Мотиви
към Присъда № 260015 от 20.04.2021г., постановена по НОХД № 479 по описа на
Районен съд – Лом за 2020г.
Районна прокуратура – Лом, понастоящем РП- Монтана, ТО
– Лом, е повдигнала обвинение срещу Ж.П.С.,
родена на *** ***, българка, българско гражданство, с начално
образование, неомъжена, осъждана, безработна, живуща ***, с ЕГН ********** и
същата е предадена на съд за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7,
вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК, за това, че на 03.03.2019г. в с. Долно
Линево, обл. Монтана, ул. „Дунав“ № 21, при условията на повторност в
немаловажен случай отнела чужди движими вещи: сумата от 200, 00 /двеста/ лева
от владението на М.А.И. ***, нейна собственост, без съгласието и с намерение
противозаконно да я присвои.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение срещу подсъдимата. С оглед приложената диференцирана процедура по
гл.ХХVІІ от НПК по реда на чл.371, т.2 от НПК представителят на държавното
обвинение счита, че за извършеното престъпление
следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер от една
година, като така определеното наказание след редукцията, да бъде намалено с
една трета на основание чл.58а от НК и да се наложи наказание лишаване от
свобода в размер на осем месеца.
В съдебно заседание граждански иск не е предявен.
Адв. Л.Г., сл.защитник на подсъдимата Ж.П.С., моли съда,
при определяне на наказанието, да приложи диференцираната процедура по
чл.ХХVІІ, в частност по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като подсъдимата изцяло
признава фактите и обстоятелствата в обвинителния акт.
Подсъдимата Ж.П.С. в съдебно заседание призна вината
си и искрено се разкая за случилото се. Декларира, че желае делото да приключи
чрез провеждане на предварително изслушване, както и че не оспорва фактическата
обстановка, такава, каквато е посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства по посоченото в него. Изразява съгласие с пледоарията на
защитника си.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимата Ж.П.С.
е родена на *** *** и е българка, с
българско гражданство, с начално образование, неомъжена, осъждана, безработна,
живуща ***, с ЕГН **********.
С влязла в сила на 02.03.2017г. присъда по НОХД №
25/2017г. по описа на Районен съд - Лом,
подсъдимата Ж.С. е бил осъдена на наказание лишаване от свобода за срок
от четири месеца за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр.чл. от НК, чието изпълнение е било отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от
влизане в сила на присъдата.
С Присъда №
73/13.12.2016г. по НОХД № 388/2016г. по описа на РС-Лом, влязла в законна сила
на 15.03.2017г. на подс.С. било наложено наказание „лишаване от свобода"
за срок от четири месеца за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 чл.20, ал.2 от НК, чието изпълнение било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Посочените две присъди обуславят извършеното от подс. Ж.С.
деяние по настоящото наказателно производство като извършено при условията на
повторност съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ПК, тъй като е извършила
престъплението, след като е бил осъждана с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление - НОХД № 25/2017г. по описа на ЛРС и по НОХД № 388/2016г.
по описа на ЛРС.
Деянията по присъди по
НОХД № 25/2017г. и по НОХД № 388/2016г., двете по описа на ЛРС, не
представляват маловажен случай. Настоящото деяние също не представлява
маловажен случай съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, отчитайки начина на
извършване на престъплението, високата обществена опасност на деянието и на
подс.С.. От изтърпяване на наказанията по посочените осъждания не са изтекли
пет години съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от НК.
Подсъдимата Ж.С. ***, където живеела и пострадалата М.А.И..
Последната била възрастна и трудвноподвжина жена. Подсъдимата се грижела за И.
по молба на нейната дъщеря О.П.В.. На
03.03.2019г. подсъдимата положила обичайните грижи за И., след което си
тръгнала към своя дом. След известно време подсъдимата се върнала в дома на И.,
тъй като решила да извърши кражба на пари от същата. Влязла през незатворен
прозорец на къщата и от стаята, в която спяла пострадалата, от калъфката на
възглавница подсъдимата отнела сумата от 200,00 лева. С. знаела къде
пострадалата държи парите си. След като напуснала имота на пострадалата,
подсъдимата се прибрала в дома си. Впоследствие подсъдимата С. и Б Г, с когото
живеела на семейни начала, посетили гр. Лом, обл. Монтана, където похарчили
част от отнетата парична сума за покупки.
За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка, която се установи по
несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от показанията
на свидетелите - пострадалата М.А.И. и Б А Г, дадени в досъдебното
производство, които подкрепят направените самопризнания от подсъдимата и са
събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани
на досъдебното производство, прочетени и надлежно приобщени към
доказателствения материал - протокол за
разпит на обвиняемата, протокол за следствен експеримент и справката за
съдимост.
От наличните по делото доказателствени материали,
които безсъмнено подкрепят направените в съдебно заседание самопризнания от
подсъдимата, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място,
механизъм и начин на извършване, както и авторството. Това е така, тъй като
съдът напълно кредитира показанията на всички свидетели, дадени на досъдебното
производство, които не се оборват от останалите писмени доказателства. В тази
насока и при постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанията
на подс. С., които в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепят от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
От правна страна:
При така установената по категоричен и несъмнен начин
в хода на настоящото производство фактическа обстановка съдът зае становище, че с деянието си
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК, за
това, че на 03.03.2019 г. в с. Долно Линево, обл. Монтана, ул. „Дунав“ № 21, при
условията на повторност, в немалважен случай отнела чужди движими вещи: - сумата от 200,00
лева от владението на М.А.И. ***, нейна собственост, без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно -
извършила е престъплението, след като е била осъждана с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление.
От обективна
страна подсъдимата е изпълнила
обективните съставомерни признаци на престъпното посегателство, като е отнела
чужди движими вещи на инкриминираната дата в с. Долно Линево, обл. Монтана,
установени по вид и стойност от доказателствата по делото. Това е било сторено
без съгласието на владелеца им, като подсъдимата е прекъснала с действията си
упражняваното от последния фактическо господство върху отнетото имущество и е
установила свое владение върху него, доказателство за което се явява
разпореждането с отнетите парични средства чрез извършване на покупки.
Преценявайки тежестта на това деяние и съпоставяйки го
с обикновените случаи на това престъпление, както и завишената степен на
обществена опасност на дееца, съдът намира, че случаят не е маловажен. Освен
изложеното, налице е и квалифициращия признак „повторност”, като деянието е
било извършено от подсъдимата, след като е бил осъдена с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление, като квалификацията „повторност” се определя от
следните й осъждания:
- С влязла в
сила на 02.03.2017г. присъда по НОХД № 25/2017г. по описа на Районен съд -
Лом, подсъдимата Ж.С. е бил осъдена на
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца за извършено престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр.чл. от НК, чието
изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок
от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
- С Присъда №
73/13.12.2016г. по НОХД № 388/2016г. по описа на РС-Лом, влязла в законна сила
на 15.03.2017г. на подс.С. било наложено наказание „лишаване от свобода"
за срок от четири месеца за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4
вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1
чл.20, ал.2 от НК, чието изпълнение било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Повторност на престъплението има, когато деецът
извърши еднакви по вид престъпления. Повторност е налице и когато са
осъществени един и същ или различни състави на същото престъпление. Всички
гореизброени осъждания за извършени престъпления по основния и по
квалифицираните състави на кражба са годни да обусловят правната квалификация
на настоящото деяние като извършено при условията на повторност по смисъла на
чл. 28, ал.1 от НК. Към 03.03.2019 г. /датата на довършване на настоящото
деяние/ не са били изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК от
изтърпяване на наказанията по горепосочените съдебни актове като по нито
едно от двете осъждания този срок не е изтекъл. Дори не е започвал да тече при условните
осъждания, тъй като не е изтекъл и изпитателният срок по тях съгласно чл.30,
ал.2 НК.
От субективна
страна деянието е извършено от
подсъдимата при форма на вина пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаела настъпването им.
Подсъдимата мотивира постъпката си в протокола за разпит на обвиняем с факта,
че лицето, с което живеела на семейни начала, Б Г, има рожден ден и заради него
е извършила кражбата. От този посочен от подсъдимата мотив и от разпореждането
с паричната сума е безспорно установен прекият умисъл за извършване на
престъплението.
По наказанието:
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимата
съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от същата
самопризнания, съдействие за разкриване на обективната истина и тежкото
икономическо състояние поради това, че подсъдимата не работи на постоянен
трудов договор. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема
обремененото съдебно минало на подсъдимата С.. При индивидуализация на
наказанието и доколкото не са налице основания за прилагане на чл. 55, ал. 1 от НК – не е налице поне едно изключително или многобройни смекчаващи
обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко, съдът следва да определи наказанието по
повдигнатото обвинение при условията на чл. 54 от НК.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, както и съобразявайки, че в настоящия казус производството е
проведено и е приключило по съкратената процедура – предварително изслушване по
реда на чл. 371, т.2 от НПК, то и налице е основанието за определяне на
наказанието по реда на чл.58а, ал.1 от НК, според която норма при постановяване
на осъдителна присъда в случаите на чл.373, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият,
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите
на Общата част на наказателния кодекс и намалява така определеното наказание с
една трета. Във връзка с последното, съдът следва, като отчита предвиденото
в чл.195, ал.1 от НК наказание, след
което при индивидуализацията да определи наказание, което да бъде намалено с
една трета.
Предвид превеса на смекчаващи отговорността
обстоятелства се налага изводът, че следва наказанието лишаване от свобода да
се определи в минималния предвиден законов размер от една година съобразено с текста на чл.54, ал.1 от НК, поради което съдът определи същото на “лишаване от свобода” в размер на
ЕДНА ГОДИНА. Така определеното
наказание, предвид императива на чл.58а, ал.1 от НК, посочен по-горе, съдът
намали с една трета, поради което и наложи на подсъдимата наказание “ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Според преценката на съда именно с това
наказание като вид и размер ще се изпълнят целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
Институтът на чл. 66, ал. 1 от НК е неприложим, тъй
като подсъдимата е осъждана на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер - по двете горепосочени присъди на
ЛРС, като същата не е реабилитирана, за да се приеме, че последиците на
съдимостта за заличени.
Причините за
извършване на престъплението от страна на подсъдимата са незачитане на личната
собственост и установените правила и норми
за нейното опазване и неспазването на установения в държавата правен ред, а
също и стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Престъплението, за което е осъдена с влязла в сила на
02.03.2017г. присъда по НОХД № 25/2017г. по описа на Районен съд - Лом, подсъдимата Ж.С. е извършила за времето от
10/11.08.2016г. до 31.10.2016г., а престъплението, за което е осъдена с Присъда № 73/13.12.2016г. по НОХД № 388/2016г. по
описа на РС-Лом, влязла в законна сила на 15.03.2017г., е извършила за времето
от 18.04.2015г. до 11.05.2015г. Деянието по НОХД 25/2017г. е извършено преди да
е имало лицето влязла в сила присъда за деянието, предмет на НОХД
388/2016г. Следователно са налице
условията за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наложените на
подсъдимата С. наказания по посочените осъждания, а именно най-тежкото от тях - четири месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК следва да бъде отложено с изпитателен
срок от три години. В случая е налице хипотеза, при която настоящата присъда е
за престъпление, което е в отношение на рецидив спрямо предходните две осъждания на подсъдимата, които обаче не са
били групирани до момента, въпреки че са налице предпоставките на чл. 25 НК за
тях. Изпълнението на наказанията по двете осъждания – по НОХД 25/2017г. и по
НОХД 388/2016г., двете на ЛРС, е било отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК. Престъплението,
за което е постановена настоящата присъда, е извършено в изпитателния срок на
двете предходни присъди, постановени за престъпления, които помежду си са в
отношение на съвкупност. Изпълнявайки задължението си по чл. 301, ал.1, т.8 НПК, съдът, постановяващ последната присъда, трябва да извърши групирането на
наказанията по предходните осъждания, за да е в състояние да посочи какво
наказание привежда в изпълнение. Престъплението, предмет на настоящото
производство, С. е извършила по време на изпитателния срок на предходните
осъждания, участващи във формираната с присъдата съвкупност - по присъди на РС-
Лом по НОХД 25/2017г. и НОХД 388/2016г., отложени по реда на чл. 66, ал.1 от НК, като изпитателният срок е започнал да тече от влизане в сила на всяка от
присъдите, съответно от 02.03.2017г. и от 15.03.2017г. и не е изтекъл за нито
една от двете.
На основание чл. 68, ал. 1 НК определеното общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, е постановено да се изтърпи отделно с оглед
императивната разпоредба на ал.1 на чл. 68 НК. Режимът за изтърпяване на
наказанието е общ на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, тъй като сборът от
настоящото наказание и отложеното не надвишава две години и не е приложима
разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС.
По делото няма приобщени веществени доказателства и
направени разноски.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: