№ 452
гр. Плевен, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20214430201021 по описа за 2021
година
Постъпила е жалба от ИЛ. СТ. С. , ЕГН **********,от **** против
НП № 21-0938-000910 от 22.03.2021 г. на **** сектор ПП при ОД на МВР -
грПлевен, с което на жалбоподателя за нарушение на:
- чл. 40,ал1от ЗДвП и на основание чл. 183,ал2 т11 ал.2, в11 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева;
- чл. 123 ал. 1 т. 3, б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.175 ал 1 т.5 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДИН месец ;
Твърди се, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения, като се моли
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят ИЛ. СТ. С., редовно призован, не
се явява лично,явява се упълномощен защитник адв.Т.К., която в устна
форма, а и в писмени бележки изразява становище относно
незаконосъобразността на атакуваното Наказателно постановление № НП,
като подробно се аргументира.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР, редовно призован, не изпраща
представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по
делото доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима – като подадена от засегнатото от
1
НП лице в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Видно от Акт за установяване на административно нарушение с
№910/12-03/21 г., жалбоподателят И.С. извършва следното: На 11.03.2021г. в
15.00 ч., на ****, като водач на автобус - **** паркинг на ***, управлява
автобус - И**** като при маневра на заден
ход блъска паркиран л**** като допуска ПТП с материални щети по
МПС.
Водачът напуска мястото на ПТП и е установен в 20.00ч. на
12.03.2021гкато не уведомява компетентните органи."
Така изложената фактическа обстановка била установена въз основа на
обаждане на тел. 112 от другия участник в ПТП-то, вследствие на което
дежурният от О.н.М. уведомява по телефона патрулен автомобил на сектор
„Пътна полиция, който се отзовава на посочения от дежурния служител адрес
.
В качеството на свидетел в съдебното заседание беше
разпитан полицейският служител КР. АЛ., който е и актосъставител по
АУАН. Същият заявява, че е автобус при маневра от автобуса за паркиране
,блъска л.а Мерцедес.Като водачът на Мерцедеса е бил на място, а водачът на
автобуса си е заминал След покана на водачът на автобуса същият се е явил
на място и съставен АУАН.Твърди че между двамата водачи не е имало
разногласие,но са записали това в АУАН ,тъй като са имали право да си
съставят помежду си двустранен протокол.
В тази насока са и показанията на свидетеля на АУАН полицейският
служител Г.Р..
В АУАН жалбоподателят е отразил възражение,че не е усетил да
блъска автомобил. Не е депозирал такива и в законоустановения 3-дневен
срок.
За установените в съставения АУАН нарушения свидетелят КР. АЛ. ,
вменил на жалбоподателя нарушения на чл. 40,ал1от ЗДвП и на основание
чл. 183,ал2 т11 ал.2, в11 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 20.00 лева;
- чл. 123 ал. 1 т. 3, б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.175 ал 1 т.5 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДИН месец ;
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността
на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно-наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП, поради което при цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав, констатира следното: При идентична фактическа
обстановка, административно наказващия орган при съставянето на НП е
приел различна от актосъставителя правна квалификация, по първото сочено
2
в акта нарушение и го е определил като такова по ал.1 на чл.40 от ЗДВП,
която норма предписва две форми на изпълнително деяние при които може да
бъде осъществено нарушението - преди започване движението назад и след
като е започнато движението назад.
При първата хипотеза водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, а при втората, по време
на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Сочената различна правна квалификация по т.1 в АУАН и следващото
го НП, съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като е
налице неяснота по отношение на това, за коя от възможните хипотези на
нарушението по чл.40 от ЗДВП е обвинен и наказан. Допълнително следва да
бъде отбелязано, че словестото описание на нарушението по чл.40 от ЗДВП,
както в акта, така и в НП, е недостатъчно и неясно до степен, която не
позволява, да бъде отнесено, към нито една от възможните форми на
изпълнително деяние на това нарушение, предложени от законодателя.
От друга страна, актосъставителят и наказващият орган, не са
приложили правилно закона при квалифициране на нарушението по т.1 от
АУАН и НП. На жалбоподателя е вменено и е наказан за нарушение по чл.40
от ЗДВП. В случая е безспорно, че се касае до инцидент осъществен на
паркинг, при което следва да се съобрази разпоредбата на чл.25 от ЗДВП, а
именно, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност да премине
в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Респективно,
за нарушаване на правилата при паркиране, водачът подлежи на
санкциониране с наказанието по чл.180 ал.1 т.1 от ЗДВП.
Необосновано и незаконосъобразно е и обжалваното НП и в частта на
наложената санкция за нарушението по чл.123 ал.1 т.З б."в" от ЗДВП. На
жалбоподателя е вменено виновно поведение, за това, че при наличие на
разногласия относно обстоятелствата за ПТП, го напуснал и не уведомил
службата за контрол, както и не изпълнил указанията й. Няма спор, че
жалбоподателя е участник в ПТП по смисъла на ЗДВП, тъй като, макар и
неволно е допринесъл за настъпването на същото. От друга страна, от
събраните в хода на производство доказателства, няма данни и двамата
водачи, да са били на мястото на инцидента в момента на събитието, при
3
което, да се е явило разногласие между тях, налагащо уведомяване на
контролните органи. От разпита на актосъставителя и св. Г.Р. става ясно, че
сигналистта-собственик на процесния „Мерцедес" е описал какво се случило
според него, но той също е разбрал на един последващ етап, за причинените
върху автомобила му щети, станали повод да се обърне към органите на
полицията. Той не е бил на мястото на ПТП в момента, в който водачът на
автобуса евентуално е паркирал или е напускал паркомясто и така вероятно е
нанесъл материални щети на автомобилът му. Самият жалбоподател, не е
усетил нито какво се е случило, нито кога се е случило, разбира едва когато
го викат на паркинга за да му съставят акт. Разногласия и противоречия
между двамата водачи, категорично не са били налице, не само в момента на
процесната маневра, но и в момента на съставяне на АУАН, поради което не
може да се приеме, че е била в ход хипотеза, кореспондираща с чл.123 ал.1 т.З
б."в" от ЗДвП.Поради което НП следва да бъде отменено и в тази му част
като незаконосъобразно.
И не на последно място наказващият орган е нарушил императивната
разпоредба на чл.57, ал.1, т.З и т.5 ЗАНН, съобразно която, следва да има
посочване на датата на акта въз основа на който се издава НП, пълно
описание на нарушението, датата и мястото където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. В АУАН и НП са посочени различни дати на съставяне на акта
и дати на извършване на нарушението. В акта за установяване на
нарушенията е посочено, че те са извършени и акта е съставен на 12.03.2021г.,
а в наказателното постановление административно наказващия орган приема
дата на извършване на нарушенията и съставяне на акта - 11.03.2021г. - това е
съществено процесуално нарушение и не попада в кръга на пороците, които
съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН административния орган е в състояние да
отстрани преди съставянето на НП, което нарушение го прави и
незаконосъобразно.
Поради изложените съображения, съдът ,считаче Наказателно
постановление № 21-0938-000910 от 22.03.2021г., на **** сектор „*** -
Плевен,следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и
неправилно.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния му представител. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от
ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс“, а според правната норма,
отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
4
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно от приложения по делото
(стр. 34) Списък с разноските договор за че адв.Т .К. от ПлАК е
осъществявала правна помощ в настоящото производство на жалбоподателят
ИЛ. СТ. С..
Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнагражения, издадена от ВАС: „За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. (какъвто е
настоящият случай“ е в размер на 300 лева
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съдът намира, че **** сектор ПП при ОД на МВР-грПлевен следва да
бъде осъден да заплати на ИЛ. СТ. С., ЕГН ********** от г**** на
основание чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с чл8, ал.1, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнагражения, издадена от ВАС сумата от 300,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0938-000910 от 22.03.2021 г. на **** сектор ПП
при ОД на МВР -грПлевен, с което на жалбоподателя ИЛ. СТ. С. , ЕГН
**********,от **** за нарушение на:
- чл. 40,ал1от ЗДвП и на основание чл. 183,ал2 т11 ал.2, в11 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева;
- чл. 123 ал. 1 т. 3, б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.175 ал 1 т.5 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДИН месец
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8,
ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнагражения, издадена от ВАС **** сектор ПП при ОД на МВР-грПлевен
да заплати на ИЛ. СТ. С., ЕГН ********** от г**** сумата от 300,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС-гр.Плевен
в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от
страните.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6