.,
поради което това несъответствие счита, за незначително.
Имайки предвид, че съдебният контрол бил най-значимата и авторитетна гаранция за
защита на правата на субектите от незаконосъобразните действия и актове на
администрацията, в която връзка са били визираните в чл. 177, ал. 1 и ал.2 от АПК
последици - „решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен
или изменен - по отношение на всички", а всеки акт или действие на административен орган,
постановен в противоречие с влязло в сила решение на съда, бил нищожен. С оглед на
прокламираното в тази норма, счита, че били съобразени с влезлия в сила акт както
изводите и констатациите на одитора, извършил одита, така и на директора на ЮИДП,
който на свой ред бил възприел установеното като непротиворечиво и установено със сила
на пресъдено нещо.
Предвид гореизложеното, налице било визираното в заповедта основание,
предвидено в чл.17, ал.3, т.2 от сключеният с ищеца горепосочен договор за управление за
задържане на гаранцията за изпълнението му, тъй като изплатените такси и съдебни
разноски общо в размер на 2 178,54лв. били представлявали вреда за стопанството, за която
отговорност следвало да носи бившият директор.
Заявява, че договорното правоотношението между страните било облигационно
такова, а не трудовоправно или служебно такова. Ответникът ЮИДП, в качеството му на
възложител, имал правото по чл.262, ал.1 ЗЗД и чл.11, т.4-6 от Договора № РД-14-
03/17.04.2019год. да проверява и да контролира изпълнението на възложената работа от
страна на ищеца, в качеството му на изпълнител, по реда който първият сметне за подходящ
или по който се осъществява това право съгласно вътрешната му организация и ред. На
09.11.2021 г. с протокол за връчване на предварителен одитен доклад, на 09,11.2021 г.
бившият вече директор бил получил и се бил запознал със съставения предварителен одитен
доклад и бил уведомен със същия, за правото му да подаде писмено становище относно
констатациите, изводите и препоръките в одитния доклад.
Релевантно било в случая, че волеизявлението на възложителя за задържане на
гаранцията, обезпечаваща изпълнението на договора за управление, наименовано „Заповед",
било в изискуемата писмена форма съгласно чл.17, ал.З от Договора за управление и било
получено от своя адресат. Това волеизявление не било административен акт, нито било акт
на работодател, за да се изследва неговата законосъобразност и в частност процедурата по
издаването му.
Твърди, че гаранцията за изпълнение на договора за управление изпълнявала
гаранционна и обезпечителна функция относно целената защита на ответното предприятие
по договора относно неизпълнение на задълженията изпълнителя. Това означавало, че в
4
съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗД, всяка от страните по един двустранен
договор трябвало да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно. Когато
страната по един договор съзнателно не изпълнява задълженията си, същата дължала
обезщетение на насрещната страна за произлезлите от това неизпълнение вреди. По своята
същност депозитната гаранция представлявала предварително определена по съдържание,
основание и обем гаранция при неизпълнение на валидно задължение, за която
изпълнителят или длъжникът отговарял. Тя обезпечавала изпълнението на дадено
задължение и обезщетявала вредите, които изправната страна била претърпяла от
неизпълнението на задължението, в какъвто смисъл била договорената гаранция по договора
за управление, обезпечаваща качественото му изпълнение.
Посочва, че не били налице обстоятелства, които освобождават изпълнителя от
последиците от незаконосъобразните му действия или ограничават отговорността на
изпълнителя, поради което следвало да се приеме, че тези действия били виновно
извършени. Счита също така, че причинената вреда вследствие на тези действия била
съществена, тъй като засягала имуществената сфера на възложителя и с оглед значимостта
на обществените отношения при изпълнение на функциите по ръководство и управление на
повереното по договора за управление ТП „ДГС Ивайловград”. Причинената вреда била
пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка последица означавала директно
въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. ЮИДП като увредено лице не би било
претърпяло вредите, ако не било съответното действие или бездействие на ищеца и ако той
би действал съобразно закона. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан и претендира сторените по делото разноски.
С определение № 567 от 28.02.2022 г. по чл. 140 ГПК съдът е отделил като
безспорни между страните следните обстоятелства-облигационните отношения между
страните породени от договор за управление за срок от 5 години и за длъжност Директор на
ТП ДГС Ивайловград, която ищецът е заемал, както и едностранното прекратяване на
договора за управление с писмено предизвестие от 1 месец от ответника, като датата на
прекратяване на договора била 28.06.2021 г. и внасянето на гаранция от ищеца при
сключване на договора по чл. 16 от същия за качественото му изпълнение в размер на 1700
лв. и задържането на тази сума от ответника на основание чл. 17, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от
договора. Със същото определение съдът е указал на ищеца, че носи доказателствена тежест
да установи качественото изпълнение на всички негови задължения по договора за
управление обуславящо пораждането на правото му да му бъде възстановена внесената по
договора гаранция в размер на 1700 лв. и е указал на
ответника, че следва да установи осъществяването на фактическия състав предвиден в чл.
17, ал. 3, т. 2 от договора за управление, а именно че е изготвен одитен доклад съгласно
който ищецът е причинил със своето поведение вреда на поделението и нейния размер.
Доказателствената тежест е конкретизирана от съда в откритото съдебно заседание на
04.04.2022 г. преди съдът да приеме проекто- доклада за окончателен, като е указано на
ищеца, че следва да докаже качествено изпълнение на задълженията си по договора за
управление във връзка с прекратяване на договора с „Юголес“ ООД предмет на настоящия
спор, а на ответника е указано, че следва да установи обективността на констатациите на
одитния доклад. Ищецът в срока по чл. 214 ГПК е изменил своята претенция като е добавил
към главния си иск с правно основание чл. 79 ЗЗД и претенцията си за заплащане на
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-18.01.2022 г. до
окончателното й заплащане.
5
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
По силата на сключен договор за управление № РД-14-03/17.04.2019 г. ищецът е
изпълнявал длъжността директор на Териториално поделение-Държавно горско стопанство,
гр. Ивайловград за периода от 17.04.2019 г. до 28.06.2021 г./датата на едностранното
прекратяване на договора за управление с предизвестие от страна на ответника, която е
безспорна между страните/, когато договорът му бил прекратен със Заповед № РД 15-
11/25.06.2021 г. на директора на „Югоизточно държавно предприятие“ на основание чл. 172,
ал. 1, т. 4 и чл. 22 от Закона за горите. При сключването на договора ищецът е внесъл на
основание чл. 16 от същия като гаранция за качественото му изпълнение сумата от 1700 лв.
Със Заповед № РД-10-532/16.12.2021 г. ответникът е задържал внесената гаранция в пълен
размер на основание чл. 17, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от същия. Ищецът е издал Заповед № РД-10-
307/30.10.2019 г. за прекратяване на Договор № РГ-03-02/04.02.2019 г. за добив на дървесина
и за задържане на внесената от „Юголес“ ООД гаранция за изпълнение в размер на 2128 лв.
поради установени извършени нарушения по чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите- „сеч на
немаркирана дървесина от лица посочени в разрешителното за достъп до насаждения“
Спорен между страните е въпроса дали уведомление с изх.№ АСД-09-73/13.05.2019 г. за
прекратяване на Договор № РГ-03-02/04.02.2019 г. е получено от „Юголес“ ООД на
31.10.2019 г. или на 13.05.2019 г. и коя е датата на прекратяване на договора. Видно от
представеното като писмено доказателство в настоящото производство известие за
доставяне /ИДPS6570001V746/ същото е било получено от представител на „Юголес“ ООД
на 13.05.2019 г., като върху самото уведомление е отбелязано, че се отнася за договор РГ-03-
02.
Заповед № РД-10-307/30.10.2019 г. е оспорена по съдебен ред от „Юголес“ ООД и
същата е отменена с Решение № 314/14.08.2020 г. на Хасковския административен съд,
потвърдено с Решение № 8192/06.07.2021 г. на ВАС, тъй като атакуваната заповед била
издадена един ден преди датата на прекратяване на договора. На основание съдебното
решение ДГС „Ивайловград“ е възстановило на „Юголес“ ООД гаранция за изпълнение в
размер на 2128 лв. Разходите във връзка с воденото дело се равняват на 2178,54 лв., и
съставляват вреда за стопанството.
Предвид изложеното на основание чл. 17, ал. 3, т. 2 от договора за управление
ответникът е задържал гаранцията в пълен размер от 1700 лв., тъй като размерът на вредата
бил по-голям от размера на гаранцията за изпълнение. Със Заповед № РД-10-307/30.10.2019
г.
На 31.10.2019 г. на „Юголес“ ООД е връчено уведомление, като не става ясно
относно кои договори е било това уведомление, тъй като върху известието за доставяне /
ИДPS6570001X02Z/ е посочено единствено уведомление. „Юголес“ ООД обжалва Заповед
№ РД-10-307/30.10.2019 г. и Заповед № РД-10-317/12.11.2019 г. и са образувани адм. дела
пред Хасковския административен съд. Съдът е отменил двете заповеди и ТП ДГС –
Ивайловград е осъдено да заплати на „Юголес“ ООД разноски по делото в размер на 1060
лв. Първоинстанционното решение е обжалвано пред ВАС, като с Решение №
8192/06.07.2021 г. по адм.д. № 11898/2020 г. обжалваното решение е оставено в сила и
съдебни разноски не са присъдени.
На 09.11.2021 г. с протокол за връчване на предварителен одитен доклад, на
09,11.2021 г. бившият вече директор е получил и се е запознал със съставения
6
предварителен одитен доклад и е уведомен със същия, за правото му да подаде писмено
становище относно констатациите, изводите и препоръките в одитния доклад.
Въз основа на констатациите на одитния доклад е направено предложение на
основание чл. 17, ал. 3, т. 2 от договора за управление гаранцията в размер на 1700 лв.
внесена от ищеца да бъде задържана.
По отношение на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД.
Основателността на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал.1
ЗЗД за заплащане на сумата 1700 лева, представляваща задържана от ответника гаранция за
добро изпълнение, съгласно договор за управление, която подлежала на връщане поради
прекратяване на договора, се обуславя от доказването от страна на ищеца на валидно
възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е
задължението на ищеца да внесе гаранция, изпълнение на това задължение, които факти са
безспорни между страните и прекратяване на правоотношението, който факт поражда
задължението на процесуално легитимирания ответник да върне внесената от ищеца
гаранция по договор за управление, който факт също не е спорен.
Ответникът не оспорва релевираното неизпълнение на задължението да върне пълния
размер на внесената от ищеца при сключване на договора гаранция, но твърди, че в
правната му сфера е породено субективното право да я задържи в пълен размер от 1700 лв.,
което предполага същият да докаже правопораждащия това право фактически състав:
причинени вреди на предприятието на ТП-ДГС, гр. Ивайловград при управлението му от
ищеца, които стоят в пряка причинна връзка с противоправното и виновно поведение на
ищеца. Тези вреди следва да се намират в причинна връзка с неизпълнение на задълженията
на ищеца по договора за управление във връзка с прекратяването на процесния договор с
„Юголес“ ООД и да съставляват сторени разноски по двете административни дела, които са
приключили с влязло в сила решение, с което са отменени процесните заповеди издадени от
ищеца като незаконосъобразни.
Фактите, които ответникът твърди да са резултирали в причинени на управляваното
предприятие вреди от неизпълнение на задълженията на ищеца по договора за възлагане на
управление, по същество не са спорни. Страните не спорят, че ответникът е осъден да
заплати сторените от „Юголес“ ООД съдебни разноски по двете административни дела,
както и че следва да заплати разноски в образуваното изпълнително производство. Спорно е
дали тези вреди са пряко следствие от поведението на ищеца, което да има
характеристиките на неизпълнение на договора за управление.
В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е
прието, че облигацията е средство за задоволяване на един подлежащ на правна защита
интерес на кредитора, с оглед на който възниква облигационно право - право на кредитора
да очаква един обещан от длъжника резултат (материално благо), чието съдържание при
отношения, произтичащи от договор се определя от страните. Предмет на облигационното
отношение е онова, за което длъжникът се е задължил – в случая да управлява ТП-ДГС, гр.
Ивайловград, с грижата на добрия управител. При неизпълнение на обещания облигационен
резултат (добро управление), възниква гражданска отговорност за длъжника да обезщети
кредитора за претърпените от управлението вреди. Когато кредиторът търпи
неблагоприятни имуществени последици, може да претендира обезщетение за имуществени
вреди, дефинирани в разпоредбата на чл. 82 ЗЗД като "претърпяна загуба" - фактическо
влошаване състоянието на засегнатото имущество и "пропуснати ползи" – неосъществено
7
увеличаване на имуществото, пропусната печалба.
В случая страните са били обвързани от договор за управление на ТП-ДГС, гр.
Ивайловград, по който договор ищецът е поел задължение спрямо ответника да управлява
предприятието със съответната грижа. Именно от неизпълнението на договорното
задължение на ищеца (поето спрямо ответника) се твърди в правната сфера на
управляваното предприятие да са настъпили вреди под формата на претърпени загуби –
ефективно намаляване на активите на имуществото на управляваното предприятие чрез
извършване на плащания и пораждане на задължение за престиране на разноски. Тези вреди
пораждат правото на ответника да задържи внесената гаранция за добро управление, като
обезщетение за тези вреди.
В тази връзка е необходимо изрично да се посочи, че държавните предприятия за
управление на горските територии, съгласно чл. 163 ЗГ са юридически лица със статут на
държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 ТЗ, които осъществяват дейността си в
определения им със закона район. В приложение №1 към чл. 163, ал. 1 ЗГ са предвидени 6
държавни предприятия, сред които „Югоизточното държавно предприятие” ДП. Държавните
предприятия са юридически лица, техните териториални поделения обаче нямат такъв
статут. В чл. 164 ЗГ е посочено, че предприятията са с двустепенна структура - централно
управление и териториални поделения. Законодателно е предвидено с лицето, изпълняващо
длъжността "директор" на държавното предприятие да се сключва договор за управление
(чл. 171 ЗГ), който следва да отговаря на определени изисквания за форма и съдържание.
Директорът на държавното предприятие от своя страна сключва договори за управление с
директорите на териториалните поделения (чл. 172, ал. 1, т. 4 ЗГ). Държавните горски
стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните
предприятия и съгласно чл. 174 ЗГ те сключват от свое име, за своя сметка и на своя
отговорност търговски и други договори; водят самостоятелно счетоводство и представят в
централното управление изготвените годишни финансови отчети съгласно Закона за
счетоводството; имат собствени банкови сметки и свой печат; работодатели са по смисъла
на § 1, т. 1 ДР КТ; от свое име и за своя сметка участват в съдебни и арбитражни дела.
Директорът на териториалното поделение (в случая ТП-ДГС, гр. Ивайловград)
осъществява ръководство и представителство на поделението, въз основа на сключения
договор за управление с директора на предприятието; организира и контролира, в
съответния териториален обхват на поделението, дейностите, свързани с предмета на
дейност на предприятието; организира и контролира цялостната работа на поделението,
стопанисва имуществото, сключва договори, свързани с дейността на поделението, сключва
и прекратява трудовите договори с работниците и служителите на поделението, изготвя и
представя в централното управление на предприятието годишния финансов план и
финансовия отчет на поделението, изготвя и утвърждава щата на поделението;
възнаграждението му е обвързано с постигането на финансов резултат и с изпълнението на
дейностите в поделението (чл. 175, ал. 3 ЗГ). В този смисъл решение № 15 от 2.02.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 2303/2016 г., IV г. о., ГК.
Вредите от осъществяваната от директора на териториалното поделение дейност се
отразяват в правната сфера на юридическото лице „Югоизточно държавно предприятие” ДП
и затова именно то е носител на правото да задържи внесената гаранция, за да се обезщети
от нея.
В решение № 73 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 897/2009 г., I т. о., ТК, е прието, че
8
елементите на фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение от договорно
неизпълнение, което всъщност се удовлетворява чрез задържане на гаранцията, включват
неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени
във вина на длъжника и изправност на насрещната страна, настъпването на вреда, която да е
в причинна връзка с неизпълнението. Преките и предвидими вреди са тези, настъпили като
безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав
човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението.
По отношение на възникналото в тежест на ТП-ДГС, гр. Ивайловград задължение за
заплащане на сумата 1060 лева – съдебни разноски, присъдени по адм. д .№ 1290/2019 г. на
Административен съд Хасково в полза на „Юголес“ ООД , както и разноски по
образуваното изпълнително производство, като видно от изпратената до ответника покана за
доброволно изпълнение същият дължи към 16.07.2021 г. общо сумата от 1917,54 лв. не може
да се приеме, че същата съставлява неблагоприятно изменение на имуществото на ответника
(териториалното му поделение), което неблагоприятно изменение да стои в причинна връзка
с неизпълнение на задълженията на ищеца на договор за управление.
Съгласно чл. 174, ал. 2 от ЗГ в изпълнение на своите правомощия директорите на
териториалните поделения издават индивидуални административни актове. Съгласно чл. 33,
ал. 2 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските
територии-държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни
горски продукти- Условията и сроковете за задържане на гаранцията за изпълнение, както и
заплащането на неустойки се уреждат в договора по чл. 35 от същата наредба за възлагане
на дейности. Ищецът е прекратил процесния договор за добив на дървесина № РГ-03-
02/04.02.2019 г. сключен с „Юголес“ ООД на предвиденото в него основание чл. 6.3.4.- в
случаите по т. 3.1.2.1, а именно при нарушение на Закона за горите и свързаните с него
подзаконови нормативни актове и по-конкретно е било установено нарушение на чл. 104, ал.
1, т. 5 от Закона за горите-сеч на немаркирана дървесина от служители на дружеството и е
задържал с обявените за незаконосъобразни заповеди с влязло в сила съдебно решение
внесената гаранция от дружеството в размер на 2128 лв. на основание чл. 5.4 от сключения
договор.
Упражняването на правото на прекратяването на договора за добив на дървесина и
задържането на внесената гаранция от дружеството „Юголес“ ООД може да съставлява
неизпълнение на задълженията на ищеца по договора за управление само в случай, че
същият е съзнавал, че правото на прекратяване на договора и задържането на гаранцията
поради констатирани нарушения на Закона за горите не е възникнало, но го е упражнил с
цел да увреди дружеството съконтрахент като прекрати облигационното им
правоотношение. Упражняването на определено потестативно право със съзнанието, че това
право съществува не е неправомерно и каквито вредни последици от неговото упражняване
да са възникнали за ответника, те не са релевантни вреди, които да бъдат обезщетени със
задържане на внесената гаранция.
Съдебната практика (решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/2009 г., Г. К., ІV
Г. О. на ВКС) е категорична, че всички правни субекти имат конституционно гарантирано
право да упражняват правата си и да търсят защита, когато считат, че тези права са
нарушени или застрашени. Единственото ограничение, което практиката налага е когато
страната е предприела съответните действия при злоупотреба с права - арг. чл. 3
ГПК. Превратното упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения
интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на
9
действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска
съответно и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба. Това обаче
предполага ответникът да докаже, че при упражняване на правата си да прекрати договора за
добив на дървесина и да задържи гаранцията, ищецът е действал при злоупотреба с права, а
такива доказателства не са ангажирани. Ето защо следва да се приеме, че правото да
прекрати договора за добив на дървесина и да задържи гаранцията е упражнено от ищеца
при убеждението, че то съществува, следователно същият е действал добросъвестно, без
значение дали в действителност това субективно право съществува или не. Ищецът е бил
убеден, че видно от представеното известие за доставяне, прието като писмено
доказателство по настоящото дело, уведомлението за прекратяване на договор № РГ-03-
02/04.02.2019 г. е било получено на 13.05.2019 г. от представител на „Юголес“ООД, поради
което е издал двете заповеди за задържане на внесената гаранция, които са били успешно
атакувани като незаконосъобразни. Твърденията на ответника, че точно това уведомление е
било получено от „Юголес“ ООД на 31.10.2019 г. останаха недоказани, тъй като не е ясно от
самото известие за доставяне на тази дата какво уведомление е било доставено и дали не е
било по други договори между страните. Това писмено доказателство известие за доставяне
относно уведомлението за прекратяване на договор № РГ-03-02/04.02.2019 г. от което е
видно, че последното е било получено на 13.05.2019 г. не било представено по
първоинстанционното дело пред Административен съд Хасково и не е било прието от
касационната инстанция поради предвидената в чл. 220 АПК забрана за установяване на
фактически основания и преценяване на прилагането на материалния закон въз основа на
факти установени от първоинстанционния съд. Изхода от производството по двете
административни дела е зависил преди всичко от процесуалното поведение на процесуалния
представител на административния орган по делата и от осъществената ефективна правна
защита от негова страна. В случая и по двете дела ответното дружество се е представлявало
от адвокат, които е следвало своевременно да представи всички относими писмени
доказателства в полза на представляваното дружество.
Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено
от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си,
безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени
от насрещната страна по делото и може да бъде реализирана само във висящия исков
процес. Вън от него може да бъде реализирана само отговорността при злоупотреба с
процесуални права. Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение дължи
съгласно чл. 78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото,
включително и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако страната е била
представлявана от адвокат или юрисконсулт. Следователно осъждането на поделението на
ответника за разноски стои в причинна връзка както с извънпроцесуалното му поведение
(прекратяването на договора и задържането на гаранцията), така и с процесуалното му
поведение, осъществено в хода на процеса. В случай, че териториалното поделение на
ответника е считало атакуваните заповеди за незаконосъобразни, то е разполагало с
възможността да признае претенциите и да избегне генерирането на разноски за събиране на
доказателства. При преценка на извънпроцесуалното поведение на ТП-ДГС, гр.
Ивайловград, както вече се посочи, че ищецът, като е реализирал правото си да прекрати
процесния договор за добив на дървесина и да задържи внесената гаранция спрямо
съконтрахент, за който е било установено неизпълнение на разпоредбите на Закона за
горите, по никакъв начин не е бил в неизпълнение на договора за управление, тъй като не е
10
действал с убеждението, че това правото не съществува. Несъществуването на това право е
установено след проведено съдебно производство и събиране на доказателства. Това
категорично сочи, че няма основание присъдените на „Юголес“ ООД разноски да
съставляват вреда, причинена от неизпълнението на договорните задължения на ищеца.
Затова и за ответника не е възникнало правото да задържи внесената гаранция за
обезщетяване на деловодните разноски по административни дела и още по- малко за
сторените разноски от ответника в изпълнителното производство, които са в причинна
връзка с неговото процесуално поведение да не заплати сторените от „Юголес“ ООД в
размер на 1060 лв. в срока за доброволното изпълнение. Към момента на образуване на
изпълнителното дело ищецът вече не изпълнява длъжността директор на ТП на ДГС
Ивайловград, тъй като правоотношението му е прекратено на 28.06.2021 г., а окончателното
съдебно решение на ВАС е от 06.07.2021 г.
От изложеното се налага изводът, че ищецът не е причинил неблагоприятни изменения
в имуществената сфера на ответника, които са резултат от негово виновно поведение в
размер на сумата 1700 лева, което означава, че в полза на ответника не съществува правото
да задължи внесената гаранция и предявеният иск за връщането й е основателен за сумата от
1700 лв. ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба-
18.01.2022 г. до окончателното й плащане.
С оглед изхода на производството ответникът следва да заплати на ищеца сторените
по делото разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК в общ размер на 420 лв.
При тези мотиви, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА „Югоизточно държавно предприятие“, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление в гр. **** на правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 17, ал. 2 от договора за
управление, да заплати на ЛЮБ. В. ЯН., ЕГН: ********** от гр. ****, сумата 1700 лева,
представляваща подлежаща на връщане гаранция по договор за управление № РД-14-
03/17.04.2019 г. след неговото прекратяване, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба-18.01.2022 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Югоизточно държавно предприятие“, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление в гр. **** да заплати на ЛЮБ. В. ЯН., ЕГН: ********** от гр. ****
сумата от 420 лв., съставляваща общ размер на сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11