№ 620
гр. София , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000500094 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 260049 от 07.08.2020г., постановено по гр.дело № 692/2019г.
на Пернишкия окръжен съд, ГК, на основание чл. 49 ЗЗД, Община Радомир е
осъдена да плати на К. С. И. сумата 15 000 лева -обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на претърпяна на 10.11.2018г. злополука – падане на неизправна
шахта, намираща се на тротоара на ул. „Райко Даскалов” в гр.***, пред № 26,
ведно със законната лихва, считано от 10.11.2018г. до окончателното плащане,
както и да му плати сумата 4323,80 лева- обезщетение за имуществени вреди,
причинени от същото увреждане, ведно със законната лихва, считано от
17.10.2019г. до окончателното плащане и сумата 95,59 лева-направени по делото
разноски, като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 15 000 лева до пълния предявен размер 26 000 лева; на
основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв, Община Радомир е осъдена да плати на адв. Т. Б.
адвокатско възнаграждение в размер 1109,71 лева; на основание чл. 78, ал.6 ГПК
да плати по сметка на ОС-Перник държавна такса в размер 772,95 лева. С
решението на ОС – Перник К. С. И. е осъден да плати на Община Радомир
разноски по делото в размер 810,69 лева.
Въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част е подадена от
Община Радомир, представлявана от кмета П. А.. Жалбоподателят сочи, че при
постановяване на решението съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност
събраните доказателства, както и не е взел предвид становището и възраженията
на общината по предявения иск. Твърди, че по делото е категорично установено,
1
че собственик на процесната шахта е „Виваком” /БТК/ АД и смята, че именно това
дружество е пасивно легитимирано да отговаря по иска за заплащане на
обезщетение за вреди. Поддържа, че в ЗЕСМФИ и в ЗЕС изрично е уредена
собствеността върху електронната съобщителна инфраструктура, където е
посочено, че елементите й –включително линии, кабелни системи, жици, тръби,
шахти, стълбове и кули са собственост на предприятията, осъществяващи
електронни съобщителни услуги. Жалбоподателят твърди, че от събраните по
делото доказателства и приетото заключение на СТЕ категорично се установява,
че процесната шахта е част от селищната телефонна мрежа на гр. ***, че е
включена в баланса на „Виваком” /БТК/ АД, поради което Община Радомир не
следва да отговаря за вредите, причинени от процесната вещ. В допълнение към
въззивната жалба са изложени съображения, че не са налице предпоставките на
чл. 49 ЗЗД. Предвид всичко изложено жалбоподателят иска да бъде отменено
решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Подадена е насрещна въззивна жалба от К. С. И., чрез пълномощника адв. Т.
Б., против решението на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск. Този жалбоподател смята, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД.
Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер.
В предвидените в процесуалния закон срокове, страните не са взели
становище по въззивната жалба на насрещната страна.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в предвидените
в процесуалния закон срокове от легитимирани страни в процеса против валидно
и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което
следва да бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Пернишкият окръжен съд е бил сезиран от К. С. И. с искова молба, с която
против Община Радомир са предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за настъпили при непозволено увреждане
неимуществени вреди в размер 26 000 лева и обезщетение за имуществени вреди
в размер 4 323,80 лева, ведно със законната лихва върху сумите.
В исковата молба се твърди, че на 10.11.2018г., около 13,00 часа в гр. *** на
тротоара на ул. Райко Даскалов № 26 ищецът претърпял инцидент-въпреки
внимателното придвижване, стъпвайки върху тротоара не могъл да запази
равновесие, паднал и получил контузия на таза. Твърди се, че причина за
настъпването на инцидента е лошото състояние на тротоара.
Ищецът твърди, че в МБАЛ Токуда ЕАД след извършени прегледи му била
направена операция и след 15 дневен болничен престой бил изписан за домашно
лечение и рехабилитация. Сочи, че развил посттравматичен стресов синдром, а
във връзка с лечението направил и разходи в размер 4 323,80 лева. Според ищеца
2
след като законодателят е вменил на Общината задължението да изгражда,
поддържа и ремонтира улици и тротоари-публична общинска собственост,
неизпълнението на това задължение е основание за ангажиране на отговорността
на ответника. Предвид изложеното иска да бъде осъдена общината да му плати
претендираните суми, ведно със законната лихва върху тях и разноските по
делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Общинна Радомир оспорва
предявените искове. Оспорва твърденията, че общината не е изпълнявала
задълженията си за поддръжка на улиците и тротоарите в града. Сочи, че не е
налице причинна връзка между оперативната интервенция на ищеца и описания в
ИМ инцидент. Смята, че претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е силно завишена по размер.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Установява от събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства-показанията на свидетелите М. К. И. и М. Б. М., че на 10.11.2018г.,
около 13 часа в гр.*** на тротоара на ул. Райко Даскалов пред № 26, ищецът се
спънал в капак на шахта, загубил равновесие и паднал на дясната си страна, като
получил травматична увреда.
Свидетелката М. К. И.-дъщеря на ищеца твърди, че мястото на падането се
намира на тротоара – на ъгъла между главния път и улицата, на която е къщата на
семейството. Обяснява, че там имало два капака на шахти, които са циментови и с
арматура от желязо, като при падането баща й стъпил на единия от капаците, на
който имало дупка. Свидетелката твърди, че по-късно се върнала на мястото и
след като разгледала подробно капаците, забелязала, че те са на нивото на
плочките; капаците били направени от чакъл и цимент, а отстрани на дупката на
капака, където паднал баща й, имало по- светъл участък и мястото изглаждало
като току- що отчупено. Не си спомня на мястото да е имало сигнализация, нито
към момента на инцидента, нито по-късно.
Свидетелката М. Б. М.- живееща на съпружески начала с ищеца, твърди, че
по време на инцидента не била с него, но след като той се прибрал в къщи
забелязала, че силно накуцва и обяснил, че е паднал. Твърди, че отишла да
разгледа мястото и видяла, че капакът на шахтата е счупен, на места хлътнал и
създава неравности на тротоара.
В първоинстанционното поризводство е изслушана и приета СМЕ, изготвена
от вещото лице д-р М. М.. Вещото лице след като се е запознало с представената
по делото медицинска документация и по данни на пострадалия е установило, че
при падането ищецът получил контузия (натъртване) в областта на дясната
тазобедренна става с изразен болков синдром. Обяснило е, че контузията
представлява затворена травматична увреда, при която няма прекъсване целостта
на кожа и лигавици и се получава от действието на твърд тъп предмет върху
повърхността на тялото или пък при падане върху твърди тъпи предмети.
Посочило е, че при контузията в зависимост от силата на травмиращия агент се
3
получава смачкване на подкожната мека тъкан, мускули, фасции с разкъсване на
малки кръвоносни съдове; че протича с болка, подутина, кръвонасядания и
функциолеза на засегнатата област. Лекарят е обяснил, че в представената
медицинска документация липсват описани подробно данни за такива обективни
белези от травмата, а са описани оплаквания от болки с ограничен обем на
движения в дясна ТБС, вследствие битова травма - амбулаторен лист № 7409 при
преглед от 24.11.2018г. Посочил е, че при постъпването за операция в И3 № 40430
от 24.11.2018г. е отразено: „настоящите оплаквания датират от месеци с болки и
ограничени движения в дясната тазобедрена става, а преди 2 седмици пада и има
обостряне на оплакванията”. Според експерта, контузията в дясна ТБС води до
временна нетрудоспособност и периода на лечение е около 20-30 дни в
зависимост от обективното състояние на пострадалия. Обяснил е, че при
контузията в областта на дясната ТБС на пострадалия, който вече е имал
установена коксартроза, се получава обостряне на съществуващ болков синдром,
заради вече увредената става, т.е. увредената става (не от травмата) е
предизвиквала постоянни болки и страдания на пострадалия, но вследствие
контузията е възможно тези болки да са се засилят и оттам да предизвикват
допълнително неудобствата от битов характер - ограничаване на движенията,
самостоятелно придвижване, стоене на травмирания крайник, което с времето
намалява за около месец, т.е. идва до предишното си състояние. Д-р М. е обяснил,
че е невъзможно да се определи в каква степен ищецът е търпял болки преди
травмата и до каква след травмата, тъй като болката е субективно усещане.
Посочил е, че направените разходи за лечение са във връзка със заболяването
„деформираща коксартроза”.
Лекарят е установил също, че на ищеца е правена рентгенография на
24.11.2018г. според която е налице „заличена ставна междина на дясна ТБС.
Деформация на главата на дясна бедрена кост с наличие на депресии по ставния
контур и псевдокистични и остеосклеротични промени. Субхондрално
уплътняване на десния ацетабулум с наличие на ръбови остеофити”. Обяснил е, че
тези промени настъпват за дълъг период от време и не могат да се получат за
периода от травмата на 10.11.2018г. до датата на изследването 24.11.2018г.
И двете изслушани в първоинстанционното производство свидетелки- И. и
М. твърдят, че след инцидента ищецът започнал да се оплаквал от болки, движел
се трудно, но отказал да отиде на лекар, като мажели травмираното място и пиел
обезболяващи. Сочат, че тъй като болките не отшумели, отишли при личния
лекар, който им дал направление за травматолог и след прегледа от специалиста,
ищецът бил насочен за операция за смяна на ставата. И двете свидетелки твърдят,
че доста преди инцидента ищецът имал установена коксартроза, като лекарите
препоръчвали смяна на ставата, което максимално да се отложи във времето.
Сочат, че преди инцидента ищецът накуцвал, но не се оплаквал от болки. Твърдят,
че след падането, лекарите препоръчали да се смени ставата и веднага насрочили
операция. Поддържат, че след операцията за смяна на ставата в продължение на
около два месеца ищецът се придвижвал с проходилка, а след това - с патерици.
Сочат, че в този период не можел да се обслужва сам – да се къпе и облича и му
било много трудно и мъчително. Твърдят, че сега ходи бавно и внимателно,
защото се страхува да не падне, а когато се придвижва по труден терен ползва
бастун. И двете свидетелки твърдят, че ищецът е социален човек и че преди
4
инцидента си имал изградени трайни навици - излизал всеки ден до едно и също
кафене и минавал през един и същи път. Сочат, че оставането на легло след
операцията и трудното му придвижване му се отразили много зле.
В първоинстанционното производство е изслушан като свидетел О. Д. Т.-
главен инженер на Община Радомир от 2012г. Свидетелят твърди, че негова
задача е да следи за състоянието на тротоарите и шахтите в общината. Твърди, че
знае за инцидента, при който човек е паднал на ул. Райко Даскалов. Сочи, че тази
улица е главният път Перник-Кюстендил, че е първокласен път и се поддържа от
АПИ. Твърди, че тротоарът на улицата е широк 2 метра с настилка от базалтови
плочки, а последният ремонт на тротоара е правен преди 13-15 години. Сочи, че в
момента тротоарът е в много добро състояние, че има шахти разположени на него,
но те не се стопанисвали от Общината, защото под тях е подземната
инфраструктура на ЧЕЗ, ВиК, интернет доставчици и др., като капаците на
шахтите са поставени от съответната фирма, а не от Община Радомир. Обяснява,
че в момента процесната шахта има три капака, като средният е изровен е на
арматурна мрежа ф10 с правоъгълничета от около 5-8 см. Смята, че там човешки
крак няма как да попадне. Твърди, че останалите капаци са здрави и са с дебелина
6 и 8 см, но не може да каже какво е било състоянието им към 2018г.
Свидетелят Г. С. П. твърди, че в момента работи в Община Радомир, като
старши специалист „Незаконно строителство” и задълженията му се изразяват в
това да извършва проверки по повод жалби и молби на гражданите във връзка с
благоустройството и по този повод прави обход на града и е наясно със
състоянието на пътната мрежа. Свидетелят твърди, че знае за инцидента на ул.
Райко Даскалов и познава мястото. Сочи, че тротоарът е с плочки и е правен преди
8-10 години и неговата поддръжка е задължение на общината. Твърди, че на ъгъла
на ул. Райко Даскалов № 26 и ул. Пирин има шахта. Сочи, че шахтите по
тротоарите не са на общината, а на търговски дружества. Твърди също, че познава
ищеца по физиономия, че има силно увреждане на зрението, че когато се движи
върви много бавно и го возят близките му.
В първоинстанционното производство са изслушани и приети СТЕ и
допълнителна СТЕ, изготвени от вещото лице инж. Р. Н.. Вещото лице след като
се е запознало с материалите по делото, посетило е офис на Виваком и Община
Радомир и е извършило оглед на място, е установило, че през процесната шахта,
намираща се в гр.Радомир на западния тротоар на кръстовището на ул. Райко
Даскалов и ул. Пирин преминават електронни съобщителни средства, линии и
кабелни системи на БТК ЕАД. Установило е, че в геодезическото заснемане на
съществуващата оптична кабелна мрежа процесната шахта е означена „218 3ш”.
Експертът е посочил, че шахтата е с размер 1,40 м х 1,00 метра с три капака, като
крайните капаци са стари, с леко износена повърхност, а средният капак скоро е
сменен с нов, на който пише Виваком. Обяснил е, че в шахтата има два оптични
кабела. Инж. Н. е посочил също, че процесната шахта е част от селищната
телефонна мрежа на гр.*** и е включена в баланса на дружеството, като част от
тази мрежа.
От представените по делото фактури и фискални бонове към тях се
установява, че закупуване на ставна протеза за тазобедрена става, за болничен
престой, за физиотерапия и за закупуване на лекарства ищецът е направил
5
разходи в общ размер 4 323,80 лева.
Представени в първоинстанционното производство са ЕР на ТЕЛК, от които
се установява, че през 2010г. на ищеца е определена временна
неработоспособност заради заболяване глаукома; през 2011г. му е определена 53%
трайно намалена работоспособност заради същото заболяване; през 2014г. при
преосвидетелстване му е определена 79% трайно намалена работоспособност
заради глаукома; през 2015г. е освидетелстван заради увреждания на
междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на грабначния стълб, като
през 2017г. заради двете заболявания-първична глаукома и дегенеративни
промени в гръбначния стълб е определена 94,5% трайно намалена
работоспособност.През 2020г. трайно намалената работоспособност е определена
на 100% с чужда помощ, заради двете заболявания.
При така установените факти Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, води до
категоричния извод, че причината за падането на ищеца е спъването му в
образувана на тротоара на ул. Райко Даскалов дупка върху капак на шахта. Съдът
прави този извод кредитирайки показанията на свидетелката И., която, както се
посочи вече е категорична, че когато е настъпил инцидентът, участъкът, където
баща й се е спънал, представлява шахта на тротоара с дупка от арматурно желязо
върху нея. Съдът кредитира показанията на свидетелката, въпреки близката й
родствена връзка с ищеца и евентуалната й заинтересованост от изхода на
производство, тъй като се основават на непосредствените й впечатления от
състоянието на тротоара, където е настъпил инцидентът. Показанията съдът
кредитира, тъй като кореспондират и с показанията на свидетеля О. Т., според
които и към момента на разпита средният капак на шахтата е изронен и е на
арматурна мрежа, с правоъгълничета с размер 5-8 см, както и с изводите на д-р М.,
изготвил СМЕ в първоинстанционното производство, според които увреждането
на ищеца съответства с възможно нараняване от падане върху твърди и тъпи
предмети. Ответната община не оспорва пред САС обстоятелството, че
състоянието на тротоара в процесния участък е в недобро състояние и опасно за
придвижване, нито твърди и ангажира доказателства, че е изпълнила
задълженията, вменени й от закона за поддръжка и ремонт на общинската улица и
тротоара към нея. Ответникът твърди и се домогва да докаже, че доколкото
шахтата е собственост на търговско дружество, осъществяващо
телекомуникационни услуги, то именно негово е задължението да я стопанисва и
поддържа, съответно то следва да носи отговорност за произлезлите от падането
вреди.
Ответникът Община Радомир, в качеството си на юридическо лице (чл.14
ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по силата на закона –чл. 30, ал.4
и ал.5 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява чрез
съответните служби за контрол дейностите по ремонт и поддръжка в изправно
състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи и др., да сигнализира за препятствията по тях, както и да
отстранява препятствията и неизправностите във възможно най-кратък срок, а
съгласно чл. 48, ал.1, т.2 б.„б“ от ПП Закона за пътищата организирането на
6
дейностите по поддържане на тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните
алеи.... извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в
границите на селата и селищните образувания е на съответната община. В нормата
на чл. 167, ал.1, изр.1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най кратък срок. Според чл.11 от Закона за
общинската собственост, имотите и вещи общинска собственост се управляват в
интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин.
Несъмнено е, че тротоарът, на който е станал инцидентът следва да се
поддържа от Община Радомир, съответно, чрез нейните служби и служители,
поради което и тя следва да носи отговорността за неговото лошо състояние,
довело до причиняването на щета. Отделно от това, според цитираната
нормативна уредба за общината е налице и задължение да сигнализира за
наличието на препятствия по улицата-в случая изронен до арматура капак на
шахта, като този участък бъде изрично отбелязан с подходящи заграждения, за да
се препятства преминаване на пешеходци по него. Когато общината не е
предприела предписаните от закона действия, или ги е предприела, без да положи
дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Единствените
хипотези, при които отговорността може да отпадне са: когато вредата не е
причинена при или по повод възложената работа, или когато действията са били
правомерни. Нито една от тези освобождаващи от отговорност предпоставки не е
налице. В случая не се касае до неспазване на правилата за извършване на
възложената работа, защото такава изобщо не е била извършена. Касае се до
невземане на необходимите мерки за осигуряване на ремонт и поддръжка на
тротоара за безопасното му ползване от гражданите и предотвратяване на
увреждането.
Следователно, след като ответникът има задължение, чрез свои служители
или наети фирми да поддържа улиците и тротоарите в населеното място в
изправен вид, като по този начин осигурява безопасността на гражданите,
преминаващи по тях, то неизпълнението на вмените от закона задължения на
Община Радомир - правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или
наети от общината работници и служители, е основание за ангажиране на
гаранционно - обезпечителната отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45
ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е
настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания случай. Именно в
резултат на посоченото бездействие от служители на ответника ищецът се е
спънал в образуваната дупка на тротоара и е падал, от което като пряка и
непосредствена последица е настъпило посочената от д-р М. контузия-натъртване
в областта на дясната тазобедрена става.
Предвид изложеното въззивната инстанция смята, че са осъществени всички
елементи от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, породили обективната
гаранционно-обезпечителна отговорност на ответната община към ищеца.
Установеното по делото обстоятелство, че процесната шахта е включена в
баланса на Виваком/БТК/ ЕАД не променя направените изводи. Тротоарът, където
е станал инцидентът е с обществено предназначение и предвид свободния достъп
7
до него, се е налагало предприемане на обезопасителни мерки по цялата
повърхност на шахтата, разположена на него. Неправилно е разбирането на
жалбоподателя - ответник, че не той, а само собственикът, в лицето на Виваком
ЕАД, е имал задължение да поддържа шахтата, в която са разположени кабелните
и съобщителни мрежи. Задължението за обезопасяване на тротоара се извежда от
общото задължение да не се вреди другиму с оглед местонахождението на
шахтата върху него, свободния достъп на хора до нея и обичайното преминаване
по това място на пешеходци. Независимо, че процесната шахта може да е част от
„електронната съобщителна инфраструктура”, съгласно разпоредба на чл. 64, ал.3
ЗУТ общината следва да се грижи за пътната инфраструктура. Отбеляза се, че
задължение на всяка община е да поддържа уличната мрежа в града като нейна
общинска собственост в изправност, да сигнализира незабавно за препятствия или
други опасности по него и да ги отстранява в най-кратък срок, съгласно
разпоредбата на чл. 167, ал.1 ЗДвП. В случая бездействието е на служители на
ответника или на други изпълнители, на които общината е възложила
поддържането на тротоара - те не само не са отстранили съществуващата на
тротоара неизправност – разрушения капак на шахтата, но не са и сигнализирали
за опасната неравност, с цел организиране на движението по тротоара около
шахтата по начин, осигуряващ нормалното и безопасно преминаване на
пешеходци. Задължението на общинските власти относно поддръжката на
общинската собственост включва не само отстраняване на повреди и
неизправности, но и активна дейност по контрол, проверка и установяване на
нарушения и пропуски, които създават опасност и неудобство за движение по
площите, общинска собственост. В този смисъл за ответника е било налице
задължение регулярно да осъществява (вкл. и по своя инициатива) необходимите
проверки относно безопасността за придвижване на гражданите по тротоарите-
общинска собственост.
Предвид изложеното, Община Радомир отговаря като лице, на което е
вменено задължение по поддържането на пътищата, чрез своите служители -чл. 49
ЗЗД(макар и да не е собственик на вещта - процесната тротоарна шахта и да не
носи отговорност по чл. 50 ЗЗД), поради бездействието си по осъществяването на
контрол за осигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно
неизпълнение на задълженията по чл. 31 от Закон за пътищата - да осигури
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, което е в причинна връзка с настъпилата с ищеца злополука.
По следващия спорен въпрос, очертан от оплакванията във въззивната жалба
на Община Радомир-за наличието/липсата на причинна връзка между процесното
падане и проведеното лечение на пострадалия, чрез смяна на дясната ТБС, САС
намира следното:
Причинната връзка между противоправното поведение и вредата очертава
границите на отговорността. Ищецът може да е понесъл всякакви вреди, но
обезщетение се дължи само за тези от тях, които са в причинна връзка с
противоправното поведение на служители на ответника. Вредата е пряка и
непосредствена последица от поведението на деликвента, когато то е
„необходимо” и „достатъчно” условие за настъпването й „в обичайна среда”.
Противоправното поведение е необходимо условие, когато без него в конкретния
случай вредата не би настъпила.
8
САС напълно споделя извода на състава на ОС-Перник, че в пряка причинна
връзка с процесното падане е претърпяната от ищеца оперативна интервенция за
смяна на дясната тазобедрената става. Действително, както сочи жалбоподателят
Община Радомир, д-р М. не е установил в представената медицинска
документация данни за характерни обективни белези от травмата, в същото време
обаче, експертът е посочил, че са налице данни за обостряне на болковия синдром
и ограничени движения на дясната ТБС след падането. Вярно е, че
безпротиворечиво се установява по делото (от събраните гласни доказателства и
заключението на СМЕ), че преди събитието К.И. е страдал от заболяване, за което
е бил информиран, че ще се наложи операция за смяна на ставата, но както е
посочил и съставът на ОС-Перник по делото липсват доказателства, извършената
оперативна интервенция да е била планирана преди инцидента от 10.11.2018г.
Заключението на СМЕ и показанията на свидетелките И. и М. категорично
установяват, че в резултат на падането заболяването на ищеца се е обострило и
именно вследствие на контузията болките са се засилили и са се увеличили
неудобствата от битов характер, което от своя страна е довело и до насочването на
операцията. Посоченото от д-р М., че деформиращата коксартроза, установена от
рентгенографията от 24.11.2018г. е промяна на ставата, която настъпва в
продължение на дълъг период и не може да се получи за периода от травмата – от
10.11.2018г. до 24.11.2018г., не променя извода за наличие на пряка причинна
връзка между инцидента и извършената операция, тъй като именно увеличилите
се болки и влошаването на състоянието на ищеца след падането е довело и до
последвалото болнично лечение с предприемане на оперативна интервенция.
По отношение размера на дължимото на ищеца обезщетение, определено по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, съставът съобразява заключението на СМЕ,
изготвено от д-р М. и установените с него обстоятелства: вида и броя на
причинените травми – контузия/натъртване в областта на дясната тазобедрена
става; продължителността и интензивността на свързаните с травмата болки и
страдания, установени от СМЕ и гласните доказателства; вида и
продължителността на проведеното лечение –болнично за 15 дни с извършване на
оперативна интервенция за смяна на ставата и домашно-амбулаторно;
продължителността на лечебния и оздравителния период около 2 месеца. Съдът
съобразява и това, че в периода на възстановяването ищецът е имал затруднения
при елементарното си битово обслужване, като и установената от гласните
доказателства промяна в емоционалното му състояние след инцидента- изпитвал
страх да излиза и да върви.
Съобразявайки всичко това, както и възрастта на пострадалия към
10.11.2018г. - 57 годишен, обществено-икономическите условия в страната към
същия момент, както и начина на настъпване на увреждането, въззивният съд
намира, че справедливото обезщетение, което би възмездило ищеца за
причинените вследствие на инцидента неимуществени вреди е 15 000 лева. Това е
размерът, според САС, който в най-пълна степен съответства на степента и
характера на търпените болки и страдания, както и на вида и характера
причинените увреждания.
Този състав на въззивния съд напълно споделя становището на състава на
ОС-Перник, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде съобразено, че процесното увреждане само по себе си не би
9
довело до подмяна на ТБС на ищеца, без заболяването му коксартроза. В същото
време обаче, без падането, това заболяване не би се изострило и не би се
стигнало до конкретната оперативна интервенция.
Определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
присъдено ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-
10.11.2018г. до окончателното плащане.
В пряка причинна връзка с процесния инцидент ищецът е направил разходи
в общ размер 4 323,80 лева, които съответстват по период на проведеното
лечение. Предвид това искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
следва да бъде уважен в посочения размер, ведно със законната лихва, считано от
17.10.2019г. до окончателното плащане.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд поради което решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и поради неоснователност на двете въззивни жалби,
съдебни разноски се дължат единствено за адвокатската защита за отхвърляне
жалбата на насрещната страна, като заплатените от страните суми за държавна
такса за производството пред САС, остават за тяхна сметка.
При условията на чл. 38 ЗАдв за защитата срещу отхвърлената жалба на Община
Радомир, следва да бъде заплатена на процесуалния представител на ищеца- адв.
Б., сумата 980 лева за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
За процесуално представителство на Община Радомир пред САС, за
защитата срещу отхвърлената жалба на ищеца следва да се присъдят разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер 965 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260049 от 07.08.2020г., постановено по гр.дело №
692/2019г. на Пернишкия окръжен съд, ГК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, Община Радомир да плати на адв. Т.
Б. адвокатско възнаграждение в размер 980 лева.
ОСЪЖДА К. С. И. да плати на Община Радомир сумата 965 лева –разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение за процесулано представителство пред
САС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок
от връчването.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11