МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
от 15.12.2020г. на
КжРС по НОХД № 1171/ 2020г.
Повдигнато е обвинение срещу Р.М.М. за престъпление по чл.343б, ал.4 вр.ал.3
вр.чл.28 ал.1 от НК за това, че на 12.01.2019г. в гр.Кърджали управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил марка „БМВ” с ДК № К8261ВС след
употреба на наркотични вещества- метамфетамин, като деянието е извършено
повторно.
Представителят на прокуратурата пледира, че в хода на съдебното следствие
се доказа по безспорен и категоричен начин, че Р.М.М. *** е управлявал МПС след
употреба на наркотично вещество- метамфетамин, като деянието е извършено
повторно. Това се установява както от разпитаните по делото свидетели, така и
от разпита на вещите лица. По отношение на наказанието предлага да му се наложи
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година и глоба от 600лв. На основание чл.68
ал.1 от НК предлага отделно да се изтърпи наложеното със споразумение по НОХД №
81/ 2018г. по описа на Районен съд- Кърджали наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца. Предлага също на основание чл.57 от ЗИНЛС първоначалният
режим на изтърпяване да бъде определен „общ“. На основание чл.343г да му се
наложи и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 16 месеца.
По отношение на вещественото доказателство „дръг чек 3000“ счита, че следва да
се унищожи след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Р.М. редовно призован, не се явява, поради което производството
по делото се гледа в негово отсъствие, тъй като присъствието му не е
задължително и това няма да попречи за разкриване на обективната истина. Същият
се представлява от упълномощен защитник, който моли съда да приеме, че
подзащитният му не е извършил престъплението, за което е предаден на съд.
Обосновава това твърдение с експертизата, от която не може да установи по
категоричен начин, че подсъдимият е извършил престъплението по чл.343б, ал.4 от НК. Моли съда да съобрази и че употребата на наркотични вещества евентуално е
било доста назад във времето, което означава, че деецът по време на проверката
не е бил повлиян по никакъв начин от употреба на наркотични вещества. Това се
доказвало от събраните гласни доказателства. Настоява и да се съобрази от съда,
че подсъдимият още от самото начало е отрекъл обвинението и факта, че е
употребил наркотични вещества. Поради тези съображения пледира да се приеме, че
обвинението не е доказано по категоричен начин и моли съда да постанови
оправдателна присъда. Алтернативно настоява за наказание клонящо към минимума
на предвиденото поради наличието на смекчаващи вината обстоятелства- млада
възраст на лицето и ниската обществена опасност на деянието.
Съдът след като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Р.М.М., роден на ***г***,
български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, с
ЕГН **********.
Подсъдимият Р.М. бил осъден със Споразумение от 26.01.2018 г. по НОХД № 81/
2018г. по описа на КжРС влязло в сила на същата дата на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК,
изпълнението на което било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3
години.
На 12.01.2019г. подсъдимият Р.М. след като употребил наркотични вещества- метамфетамин,
привел в движение и поел управлението на моторно превозно средство- лек
автомобил марка „БМВ” с ДК № К8261ВС. На същата дата около 02,00 часа докато
управлявал посочения автомобил в гр.Кърджали на ул.Петър Берон в кв.Възрожденци
бил спрян за проверка от свидетелите Т.Д. и И.Р., които по това време
изпълнявали служебните си задължения съгласно утвърден график като полицейски
служител в РУ- Кърджали. При нея подсъдимият Р.М. представил документите си за
проверка, когато двамата свидетели видели, че очите на водача са зачервени,
насълзени и влажни, поради което решили да го изпробват за употреба на алкохол.
Поради това полицейските служители Т.Д. и И.Р. поискали съдействие от колегите
си от сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, при което на место
се отзовал свидетелят С.Б.. Последният с техническо средство изпробвал водача М.
за употреба на алкохол, който не отчел наличие на алкохол в издишания от водача
въздух. След това подсъдимият Р.М. бил поканен в сектор „Пътна полиция“-
Кърджали, където свидетелят С.Б. му извършил проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство „Дръг чек 3000“, което отчело
положителен резултат за употреба на наркотични вещества- метамфетамин. Тогава
свидетелят Б. съставил Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества, както и му издал Талон за изследване №
0028812 на водача М., в който последният собственоръчно вписал, че не приема
показанията на техническото средство и се подписал. След това подсъдимият Р.М.
бил съпроводен до Спешно приемно отделение при МБАЛ „Д- р Атанас Дафовски“АД в гр.Кърджали,
където дал проба от кръв и урина за химико- токсикологично лабораторно
изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, което
било обективирано в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от
дата 12.01.2019г. Видно от Протокол за извършена експертиза № 19/ ТКХ- 304 от
19.12.2019г. по назначената токсихимична експертиза в представената за
изследване кръвна проба взета от лицето Р.М.М. не е доказано съдържание на
метамфетамин, респ. и негови метаболити, но в представената проба урина е
установено наличие на метамфетамин. Вещите лица И.П. и М.В., както в
изготвената от тях експертиза, така и при разпита им в съдебно заседание,
установяват, че по литературни данни дадено вещество след приема му се отделя определено
време в съответните телесни течности, а именно в плазмата в порядъка на 9 часа,
а в урината- в рамките над 24 часа.
Същият ден бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
серия Д № 539559/ 12.01.2019г. срещу подсъдимия М. за нарушение на разпоредбата
на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от Закона за движение по пътищата за това, че управлява
МПС след употреба на наркотични вещества- метамфетамин, който подписал без
възражения.
Със Заповед за задържане на лице peг.№ 1947зз-12 от 12.01.2019г. подсъдимият
Р.М. бил задържан по реда на ЗМВР. Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1300-000025/ 12.01.2019г. временно му било отнето СУМПС
до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Тази фактология се установи безспорно от свидетелските показания на Т.Д., И.Р.
и С.Б., както и писмените доказателства- Акт за установяване на административно
нарушение серия Д № 539559/ 12.01.2019г., Талон за изследване № 0028812, Протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/ или наркотични вещества или техните аналози от 12.01.2019г., ЗППАМ № 19-1300-000025/
12.01.2019г., Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества от 12.01.2019г., Заповед за задържане на лице peг.№ 1947зз-12
от 12.01.2019г., както и от токсихимичната експертиза обективирана в Протокол
за извършена експертиза № 19/ ТКХ- 304. Всички тези доказателства са
еднопосочни, взаимно се допълват и изграждат една житейска логична обстановка,
поради което бяха кредитирани от съда. Прочее по делото не бяха приети други
доказателства, които да ги оборват или да пораждат съмнение за тяхната
истинност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК, за да
постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както
авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия
състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият Р.М. е осъществил от обективна и
субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.343б, ал.4
вр.3 вр.чл.28 ал.1 от НК, за което е предаден на съд, а именно за това, че на 12.01.2019г.
в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „БМВ” с
ДК № К8261ВС след употреба на наркотични вещества- метамфетамин, като деянието
е извършено повторно. На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние
на престъплението се изразява в „управление“ на МПС. Съдът счита, че действията
на дееца по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в
пространството гр.Кърджали представлява „управление“ на МПС по смисъла на
закона, тъй като същият е спрян като водач от полицейските служители при
движение на автомобила по платното за движение в населено място. На следващо
място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка „БМВ” с ДК № К8261ВС,
който подсъдимият М. е управлявал, е „моторно превозно средство“ по смисъла на
§ 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател
за придвижване и не е релсово превозно средство. След това, за да бъде
престъпно поведението на дееца, законът изисква управлението на МПС да се
осъществява, след като той е употребил наркотични вещества или техни аналози. В
конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото видно
от приложените доказателства, след направената проверка с техническо средство
„Дръг тест 3000“, а след това и от приетата по делото токсихимичната експертиза
обективирана в Протокол за извършена експертиза № 19/ ТКХ- 304, безспорно се
установява, че подсъдимият Р.М. е бил употребил метамфетамин, който
представлява високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и
ал.2 т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, във
връзка Приложение № 1- Списък I- „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3 т.1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. За
съставомерност на деянието по чл.343б,
ал.3 от НК се изисква установена употреба от водач на МПС на наркотични
вещества без значение от вида и количеството на наркотичното вещество и на
въздействието, което то е оказало върху неговото състояние и реакции при
управлението на моторното превозно средството. Забраната за управляване на МПС
след употреба на наркотични вещества е абсолютна за разлика от забраната за
управляване на моторно превозно средство след употреба на алкохол, която е
относителна, доколкото се отнася до управляване с концентрация на алкохол в
кръвта на водача над 1,2 промила. Този факт води до несъстоятелност на
твърденията на защитата, че законодателят подсъдимият М. не е бил повлияят от
употребата на наркотика и това не се е отразило на поведението му като водач.
Наказателният закон не поставя изискване водачът да е бил повлиян от тези
вещества, респективно, не се интересува дали и доколко това се е случило.
Известно е, че нормите на НК следва да бъдат тълкувани буквално, за да се спази
принципът за законоустановеност на престъплението. Когато бъде установено, че
водачът е употребил наркотични вещества, без значение дали и по какъв начин
това се е отразило на неговото поведение и дали е повлияло на способността му
да управлява превозното средство, той следва да носи наказателна отговорност по
чл.343б, ал.3 от НК, тъй като са изпълнени признаците от състава на посоченото
престъпление, като не се изисква да е достигната определена концентрация на
тези вещества в организма на водача, респективно, да е възникнала негова
неспособност за управление на превозното средство. Без правно значение е и
времето на употреба- непосредствено преди деецът да поеме управлението на
моторното превозно средство или в по-ранен момент. Поради това отдалечеността
във времето на момента на злоупотребата спрямо момента на поемане на
управлението не би могло да доведе до липса на съзнание за общественоопасния
характер на деянието. Логическото тълкуване на материалноправната разпоредба на
чл.343б, ал.3 от НК обуславя извода, че за съставомерността на управлението на
МПС след употреба на наркотични вещества не е нужно наличието на наркотичното
вещество да е установено по надлежния ред, нито е налице правна необходимост
същото да е установено в кръвта на водача. Достатъчно е да е установено такава
употреба с всички допустими доказателства и доказателствени средства, което в
случая се доказва с токсихимичната експертиза обективирана в Протокол за
извършена експертиза № 19/ ТКХ- 304, според която в урината на водача Р.М. е
установено наличие на метамфетамин. В подкрепа на този извод е преобладаващата
практика на ВКС, а именно Решение № 81 от 15.05.2018г. на ВКС по н. д. № 237/ 2018г.
III н. о., Решение № 116 от 8.08.2016г. на ВКС по н. д. № 34/ 2016г. III н. о.
Най-новата практика на ВКС също е в подкрепа на изложеното, а именно Решение №
126 от 5.07.2019г. на ВКС по н. д. № 540/ 2019г. II н. о.
На последно място се иска от обективна страна деянието да е повторно, което
в случая е налице, тъй като преди извършване на процесното деяние, подсъдимият Р.М.
е бил осъждан за извършване на същото деяние със Споразумение от 26.01.2018 г.
по НОХД № 81/ 2018г. по описа на КжРС влязло в сила на същата дата.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК, тъй като деецът М. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване от дееца, че е употребил наркотично вещество метамфетамин,
както и че с действията си той привежда в движение лекия автомобил в
пространството, но въпреки това от волева страна подсъдимият Р.М. е искал да
управлява МПС- то и то след като е употребил наркотични вещества.
Деянието е съставомерно по чл.28 ал.1 от НК и деянието е извършено
повторно, тъй като деецът е извършил престъплението, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно със Споразумение
от 26.01.2018г. по НОХД № 81/ 2018г. по описа на КжРС влязло в сила на същата
дата.
Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към
закона и ниско правосъзнание.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Като взе предвид степента на обществена опасност на
деянието- типична за този вид престъпления, отчете наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства- добрите характеристични данни, млада възраст, липсата
на друго осъждане извън съставомерността на признака повторност, както и
изминалия голям период от време, който е изтекъл от извършване на престъпление,
намира, че и най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко, поради което определи наказанието под най-ниския предел, а именно
„лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, както и кумулативно предвиденото
наказание „глоба в размер на 500лв. На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЛС
определи първоначалния режим на изтърпяване да бъде „общ“. Съдът наложи на
подсъдимия Р.М. и на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК наказание
„лишаване от право да управлява МПС “ за срок от 18 месеца като взе предвид
утвърдената съдебна практика.
Престъплението по настоящото дело е извършено на 12.01.2019г., което
означава, че това се е случило в изпитателния срок на наложеното наказание по НОХД
№ 81/ 2018г. по описа на КжРС. Споразумението по последното дело е влязло в
сила на 26.01.2018г., с което е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, които срок изтича на 26.01.2021г. Поради това и на
основание чл.68 ал.1 от НК подсъдимият Р.М. следва да изтърпи определеното по
НОХД № 81/ 2018г. на Районен съд- Кърджали наказание „лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. Съдът на
основание чл.59 ал.1 от НК приспадна времето, през което той е бил задържан за
срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице рег.№ 1947зз- 12 от
12.01.2019г.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила веществото доказателство
приложено по делото- тестова касета „Дръг тест 3000“, приложен по делото, да се
унищожи.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК настоящата
инстанция възложи направените по делото разноски на дееца М. в размер на
707,35лв., които да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата
си.
Районен
съдия: