№ 361
гр. Плевен, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20234430201602 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № Р-002347/05.06.2023 г. на ЧЛЕН
на КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, на „****“ ЕООД-
СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева, на основание чл.219 от Закона за защита на потребителите,
за извършено нарушение по чл.99 ЗЗП вр.чл.3 ал.3 и ал.4 от Наредба за
условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и
унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в
случаите на изземване на опасни стоки.
Санкционираното юридическо лице обжалва Наказателното
постановление /НП/ като счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно.
Счита, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – по чл.чл. 42,
т.3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като нито в съставения Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/, нито в обжалваното НП, са посочени
времето и мястото на извършване на твърдяното административно
нарушение. Изтъква, че същото нарушение би седвало да се е изразило в
бездействие и като негова дата да е посочена вместо 13.03.2023г. - 11.03.2023г.
Наред с това, счита, че бездействието е следвало да има за местоизвършване
седалището на компетентния държавен орган – КЗП, т.е. гр.СОФИЯ, а не
както се приема в НП и АУАН – търговски обект в гр.ПЛЕВЕН; в тази връзка,
оспорва се и компетентността на процесния актосъставител, който не е
оправомощен да действа на територията на гр.СОФИЯ. Същевременно,
1
жалбоподателят посочва, че пред АССГ са образувани адм. д. № 2348/2023 г.,
и адм.д. № 2382/2023 г., по които се обжалва съответно, Заповед №
161/21.02.2023 г., издадена от Председателя на КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА
НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ и Констативен протокол от 28.02.2023г., издаден от
гл.инспектор при КЗП, РД-РУСЕ, С. Н.. Представя препис от Наказателно
постановление № Р-002344/05.06.2023г., издадено от ЧЛЕН на КЗП, от което
извежда, че стоките, предмет на административно нарушение, са ефективно
изтеглени от пазара, както и че имуществените санкции по Наказателно
постановление № Р-002344/05.06.2023г. и Наказателно постановление № Р-
002347/05.06.2023г., са наложени за едно и също деяние, в разрез с
процесуалните правила. На тази основа, моли за отмяна на НП като
незаконосъобразно, а при условията на евентуалност – случаят да бъде приет
за „маловажен“.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване
жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Представени са
писмени бележки, с които се поддържат гореизложените доводи и се отправя
искане за отмяна на НП като незаконосъобразно, а евентуално – за отмяна на
същото поради маловажност на случая, както и за присъждане на разноски за
адвокатски хонорар в размер на 2347 лв./две хиляди триста четиридесет и
седем лева/, в съответствие с представени финансови документи и списък
/л.220 от делото/, както и отправя бланкетно възражение за прекомерност на
разноските за юрисконсултско възнаграждение.
За ответната страна – ЧЛЕН на КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – представител не се явява. Депозирано е писмено
становище по неоснователността на подадената жалба, в което се излага, че в
хода на административнонаказателното производство са спазени изискванията
както на материалния, така и на процесуалния закон, издадено е правилно и
законосъобразно НП, като се отправя искане то да бъде потвърдено, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в максимален размер;
отправя се бланкетно възражение относно размера на евентуално
претендиран адвокатски хонорар, като счита, че същият следва да бъде в
минимален размер.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като
щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
002347/16.03.2023г. от страна на С. Н. Н. - главен инспектор при КЗП -
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля И. А. Б.. Съставен е срещу „****“
ЕООД-СОФИЯ, ЕИК: *** /“ДРУЖЕСТВОТО“/, във връзка със следното: на
13.03.2023г. е извършена проверка в магазин „***“ с адрес - гр. ПЛЕВЕН, ул.
„ИВАН МИНДИЛИКОВ“ №1, МОЛ ***, касателно връчена Заповед №
2
161/21.02.2023г. на Председателя на КЗП, за организиране на незабавно и
ефективно изтегляне от пазара на детски клин „***i&**“ арт. №1132442 и
детски клин „***i&**“ арт. №1133345, като стоки, опасни за здравето и
безопасността на потребителите, по реда, в условията и сроковете, визирани в
Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от
потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на
потребителите в случаите на изземване на опасни стоки /“НАРЕДБАТА“/ и за
отправяне на предупреждения към потребителите за рисковете, които стоките
съдържат. Изяснено е, че споменатата Заповед №161 е връчена на 28.02.2023г.
с КП К-2733309, като в Заповедта е отбелязано, че стоките представляват
сериозен риск за здравето на потребителите /малки деца до 3г./.
ДРУЖЕСТВОТО, в качеството на производител на стоките по смисъла на
чл.69 ал.2 ЗЗП, е следвало да изтегли същите в 7-дневен срок от узнаването,
т.е. от 28.02.2023г. до 07.03.2023г., съгласно чл.3 ал.2 от НАРЕДБАТА. Наред с
това, след изтеглянето на стоките от пазара, „****“ ЕООД е следвало да
уведоми КЗП до 10.03.2023г. за предприетите действия по изпълнение на
Заповед №161/21.02.2023г. в съответствие с разпоредбите на чл.3 ал.3 и ал.4 от
НАРЕДБАТА, но до 16.03.2023г., търговецът не е уведомил КЗП за
предприети действия по изпълнение на Заповед №161/21.02.2023г. На тази
основа е прието, че е извършено нарушение по чл.99 ЗЗП вр.чл.3 ал.3 и ал.4 от
Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от
потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на
потребителите в случаите на изземване на опасни стоки, като е отбелязано, че
нарушението е извършено на 13.03.2023г. в магазин „***“ с адрес: гр.
ПЛЕВЕН, ул. „ИВАН МИНДИЛИКОВ“ 1 МОЛ ***. При съставяне на АУАН,
възражения не били направени; такива не постъпили и по реда, и в срока по
чл.44 ал.1 ЗАНН.
Описаната по – горе фактическа обстановка и правна
квалификация е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който приел, че проверката не е по потребителски сигнал, а нарушението е
извършено за първи път, но същевременно, търговецът стопанисва обекти на
територията на цялата страна и по този начин засяга по-широк кръг
обществени отношения. На тази основа, издал обжалваното НП, с което на
„****“ ЕООД-СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер
на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.219 от Закона за защита на
потребителите, за извършено нарушение по чл.99 ЗЗП вр.чл.3 ал.3 и ал.4 от
Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от
потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на
потребителите в случаите на изземване на опасни стоки.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.44 – 45 от
делото/. Неоснователно се възразява, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – по чл.чл. 42, т.3 и чл. 57, ал. 1, т. 5
3
ЗАНН, тъй като нито в съставения Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, нито в обжалваното НП са посочени времето и мястото на
извършване на твърдяното административно нарушение. В действителност,
наред с обстойното описание на фактите и обстоятелствата на твърдяното
нарушение, в АУАН и НП са налице и изрични отбелязвания относно времето
и мястото на същото – и по-конкретно, 13.03.2023г. в магазин „***“ с адрес:
гр. ПЛЕВЕН, ул. „ИВАН МИНДИЛИКОВ“ 1 МОЛ ***. Доколко така
посочените време и място на деянието са коректно отразени ще бъде обсъдено
по-долу, но тук следва да бъде подчертано, че формално, налице е както
обстойно описание на фактите и обстоятелствата на нарушението, така и
изрично отбелязване на време и място на същото, т.е. формално изискванията
на чл.чл. 42, т.3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, се явяват спазени. Съдът не приема
за основателно и виждането, че актосъставителят не е разполагал с надлежна
компетентност. Видно от представената по делото препис на Заповед /л.44/, С.
Н. Н. съставя АУАН „…при констатирани нарушения на територията на
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен“, а настоящият
случай е именно такъв, тъй като твърдяното нарушение е констатирано в
гр.ПЛЕВЕН. Служебната проверка за законосъобразност на
административнонаказателното производство не разкрива и други пороци при
неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление, се явява формално законосъобразно.
Във връзка с неговата правилност се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите С. Н. Н., И. А. Б., както
и писмени доказателства /л.34 – 35, л.39 – 43, л.74 – 75, л.79 – 82, л.117, л.207
– 211 от делото/. Следва да бъде отбелязано, че в хода на съдебното следствие
беше изискан и заверен препис от Определение №1611/13.02.2024г. по
адм.дело №2382/2023г. по описа на АССГ, което е частично отменено с
Определение №6158/21.05.2024г. по адм.дело №3006/2024г. по описа на ВАС
/л.228 – 230 от делото/, но внимателното запознаване със същите съдебни
актове разкрива, че е поставен за разглеждане Констативен протокол №К-
2733309/28.02.2023г., издаден от гл.инспектор С. Н., който на свой ред, не
попада в обхвата на предмета на доказване по настоящото дело, за разлика от
Заповед №161/21.02.2023г. на Председателя на КЗП, която е отменена с влязло
в сила Решение №857/08.02.2024г. по адм.дело №2348/2023г. по описа на
АССГ. Поради това, както споменатия Констативен протокол №К-
2733309/28.02.2023г., така и съдебните актове по адм.дело №2382/2023г. по
описа на АССГ и адм.дело №3006/2024г. по описа на ВАС, няма да бъдат
обсъждани по-нататък. От друга страна, показанията на свидетелите Н. и Б.
Съдът преценява като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в
подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна
подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-конкретно
– заверени преписи на КП №0124635/16.03.2023г., КП №К-
2733317/13.03.2023г., Заповед №161/21.02.2023г. на Председателя на КЗП. От
тези доказателствени източници се установява по убедителен начин
4
изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът приема същата за
доказана по убедителен начин - и няма да я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.99 ЗЗП,
„Министерският съвет приема наредба, с която определя условията и реда
за изтегляне, изземване и унищожаване на опасни стоки и за обезщетяване
на потребителите чрез заплащане или замяна.“. Препращането е към
разпоредбите на Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване
от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване
на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки. Чл.3 ал.3 от
същата гласи, че „В 3-дневен срок от изтеглянето на опасната стока от
пазара производителите и дистрибуторите уведомяват съответния
контролен орган за резултатите от изтеглянето, за търговския обект, от
който е изтеглена опасната стока, и за предприетите от тях съпътстващи
мерки, имащи за цел предотвратяване на рисковете за живота и здравето на
потребителите.“, а според чл.3 ал.4, „В срока по ал. 3 производителите и
дистрибуторите уведомяват съответния контролен орган за предприетите
от тях действия за привеждане на стоката в съответствие с изискванията
за безопасност, за използването на стоката за други цели, за връщането на
опасната стока в страната на произход или за своето решение да я
унищожат.“. Видно е, че двете цитирани разпоредби от НАРЕДБАТА
предвиждат задължение за производителите и дистрибуторите на опасна
стока, от една страна в 3-дневен срок да уведомят контролния орган /т.е. КЗП/
за резултатите от изтеглянето, търговския обект, от който е изтеглена стоката
и предприетите съпътстващи мерки, а от друга – отново в 3-дневен срок да
уведомят контролния орган /т.е. КЗП/, за предприетите действия по
привеждане на опасната стока в съответствие с изискванията за безопасност,
за връщането на същата в страната на произход или за своето решение да я
унищожат. Касае се за задължение за уведомяване на КЗП, в отбелязаните по-
горе многообразни аспекти и Съдът намира, че при приетите по-горе условия
на време, място, обстановка, ДРУЖЕСТВОТО не е изпълнило това свое
задължение, подробно описано в разпоредбите на чл.3 ал.3 и ал.4 от
НАРЕДБАТА. Налице е бездействие, при дължимо по Закон – действие, в
очертаните по-горе предели и следователно, нарушението по чл.99 ЗЗП
вр.чл.3 ал.3 и ал.4 от Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара,
изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за
обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки, за
което е ангажирана отговорността на ДРУЖЕСТВОТО, се явява доказано по
несъмнен начин. Тук обаче, се налага да бъдат направени някои уточнения. От
една страна, основателно се изтъква в подадената жалба, че бездействието
следва да има за местоизвършване седалището на компетентния държавен
орган – т.е. КЗП, по-конкретно – гр.СОФИЯ, а не както се приема в НП и
АУАН – търговски обект в гр.ПЛЕВЕН. Действително, при нарушенията,
чието изпълнително деяние се изразява в бездействие, местоизвършването се
определя съобразно мястото, където е пропуснато дължимото действие, а в
5
настоящия случай – това е гр.СОФИЯ, тъй като КЗП има своето седалище
именно в този град. Наред с това, отчасти основателно се изтъква, че датата на
нарушението не може да бъде 13.03.2023г., а би следвало да е 11.03.2023г. При
положение, че съгласно чл.3 ал.2 от НАРЕДБАТА, в 7-дневен срок от
узнаването на Заповедта /т.е. от 28.02.2023г. до 07.03.2023г./ е следвало да се
осъществи изтеглянето на стоката от пазара, то считано от 07.03.2023г., 3-
дневният срок по чл.3 ал.3 и ал.4 от НАРЕДБАТА, изтича именно на
10.03.2023г., а считано от 11.03.2023г., е налице довършено нарушение, т.е.
еднакво неправилно е да се счита, че деянието е извършено както на 11.03.,
така и на 13.03.2023г., а се касае за бездействие в периода 07.03. – 10.03.2023г.
Въпреки тези бележки обаче, отново следва да бъде подчертано, че
обстоятелствената част на АУАН и тази на НП съдържат ясно,
последователно, разбираемо описание на фактите и обстоятелствата на
случая, вкл. - цитати от относимите правни разпоредби и поради това Съдът
приема, че отбелязването както в АУАН, така и в НП, че времето на
извършване на нарушението е 13.03.2023г., а неговото място – в гр.ПЛЕВЕН,
не представляват изложение на правнорелевантни факти и обстоятелства, а
неправилна юридическа интерпретация, на иначе правилно изложени факти и
обстоятелства. В този смисъл, същата интерпретация, от една страна, не
повлиява отрицателно правото на защита на нарушителя, а от друга – не може
и не следва да бъде взета предвид при квалификацията на административното
нарушение, което е описано именно като бездействие, в периода 07.03. –
10.03.2023г. и спрямо конкретен държавен орган – КЗП, чието седалище е
общоизвестно, че се намира на територията на гр.СОФИЯ. Наред с това,
неправилно се посочва в жалбата, че Наказателно постановление № Р-
002344/05.06.2023г. и Наказателно постановление № Р-002347/05.06.2023г., са
наложени за едно и също деяние, в разрез с процесуалните правила.
Внимателното запознаване със съдържанието на двата санкционни акта
разкрива, че макар фактическата обстановка между двете НП да е тясно
свързана, но не се касае за едно и също деяние, а за две отделни –
съставляващи съответно нарушение по чл.215 вр.чл.88 ал.1 т.2 ЗЗП
/Наказателно постановление № Р-002344/05.06.2023г./ и нарушение по чл.
чл.99 ЗЗП вр.чл.3 ал.3 и ал.4 от НАРЕДБАТА /Наказателно постановление №
Р-002347/05.06.2023г./.
В съответствие с изложените дотук фактически и правни доводи,
Съдът намира, че нарушението по чл.99 ЗЗП вр.чл.3 ал.3 и ал.4 от
НАРЕДБАТА, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на ДРУЖЕСТВОТО, се явява доказано по несъмнен начин и
поради това, принципно правилно, административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на имуществена санкция на основание чл.219 ЗЗП.
Същевременно обаче, видно от Решение №857/08.02.2024г. по адм.дело
№2348/2023г. по описа на АССГ /в сила от 27.02.2024г./, Заповед
№161/21.02.2023г. на Председателя на КЗП е отменена като
незаконосъобразна и Съдът счита, че това обстоятелство, представлява
6
изключително по характера си, смекчаващо отговорността такова. Следва да
бъде подчертано, че към датата на съставяне на АУАН, респ. – на издаване на
НП, Заповедта все още е била действаща, с допуснато предварително
изпълнение, т.е. – без съмнение, същата е била правно обвързваща за нейните
адресати /в случая – ДРУЖЕСТВОТО/, независимо от впоследствие
установената с влязло в сила съдебно решение, нейна незаконосъобразност.
Поради това, безспорно, към датата на издаване на НП, предвид доказаното
неизпълнение на Заповедта, предпоставките за налагане на съответна
имуществена санкция на ДРУЖЕСТВОТО, са били налице. В контекста на
установената с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразност на Заповед
№161/21.02.2023г. на Председателя на КЗП обаче, подлежи на преоценка
въпроса доколко случаят е маловажен. Съобразно §1 т.4 от ДР на ЗАНН,
„"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.“. Наред с изтъкнатото вече изключително по
характера си смекчаващо отговорността обстоятелство, налице са и други –
както се изтъква в обжалваното НП, проверката на КЗП не е по потребителски
сигнал, а нарушението е извършено за първи път. Ето защо, съвкупно
преценено, Съдът намира, че обществената опасност на процесното
нарушение, е по-ниска в сравнение с обичайните случаи на нарушение по
чл.99 ЗЗП вр.чл.3 ал.3 и ал.4 от НАРЕДБАТА, т.е. случаят се явява маловажен.
Въз основа на така изложените съображения Съдът намира, че
обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено, а
нарушителят – предупреден, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
При този изход на административнонаказателното производство,
съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник,
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Наред с
това, Съдът съобрази, че ответната страна е отправила бланкетно възражение
за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Съдът намира, че в
настоящия случай, възнаграждението в размер на 2347 лв./две хиляди триста
четиридесет и седем лева/, което се претендира, действително се явява
прекомерно, тъй като не отговаря на неголямата правна и фактическа
сложност на случая; този размер обаче е явно несъразмерен и при отчитане на
наложената с обжалваното НП имуществена санкция в размер на 500 лева.
При съобразяване на относимата в случая редакция на чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2
т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, Съдът намира, че минималният размер, в случая възлиза на
7
400 лева. Този размер обаче, също не се явява справедлив, защото по делото са
проведени множество съдебни заседания, т.е. независимо, че защитникът се е
явявал само по част от тях, е бил ангажиран през значителен период от време.
В този смисъл, като съответен на случая и справедлив, Съдът преценява
размер на адвокатското възнаграждение – 800 /осемстотин/ лева. Поради това,
следва на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, КОМИСИЯ ЗА
ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ да бъде осъдена да заплати на „****“
ЕООД-СОФИЯ, ЕИК: ***, паричната сума в размер на 800 лв./осемстотин
лева/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД
№1602/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, като бъде оставено без уважение
искането за присъждане на разноски в размер над 800 лева, до 2347 лева,
поради прекомерност.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.4 вр. ал.2 т.2 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПОРАДИ МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ
Наказателно постановление № Р-002347/05.06.2023 г. на ЧЛЕН на
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, с което на „****“ ЕООД-
СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева, на основание чл.219 от Закона за защита на потребителите,
за извършено нарушение по чл.99 ЗЗП вр.чл.3 ал.3 и ал.4 от Наредба за
условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и
унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в
случаите на изземване на опасни стоки.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „****“ ЕООД-СОФИЯ, ЕИК: ***, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на настоящото Решение, за това друго нарушение, ЩЕ БЪДЕ НАЛОЖЕНА
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ.
На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОСЪЖДА
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ да заплати на „****“ ЕООД-
СОФИЯ, ЕИК: ***, паричната сума в размер на 800 лв./осемстотин лева/,
представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД
№1602/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за присъждане на разноски в размер над 800 лева, до 2347 лева,
поради прекомерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8
9