Р Е
Ш Е Н
И Е
№19
гр. Варна, 14.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември,
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ Х.
при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдия М.Х.
в.т.д.№689 по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни
жалби, както следва: 1/вх.№25563/28.08.2019г.
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София, чрез адв.И., срещу постановеното
решение №693/19.07.2019г. по т.д.№615/2018г. на ВОС, изменено с определение
№3560/04.10.2019г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника
срещу Д.Д.Б. и С.С.С. иск за солидарното им осъждане да заплатят сумата от
1 039.21 лева, представляваща нотариални такси по обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита и подновяване на ипотеката, претендирани на
основание чл.10 т.3 от договора, с правно основание чл.79 от ЗЗД, като
неоснователен.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства. От същите /платежни нареждания и
заключението по допълнителната ССЕ/ се установява, че ищецът - кредитор е
извършил разноски за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и
такива за подновяване на ипотеката. Основанието за присъждането им е уговорката
между страните, обективирана в чл.10.3 от договора, с която кредитополучателите
са се задължили да отговарят за разноските, свързани с организиране и
провеждане на принудителното изпълнение по предоставеното обезпечение.
Подготовката на кредита за предприемане на съдебни действия представляват
именно действия по принудително събиране на задължението, поради което изводите
на съда в обратна насока са неправилни.
По същество моли
решението в оспорената му част да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемите страни Д.Д.Б.
и С.С.С. с писмен отговор, чрез назначения им особен представител адв.В.,
оспорват жалбата като неоснователна.
Излагат, че решението
в оспорената му част е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на
събраните по делото доказателства. Твърдят, че обявяването на предсрочната
изискуемост на договора за кредит е преобразуващо право на кредитора за
изменение на договора и за разлика от общия принцип на чл.20а, ал.2 от ЗЗД
настъпва само с волеизявление на едната от страните по него. Последното следва
да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и ефектът му
настъпва, ако са били налице предвидените за това условия. Предвид изложеното,
действията по „подготовка на кредита за предприемане на съдебни действия по
принудително събиране на задължението“ не попадат в категорията разноски,
свързани с организиране и провеждане на принудително изпълнение по
предоставеното обезпечение, поради което и не са дължими от
кредитополучателите. Не е дължима и таксата за подновяване на ипотеката. Още
повече, че по делото липсват доказателства за извършването му.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му част.
2/ вх.№23972/07.08.2019г. от Д.Д.Б. и С.С.С.,
чрез адв.В., в качеството й на особен представител, срещу постановеното решение
№693/19.07.2019г. по т.д.№615/2018г. на ВОС, изменено с определение
№3560/04.10.2019г., в частта, с която въззивниците са осъдени да заплатят
солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София сумата от 61 201.76 CHF, представляваща част от главница в общ размер на
107 027.65 CHF, дължима по договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL35471 от 11.04.2008 год. и допълнително споразумение от 13.02.2014 год.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на сумата, на основание чл.430 ТЗ, чл. 79 и 86 ЗЗД.
В жалбата се твърди,
че решението в оспорената му част е неправилно и постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства. От същите се установява, че при сключване на
процесния договор за кредит е извършено превалутиране на предоставената в заем
сума, тъй като не е установено да е извършен реален паричен поток в швейцарски
франкове, а паричната единица за сметката се използва виртуално само за
изчисление. Посоченото обстоятелство се установява и от представеното по делото
извлечение от сметката на кредитополучателя, в което е посочено, че операцията
„усвояване на кредит“ е извършена чрез валутна сделка – купени швейцарски
франкове и продадени в евро, при посочения курс. Превалутирането е извършено в
ущърб на кредитополучателите, като по-слабата страна, при пълно поемане на
валутния риск от сделката. Така постигнатото споразумение не отговаря на
изискванията за добросъвестност и е
пряко свързано с последиците от липсата й, а именно постигане на значително
неравновесие между правата на търговеца и потребителя.
Твърдят още, че по
делото не е представен надлежно подписан погасителен план към договора за
кредит, както и че същия съдържа неравноправни клаузи и по отношение начина на
определяне на лихвения процент, доколкото липсва определена методика за
изчисляването му, както и ясни правила и условия, при наличие на които е
допустимо увеличението му. Дължимостта на процесната сума не е установена в
хода на производството. В условие на евентуалност претендират същата да бъде
определена при съобразяване нищожните клаузи по договора и правните последици
от това.
По същество молят
съда да отмени решението и отхвърли предявените искове. В условие на
евентуалност претендират отхвърляне на претенциите над безспорно установения размер
съобразно приложените доказателства и направените възражения за нищожност и
неравноправност на клаузи от договора.
Въззиваемата страна
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София с писмен отговор, чрез адв.И., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че
решението в оспорената му част е правилно, законосъобразно и постановено въз
основа на събраните по делото доказателства. От същите се установява, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод на сключения
договор за ипотечен кредит. Сумата е предоставена на ответниците, които са
спрели плащанията на вноските по него от 30.12.2014г. Настъпили са условията за
обявяване на предсрочната му изискуемост и същата е надлежно обявена. Размерът
на останалата незаплатена главница е по-голям от сумата, предмет на предявения
иск.
Договорът е изготвен
в съответствие с отправеното до банката искане от кредитополучателите, като
изразената в него воля на страните не поражда съмнение, че искането е за
отпускане на кредит в швейцарски франкове, а размерът на кредита е определяем –
равностойността на 69 500евро. Последвалата операция по превалутиране е
извършена по нареждане на кредитополучателите и не е относима към отпускане
на и усвояване на кредита. Договорът е
сключен при спазване на принципа за индивидуално договаряне, а не при
предварително изготвени условия. Допълнителното споразумение, с което е
извършено „преоформяне„ на размера на дълга по банковата сделка не е извършено
чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез погасяването им
посредством усвояване на допълнителни суми по банковата сметка, при стриктно
спазване правилата на Наредба №9/03.04.2008г.
По същество моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на ВОС потвърдено в
оспорената му част. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
въззивникът „Юробанк България“ АД, редовно призован, не се явява представител.
С писмено становище поддържа подадената от него жалба и оспорва тази на
насрещната страна. По същество претендира отмяна на решението в частта, с която
исковете са отхвърлени и потвърждаването му в останалата част. Претендира и
присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание и
с писмено становище въззиваемите страни Д.Д.Б. и С.С.С., чрез особения си
представител, оспорват жалбата на насрещната страна и поддържат подадената от
тях. По същество молят съда да отмени решението на ВОС в частта, с която
предявените искове са уважени и вместо него постанови друго, с което да ги
отхвърли като неоснователни. В условие на евентуалност претендират уважаването
им до размера на дълга изчислен след прогласяване нищожността на
неравноправните клаузи по договора за кредит. Претендират и потвърждаване на
решението, в частта, с която предявените искове са отхвърлени като
неоснователни.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадените въззивни жалби са депозирани от надлежни страни, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд. Постановеното решение е валидно и допустимо.
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството пред
ВОС е образувано по предявени искове от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София срещу Д.Д. Банкова и С.С.С. за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумите от 61 201.76 CHF, представляваща част от главница в общ
размер на 107 027.65 CHF, дължима по договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL35471 от 11.04.2008 год. и допълнително споразумение от 13.02.2014 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба
до окончателното погасяване на сумата и сума в размер на 1 039.21 лева, претендирани на основание чл.10 т.3 от договора
и формирана от сбора на нотариална такса за вписване подновяване на ипотека в
размер на 683.21 лв. за периода 10.03.2018-26-04.2018 год., както и
нотариалните такси за изготвяне, заверка и връчване на нотариални покани, с
правно основание чл.430 ТЗ, чл.79 и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че между страните по делото е сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL35471/11.04.2008 год., по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в
равностойност на 69 500 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро в
деня на усвояване на кредита, от които
равностойността на швейцарски франкове на 33 955 евро по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита за
покупка на описания в исковата молба недвижим имот и равностойността на
швейцарски франкове на 33 955 евро по курс „купува“ за швейцарския франк
към евро в деня на усвояване на кредита за други разплащания срещу задължението
на кредитополучателите да върнат ползвания кредит, заедно с договорените лихви,
в сроковете и при условията на договора, за което ответниците са учредили
договорна ипотека. Твърди се, че на 30.04.2008 год. банката е превела по сметка
на първия ответник сумата от 114 760 шв.франка, с което е изпълнила
задълженията си по договора.
С Договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 12.05.2008г., вземанията по
процесния договор, на основание чл.27, ал.1 от него, ведно с всички
обезпечения, са прехвърлени на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Последното е
сключило допълнително споразумение с длъжнците от 13.02.2014 год., в което е
посочено, че към датата на подписването му, остатъчният размер на дълга е
106 791.76 шв.франка главница. Извършено е преоформяне на задълженията,
като съществуващите, но неплатени към момента на допълнителното споразумение
просрочия са натрупани към редовната главница по кредита, с което общият размер
на кредита се е увеличил на 114 995.89 шв.франка.
Съобразно чл.4 от
допълнителното споразумение, е уговорен гратисен период от 12 месеца, през
който месечните погасителни вноски са били в размер на 380 франка.
С последващ договор
от 25.10.2017 год., „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлил на банката/ищец
вземанията си по договора за кредит, за която цесия длъжниците са уведомени с
нотариални покани рег.№ 496, том I, № 48
от 09.02.2018 год. и рег.№ 497, том I, № 49 от 09.02.2018
год. Със същите, на основание чл.18 от сключения договор за кредит, банката е
обявила целия остатък от задължението за незабавно изискуем, поради
осъществената от длъжниците забава в плащанията от 30.12.2014г., представляваща
неизпълнение на договорните задължения по чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от договора и
чл.6 от допълнителното споразумение към него. За принудителното събиране на
дълга и подновяване на дадените обезпечения банката е направила разноски в
размер на 1039,21лв., които следва да бъдат заплатени от кредитополучателите,
на основание чл.10, ал.3 от договора.
С допълнителна искова
молба, оспорва въведените възражения за ненадлежно упражнено право за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, както и за неравноправност на клаузите на
договора. Твърди, че поканите са изпратени на адресите на длъжниците, като
същите съгласно фикцията на чл.2.6 от договора следва да се считат за получени.
Договорът между страните е сключен въз основа на извършено индивидуално
договаряне, съобразно депозираното до банката искане за предоставяне на кредит
и икономически най-изгодното за кредитополучателя в този момент. Уговорките за
последващото превалутиране са неотносими към валутата, в която е отпуснат
кредита и неговото усвояване. Неполучаването на погасителния план от
ответниците не ги освобождава от задълженията им по договор.
В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител ищецът поддържа предявените искове. По
същество моли същите да бъдат уважени в пълен размер и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответниците, с
писмени отговори и в съдебно заседание, чрез назначения им особен представител,
оспорват предявените искове като неоснователни. Не оспорват факта на сключване
на процесния договор за кредит и факта на учредяване на договорна ипотека за
обезпечаването му.
Оспорват твърдението,
че банката е изпълнила задължението си за предоставяне на сумата по кредита,
тъй като не е ясно по какъв начин, каква сума и в каква валута е отпуснат
кредита. Твърдят, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем не е надлежно упражнено поради това, че известията не са достигнали
реално до получателя. Въвеждат и възражения за нищожност на клаузите на чл.6,
ал.2 и чл.22, ал.2 от договора за кредит поради тяхната неравноправност. Договорните
клаузи, уреждащи превалутирането на отпуснатия кредит от швейцарски франкове в
евро и погасяването му в евро при курс към франка, определен към банката,
възлагат тежестта от икономическата неизгода върху кредитополучателите, които
като потребители са по-слабата страна в правоотношението, поради което и не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до неравновесие в
правоотношението. В договора липсва предвидена възможност кредитополучателите
да прекратят действието му. Не са налице ясно разписани правила за изменение на
погасителните вноски, поради което същото се осъществява на основания извън
контрола и волята на потребителите, при липса на яснота какво точно е повлияло
на размера на кредитните вноски в процесния период. Целият валутен риск от
промяна на курса на швейцарския франк е за сметка на кредитополучателите.
Липсват критерии и методика, по които да се определя размера на базовия лихвен
процент, представляващ основен компонент при формиране на дължимата лихва по
кредита. В резултат на постигнатите уговорки, размерът на погасителната вноска
става известен едва в момента на падежа и зависи от курс „продава“ на
швейцарския франк на банката. Изложените обстоятелства правят клаузите на
договора нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. Допълнително сключеното споразумение
между страните не обосновава извод за наличието на индивидуално договаряне.
Правят възражение за
погасяване на вземанията, за периода от 30.12.2014 год. до датата на подаване
на исковата молба, на основание чл.111 б.“в“ ЗЗД с тригодишна давност, тъй като
същите имат характер на периодични плащания. Оспорва по основание и размер
дължимостта и на претендираните разходи за нотариални такси, тъй като липсват
доказателства за извършването им. По отношение на останалата част от
претенцията за разноски се твърди, че същите не се дължат, съобразно
уговореното в договора.
По същество молят
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. В условие на
евентуалност, ако същите бъдат преценени за основателни, се претендира
прецизиране на размера на претенцията при съобразяване на неравноправните
клаузи в договора, като размерът на дълга бъде определен по курса на
швейцарския франк към еврото в деня на сключване на договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от
Окръжен съд Варна решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да
бъде разгледана по същество.
Между страните по
делото не е налице спор относно фактите, установени надлежно при разглеждане на
производството пред ВОС, както следва:
На 11.04.2008г. между
„ЮРОБАНК И Еф Джи БЪЛГАРИЯ“ АД / с настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД/, гр. София и
Д.Д.Б. и С.С.С. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
35471/11.04.2008 год., по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове в равностойност на
69 5000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро към деня на
усвояване на кредита /посочен в чл.1, ал.5 от договора/, както следва: равностойността
в швейцарски франкове на 35 545 евро по курс „купува“ за швейцарски франк
към евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на описания в
договора недвижим имот и равностойността на 33 955 евро по курс „купува“
за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, за
други разплащания. Приложимият в деня на усвояване на кредита курс „купува“ за
швейцарски франк на банката е посочен в Приложение №1 към договора за кредит от
30.04.2008г. и е в размер на 1.651218 CHF, респ. стойността на предоставения и
усвоен кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е 114 760
CHF.
Срокът за погасяване
на кредита е 360 месеца от датата на усвояването му, осъществено с подписване
на посоченото по-горе Приложение № 1 /чл.5/. Погасяването ще се извършва на месечни
вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска по погасителен план
/Приложение № 2/ - чл.6, ал.1, във валутата, в която кредитът е разрешен и
усвоен – швейцарски франкове. В случай на липса на осигурена сума в швейцарски
франкове, но при налична такава в лева или евро, същата се превалутира служебно
от банката по курс „продава“ на швейцарски франк към евро, за което
кредитополучателите дават съгласие /чл.6, ал.2/. В ал.4 на чл.6 е посочен
начина, по който се формира курс „продава“ на швейцарския франк към евро на
банката. Заверено копие от погасителния план е приложено на л.45-51. В същия е
предвидено, че издължаването на кредита става на равни месечни вноски от 662.44
CFH, формирани от сбора от вноска за лихва и главница.
В чл.3 от договора е
предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателите дължат заплащане на
годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване плюс надбавка
в размер на 1,15 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП на банката е в
размер на 4,5%. В ал.5 е посочено, че действащият БЛП за швейцарски франкове не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП за CFH
и датата, от която същият е в сила, чрез обявяването им на видно място в
банковите салони. Договорените надбавки не се променят.
От приложеното по
делото заверено копие на искане за усвояване на суми по кредита от 29.04.2018
год., изходящо от Д.Б. и извлечението от посочената в същото банкова сметка ***
Д.Б. /л.19-39/, се установява усвояването на договорения кредит, като на
30.04.2008г. сметката на кредитополучателя е била заверена със сума в размер на
114 760 CFH. След тази дата е започнало погасяването му чрез плащане
на месечните вноски по сметката.
Не са спорни и
обстоятелствата, че с Договор за прехвърляне на вземания от 12.06.2008 год.,
банката е прехвърлила вземанията по кредита с ответниците на „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД.
С допълнително
споразумение към договора за кредит от 13.02.2014 год., сключено между „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД и ответниците, са предоговорени условията по него, като е
предвиден 12 месечен гратисен период за погасяване на задълженията, по време на
който се дължат вноски в размер на 380 CFH
месечно.
За периода на облекчено погасяване се начислява годишна лихва в размер на
действащия БЛП в съответната валута , намален с 2,68 пункта. В споразумението е
посочено, че към датата на сключването му няма просрочени вноски, а размерът на
дължимата главница е 106 791,76 CFH. Договорено е, че
кредитополучателят ще дължи и редовната лихва, която ще бъде начислена за
периода от датата на падежа, предхождащ Допълнителното споразумение, до датата
на падежа, следващ датата на допълнителното споразумение, но към момента на
подписването му не е дължима. В чл.5 е договорено, че след изтичане периода на
облекчено погасяване върху общия размер на дълга, след натрупване на лихвата за
периода на облекчено погасяване, се начислява годишна лихва в размер равен на
сбора от действащия към същата дата БЛП за жилищни кредити в съответната
валута, плюс надбавка в размер на 0,26 пункта. Към датата на подписване на
споразумението БЛП е в размер на 6,95%. Елементите,
които влияят на определянето на БЛП са посочени в чл.5 от споразумението.
С последващ договор
от 25.10.2017 год. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД прехвърля на банката
вземането си по договора с посочен в Приложение №1 размер на дълга към датата
на прехвърляне от 107 027.65 CHF главница и
20 676.98 CHF – лихви.
От приложените по
делото извлечение за извършени плащания на застрахователни премии и платежни
нареждания /л.96-102/ се установява, че банката е извършила плащания за
нотариални такси за заверка на подпис и връчване на нотариални покани за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем в
размер на 356лв.
Посоченото
обстоятелство се установява и от заключението по допуснатата допълнителна
съдебно – счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не
оспорено от страните по делото. От същото се установява и обстоятелството, че
банката е заплатила такса за подновяване на ипотеката в размер на 683,21лв. Основанието
за заплащане на нотариалните такси за подновяване на ипотеката е в чл.13, ал.2
от договора.
От заключението по първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, прието
като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, както и от
обясненията на вещото лице, дадени в о.с.з. на 14.05.2019г., се установява, че
банковата сметка на Д.Д.Б. е била захранена с размера на отпуснатия по договора
кредит от 114 760 CHF и са извършени
вноски за погасяване на същия в общ размер на 58 783,44 CHF.
Плащанията на задълженията са подробно описани в Приложение №1 към
заключението, като редовните и наказателните лихви са коректно изчислени, при
прилагане на лихвения процент посочен в таблицата по т.2. Последната вноска по
кредита е направена на 27.11.2014г. Последното плащане е от 31.12.2014г., като
е платена редовна и договорна лихва в размер на 1,37 CHF
от 380 CHF по вноска с падежна дата 30.12.2014г.
Установява се още, че
за периода от сключване на договора 11.04.2008г. лихвените проценти, с които се
е олихвявала главницата са както следва: 1/ 5,65% от 30.04.2008г. до 29.07.2008г.-
по договор; 2/ 6,15% от 30.07.2008г. до 15.10.2008г. – Протокол
№90/18.06.2008г. на КУАП; 3/ 7,15% от 16.10.2008г. – 29.10.2012г. – Протокол №94/17.10.2008г.
на КУАП; 4/ 6,90% от 30.10.2012г. до 25.02.2014г.
- Протокол №144/03.11.2012г. на КУАП;; 5/ 4,27% от 26.02.2014г. до 25.02.2015г.
– Допълнително споразумение от 13.02.2014г. 6/ 7,21% от 26.02.2015г. до 16.04.2019г.
Допълнително споразумение от 13.02.2014г.
В т. 2, 3 и 4 от заключението е описана методиката, по която е
извършвана промяна в БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута.
В Приложение №3 към
експертизата са представени всички начислени суми за главници, редовни лихви и
наказателни лихви съобразно първоначалния погасителен план.
Предвид спиране на
плащанията по договора за кредит, на длъжниците, ответници по делото, са
изпратени нотариални покани за уведомяване за втората цесия и обявяване
предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит, както следва: 1/ с
рег. № 497/09.02.2018 год. до С.С.С.,***. В приложените по делото
констативен протокол, уведомление и обяснение по връчването й /л.57-59/ се
установява, че нотариусът е посетил адреса на длъжника три пъти /на 19.02.2018
год., на 10.03.2018 год. и на 20.03.2018 год./. Открити са майката и бащата,
които са заявили, че длъжницата живее в Германия и са отказали да получат
съобщенията до нея. Лицето С.С. не е открито на адреса. Залепено е уведомление
на входната врата на кооперацията и е пуснат екземпляр в пощенската кутия, като
поради неявяването на адресата е приложена фикцията чл.47, ал.7, вр.ал.5 от ГПК
за връчване на нотариалната покана чрез залепяне на уведомление. В обяснението
е посочено, че след извършена справка в НБД „Население“ е установено, че адреса
на връчване съвпада с постоянния и настоящ адрес на уведомяваното лице. 2/ с
рег.№496/09.02.2018 год. до кредитополучателя Д.Д.Б.,***.р Басанович № 12 ет.16
ап.90. В приложените по делото констативен протокол, уведомление и обяснение по
връчването й /л.65-67/ се установява, че нотариусът е посетил адреса на
длъжника три пъти /на 09.02.2018 год., на 19.02.2018 год. и на 10.03.2018
год./. Открита е майката на лицето, която е заявила, че същото не живее там и
не желае да получава нищо свързано с него. Лицето Д.Б. не е открито на адреса.
Залепено е уведомление на входната врата на кооперацията и на пощенската кутия,
като поради неявяването на адресата е приложена фикцията чл.47, ал.7, вр.ал.5
от ГПК за връчване на нотариалната покана чрез залепяне на уведомление. В
обяснението е посочено, че след извършена справка в НБД „Население“ е
установено, че адреса на връчване съвпада с постоянния и настоящ адрес на
уведомяваното лице.
С Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в т.18 е прието,
че вземането, произтичащо от договор за б. кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
С оглед на така
дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото
на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем
както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.
Редът за връчване
изявлението на банката не е определен от законодателя, поради което удостоверяването
му зависи от избрания от кредитора способ. При липса на уговорка в договора,
връчването може да бъде осъществено по всеки от предвидените способи,
включително и с нотариална покана. По силата на чл. 50 ЗННД при връчването от
нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 - 58 ГПК. Същата
е изпратена на постоянния и настоящ адрес на длъжника, като след изтичане на
двуседмичния срок нотариусът е направил заверка за невъзможност за връчване, тъй като поканеното лице не е открито на същите.
Съобразно чл. 47, ал.
1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може
да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението. Доколкото прилагането на този начин е допустимо
само при наличието на точно определени предпоставки, за да бъде извършена
преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени
конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване.
В настоящия случай,
от представените по делото копия на уведомления, констативни протоколи и доклади,
описани по-горе, се установява наличието на предпоставките за приложение на чл.
47 ГПК и съответно редовността на връчването /в този смисъл са и определение №
47 от 17.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 719/2010 г., II т. о., ТК и определение №
141 от 2.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 496/2009 г., I т. о., ТК/, с което са
изпълнени изискванията на т.18 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
От съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства – договора за кредит, допълнителното споразумение
към него, искането за отпускането му, се установява, че страните са обвързани
от валидно договорно правоотношение по процесния договор за ипотечен кредит №
HL35471 от 11.04.2008г. Съдът намира за неоснователни възраженията за липса на
доказателства за изпълнение на задълженията на ищеца за предоставяне на
заемната сума. Същото се установява от заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото и от частичното
изпълнение на задълженията за погасяването й от кредитополучателите.
Спорни пред
настоящата инстанция са следните въпроси: 1/ за наличие на неравноправни клаузи
в договора за кредит, както следва: чл.2, ал.3 и чл.6, ал.2, чл. 22 относно
превалутиране на кредита и прехвърлен валутен риск на потребителя; както и
клаузата за едностранна промяна на лихвения процент; 2/ за размера на дълга,
определен след съобразяване на неравноправните клаузи, както и 3/ за
дължимостта на сумата от 1039,21лв. – нотариални такси по обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита и подновяване на ипотеката, на основание
чл.10, ал.3 от договора.
По въведените
възражения за неравноправност на част от клаузите на договора:
Сключеният между
страните договор е за ипотечен кредит. Кредитополучателите – ответници са
физически лица, на които е предоставен кредит, който не е предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност, поради което същите имат
качеството „потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При преценка
неравноправността на оспорените клаузи, съдът проверява: попадат ли в
предвидените от закона изключения; свързани ли са с основния предмет на
договора, както и дали са изразени на ясен и разбираем език, което предполага,
че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат
решения, основани на добра информираност и благоразумие. Посоченото изискване
означава клаузата, с която е договорено връщане на кредита в чуждестранната
валута, в която е бил договорен, да се разбира от потребителя от граматическа
гледна точка и същият да може да установи възможното поскъпване или
обезценяване на валутата, в която кредитът е договорен. Преценката следва да се
направи към момента на сключване на договора, при отчитане на всички
обстоятелства, които продавачът е могъл да знае към този момент и които могат
да се отразят на последващото му изпълнение. Преценката се извършва въз основа
на всички събрани по делото доказателства /решение по Дело С-186/16 на СЕС,
решение по Дело С-26/13 на СЕС и др/. В т. 55 от решението по Дело С-186/16 СЕС
е посочено, че клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна
валута, която изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват
в същата валута, в случай на обезценяване на националната парична единица
спрямо тази валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя. В
диспозитива на определение по дело № С-119/17 е постановено, че чл.3 до чл.5 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. (транспонирани в чл.143, чл.145
и чл.147 ЗЗП) следва да се тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена като
неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора.
Оспорените в
производството клаузи - чл.2, ал.3 и чл.6, ал.2 и чл. 22 са взаимно обусловени
и са свързани с превалутиране на кредита и прехвърляне на валутния риск.
С решение по
т.д.№1392/2018г. на ВКС , 1-во т.о. е дадено разрешение, че по отношение на
договори за кредит като процесния, изключенията на чл.144, ал.3 от ЗЗП не намират
приложение, тъй като същите са относими единствено към основанията по чл.143,
т.7, 10 и 12 от ЗЗП, в които не попада клаузата, регулираща валутните рискове
при договаряне на кредит в чуждестранна валута /швейцарски франкове/ и
погасителни вноски в същата валута. В решението е обобщена и практиката на ВКС,
обективирана в решения, в които вече е разглеждан въпросът относно валидността
на клаузи с идентично съдържание на процесните, в които е прието, че
„неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в
чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и същата не е съставена на ясен и разбираем език, като
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора.
В сключения между
страните договор е предвидено, че кредитът се предоставя в CHF
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 69 500 евро.
Предвидено е, че швейцарските франкове се превеждат безкасово по блокирана
сметка, след което тяхната равностойност в евро, след служебното им
превалутиране от банката, се превежда по сметка на кредитополучателя.
В конкретния случай,
текстът на чл.22, в който е посочено, че кредитополучателят декларира, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава за CHF, както и
превалутирането по чл.20 от договора, могат да имат за последица повишаване на
месечните вноски и поема да носи риска от тези промени, не може да се приеме за
ясна и разбираема за потребителя. По делото не са събрани доказателства, че към
момента на сключване на договора, на същия е била предоставена информация за
икономическите последици на валутния риск за финансовите му задължения и риска
от значително обезценяване на валутата, в която получава доходите си.
Приложеното по делото сравнение на кредитните продукти предлагани от ищеца
/л.175-180/ не съдържа посочената информация, нито прогнози за очакваната
промяна в курса на CHF в дългосрочен план, предвид срока на
действие на договора. Предвидената в чл.20 от договора възможност потребителят
да поиска превалутиране на дълга, не представлява реална защита за него,
доколкото е обвързана от заплащане на комисионна, съгласно Тарифата на банката,
поради което същата е неравноправна. Такава е и свързаната с нея клауза на
чл.6, ал.2 от договора, която дава право на банката при липса на средства по
сметката в CHF, към договорените падежни дати, но при наличие на
парични средства, да извърши погасяване на кредита с тези средства, след
служебното им превалутиране по курс „продава“ на банката за CHF
към еврото. В този смисъл е и решение по т.д.№1766/2016г. на ВКС, 2-ро т.о,
извън тези посочени по т.д.№1392/2018г. на ВКС.
Съдът намира, че
клаузата на чл.2, ал.3 от договора, която предвижда, че усвоеният кредит в
швейцарски франкове по сметката по ал.1 се превалутира служебно от банката в
евро по търговски курс „купува“ за швейцарски франк към евро в деня на
усвояването, не е неравноправна. Независимо, че договорът не предвижда
възможност за реално ползване на чуждестранната валута, кредитът следва да се
погаси в същата валута. Уговорката за вида валута, в която да се предостави
кредита, съответства на искането за отпускането му и на чл.1 от него, като
същата е ясна и разбираема.
По въпроса за начина
на формиране на лихвата по договора за кредит, изискванията за
възнаградителната лихва и съответно към компонентите, които я формират, както и
за приложимостта на БЛП за кредити в CHF, също е налице
трайно установена съдебна практика, част от която е обективирана в решения по
т.д.№1766/2016г. на 2-ро т.о.; т.д.№2520/2016г. на 1-во т.о.; 2111/2016г. на
2-ро т.о.; 2780/2015г. на 2-ро т.о. и др./. В същата е прието, че за да бъде
приложено изключението на закона по отношение на клаузата за договореното
възнаграждение – дължимия лихвен процент, е необходимо методът на изчислението
му да съдържа ясно и конкретно разписана изчислителна процедура, предвиждаща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти. Липсата на конкретна методика или формула /математически алгоритъм/
създава възможност при наличие на предвидените в договора изменения на
пазарната конюнктура, банката - кредитор произволно да променя размера на
лихвите по кредита. При необявени предварително и невключени, като част от
съдържанието на договора, ясни правила за условията и методиката, при които
размера на лихвения процент може да се променя, е налице недобросъвестност при
договарянето, която прави изключението по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП неприложимо
/решение по т.д. № 1556/2017г. на ВКС, 1-во т.о/.
По делото е
установено, че при сключване на договора страните са уговорили годишен лихвен
процент /чл.3/, БЛП за жилищни кредити в CHF,
който към момента на сключване на договора е 4,5% и надбавка от 1,15 пункта.
Предвидена е и възможност за едностранна промяна в дължимата възнаградителна
лихва.
Съдът намира, че
предпоставките, при които в договора е предвидено увеличение на БЛП за ипотечни
кредити в съответната валута са неясни. В същия не е посочен никакъв критерий, по
който БЛП подлежи на промяна, нито е предвидена възможност за договарянето му.
В споразумението от 13.02.2014г. са неясни обективните критерии /пазарни
индекси/ - коя тяхна промяна е основание за изменение на лихвения процент,
методиката и математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно
променената лихва и отделните компоненти в тази формула. Липсва яснота и по
отношение на субективните критерии приложими от страна на банката – за съотношението в отделните компоненти и
основанията за прилагането им, което не дава възможност на потребителя да
направи информиран избор за продължаване на договора, преценявайки доколко
приложимата методика за изменение на лихвения процент съответства на
действителното влияние на обективни фактори на пазара върху цената на кредита.
Още повече, че от
заключението по допуснатата ССЕ, се установява, че за периода от сключване на
договора 11.04.2008г. до обявяването на задълженията по него за предсрочно
изискуеми, лихвените проценти, с които се е олихвявала главницата са променяне
едностранно от банката три пъти., подробно посочени по-горе.
При
съвкупната преценка на гореизложеното, настоящият състав приема, че клаузата на
договора, с която страните са уговорили възможност за едностранна промяна в
дължимата възнаградителна лихва има неравноправен характер и като такава е
нищожна. Не е налице неяснота при определяне на дължимото по договора
възнаграждение в размер на договорения лихвен процент към датата на сключване
на договора /чл.3, ал.1/.
Предвид
изложеното, съдът намира, че при определяне размера на дълга, следва да бъдат
изключени неравноправните клаузи, касаещи едностранната промяна на лихвения
процент и прехвърлянето на валутния риск на потребителя. Доколкото претенцията
е предявена като частична единствено за главницата по договора в размер на
61 207,76 CHF, същата е основателна. От
заключението по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
заплатената част от главницата по процесния договор, без отчитане на
едностранното увеличаване на лихвения процент, е в размер на 7 968,24 CHF,
а останалата неизплатена част е в размер на 107 027,65 CHF.
Точният размер на дълга след отпадане на клаузата за превалутиране не е относим
към предмета на настоящото производство, доколкото предявеният иск е предявен
като частичен за дължимата по договора главница.
Дължима е и сумата от
683,21лв. - такса за подновяване на ипотека, на основание чл.10, ал.3 от
договора. Плащането на същата е установено от представеното по делото
извлечение от сметка и заключението по допълнителната ССЕ.
Не са дължими
нотариалните такси за изготвяне и връчване на поканите за предсрочна
изискуемост в размер на 356лв., тъй като същите не представляват вземания по
неизпълнения договор за кредит, а разноски по събирането му, които не са
предвидени и в клаузата на чл.10, ал.3 от договора.
На основание чл.86 от ЗЗД главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба 26.04.2018г. до окончателното й изплащане.
Предвид частичното не
съвпадане правните изводи на двете инстанции, решението на ВОС следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на сумата
от 683,21лв. и вместо него бъде постановено друго, с което същият да бъде
уважен.
В останалата част
решението следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане Д.Д.Б. и С.С.С. следва да бъдат осъдени да заплатят на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 3698,17лв., представляваща направените разноски
съразмерно уважената част от исковете, от които 85,83лв. пред ВОС и 3612,34лв.
пред настоящата инстанция.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №693/19.07.2019г.
по т.д.№615/2018г. на ВОС, изменено с определение №3560/04.10.2019г., в частта,
с която е отхвърлен предявеният иск от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Димитър Шумаров и Петя Димитрова срещу Д.Д.Б., ЕГН: **********
*** и С.С.С., ЕГН: ********** *** за солидарното им осъждане за заплащане на
сума в размер на 683,21лева, представляваща нотариална такса за подновяване на
ипотека, за периода 10.03.2018-26-04.2018 год., претендирани на основание чл.10
т.3 от договора, на основание чл.79 от ЗЗД, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.Д.Б., ЕГН: **********
*** и С.С.С., ЕГН: ********** *** солидарно
ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
Димитър Шумаров и Петя Димитрова сумата
от 683,21лева, представляваща нотариална такса за подновяване на ипотека, за
периода 10.03.2018-26-04.2018 год., претендирани на основание чл.10 т.3 от
договора, на основание чл.79 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №693/19.07.2019г.
по т.д.№615/2018г. на ВОС, изменено с определение №3560/04.10.2019г., в частите,
с които: 1/ Д.Д.Б., ЕГН: ********** *** и С.С.С., ЕГН: ********** *** са
осъдени солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Димитър Шумаров и Петя Димитрова сумата от 61 201.76
CHF, представляваща част от главница в общ размер на 107 027.65 CHF,
дължима по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35471 от 11.04.2008
год. и допълнително споразумение от 13.02.2014 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното
погасяване на сумата, на основание чл.430 ТЗ, чл. 79 и 86 ЗЗД и 2/ е отхвърлен
предявеният иск от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
Димитър Шумаров и Петя Димитрова срещу Д.Д.Б., ЕГН: ********** *** и С.С.С.,
ЕГН: ********** *** за солидарното им осъждане за заплащане на сума в размер на
356лв., представляваща нотариални такси по обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, претендирани на основание чл.10 т.3 от договора и
формирани от сбора на нотариална такса за заверка на нотариална покана до Д.Б.
в размер на 18лв. по фактура от 07.02.2018 год., заверка на нотариална покана
до С.С. в размер на 18лв. по фактура от 07.02.2018 год., връчване на нот.покана
до С.С. в размер на 100 лева по фактура от 09.02.2018 год., връчване на нот.покана
до Д.Б. в размер на 100 лв. по фактура от 09.02.2018 год., изготвяне на
нот.покана, изпратена до Д.Б. в размер на 60 лв. по фактура от 05.04.2018 год.
и изготвяне на нот.покана, изпратена до С.С. в размер на 60 лв. по фактура от
05.04.2018 год, с правно основание чл.79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Д.Б., ЕГН: **********
*** и С.С.С., ЕГН: ********** *** солидарно
ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
Димитър Шумаров и Петя Димитрова сумата
от 3698,17лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: