Номер 17929.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20204000500175 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 106 от 05.03.2020г. по т.д. № 560/ 2019г. по описа на
Русенски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от адв.И. Г. Х. със съдебен
адрес в гр.София против Ш. А. И. иск за сумата 38381,52 лв., представляваща
адв.възнаграждение по договор за застрахователна и правна помощ от
18.07.2012г., веидно със законната лихва върху главницата, считано от
10.05.2019г. до окончателното й изплащане. Осъден е И. Г. Х. да заплати на
Ш. А. И. от с.Голямо Враново, обл.Русе, сумата 1800 лв. разноски за платено
адв.възнаграждение.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. Х. чрез
пълномощника адв.В.Найденов, в която сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд е обсъдил и приел възраженията на ответника
срещу предявения иск и отхвърлил иска с оглед така направените
възражения, след като същите не са направени в срока за отговор по чл.131 от
ГПК, а едва в първото по делото заседание, предвид на което са
преклудирани. Счита, че неправилно първоинстанционният акт е основан на
1
обстоятелства, за които няма представени доказателства и няма направени
възражения в предвидените в ГПК срокове, като по този начин съдът се е
произнесъл свръхпетитум. Счита за неправилен извода на съда, че
обстоятелството, че в съдебната фаза И. Х. е предоставил безплатна правна
помощ на ответника, за което е претендирал адв.възнаграждение, изключва
възможността той да претендира и получи такова по сключения договор от
18.07.2012г.Счита за неправилен извода на съда, че в случая се касае за два
взаимноизключващи се договора. Сочи, че по делото не е представен друг
договор за правна помощ, от който първоинстанционният съд да черпи
данни, освен този, сключен между страните на 18.07.2012г. и от който да е
видно, че адв.И. Х. е представлявал в съдебна фаза Ш. И. безплатно при
условията на чл.38 ал.2 от ЗА. Счита, че предвид на това, РОС е отхвърлил
предявения иск на база предположения, а не на събрани по делото
доказателства. Сочи, че с извършеното плащане на сумата от 13921 лв. И. е
признал договора от 18.07.2012г. Счита, че след като адв.И. Х. е извършил
всички действия, които са му възложени с договора от 18.07.2012г., и по
образуваното изп.дело е събрана сумата в размер на 153526,10 лв., то на
същия се дължи уговореното възнаграждение в раозмер на 25% от тази сума
/с приспадане на получените 13921 лв./. Моли въззивният съд да отмени
изцяло решението на ОС-Русе и да уважи предявения иск в пълния му
размер. Претендира разноски, вкл. и за адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от
ЗА за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по жалба Ш. И. чрез пълномощника адв.Ю.Д.. Счита жалбата за
неоснователна по изложени за това доводи и моли същата да бъде оставена
без уважение, а решението на ОС-Русе-да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за адв.възнаграждение за въззивното
производство.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
2
По същество решението е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и
недоказаността на предявения иск.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е обсъдил и
приел възраженията на ответника срещу предявения иск и отхвърлил иска с
оглед така направените възражения, след като същите не са направени в срока
за отговор по чл.131 от ГПК, а едва в първото по делото заседание, предвид
на което са преклудирани, е неоснователно. Действително ответникът не е
подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, а е заел
становище по предявения иск чрез пълномощника си в първото по делото
заседание, като е оспорил същия с довода, че не се дължи възнаграждение по
договора от 18.07.2012г., тъй като И. е бил представляван от адв.Христов по
чл.38 ал.1 от ЗА и на същия е осъществена безплатна правна помощ, като на
адвоката се дължи възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА, каквото му е
присъдено и той е получил. Следва да се отбележи, че приложените по делото
доказателства в тази насока, обсъдени от съда, са представени от ищеца.
Действително, с разпоредбата на чл.133 ГПК е предвидено, че когато в
установения срок по чл.131 ал.1 ГПК ответникът не подаде писмен отговор,
не вземе становище, не направи възражения, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства. Съдебната практика на ВКС по приложението
3
на разпоредбата обаче приема, че в такава хипотеза се запазва възможността
на ответника да се брани чрез посочване на чисто правни съображения срещу
наведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, на които се основава
спорното право, без да сочи нови факти и доказателства, които не фигурират
в исковата молба, респ. в доклада по чл.146 ГПК и които са извън хипотезите
в чл.147 ГПК /Решение № 228/20.12.2010 г. по т. д. № 530/2010 г. на ВКС, ІІ-
ро т. о.; Решение № 12 от 10.04.2020г. по гр.д. 1873/ 2019г. , I г.о./. Предвид
на това, в съответствие със съдопроизводствените правила
първоинстанционният съд е обсъдил твърденията на ищеца, представените от
него доказателства, респ.-възраженията на ответника. С оглед на това е
неоснователно и оплакването, че неправилно първоинстанционният акт е
основан на обстоятелства, за които няма представени доказателства и няма
направени възражения в предвидените в ГПК срокове, като по този начин
съдът се е произнесъл свръхпетитум.
Оплакването, че е неправилен изводът на съда, че обстоятелството,
че в съдебната фаза И. Х. е предоставил безплатна правна помощ на
ответника, за което е претендирал адв.възнаграждение, изключва
възможността той да претендира и получи такова по сключения договор от
18.07.2012г., и че е неправилен изводът на съда, че в случая се касае за два
взаимноизключващи се договора, е неоснователно. В разпоредбите на чл.36
ал.4 ЗА и чл.38 ал.1 т.2 ЗА са уредени две различни и взаимноизключващи се
хипотези на договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица, кяато при това на същия
се дължи при положителен за доверителя му изход на делото
адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА, заплатим от насрещната страна и
определим от съда съобразно Наредба № 1/ 2004г. Договорената безплатна
адвокатска защита изключва приложението на чл.36 ал.4 ЗА, съгласно която
адвокатският хонорар може да бъде договорен като конкретна сума или като
процент от определен материален интерес дължими впоследствие, в
зависимост от изхода на делото. След като доверителят и адвокатът са се
договорили адвокатската защита да е безплатна, и такъв е присъден на
адвоката, не може едновременно с това да се съществува друга договорка
относно адвокатския хонорар, както и да се изплаща за в бъдеще такъв след
4
приключване на делото. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че
разноските са заплатени или са само уговорени, но не може да се удостовери
с два различни договора, че адвокатското възнаграждение едновременно е
уговорено като заплащане на резултативен хонорар и липса на заплащане на
хонорар по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица.
Оплакването, че по делото не е представен друг договор за правна
помощ, от който първоинстанционният съд да черпи данни, освен този,
сключен между страните на 18.07.2012г. и от който да е видно, че адв.И. Х. е
представлявал в съдебна фаза Ш. И. безплатно при условията на чл.38 ал.2 от
ЗА, и предвид на това ОС-Русе е отхвърлил предявения иск на база
предположения, а не на събрани по делото доказателства, е неоснователно. От
приложените от самия ищец доказателства се установява, че същият с
подадената искова молба от 14.06.2016г. в качеството на пълномощник на Ш.
И., по която е образуано гр.д. № 7294/ 2016г. по описа на СГС, е претендирал
заплащане на адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА, като такова с
решението на съда от 10.08.2017г. не му е присъдено поради липса на
основание за присъждането му, тъй като няма данни ищците да са материално
затруднени лица, още повече че са получили сумата 111375 лв. платено
обезщетение от ответното по това дело застрахователно дружество. С
въззивната жалба срещу това решение адв.И. Х. отново е направил искане за
присъждане на адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА. С решението си от
14.05.2018г. САС е постановил присъждане на адв.възнаграждение на адв.И.
Х. по чл.38 ал.2 от ЗА, само за въззивната инстанция. Изложеното налага
извода за наличието на договор за правна помощ между ищеца Ш. И. и адв.И.
Х., с който договор същите са преуредили отношенията си във връзка с
процесуалното представителство, уреждани преди това от договора от
18.07.2012г. Липсата на писмен такъв договор не налага извода за липса на
договор между страните, тъй като този вид договори са неформални и за
тяхната действителност не се изисква писмена форма.
Възражението, че с извършеното плащане на сумата от 13921 лв. И.
е признал договора от 18.07.2012г., е ирелевантно. Това плащане е извършено
по твърденията на ищеца Христов след заплащането от застрахователното
дружество на обезщетение, което е сторено на 30.07.2013г., т.е. преди
5
завеждане на исковата молба, по която е образувано гр.д. № 7294/ 2016г. по
описа на СГС, по което процесуален представител на ищеца И. по реда на
чл.38 ал.1 ЗА е адв.И. Х., като самият той е направил искане за присъждане
на адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА. Това плащане е извършено в
изпълнение на договора от 18.07.2012г., който обаче е заменен със сключения
нов договор между страните, уреждащ техните взаимоотношения по
оказването на правна помощ, като страните са договорили друго
възнаграждение на адвоката-по чл.38 ал.2 от ЗА. Предвид на това,
становището, че след като адв.И. Х. е извършил всички действия, които са му
възложени с договора от 18.07.2012г., и по образуваното изп.дело е събрана
сумата в размер на 153526,10 лв., то на същия се дължи уговореното
възнаграждение в раозмер на 25% от тази сума /с приспадане на получените
13921 лв./, е несъстоятелно. На същия се дължи адв.възнаграждение за
извършеното процесуално представителство съобразно чл.38 ал.2 от ЗА-така,
както е договорено с ищеца И. по новия договор за правна помощ по гр.д. №
7294/ 2016г. по описа на СГС.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. При този изход на делото следва жалбоподателят да заплати
на ответника по жалба направените по делото разноски пред въззивната
инстанция за адв.възнаграждение в размер на 1800лв.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 106 от 05.03.2020г. по т.д. № 560/ 2019г. по
описа на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Г. Х. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София,
ул.********, да заплати на Ш. А. И. , ЕГН *********, от с.Голямо Враново,
обл.Русе, разноски по делото пред въззивната инстанция за
адв.възнаграждение в размер на 1800 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
6
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7