Р Е Ш Е Н И Е
№ 485/21.2.2020г.
Град Пловдив, 20.02.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на
двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Мирослав Христев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3804 по описа на съда
за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Агенцията
за държавна финансова инспекция против решение № 195 от 07.11.2019 г.,
постановено по а.н.д. № 104 по описа на Карловския районен съд за 2019 година,
с което е отменено наказателно постановление
№ 11-01-486 от
14.12.2018 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция,
с което на основание чл.256, ал.1, пр.1 ЗОП на Е.С.К., ЕГН **********,***, в
качеството на кмет на община Карлово е наложено административно наказание глоба
в размер на 2 303,51 лева за нарушение на чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.2,
т.2 ЗОП.
Според касатора
оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска се
отменя на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът оспорва
касационната жалба и моли да се потвърди решението на Карловския районен съд
като правилно.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната
жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна
поради следните съображения:
За да отмени
наказателното постановление, районният съд е приел, че правнорелевантните факти
са установени по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства,
но наказателното постановление страда от съществени пороци, касаещи
задължителното му съдържание, което го прави незаконосъобразно и налага
неговата отмяна. Според районния съд посочената санкционна норма на чл.256,
ал.1 ЗОП (в редакцията към ДВ, бр.13 от 2016 г.) предвижда наказуемост за
възлагането на поръчка при по-облекчен ред от предвидения, т.е., нарушението се
извършва чрез действие, като ирелевантно за съставомерността е наличието или
липсата на писмен договор. В същото време посочената като нарушена норма на
чл.17, ал.1 ЗОП определя изпълнителното деяние на нарушението като бездействие
– непредприемане на действия за провеждане на обществена поръчка при наличие на
основания за това. Затова според първостепенния съд в случая е налице
противоречие между нарушената норма и приетата от наказващия орган санкционна
норма, което поставя нарушителя в невъзможност да разбере в какво се изразява
неправомерното му поведение, за което е наказан. Районният съд е приел също, че
обвинителната теза е изложена изключително неясно и противоречиво в обжалваното
наказателно постановление, защото са неясни мотивите, поради които
актосъставителят и наказващият орган са акцентирали преимуществено върху
извършените в периода 02.05.2017 г. – 02.02.2018 г. доставки, доколкото
стойностните прагове по чл.20 ЗОП се определят с оглед на прогнозната стойност
на сключените договори, а не на реално извършените разходи, съответно в
настоящия случай меродавна за преценката на стойностния праг по чл.20 ЗОП е
общата стойност на възложената обществена поръчка, а не реално извършените
доставки и още по-малко общата стойност на извършените доставки за периода 02.05.2017
г. – 02.02.2018 г. Тази неяснота в обвинителната теза според съда е ограничила
правото на защита на наказаното лице. Налице е също и неяснота относно начина
на определяне на прогнозната стойност на обществената поръчка и на датата на
извършване на нарушението, която според първостепенния съд не е 02.05.2017 г.,
а целия посочен период 02.05.2017 г. – 02.02.2018 г. на извършени доставки на
топъл обяд. Районният съд е посочил също, че не е ясно коя от процедурите по
чл.18, ал.1 ЗОП е била проведена вместо по-облекчения ред и в тази връзка е
налице неправилно приложение на материалния закон – приложен е чл.256, ал.1 ЗОП
вместо чл.256, ал.2 ЗОП; налице е неяснота относно размера на наложената
имуществена санкция, доколкото не са изложени никакви мотиви за начина на
нейното изчисляване. Направен е извод, че е нарушена императивната норма на
чл.57 ЗАНН и не е предвидена възможност за саниране на недостатъците на
наказателното постановление, поради което е опорочено цялото
административнонаказателно производство и обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено. Иначе първостепенният съд е приел, че от събраните по
делото доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение по чл.17, ал.1, във връзка с чл.20,
ал.1, т.2 ЗОП (в редакцията към ДВ, бр.34 от 03.05.2016 г.), тъй като не е
провел процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на топъл обяд
на територията на община Карлово.
Решението е
неправилно.
Въз основа на
установените правнорелавантни факти първостепенният съд е направил необосновани
и неправилни изводи, което е довело до неправилно приложение на материалния
закон.
Правилен е изводът на
съда, макар и съдържащ се само в едно изречение в края на решението, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че кметът
на община Карлово е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение по чл.17, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, т.2 ЗОП (ДВ, бр.34 от
03.05.2016 г.), защото е възложил обществената поръчка (доставка на топъл обяд)
директно по реда на чл.20, ал.4, т.2 ЗОП вместо да проведе процедура по чл.18,
ал.1, т.12 и 13 ЗОП.
Основателно е
възражението на касатора, че при издаване на наказателното постановление са
спазени изискванията на чл.57 ЗАНН относно необходимото съдържание. В
достатъчна степен подробно, ясно и непротиворечиво са изложени всички
фактически обстоятелства на извършеното нарушение. Не остава съмнение относно
изпълнителното деяние, изразяващо се във възлагане на обществена поръчка с
предмет: „Доставка на топъл обяд на територията на община Карлово“, за периода 02.05.2017
г. – 02.02.2018 г., което възлагане е извършено директно по реда на чл.20,
ал.4, т.2 ЗОП, макар че не са били налице условията на този най-облекчен ред,
защото стойността на извършените разходи за процесния период е в общ размер на
230 351 лева.
Всяко възлагане на
обществена поръчка изисква и предполага извършването на някакви фактически и
правни действия от страна на възложителя (установяване на контакт с
изпълнителя, изразяване на определена воля, отправяне на предложение и т.н.),
поради което напълно необоснован и в противоречие със закона и правната логика
се явява изводът на първостепенния съд, че в настоящия случай нарушението е извършено
чрез бездействие. Посочената като нарушена норма на чл.17, ал.1 ЗОП установява
задължение за възложителите да приложат предвидения в закона ред за възлагане
на обществена поръчка, когато са налице основанията за това. Т.е., когато
възложителят не изпълнява това задължение и не прилага предвидения в закона ред
за възлагане на обществена поръчка, той извършва възлагането по друг ред,
непредвиден в закона за съответния вид обществена поръчка, което очевидно не
може да бъде направено чрез бездействие, а се изисква някакво активно поведение
– физическо/фактическо или правно. Т.е., неприлагането на предвидения в закона
ред за възлагане на обществена поръчка не е равнозначно на бездействие от
страна на възложителя, както неправилно е разсъждавал първостепенният съд,
поради това неправилен е и изводът, че нарушението по чл.17, ал.1 ЗОП се
извършва чрез бездействие.
В този смисъл противно на приетото от
районния съд, извършеното нарушение е в достатъчна степен подробно и ясно
описано от фактическа страна и не е налице противоречие при неговата
квалификация и при определяне на санкционната норма. Тъй като стойността на
извършените разходи възлиза на 230 351 лева и попада в стойностните
прагове по чл.20, ал.2, т.2 ЗОП, кметът на община Карлово е бил длъжен да извърши
възлагането по реда на чл.18, ал.1, т.12 и 13 ЗОП, но вместо това е възложил
директно обществената поръчка на изпълнител, т.е., приложил е по-облекчен ред
от този по чл.18, ал.1 ЗОП.
Действително определянето на прогнозна
стойност на обществената поръчка е задължение на възложителя, но нейната липса
е само потвърждение за съставомерността на нарушението по чл.17, ал.1 ЗОП,
противно на разсъжденията на районния съд, защото са още едно потвърждение за
неприлагането на предвидения в закон ред за възлагане на обществена поръчка.
Следователно съвсем правилно наказващият орган е приложил относимата
санкционна норма на чл.256, ал.1 ЗОП към датата на извършване на нарушението.
Както се каза по-горе, директното възлагане на обществена поръчка е
най-облекчения ред по ЗОП и по-облекчен ред от този по чл.18, ал.1, т.12 и 13
ЗОП (по който е следвало да бъде извършена процесната обществена поръчка),
поради което са налице всички предпоставки на хипотезата на санкционната норма.
Размерът на имуществената санкция е определен правилно, тъй като в случая не е
налице писмен договор и съгласно чл.256, ал.1 ЗОП глобата е в размер 1 на сто
от извършения разход, т.е., реално платената на изпълнителя цена за извършената
услуга. В този смисъл напълно несъстоятелни са изводите на районния съд относно
липсата на описание в наказателното постановление за начина на изчисляване
размера на наложената имуществена санкция.
Следователно, противно на приетото от
районния съд, обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, като
издадено от компетентен орган, при спазване на императивните изисквания на
чл.57 ЗАНН. Фактическата обстановка е правилно и всестранно
установена, по безспорен начин са доказани нарушението и нарушителят, правилно
е квалифицирано извършеното нарушение и е определена санкционната норма. Чрез
ефективното налагане на глоба ще бъдат постигнати целите на наказването по
чл.12 ЗАНН. Случаят не е маловажен с оглед характера на охраняваните обществени
отношения, които са засегнати с процесното нарушение.
Предвид всичко изложено касационната
инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
наказателното постановление като законосъобразно. Затова и на основание чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 195 от 07.11.2019
г., постановено по а.н.д. № 104 по описа на Карловския районен съд за 2019
година, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 11-01-486 от 14.12.2018 г. на директора на Агенцията
за държавна финансова инспекция, с което на основание чл.256, ал.1, пр.1 ЗОП на
Е.С.К., ЕГН **********,***, в качеството на кмет на община Карлово е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 303,51 (две хиляди триста и
три лева и петдесет и една стотинки) лева за нарушение на чл.17, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, т.2 ЗОП.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.