№ 6640
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100502742 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника О.А. на област София срещу решение № 19763 от 30.11.2023 г.,
постановено по гр. дело № 6186/2023 г. по описа на СРС, 70 състав, в частта, с която са
уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62162/2022 г. по описа на СРС, 70 състав,
а именно: 2284,75 лева, главница за изразходвана топлинна енергия за периода 01.07.2020 г. –
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 16.11.2022 г. до окончателното й изплащане,
мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2020 г. – 01.11.2021 г. в размер на 301,50 лева,
сумата за цена на услугата дялово разпределение в размер 22,45 лева за периода 01.05.2020 г.
- 30.10.2020 г., ведно със законната лихва от 16.11.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 4,61 лева, мораторна лихва върху тази главница за периода 01.07.2020 г. –
01.11.2022 г.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и необоснованост, като въззивникът счита, че първоинстанционният съд
1
неправилно е кредитирал заключенията на експертизите, които са изготвени въз основа на
непредставени по делото документи. Счита, че липсват доказателства за неоснователно
обогатяване, тъй като имотът е бил необитаем през процесния период, ответникът не го е
ползвал, поради което няма как да се е обогатил със служебно начислено количество
топлинна енергия. Намира, че при липса на облигационно правоотношение между страните
общите условия на топлопреносното дружество са неприложими, като ответникът не е
изпаднал в забава предвид липсата на покана за плащане. Ето защо моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в
цялост.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „МХ Елвеко“ ООД не изразява становище
по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно в
обжалваната част поради следните съображения:
В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1
ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената
стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в
процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Между страните не се спори, че процесният имот, представляващ половината от втория етаж
на сградата, находяща се в гр. София, ул. ****, с площ от 173 кв.м. и с абонатен номер при
ищеца 373683, е частна държавна собственост, като с договор от 29.07.2001 г. и въз основа
на решение на Министерски съвет е било учредено безвъзмездно право на ползване върху
2
имота в полза на Сдружение „Н.ц. за с.р.“ за срок от 10 години. От представените писмени
доказателства и приетото заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира
процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа, като претенцията на
ищеца касае стойността на енергията, потребена през периода м. 07.2020 г. – м. 04.2021 г.,
претендирана при твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и
наличието на неоснователно обогатяване от ответника – О.А. на област София, доколкото
съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗДС имоти – държавна собственост, които не са
предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по
местонахождението им.
За основателността на претенцията на предявеното извъндоговорно основание ищецът
следва да докаже, че ответникът се е обогатил със стойността на доставената стока, т.е. че
той действително е ползвал офисите, разположени в описаната половина от втория етаж на
сградата и чрез служителите си е консумирал претендираното количество топлинна енергия.
От приетите писмени доказателства е видно, че считано от 2001 г. имотът е бил във
фактическа власт на трето лице – Сдружение „Н.ц. за с.р.“, на когото е предоставено
безвъзмездно право на ползване от страна на държавата, като това лице е посочено като
потребител в списъка на етажните собственици към протокола от общото събрание на ЕС в
сградата от 19.09.2002 г. Срокът на учреденото ограничено вещно право е изтекъл през 2011
г., но по делото се установява, че и след това ползвателят е продължил да упражнява
фактическа власт върху имота – на негово име е била открита партида за имота в
топлопреносното предприятие (видно от индивидуалната справка за използвана топлинна
енергия, съставена от третото лице-помагач „МХ Елвеко“ ООД), като от изпращаните от
ищцовото дружество писма се установява, че между сдружението и „Топлофикация София“
ЕАД е имало сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди
и след изтичане на срока му през 2019 г. топлопреносното дружество е изпращало покани за
сключване на нов договор със същото лице, което е било във владение на топлофицираните
обекти. Подобни писма са изпращани от „Топлофикация София“ ЕАД до сдружението и
през 2022 г., т.е. според твърденията на самия ищец към този период имотът е бил ползван
не от ответника, а от досегашния му обитател. От приетите пред въззивния съд нови
доказателства е видно, че вещният ползвател е продължил да обитава офисите до 2023 г.,
като едва на 21.08.2023 г. е подписан приемо-предавателен протокол за приемане на
недвижимия имот – частна държавна собственост. Документът удостоверява, че на
посочената дата председателят на Сдружение „Н.ц. за с.р.“ П.С.З. е предал на комисия от
областната управа имота, представляващ половината от втори етаж на сградата на ул. ****, с
площ от 173 кв.м., като е описано състоянието на имота и на представителите на ответника
са предадени ключовете от него.
От изложеното е видно, че през процесния период м. 07.2020 г. – м. 04.2021 г. ответникът не
е ползвал процесния имот и не е имал достъп до него, поради което не се е обогатил с
потребената в него топлинна енергия – същата е била консумирана от трето лице, което
3
следва да отговаря за заплащане на стойността й.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и при установено ползване на
обектите от страна на ответника през процесния период, претенцията за плащане на
претендираната сума поради неоснователно обогатяване следва да се отхвърли поради
недоказана реална доставка на твърдяното от ищеца количество топлинна енергия. По
делото е представена изравнителна сметка и е прието заключение на СТЕ, от които се
установява, че в имота не се ползва топла вода, а през процесния период не е бил осигурен
достъп за реално отчитане на уредите, поради което е начислена енергия за отопление на
база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5 от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1. Този ред за служебно начисляване
на количеството топлинна енергия обаче е приложим само при наличие на облигационно
правоотношение, въз основа на което за клиента на топлинна енергия възниква задължение
да осигури достъп за реален отчет на индивидуалните уреди за измерване, но не и при
претенция, основана на твърдения за неоснователно обогатяване поради липса на договор
между страните. В настоящата хипотеза за основателността на предявения иск следва да се
докаже пълно и главно, че претендираното количество топлинна енергия действително е
било доставено в имота и потребено от ответника, но при липсата на доказателства в тази
насока претенциите по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 и чл. 86 ЗЗД и на това основание следва да
се отхвърлят.
С оглед на изложеното, по делото не се установява наличие на обогатяване в полза на
ответника с претендираните суми за топлинна енергия и такса за дялово разпределение,
поради което предявените искове за главните задължения и за лихви за забава върху тях са
неоснователни и следва да се отхвърлят. Като е достигнал до различни правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено, а исковите претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат присъдени направените от него пред двете инстанции разноски, както следва: сумата
от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство, както и
сумата от 220,69 лв., платена държавна такса за въззивно обжалване и юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 19763 от 30.11.2023 г., постановено по гр. дело № 6186/2023 г. по
описа на СРС, 70 състав, в частта, с която по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, срещу О.А. – ОБЛАСТ СОФИЯ, БУЛСТАТ ****, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 и чл. 86 ЗЗД е признато
за установено, че О.А. – област София дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
4
2284,75 лв., главница за изразходвана топлинна енергия за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 16.11.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 301,50
лв., мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия за периода 31.12.2020 г. – 01.11.2021
г., сумата от 22,45 лв., цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. -
30.10.2020 г., ведно със законната лихва от 16.11.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 4,61 лв., мораторна лихва върху тази главница за периода 01.07.2020 г. –
01.11.2022 г., с които суми ответникът се е обогатил неоснователно и за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62162/2022 г. по описа на СРС, 70 състав,
както и в частта, с която О.А. – ОБЛАСТ СОФИЯ, БУЛСТАТ ****, е осъдена да плати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 102 лв., разноски за заповедното производство, както и сумата от 947,20 лв., разноски за
исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
О.А. – ОБЛАСТ СОФИЯ, БУЛСТАТ ****, положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2284,75 лв., главница за
изразходвана топлинна енергия за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. в имот,
представляващ половината от втория етаж на сградата, находяща се в гр. София, ул. ****, с
площ от 173 кв.м. и с абонатен номер при ищеца 373683, за сумата от 301,50 лв., мораторна
лихва върху сумата за топлинна енергия за периода 31.12.2020 г. – 01.11.2021 г., за сумата от
22,45 лв., цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. - 30.10.2020 г.,
както и за сумата от 4,61 лв., мораторна лихва върху тази главница за периода 01.07.2020 г. –
01.11.2022 г., с които суми ответникът се е обогатил неоснователно и за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62162/2022 г. по описа на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23, да заплати на О.А. – ОБЛАСТ СОФИЯ,
БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100 лв.,
разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 220,69 лв., разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София“ ЕАД – „МХ Елвеко“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5