Решение по дело №4992/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 93
Дата: 10 февруари 2023 г.
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20222120204992
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Бургас, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
в присъствието на прокурора В. Н. Д.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204992 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Х. И. Х. /*/, ЕГН **********, * г. в гр. *, с постоянен
адрес гр. *, *, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, за
ВИНОВЕН за това, че на 10.07.2020 г. в гр. Бургас, сектор „Пътна полиция“ ОД МВР -
Бургас потвърдил неистина в писмена декларация - декларация приложена към заявление
вх. № 8897/10.07.2020 г. на сектор „Пътна полиция“ ОДМВР гр. Бургас за издаване на
български лични документи - СУМПС по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
български лични документи, която по силата на закон - Закона за българските лични
документи /чл. 7, ал. 1, т. 6/ и Закона за движение по пътищата /чл. 160, ал. 1/, както и по
силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи по Закона
за българските лични документи приет с постановление на Министерски съвет №
13/08.02.2010 г. за приемане на Правилника за издаване на българските лични документи се
дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - изгубено
свидетелство за управление на МПС /СУМПС № *********/ с валидност до 01.08.2023 г.,
като същото му е било отнето на 08.03.2020г. от компетентни власти във Федерална
Република Германия за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2
промила и му е била наложена забрана да управлява МПС от 05.05.2020 г. до 04.05.2021 г.,
след което предадено от немските власти в ГД „Национална полиция“ гр. София-
престъпление по чл.313, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание
ГЛОБА в размер 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.

1
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия Х. И. Х. /*/, ЕГН
**********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по
делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 312,15 /триста и
дванадесет лева и петнадесет стотинки/ лева, както и 5.00 /пет/ лева, представляващи
държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране пред Окръжен съд
Бургас в петнадесетдневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Решение № 93/10.02.2023г. по НАХД № 4992/2022г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на предложение, внесено от БРП,
с което срещу Х. И. Х. /*/, ЕГН **********, * г. в гр. *, с постоянен адрес гр. *, *, *, за това,
че на 10.07.2020 г. в гр. Бургас, сектор „Пътна полиция“ ОД МВР - Бургас потвърдил
неистина в писмена декларация - декларация приложена към заявление вх. №
8897/10.07.2020 г. на сектор „Пътна полиция“ ОДМВР гр. Бургас за издаване на български
лични документи - СУМПС по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични
документи, която по силата на закон - Закона за българските лични документи /чл. 7, ал. 1, т.
6/ и Закона за движение по пътищата /чл. 160, ал. 1/, както и по силата на чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на български лични документи по Закона за българските лични
документи приет с постановление на Министерски съвет № 13/08.02.2010 г. за приемане на
Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства - изгубено свидетелство за управление
на МПС /СУМПС № */ с валидност до 01.08.2023 г., като същото му е било отнето на
08.03.2020г. от компетентни власти във Федерална Република Германия за управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2 промила и му е била наложена забрана да
управлява МПС от 05.05.2020 г. до 04.05.2021 г., след което предадено от немските власти в
ГД „Национална полиция“ гр. София- престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен
начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба” в минималния размер.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява лично, като за него
се явява упълномощен защитник- адв. П. П. от АК-Бургас, която моли за наказание в
минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият Х. И. Х. /*/, ЕГН **********, * г. в гр. *, с постоянен адрес гр. *, *, *.
С решение № 6 от 14.07.2020 г. на Длъжностно лице по гражданско състояние при
Община * обвиняемият променил името си от * на Х. И. Х..
Обвиняемият Х. Х. притежавал СУМПС № * с валидност до 01.08.2023 г.
На 08.03.2020 г. към 20:16 г. в Бад Шусенрийд, Федерална Република Германия, по
ул. „Бухауер щрасе“, обв. Х. Х. управлявал лек автомобил марка „Мицубиши“ с per. № * с
концентрация на алкохол в кръвта 2,00 промила. С влязло в сила на 23.05.2020 г.
наказателно постановление на Районен съд * на обв. Х. е била наложена глоба в размер на 1
200.00 евро. С влязло в сила решение на съда в * * считано от 05.05.2020 г. е било отнето
СУМПС № * на обв. Х. Х. и му е била наложена забрана за издаване на ново СУМПС до
04.05.2021 г.
Обвиняемият Х. Х. се върнал в Р България. Той решил да отиде в сектор „ПП" при
ОД МВР - Бургас и да подаде заявление за издаване на ново СУМПС.
На 10.07.2020 г. обвиняемият отишъл в сектор „ПП" при ОД МВР - Бургас. На
гишето, където се подавали заявления за издаване на СУМПС, в този момент била на работа
св. * - системен оператор в група „Административнонаказателна дейност, отчет на ПТП,
1
профилактика, подготовка и отчет на водачите" в сектор „ПП" при ОДМВР Бургас. Обв. Х.
Х. поискал да подаде заявление за издаване на СУМПС - бърза поръчка с вх. №
8897/10.07.2020 г. Служителката му предоставила необходимите документи, сред които била
и декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи.
Обв. Х. Х. собственоръчно попълнил посочената декларация, като в нея отразил, че си е
изгубил СУМПС в Германия преди 3 месеца. Обвиняемият записал тези обстоятелства в
декларацията, въпреки че знаел, че СУМПС му било отнето във Федерална Република
Германия, а не било изгубено. След попълване на декларацията обвиняемият Х. я предал на
св. *. На база подадените на 10.07.2020 г. документи на 13.07.2020 г. било издадено на обв.
Х. ново СУМПС с № * с валидност до 13.07.2030 г.
Компетентните органи по издаване на свидетелства за управление на МПС във
Федерална Република Германия изпратили СУМПС № * в ГД „Национална полиция“ гр.
София.
С писмо per. № 3286р - 29950 от 09.07.2020 г. на ГД „НП“ - МВР в ОД МВР - Бургас е
било изпратено СУМПС на името на обв. Х. Х., което било отнето с наложена забрана да
управлява МПС на територията на ФРГ от 05.05.2020 г. до 04.05.2021 г. Писмото и СУМПС
били предадени на св. * - полицейски инспектор в група „Административнонаказателна
дейност" в сектор „ПП" при ОДМВР - Бургас, който при въвеждане на данните в АИС - БДС
установил, че СУМПС № * издадено на обв. Х. било отнето във ФРГ след употреба на
алкохол и му била наложена забрана да управлява МПС от 05.05.2020 г. до 04.05.2021 г.
Свидетелят извършил справка и установил, че посоченото СУМПС било със статус
„изгубен/откраднат". Също така установил, че обвиняемият подал заявление за издаване на
ново СУМПС, към което имало приложена декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи, в която било отразено, че СУМПС на обв. Х. Х.
било изгубено.

По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските показания на свидетелите *, *, справка за съдимост; Декларация по
чл. 17, ал.1 от ПИБЛД (л. 42 от ДП), както и от останалите приобщени по съдебното и
досъдебното производство писмени доказателства.
Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода
на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са
последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се
събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
Съдът кредитира и закючението на изготвената по делото експертиза, която отговаря
пълно точно и ясно на поставените въпроси. От заключението на същата е видно, че
ръкописният буквен и цифров текст написан на лицето и гърба в декларация по чл. 17, ал. 1
от Правилника за издаване на българските лични документи подадена от * /Х. И. Х./ са
написани от * /Х. И. Х./, както и че подписът положен в графа „Декларатор“ и на гърба на
декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи е
изпълнен от * /Х. И. Х./.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.

2
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 313,
ал.1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна, изпълнителното деяние е било извършено с активно действие, а
именно подаване на декларацията пред служителя от Сектор „ПП“ – св. *. На следващо
място въпросната декларация се изисква от водачите по силата на изричен закон - Закона за
българските лични документи /чл. 7, ал. 1, т. 6/ и Закона за движението по пътищата /чл.
160, ал. 1/, както и по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските
документи за самоличност по Закона за българските лични документи, приет с
Постановление на Министерски съвет № 13/08.02.2010 г. за приемане на Правилника за
издаване на българските лични документи. Декларацията се поддава пред орган на власт по
смисъла на чл.93, т.2 от НК - Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас,
като на последно място в нея обвиняемият обективно е потвърдил неистина – декларирал
(заявил е), че бил изгубил свидетелството си за управление на МПС № *, когато в
действителност същото е било иззето от контролните органи във Федерална република
Германия и той е бил наясно с това. Горепосочената декларация има удостоверителен
характер и е годен предмет за невярно деклариране. По своята правна природа тя е истинска,
тъй като е съставена от подсъдимото лице, посочено като неин автор.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото Х. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че СУМПС му е
иззето, както и че съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл. 17, ал.1 ПИБЛД, за да му бъде издадено
ново свидетелство е длъжен да декларира пред българските власти, че документът му е
откраднат/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата се удостоверяват именно с
подаването на Декларацията по чл. 17, ал.1. Същият е съзнавал, че подавайки декларацията -
волеизявленията му ще станат достояние на орган на власт, като е предвиждал, че в
следствие на лъжливото деклариране съответният орган на власт ще бъде заблуден относно
действителното положение, но въпреки това от волева страна обвиняемият е искала именно
това, за да може по този начин да се снабди с ново СУМПС, въпреки че е бил предупреден,
че ако декларира неверни обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който текст, съдържащ
се в инкриминираната декларация, същият е положил подпис.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години или „Глоба” от сто до
триста лева.
В конкретния случай, съдът съобрази, че за въпросното деяние са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК. Това е така, доколкото в случая са налице и
останалите законово предвидените предпоставки за приложение именно на чл. 78а от НК:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият не е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние или след употреба на
3
наркотични вещества, нито са налице множество престъпления.
По отношение на обстоятелството, че Х. не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по този ред следва да се отбележи, че същият е бил освобождаван по този ред с
Решение № 159/11.09.2014 г. по НАХД № 100/2014 г. на РС-Девин. Видно обаче от
справките от НАП на л. 172 и л. 175 от ДП, по изпълнително дело № **********/2009 г.,
към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 1000 лева по НАХД № 100/2014
г. на РС-Девин няма предприети действия по принудитлно изпълнение, при което давността
за изпълнение на това наказание се е погасила през 2016 г. на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от
НК. Съгласно мотивите на ТР № 2/2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС,
образуването изпълнително производство не прекъсва обикновената давност за изпълнение
по чл. 82, ал. 1 НК и в случай че в продължение на две години не са предприемани действия
по принудително изпълнение, който прекъсват обикновената давност, същата е изтекла,
респ. погасена е възможността за изпълнение на наложеното наказание. Видно от
приложената справка, липсват данни за извършване на каквито и да е действия по
принудително изпълнение, поради което обикновената давност по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК е
изтекла през 2016 г. От момента на изтичане на давността за изпълнение пък е започнал да
тече едногодишен срок, след изтичането на който Х. не се счита за осовобождаван по този
ред и същият става отново приложим спрямо него. В този смисъл са постановките на ППВС
№ 7/85 г., където е посочено, че по отношение на лицата, които са освободени от
наказателна отговорност по глава осма от наказателния кодекс, разпоредбите на чл. 85 и сл.
НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото те не се смятат за осъждани. Тези
лица обаче не могат да бъдат поставени в по-тежко положение от лицата, които са осъдени
на глоба по наказателния кодекс. Затова и лицето, което е освободено от наказателна
отговорност, може повторно да бъде освободено от наказателна отговорност по чл. 78а НК,
ако е изтекла една година от наложената мярка за обществено въздействие или глоба. И тук
трябва да се приложи срокът по чл. 86, т. 3 НК.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства.
Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и чистото съдебно минало на Х..
Действително, предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е
лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ
характер. Липсват данни за други противоправни прояви.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Всичко това кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска
степен на обществена опасност. Поради тези съображения съдът счита, че спрямо него
следва да се определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно – „Глоба” в размер на
1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху Х. и възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.

По разноските:
Предвид признаването на обвиянемия за виновен, съдът, на основание чл. 189, ал. 3
от НПК го осъди да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените
по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 312,15 /триста и
дванадесет лева и петнадесет стотинки/ лева, както и 5.00 /пет/ лева, представляващи
държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас.

4

По тези съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни