Р Е Ш Е Н И Е
№
248
гр. Враца, 05 .07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 09.06.2022 г. / девети юни две
хиляди двадесет и втора година/
в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №219
по описа на съда за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 215 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на М.Ц.В. ***, чрез * Е.М. срещу ЗАПОВЕД
№ 203/10.02.2022г. на Кмета на Община Враца, с която е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж „ три броя пристройки към съществуваща жилищна
сграда“ в УПИ VIII-190, кв.312 по плана на ***, с адм. адрес: ***, извършен
без да е разрешен, от собственика М.В.. С жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна
и незаконосъобразна, за което се излагат съображения и се прави
искане за отмяна на заповедта.
Претендират се разноски по делото.
В с.з. и представена по делото писмена
защита жалбоподателят, чрез * М. поддържа жалбата и съображенията изложени в
нея. Излагат се допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспорената
заповед. Претендират се разноски по
делото, съгласно представен списък.
Ответникът - Кметът на Община Враца,
редовно призован не се представлява в с.з. и не ангажира становище по делото.
Съдът, след като обсъди становищата на
страните, приложената адм.преписка и събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е
започнало въз основа на жалба от Ц.Т.,
вх.№ 9400-0-9427/16.07.2021г. до Кмета на Община Враца за извършено строителство. Въз основа на жалбата с писмо изх. №9400-0-9427/3/04.08.2021г.
на Община Враца жалбоподателя В. е уведомен за извършване на проверка на
визираните в жалбата строежи и осигуряване на достъп до тях на 10.08.2021г. от 10,30 ч.,
като при проверката да бъдат представени всички налични документи за собственост
и строителни книжа, удостоверяващи законосъобразно изграждане на визираните в
жалбата строежи. Писмо за извършване на проверка на дата 10.08.2021г. е
изпратено и до останалите съсобственици
на имота с рег.№ 94000-9427/1/27.07.2021г., надлежно връчено на същите, видно
от приложените известия за доставяне. На посочената в писмата дата - 10.08.2021г. служители на Община Враца са
извършили проверка на място в имота, за което е съставен констативен акт №18 от
същата дата /стр.39/. В КА №18/10.08.2021 г. е посочено, че е извършена
проверка на строеж „ три броя пристройки към съществуваща жилищна сграда“,
намираща се в ***,
имотът е собственост на П.Т. и Д.Т., съгласно договор за доброволна делба
от 25.08.2011г./приложен по преписката/ и М.В., съгласно нот.акт. №27/29.07.2021г.,
д. №298/2021г./приложен по преписката/, както и че строежът е собственост на М.В..
Проверката е извършена в присъствието на Д.Т. и П.Т., както и в присъствието на М.В.. В КА
е посочено, в какво се състои изпълнението на строежа „три броя пристройки към
съществуваща жилищна сграда“, като по отношение на всяка една от пристройките е
описан строежа. По отношение на жилищната сграда е посочено, че е налице
издадено удостоверение за търпимост от Община Враца изх.№ 855/08.05.2006г., а
по отношение на трите броя пристройки не са представени доказателства-одобрен
проект, разрешение за строеж, като е прието че строежите са изградени без да са разрешени по реда на ЗУТ, което е в нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ.
Въз основа на съставения акт, е
образувано административно производство по реда на чл.225а, ал. 1 ЗУТ за
издаване на заповед за премахване на строежа. Неразделна част от Акта е
окомерна скица на разположението на строежите и
приложен снимков материал. Приложени са и Декларации съгласно § 184, ал. 8 ЗУТ от Д.Т. и П.Т.
с дата 11.08.2021г., в които
са декларирали, че строежът жилищна сграда №12259.1024.190.1-пристройка
сев. фасада на сградата е строена през 2020г., пристройка изт. фасада с входно антре започната 2007г. и
завършена 2020г. и пристройка южно към улицата започната 2005г. и завършена
2020г., както и че вътрешната ограда разделя имота и
е строена 2020г.
КА е връчен по съответния ред на заинт.страни и жалбоподателя и същите са уведомени за започналото
производство по реда на чл.225а, ал.1 ЗУТ за премахване на строежа, видно от
данните по преписката. С Констативен протокол от 04.10.2021г. на Община Враца е установено, че по така
съставения КА в срока е постъпило възражение от М.В. с вх. № 9400-0-13463/04.10.2021г.,
с което се навеждат доводи за законност и търпимост на постройките.
Приемайки констатациите в представения по делото КА за
обосновани и правилни, а възражението на
оспорващия за неоснователни, ответникът е издал оспорената заповед №203/10.02.2022г., с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ е наредил да бъде премахнат установения по см. на чл.225, ал.2,т.2 ЗУТ незаконен
строеж „три броя пристройки към съществуваща жилищна сграда“ в УПИ VIII-190, кв.312 по плана на ***, с адм. адрес: ***, извършен без да е разрешен,
от собственика М.В.. В заповедта е посочено, че са изградени пристройки на северната фасада на
съществуваща жилищна сграда с площ около 7,60 кв.м, присторйка на източната
фасада на съществуваща жилищна сграда с площ от около 15,90 кв.м. и присторйка на южната фасада на
жилищната сграда с площ около 8,80 кв. м.,като е посочено че са
монолитно строителство, с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, монтирана
PVC дограма, като
по отношение на присторйка на източната
и южната фасада има ВиК и ел. инсталации.
Посочено е, че е налице строеж по см. на
§5,т.38 ДР на ЗУТ, както и че строежът е пета категория, съгласно чл.137,
ал.1,т.5,б.“а“ изр. първо ЗУТ. Не се касае за постройка на допълващо
застрояване, а за пристройки към жилищни
сгради, които са функционално и конструктивно свързани със съществуващата
жилищна сграда чрез изградени отвори, за достъп до всяка от тях. Посочено е, че
строежите са извършени в периода 2005г. до 2020г., като органа се е
позовал на попълнените декларации по реда на §184, ал.8 ЗУТ подписани от П.Т. и Д.Т.. Също така е посочено, че въпросните
пристройки не са отразени в КК на ***, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на АК,
нито в регулационния план на ***,
одобрен с решение №959/19.04.2011г. на ОбС-Враца. Не са налице предпоставките на §16
и §127 ПР на ЗУТ, тъй като строежът е недопустим по правилата и нормите на
двата устройствени закона, в нарушение на чл.56,ал.1 ЗТСУ/отм/ и
чл.148,ал.1 ЗУТ. Съответно изграждането на строежа е без да е налице учредено
право на строеж в нарушение на чл.56,
ал.2,т.1 ЗТСУ/отм/, сега чл.182,ал.1 ЗУТ, тъй като строежите са разположени в
имот в режим на съсобственост. С оглед на така изложеното е прието, че безспорно
е установен незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2,т.2 ЗУТ, който подлежи на
премахване. Така издадената заповед е оспорена в настоящото производство и е
предмет на делото.
Представени са като доказателство по преписката
удостоверение №855/08.05.2006г. на Община Враца относно строеж “жилищна сграда“
в у.п.и. 12259.1024.190 по плана на
*** и от което е
видно, че строежът е търпим и не подлежи на премахване в съответствие с §16,
ал.1 ПР на ЗУТ. Представена е и жалба от М.В. до Кмета на Общината от
30.08.2021г., Заповед № 1778/16.07.1990г., с която е одобрен ЗРКП на ***, ведно с извадка от плана, договор за
доброволна делба на съсобствен недвижи имот от 25.08.2011г., нот.акт. №27/29.07.2021г., д.
№298/2021г. и от който е видно, че М.В. е собственик на имота. Със Заповед №179/08.02.2022г. на Кмета на
Община Враца е определен Ц.С.- ** устройство на територията да изпълнява
функциите на Кмет на Общината,считано от 08.02. до 21.02.2022г.
По делото е назначена и изслушана СТЕ
с ВЛ *
А.В.. В заключението на
вещото лице, по приетата и неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза/с изкл. на т.4 от същата, която е
оспорена от * М.
в с.з./ се установява, че към жилищна сграда с идентификатор 12259.1024.190.1,
с адм.адрес: *** са
изпълнени три броя пристройки, съответно към югозападната, югоизточната и
североизточната страна на сградата. Пристройките са
едноетажни-обозначени с местонахождение, както следва: А - пристройка
югозапад-към уличната регулационна линия; В - пристройка югоизток-към
страничната регулационна линия и С - пристройка североизток-към регулационната
линия в дъното. В заключените на ВЛ с
оглед констативната част е посочено, че процесните пристройки са изпълнени, както следва: пристройка А - в периода 1990-2001г., пристройка В - в периода 2001- 2012г. и пристройка С – в периода 2012-2020г. ВЛ е дало заключение, че
пристройка А и В са функционално и
инсталационно свързани със жилищната сграда, като за пристройка А е
констатирало, че е свързана и конструктивно с жилищната сграда. Изпълнена е
обща плоча и покрив. По отношение на пристройка В, вещото лице пояснява, че не
може да даде категорично становище относно конструктивната свързаност със
съществуващата жилищна сграда, тъй като това не може да се установи само при
оглед на място, а следва да се премахне монтирания тавана от гипсокартон. Също
така ВЛ е дало заключение, че пристройки
А и В следва да се третират, като
основно застрояване, а пристройка С като допълващо, тъй като в нея са реализирани две складови помещения и
пристройката няма функционална връзка с
жилищната сграда, входът към същата се осъществява от към вътрешния двор.
Посочено е, че процесната пристройка не
отговаря на строителните правила и нормативи, тъй като разстоянието на
процесната пристройка от страничната
регулационна линия на парцела е по-малко от 1.00 м. Постройките не са нанесени в Регулационния и
кадастрален план, същите не съответстват на действащия респ. предходен ПУП.
Също така процесните пристройки не отговарят
на строителните правила и нормативи действали към
момента на извършването
им, както и към настоящия момент. Съдът кредитира заключението на ВЛ като
обективно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните, съдът намира от правна страна, че оспорването
е направено от надлежна страна, в законоустановения
преклузивен срок, против индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21,ал.1 АПК, подлежащ на оспорване, поради което е
ДОПУСТИМО. Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
По силата на разпоредбата на чл.168,
ал.2 АПК съдът е задължен да извърши
проверка на оспорения административен акт на всички основания, визирани в
чл.146 АПК, включително и относно нищожност на същия.
Заповедта е издадена от компетентен орган Кмет на Община Враца съобразно правомощията
по чл.225а, ал.1 ЗУТ и Заповед №179/08.02.2022г., приложена по преписката. Спазена е изискуемата писмена
форма, поради което същият е валиден, като са посочени фактическите и правните
основания за издаването му. Съгласно чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, заповедта по ал. 1 се
издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал. 2 за
контрол по строителството в общинската администрация. В случая оспорената заповед е издадена след изпълнение
на процедурата по чл.225а, ал. 2 ЗУТ. Съставен е констативен
акт №18/10.08.2021г. от служители на общинската администрация, с който е
установено извършване на незаконно строителство в поземления имот. От
приложените известия за доставяне с обратни разписки се установи, че констативният
акт е връчен на оспорващия, указана му е възможността в 7-дневен срок от
получаването му да направи възражение по констатациите в него до Община Враца,
от която възможност той се е възползвал, за което е подал възражение вх.№ 9400-0-13463/04.10.2021г. Тоест
преди издаване на заповедта са извършени действията, предвидени в чл.225а от ЗУТ, поради което не е допуснато нарушение
на процедурата за установяване на незаконно строителство, доколкото е извършена проверка и е изготвен задължително изискуемият констативен
акт
По делото няма спор, че са налице строежи, както и че няма строителни документи и книжа
за тях. Заповедта обаче е
незаконосъобразна поради нарушаване на процесуалния и материалния
закон. Производството, приключило с издаването на оспорената пред съда
заповед, е започнало и проведено за установяване незаконността на строеж,
изграден без съответно разрешение
по чл.56,ал.1 ЗТСУ/отм./, така и по сега
действащата разпоредба на чл.148, ал.1 ЗУТ, съответно изграждането на строежа
без да е налице учредено право на строеж в нарушение на чл.56, ал.2,т.1
ЗТСУ/отм/, сега чл.182, ал.1 ЗУТ, като е
прието, че същият е извършен в периода 2005г. до 2020г., на база подадени декларации от съсобственици на имота П.Т.
и Д.Т.. Прието е, че не са налице и предпоставките за търпимост, уредени в §16 и §127
от ПР на ЗУТ.
Съдът намира, че в проведеното
административно производство административният орган не е изпълнил задълженията си за всестранно
изясняване на случая и служебно събиране на доказателства, вменени му с разпоредбата на чл.9 ал.2, чл.35 и чл.36 ал.1 АПК
. В заповедта са посочени и описани три
вида постройки и е посочено,
че строежите са извършени в периода 2005г. - 2020г. Тези изводи
на адм.орган се
опровергават от заключението на
ВЛ. От същото се установява, че процесните пристройки са изпълнени:
пристройка А/югозапад/ - в периода
1990г.-2001г., пристройка В/югоизток/ - в
периода 2001-2012г. и пристройка С/североизток/ - в периода
2012-2020г. ВЛ е дало заключение, че пристройка А и В следва да
се третират, като основно застрояване, а пристройка С е допълващо застрояване,
докато в заповедта е прието, че пристройките са основно застрояване и няма
допълващо застрояване. Тоест и трите
пристройки са изградени в различни периоди от време, като адм.орган не
е изяснил тези факти, като изцяло се е
позовал на попълнените декларации по §184,
ал.8 ЗУТ и приложени по преписката. Също така от заключението на ВЛ е видно, че
пристройка А и В към м.март 2012г. от изображението в „google.maps“ са били заснети, а пристройка С не е
била заснета. Също така видно от приложената по делото сателитна снимка към
м.февруари 2001г. пристройка А е била заснета, а пристройки В и С не са заснети. След като към
м. февруари 2001г. пристройка А/югозапад/ е била заснета следва да се
приеме, че същата е била изградена и по
отношение на нея е приложим §127 от
ДР на ЗУТ за търпимост на строежа. Разпоредбата
предвижда търпимост на строеж, за който няма строителни книжа, при положение,
че е бил допустим по разпоредбите, които са действали по време на извършването
му или по сега действащите разпоредби на ЗУТ. В заповедта не са изложени мотиви, въз основа на
които да се приеме, че въпросната пристройка не отговаря на правилата и нормите по време
на изграждането или към
сега действащите правила, като сама е посочено, че няма издадено разрешение за строеж за да се приеме, че §127 е неприложим по отношение на нея. В действителност ВЛ дава
заключение, че строежът не съответства на правила и нормативи, но тези изводи на ВЛ
не могат да заменят мотивите на органа, които не са посочени
в заповедта и не може да се осъществи
контрол за законосъобразност на същите. Също така и по отношение на пристройка В/югоизток/ не е
посочено на кои правила
и нормативи не отговаря този
строеж, още повече че същата е изпълнена в периода 2001-2012г. и дали и по
отношение не е приложим §127 от ДР на ЗУТ. В заповедта и адм.преписка
липсват данни кои са приложимите правни норми към момента на
извършване на строителството на въпросните пристройки. По отношение
на тези пристройки от заключението на ВЛ е видно, че същите са
функционално и инсталационно свързани със жилищната сграда, като за пристройка
А е констатирано, че е свързана и конструктивно със съществуващата жилищна сграда. Изпълнена е обща плоча и покрив, като
тези пристройки са основно застрояване. След като тези постройки са свързани с основната жилищна сграда от АО е следвало да бъде обсъдена и възможността
дали въпросната пристройка може да бъде
премахната без да се засяга основната жилищна сграда и дали това няма да доведе
до увреждане и на основаната жилищна сграда, което е в нарушение на чл.6 АПК.
В действителност в заповедта и от
заключението на ВЛ е посочено, че процесните пристройки не са отразени в КК от 2005г.
на ***, но това не е достатъчно основание да
се приеме, че същите са изпълнени след
тази дата. Неотразяването в кадастъра на 1
сграда не е безспорно доказателство, че тази сграда не е съществувала.
Отразяването или не на постройките в даден имот, може да бъде косвено
доказателство, което да се цени
съобразно останалите доказателства в процедурата. Неотразяването на сградите и в
РП на ***,
одобрен с Решение №959/19.04.2011г. на ОбС-Враца, също не е достатъчно доказателство за времето на извършването
им, тъй като при изготвянето на действащия ПУП-ПР може да не е извършвано ново кадастрално заснемане, като това не е изяснено от органа.
Също така следва да се посочи, че наличието или липсата
на отстъпено право на строеж от страна
на другите съсобственици на имота, както
е приел органа и че същото е в нарушение
на чл.56, ал.2,т.1 ЗТСУ/отм/, сега чл.182, ал.1 ЗУТ, не е елемент от
фактическия състав на правния институт за търпимост на строежа
по §16 и §127. Отделно от това следва да се посочи, че имотът е в режим на
съсобственост и са приложими разпоредбите на чл.58, ал.1 ЗТСУ/отм./ и чл.183,
ал.4 ЗУТ, а не посочените от органа пр.норми.
Отделно от това следва да се отбележи,
че от страна на жалбоподателя не е изискана декларация по реда на §184, ал.8 ЗУТ. В
действителност същия е собственик на имота от 2021г., но е следвало органа да
изясни тези обстоятелства, вкл. и чрез
искане на декларация от предишния
собственик на имота, а не само да се позовава на подадените декларации от съсобствениците
на имота, още повече че жалбата за извършено строителство е подадена именно от тях.
Изводът на органа относно периода на изграждане на процесния
строеж и липсата на предпоставките за приложение на §16 и § 127
е немотивиран и направен при неизясненост на фактите. В тази връзка следва да
се има предвид, че правилното определяне на годината, съответно периода на
изграждане на строежа, е съществено и относимо към спора обстоятелство
доколкото определя и приложимостта в конкретния случай на §16 и §127, за да се приеме, че не подлежи на
премахване съответният незаконен строеж. Съобразно събраните доказателства следва да се приеме, че строежът по
отношение на пристройка А е изпълнен в периода 1990г. - м.02.2001г., като този
извод се обосновава от заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно-техническа експертиза. Не може да се приеме, че по отношение на него е
неприложим §127 ДР на ЗУТ, както и че подлежи на премахване, тъй като няма
строителни книжа за него.
Изводът на адм.орган, че пристройките са
основно застрояване и няма допълващо също не се
подкрепя от доказателствата, тъй като се опровергава от заключението на
изслушаната съдено – техническа експертиза, която подробно описва строежа на
пристройка С и неговото
предназначение, както и че същата е допълващо застрояване. В тази насока по
отношение на този строеж са приложими разпоредбите на ЗУТ, касаещи допълващото застрояване, като двата режима са с различен правен
статут, съгласно ЗУТ. В тази насока не е обсъдено и приложението на чл.151,
ал.1,т.3 ЗУТ, съгласно която при определени случай не се изисква разрешение за
строеж. В действителност по отношение на тази пристройка ВЛ дава заключение, че е изградена в периода
2012-2020г. и не съответства на
правилата и нормите за нейното изграждане,но такива изводи не са направени от адм.орган, поради което и съдът не може да
осъществи контрол за законосъобразност, като заключението на ВЛ не може да
замени мотивите на ответника.
Макар и да се приеме, че по отношение на пристройка В и С са неприложими §16 и §127
ЗУТ и че същите са незаконен строеж и
подлежат на премахване, то няма как съдът да отмени заповедта в тази й част,
тъй като от диспозитива на същата е видно, че е наредено
премахване на „три броя пристройки“ без да са описани и индивидуализирани
същите. С този диспозитив няма и как да бъде изпълнена заповедта и не
може да бъде отменена по отношение на тези
пристройки, поради липса на индивидуализация по отношение на тях. След като органа е приел, че е налице
незаконен строеж по отношение на три
броя присторйки е следвало да индивидуализира
всяка една от
пристройките, което не е сторено в случая с диспозитива на заповедта.
По тези съображения жалбата се явява
основателна и следва да бъде уважена,
а оспореният пред съда административен
акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.
При този изход на делото основателно се явява
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. На основание чл.143 АПК на същия следва да се
присъдят разноски по делото в общ размер на 1310.00/хиляда триста и десет/
лева, от които 10.00 –заплатена държавна такса, 900.00 лева –договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение/л.22 и л.87/, видно от данните по делото и 400.00 лв. - депозит за ВЛ.
Водим от горното и
на основание чл.172, ал. 2
АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 203/10.02.2022г. на Кмета
на Община Враца, с която е наредено да
бъде премахнат незаконен строеж „ три броя пристройки към съществуваща жилищна
сграда“ в УПИ VIII-190,
кв.312 по плана на ***,
с адм. адрес: ***,
извършен без да е разрешен, от собственика М.В..*** да заплати на М.Ц.В. *** разноски по делото в общ размер на 1310.00 /хиляда триста
и десет/ лева.
Решението може да се обжалва чрез
Административен съд Враца пред Върховен
административен съд София в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Препис на основание чл.138 АПК да се изпрати на
страните по делото.
АДМ.СЪДИЯ: