№ 117
гр. Г.О. , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., X СЪСТАВ в публично заседание на пети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20204120101508 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителен установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД твърди, че „БТК“ ЕАД сключил с ответника П. Й. З.
договор от 12.05.2017 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез абонатен
номер *** и чрез абонатен номер *** за срок от 24 месеца при избран и за двата
мобилни номера абонаментен тарифен план „Vivacom i-Traffic XL“ с месечна
абонаментна такса 27.99 лв. с ДДС. Сочи се, че потребните чрез тези номера услуги се
отчитали по клиентски номер 14459226001. Твърди се, че на 12.05.2017 г. между
„БТК“ ЕАД и ответника било сключено и допълнително споразумение, по силата на
което чрез абонатен номер *** е предоставена и интернет услуга по тарифен план
„Vivacom net slim 20” с месечен абонамент от 20,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Твърди се, че ответникът не заплатил дължимите абонаментни такси по избраните
тарифни планове за периода 22.05.2017 г. – 21.09.2017 г. на обща стойност 70,54 лв., за
което били издадени фактури № **********/22.06.2017 г.; № **********/22.07.2017 г.
и № **********/23.08.2017 г. в уговорения в Общите условия срок – 15 дни от
издаването на фактурата. Съгласно клаузите на общите условия, това неизпълнение
обусловило едностранно прекратяване на договора от страна на „БТК“ ЕАД на
25.08.2017 г. и начисляване на неустойка, заплащане на която не се претендира.
Ищецът твърди, че с договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД прехвърлило
1
на „С.Г. Груп“ ООД вземанията си по посочените договори от ответника, като след
това – с договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп“ ООД му ги прехвърлило. Към
исковата молба ищецът прилага уведомление за цесиите от „С.Г. Груп“ ООД, като
пълномощник на „БТК“ ЕАД и като цедент по втората цесия, с което счита, че
длъжникът е уведомен за цесиите. Моли за постановяване на решение, с което да се
приеме за установено, че ответникът му дължи сумата 70,54 лв., представляваща цена
на потребени далекосъобщителни услуги чрез телефонни номера *** и *** в периода
22.05.2017 г. – 21.09.2017 г. по договор с клиентски номер 14459226001, сключен с
„БТК“ ЕАД и сумата 18,37 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането в
размер на законната лихва за периода от 11.09.2017 г. до 01.04.2020 г., за които е
издадена заповед № 912/14.07.2020 г. по ч.гр.д. № 905/2020 г. по описа на Районен съд
– Г.О. с присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва да дължи
заплащане на исковата сума. Твърди, че месечни те сметки /фактури/ не са получени от
ответника, както изискват Общите условия на „БТК“ ЕАД. Оспорва да е налице
месечно потребление на телекомуникационни услуги, освен интернет чрез мобилен
номер *** за месечния период до 22.06.2017 г. Оспорва ответникът валидно да се е
съгласил с Общите условия на „БТК“ ЕАД, включително и чрез декларация. Счита
договорите за нищожни като неравноправни, доколкото клаузите в тях не са уговорени
индивидуално. Оспорва ответникът да е уведомен надлежно за двете цесии и счита, че
те нямат действие за него. Моли за отхвърляне на предявения иск. Възразява за
прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение.
Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното
установяване на следните материалноправни предпоставки: че между „БТК“ ЕАД и
ответника са сключени договор от 12.05.2017 г. за предоставяне на далекосъобщителни
услуги и допълнително споразумение с твърдяното от него съдържание; че на
16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД прехвърлило на „С.Г. Груп“ ООД вземанията си по договора
с ответника за неплатени месечни абонаментни такси през периода 22.05.2017 г. –
21.09.2017 г., като след това – с договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп“ ООД му
ги прехвърлило; че ответникът е уведомен за двете цесии.
Представените два договора установяват, че на 12.05.2017 г. „БТК“ ЕАД и
2
ответникът са постигнали съгласие за възмездно предоставяне на далекосъобщителни
услуги чрез абонатен номер *** и абонатен номер *** за срок от 24 месеца при
стандартни условия на тарифен план „Vivacom i-Traffic XL“ при месечна абонаментна
такса от 27,99 лв. с ДДС и при условията на „Промоция i-Traffic Април 2017“ със
съдържание включени допълнителни MB на максимална скорост за първите 12 месеца
от срока на договора. С допълнително споразумение от същата дата услугата за
абонатен номер *** била закрита, а ответникът се съгласил да ползва оферта
„Комбинирай и спести“ за срок от 24 месеца – предоставяне на далекосъобщителни
услуги чрез абонатен номер *** по тарифен план „Vivacom i-Traffic XL“ с условията,
посочени по-горе и на интернет по тарифен план „Vivacom net slim 20“ при цена от
20,80 лв. с ДДС на месец. Към двата договора и към допълнителното споразумение са
представени декларации, подписани от ответника, съгласно които той е получил
екземпляр от Общите условия, подписан от представител на „БТК“ ЕАД, приема и се
съгласява с приложението на Общите условия като неразделна част от индивидуалните
договори.
Не може да бъде споделено като основателно възражението на ответника, че
Общите условия не го обвързват. Действително, чл.147а, ал.5, вр. ал.4 ЗЗП
постановява, че търговецът не би могъл да докаже изразеното от потребителя съгласие
с общите условия и получаването им при подписване на договора чрез клауза с такова
съдържание, включена в индивидуалния договор, но случаят не е такъв. Ответникът е
декларирал съгласието си и получаване на копие от общите условия в различен от
договора документ – декларация, която макар да е обозначена като „стр.1 от 6“,
установява неоспорено по авторство нарочно изявление на ответника за изпълнение на
изискванията на чл.147а, ал.1 ЗЗП от страна на „БТК“ ЕАД. С посоченото е спазена и
предвидената в чл.147а, ал.2 ЗЗП форма за доказване на съгласието на ответника с
общите условия, като законът не поставя изискване за подписване на самите общи
условия, както претендира ответникът (арг. от сравнението между разпоредбите на
чл.147а, ал.2 и ал.3 ЗЗП). Тълкувани във връзка една с друга, от разпоредбите на
чл.147а, ал.1, ал.2 и ал.5 ЗЗП може да бъде изведена законодателната цел за въвеждане
на обсъжданите правила – да се насочи вниманието на потребителя към съдържанието
на общите условия чрез даване на отделно и нарочно съгласие за обвързаност с тях,
извън това по индивидуалния договор. От гледна точка на тази цел, подписването на
представените декларации е изцяло годно да я изпълни. Допълнително следва да бъде
посочено, че в отговора на исковата молба ответникът сам се позовава на неизпълнение
на общите условия от страна на търговеца, а щом черпи аргументи за отблъскване на
претенцията от тези условия, той явно ги се счита обвързан с тях.
Неоснователни са и възраженията на ответника за нищожност на договора.
Макар и клаузите в него да са неиндивидуално уговорени като част от типизиран
3
бланков договор, това самостоятелно не ги прави нищожни като неравноправни. Макар
и ответникът формално да се позовава на разпоредбата на чл.143 ЗЗП, той не
обосновава наличие на останалите предпоставки за неравноправност на клаузи в
договора, нито изобщо сочи за кои клаузи се отнасят възраженията му. Съдът, при
служебна проверка по чл.7, ал.3 ГПК, намира, че съдържанието на договора не дава
основание да се заключи, че някоя от уговорките, от които произтича вземането, е във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя в някоя от хипотезите на чл.143, ал.2, т.1-20 ЗЗП.
Съгласно чл.25, б.“б“ и „в“ от Общите условия, абонатът ежемесечно дължи
заплащане на цената на месечния абонамент за поддържане на достъп до мрежата и
стойността на проведените разговори и други услуги, като съгласно чл.27 и чл.29
месечният абонамент се заплаща за месеца на ползване на услугата, а предоставените
услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ месеца на ползването
им. Съгласно чл.29 от Общите условия плащането се дължи до 15 дни от издаване на
сметка/фактура, но не по-късно от 29-то число на месеца. Чл. 35.1. от Общите условия
урежда задължение на „БТК“ ЕАД да изпрати сметката на абоната, но от
неизпълнението на това задължение не следва недължимост на вземането по месечната
сметка или непълен фактически състав на възникване на това вземане, както
претендира ответника. Изрично нормата, на която той се позовава, сочи, че
неполучаването на сметките не освобождава абоната от задължението за плащане в
посочения срок. Датата на издаване на фактурата през всеки месец е определена в абз.1
от декларацията, а срокът за плащане – в посочената по-горе разпоредба на общите
условия. Уговарянето на срок за плащане изключва необходимостта от покана (по арг.
от противното от чл.69, ал.1 ЗЗД).
Така съобразно уговореното между страните, месечният абонамент е цената за
осигуряване на достъп до услугите, за които е сключен договора. Уговорената месечна
такса има характер на именно на абонамент и по тази причина заплащането й се дължи,
без значение дали ответникът реално е ползвал услугите, включени в пакета. Това
прави неотносимо възражението, че не е доказано да са ползвани предоставените
услуги. Съгласно договора ответникът дължи заплащане на месечна абонаментна такса
от 27,99 лв. с ДДС (23,32 лв. без ДДС) за ползване на абонатен номер ***, 27,99 лв. с
ДДС за ползване на абонатен номер *** и 20,80 лв. с ДДС за ползване на интернет
услугата, или общо за всички услуги – по 76,78 лв. месечно, но видно от приложените
сметки с №№ **********/22.06.2017 г.; **********/22.07.2017 г. и
**********/23.08.2017 г., „БТК“ АД начислило единствено стойността на
абонаментните такси за ползване на двата мобилни номера – общо 167,94 лв. с ДДС.
Неоснователни се явяват възраженията на ответника за недължимост на тази сума,
4
черпени от невъзможността това вземане да се докаже чрез начисляването му от „БТК“
АД. Това становище не държи сметка, че претенцията съставлява такава за заплащане
на периодично задължение, възникнало и пряко произтичащо от сключения договор.
В обобщение на изложеното по-горе, ответникът дължи на „БТК“ АД
заплащане на сумата от 167,94 лв. с ДДС, от която се претендира 70,54 лв. – неплатени
месечни абонаментни такси за периода 22.05.2017 г. – 21.09.2017 г. Представените по
делото доказателства, обаче, не дават основание да се счете, че ищецът е придобил това
вземане, чрез сочените от него цесии.
Видно от договор № **********/16.10.2018 г., „БТК“ АД продало на „С.Г.
Груп“ ООД вземания, описани в Приложение № 1 към договора (чл.1.1 от договора),
които цесионерът приема и замества цедента като кредитор по тях от датата на
представяне на Приложение № 1 (чл.2.5. от договора). На 24.10.2018 г. „БТК“ АД
упълномощило „С.Г. Груп“ ООД да уведоми длъжниците за цесията. Въз основа на
ангажираните доказателства няма основание да се счете, че вземането на „БТК“ АД от
длъжника е предмет на договора за цесия, както твърди ищеца. Приложение № 1, с
което съгласно договорните условия следва да се индивидуализират вземанията и от
представяне на което се поражда уговореното правоприемство, не е представено, а
други доказателства за сочения факт не бяха ангажирани. Неустановяването, че
процесното вземане е част от предмета на договора за цесия от 16.10.2018 г., е пречка
да се приеме, че „С.Г. Груп“ ООД го е прехвърлил на ищеца с договора от 01.10.2019 г.
Предметът на този договор съгласно съобр.2 е вземания, придобити от „С.Г. Груп“
ООД по няколко договора за цесия, в т.ч. и този с „БТК“ АД, които са
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора (чл.1, ал.1 от договора).
Предметът на този втори договор за цесия не може да бъде установен нито от
препращането към договора с „БТК“ ЕАД, нито пряко от приложението към него, тъй
като и то не е представено.
Представено е изходящо от ищцовото дружество изявление, че вземане срещу
ответника в размер на 70,54 лв., произтичащо от „договори за мобилни услуги,
лизингови договори и начислени неустойки по тях“ е включено в приложение № 1 към
договора за цесия от 01.10.2019 г. На първо място този частен документ съдържа
изгодни за издателя му факти (възпроизвеждане на неговите твърдения от исковата
молба), не се ползва с материална доказателствена сила, не е противопоставим на
трети лица и липсват други доказателства за същия факт, поради което съдът не би
могъл да приеме, че отразеното в документа на самия ищец е осъществено. На
следващо място – в посоченото ищцово изявление вземането срещу ответника не е
надлежно индивидуализирано. Какъвто и способ за тълкуване на изявлението да се
приложи, не става ясно дали цялото вземане произтича от един или от всички посочени
5
основания. Основанието на вземането е съществен негов елемент, без който то не може
да бъде определено. Понеже вземането съставлява предмета на договора за цесия, ако
то не е индивидуализирано, липсва и съществен елемент на договора за цесия.
Посоченото води на извод, че ищецът не доказа да е придобил вземане срещу
ответника от „С.Г. Груп“ ООД – частен правоприемник на „БТК“ ЕАД, поради което
обсъждане на въпроса с уведомяване на ответника за цесииите не се налага. Доколкото
ищецът черпи основание за материалноправната си легитимация от правоприемството
от „С.Г. Груп“ ООД, а не се установи това дружество да е било титуляр на вземането
на „БТК“ ЕАД от ответника, не се установява и ищецът да е кредитор на ответника.
Това води на извод за неоснователност на предявените искове и предпоставя тяхното
отхвърляне.
Ответникът, представляван от особен представител, не е сторил разноски в
производството, а на ищеца, с оглед изхода от спора, няма основание да му бъдат
присъдени такива, поради което отговорност за разноски не следва да бъде
разпределяна.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, Район „Триадица“, бул.“България” № 81, вход „В“, етаж 8,
представлявано от управителя Ю. Б. Ц. срещу П. Й. З., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр.Г.О., ул.*** да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК
съществуването на вземане за сумата от 70,54 лв. /седемдесет лева и петдесет и
четири стотинки/, представляваща цена на потребени далекосъобщителни услуги чрез
телефонни номера *** и *** в периода 22.05.2017 г. – 21.09.2017 г. по договор с
клиентски номер 14459226001, сключен с „БТК“ ЕАД и сумата 18,37 лв. /осемнадесет
лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава в
плащането в размер на законната лихва за периода от 11.09.2017 г. до 01.04.2020 г., за
които е издадена заповед № 912/14.07.2020 г. по ч.гр.д. № 905/2020 г. по описа на
Районен съд – Г.О..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
7