Р Е Ш Е Н И Е
№ 763
Град Пловдив, 24.04.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и девети март две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Марияна Георгиева и с участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 357 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на В.К.Ч. *** срещу решение № 2376 от 19.12.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 4728 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с
което е потвърден електронен фиш серия К № 5390850 на ОДМВР Пловдив, с който на
В.К.Ч., ЕГН **********,***, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата
отмяна и отмяна на електронния фиш или връщане на делото за ново разглеждане.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя да се
отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила обжалваното решение.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че фактическата
обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства, а електронният
фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП за
задължителното му съдържание. Като неоснователно е преценено възражението на
жалбоподателя за неспазване на давностните срокове за реализиране на
административнонаказателната отговорност, която в случая не е изтекла, тъй като
деянието е извършено на 25.11.2020 г., а сроковете по чл.34 ЗАНН не намират
приложение при реализиране на отговорността на нарушителя чрез издаване на
електронен фиш, съответно давността по чл.80, ал.1, т.5 и по чл.81, ал.3 НК
започва да тече от 25.11.2020 г., а с образуване на съдебното производство
давността се прекъсва и започва да тече нова тригодишна давност, т.е.,
възражението за изтекла давност е неоснователно. Като неотносимо към предмета
на спора е преценено възражението на жалбоподателя за наличие на пътен знак,
въвеждащ ограничение на скоростта, защото в случая наказанието е наложено
заради нарушаване на общото ограничение от 50 км/ч за движение в населено място,
още повече, че при описание на нарушението в електронния фиш не се сочи
процесният пътен участък да попада в обхвата на действие на пътен знак В26,
нито жалбоподателят твърди това, но изрично е посочено, че деянието е извършено
на територията на град Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“. При служебно
извършената проверка районният съд е установил, че не са допуснати нарушения на
процедурата по установяване на нарушението чрез използване на мобилно
автоматизирано техническо средство, съставен е протокол по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който съдържа всички задължителни
реквизити, налице е ясна връзка между процесния електронен фиш и приетата по
делото снимка, а липсата на пътен знак Е24 не представлява нарушение и не
засяга законосъобразността на електронния фиш. Според районния съд от събраните
по делото доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение по
чл.21, ал.1 ЗДвП, че процедурата по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП е надлежно
проведена – подадена е декларация от собственика на процесния автомобил с данни
за лицето, управлявало автомобила на датата и часа на извършване на
нарушението, към която декларация е приложено копие на СУМПС на жалбоподателя,
като първоначално издаденият фиш е доказано, че е анулиран, съответно е издаден
обжалваният фиш против жалбоподателя, който не е декларирал писмено, че
нарушението е извършено от друго лице. Съответно районният съд е направил
извод, че авторството на деянието е доказано. Относно субективната страна на
деянието съдът е приел, че то е извършено при пряк умисъл. Правилно според съда
е приложена санкционната норма на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, като видът и размерът
на наказанието са фиксирани от законодателя и липсва възможност за налагане на
наказание под предвидения размер. Според районния съд по делото не са
установени никакви обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че
нарушението представлява маловажен случай. Съответно крайният извод на съда е,
че обжалваният електронен фиш е законосъобразен.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Възраженията на
касатора са идентични с възраженията, съдържащи се в жалбата до районния съд,
обсъдени са от този съд и на всички тях е даден отговор в достатъчно ясни и
изключително подробни мотиви. Всички доказателства са преценени при
постановяване на обжалваното решение, не е допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила, а изводите на първоинстанционния съд са напълно
обосновани и правилни. В този смисъл и на основание чл.221, ал.2 АПК настоящата
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Категорично не се
споделя блакетно направеното от касатора възражение, че районният съд е
кредитирал несъществуващи доказателства и че съдебното решение е мотивирано с
предположения. Всички обсъдени писмени доказателства (протоколи, декларация,
анулиран електронен фиш серия К № 4201651) са налични по делото и по
административнонаказателната преписка, представляваща неразделна част от
съдебното дело, като на касатора е била дадена възможност да се запознае с тях,
от която възможност той не се е възползвал. Изборът на процесуално поведение и
неявяването на страната в съдебното заседание, съответно незапознаването с
представените по делото доказателства от ответната страна, е нейно право, но от
проявената процесуална пасивност никоя страна не може да черпи благоприятни за
себе си последици, поради което възражението на касатора за допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила е напълно необосновано и некореспондиращо със
събраните доказателства
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 2376
от 19.12.2022 г., постановено по а.н.д. № 4728 по описа на Районен съд Пловдив
за 2022 година.
ОСЪЖДА В.К.Ч., ЕГН **********,***, да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.