Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260181
28.08.2020
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2512 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 7, представлявано от А. В. Г. против М.И.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени установителни искове с правна квалификация чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на **** г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор и М.И.Х., като кредитополучател е
сключен Договор за потребителски заем № *** - *****, като с подписването на
договора кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя парична
сума в размер на 529 лева. Сочи, че с полагането на подписа си в поле
„Удостоверяване на изпълнението“ на договора за заем, кредитополучателят е
удостоверил, че е получил сумата на заема. Твърди се, че съгласно разпоредбите
на договора за потребителски заем, кредитополучателят се е задължил да върне
заема, заедно с добавка, съставляваща печалбата на кредитора на 12 месечни
погасителни вноски. Твърди се, че длъжникът преустановил обслужването на заема,
като падежът на първата непогасена вноска настъпил на 04.07.2014 г. Излага, че
съгласно Общите условия към договора, при забава в плащането на погасителна
вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава, в размер на действащата
законна лихва. На 05.06.2016 г. настъпил
падежът на цялото задължение. Твърди, че на ***** е сключен договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК
********* и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, по силата на който процесното вземане
било прехвърлено в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. В изпълнение на
задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД упълномощило „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да
уведоми длъжника за станалата продажба на вземането, за което е направен опит
чрез изпращане на писмено уведомление на същия, чрез „Български пощи“ ЕАД, но
пратката се върнала в цялост. В условията на евентуалност, моли, да се приеме,
че уведомлението за извършената цесия е връчена на длъжника, ведно с исковата
молба и приложенията към нея.
Тъй като ответникът не е изплатил изцяло задълженията
си по договора за паричен заем, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу
ответника, по което било образувано частно гр. дело № 13755/2018 г. по описа на
ПдРС, ХХІ гр. с., но тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената
заповед, се предявяват настоящите установителни искове за съществуване на
вземането.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата
от 574,50 лева – главница, дължима по Договор за стоков кредит с № *** - *****
от **** г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжника,
вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от **** г. на „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 23.08.2018 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13755/2018 г. на ПдРС, XXІ гр. с-в.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му
особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска
като неоснователен. Възразява за изтекла погасителна давност на претендираните
вземания. Позовава се на тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Посочва се, че ответницата не била надлежно уведомена за извършената цесия
преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Твърди, че цесията не би могла
да бъде надлежно съобщена на особения представител на ответника, доколкото
връчването на исковата молба и приложенията й на особения представител не може
да породи материалноправни последици спрямо длъжника. Възразява за нищожност
поради противоречие със закона на разпоредбата на чл. 14 от договора за заем,
според която кредиторът може да прехвърля правата си по договора на избрано
трето лице, като с подписване на договора кредитополучателят приема горното за
уведомление по чл. 99 от ЗЗД. Въвежда
възражение за недействителност на договора за кредит на основание чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 11, ал. 1,
т. 11 ЗПК. Позовава се на чл. 22 от ЗПК. Твърди, че били налице погашения от
страна на ответницата по процесния договор за кредит. По изложените съображения
моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 13755/2018 г. по описа на ПдРС, ХХІ гр. с., в полза на ищеца
е издадена заповед № 7721 от 27.08.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: главница в размер на
574,50 лева, дължима по Договор за стоков кредит с № *** - ***** от **** г.,
сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и длъжника, вземанията по който
са прехвърлени с договор за цесия от ***** г. на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД и
която сума се претендира в настоящото производство; договорна възнаградителна
лихва в размер на 96,51 лева за периода 04.07.2014 г. – 05.06.2015 г.;
договорно обезщетение за забава в размер на 235 лева за периода 05.07.2014 г. –
07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 23.08.2018 г. до окончателното погасяване,
както и разноските по делото в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта
за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което и на ищеца било указано да предяви настоящите искове за установяване на
вземането, което той направил в предвидения срок, поради което се явяват
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото са приети като писмени доказателства: Договор
за потребителски кредит с № *** - ***** от **** г., сключен между „БНП Париба
пърсънъл файненс” ЕАД и длъжника; договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от **** г., по силата на който процесното вземане е прехвърлено на
ищцовото дружество; потвърждение за извършена цесия и вземания на основание чл.
99, ал. 3 ЗЗД; Приложение № 1 към Договор за цесия, в който под № **** е
вписано вземането срещу ответницата по процесния договор за кредит; пълномощно,
по силата на което „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД е упълномощило ищцовото
дружество да уведоми длъжниците, посочени в Приложение № * за извършената
цесия; уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до
ответницата, с което същата се уведомява, че по силата на договор за цесия от ****
г., вземането по Договор за потребителски кредит с № *** - ***** от *** г., е
прехвърлено на ищцовото дружество; сертификат **** – ****** от ***** г., по силата на който
застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане, клон България“, срещу заплащане на застрахователна премия се
съгласяват да застраховат съгласно приложените ОУ за застраховка Защита на
плащанията М.И.Х., като в същия е посочено, че застрахователната премия за
кредити със срок от 7 до 12 месеца е 5% от финансираната сума; застрахователен
сертификат *******/*** г., от който се установява, че застрахователна компания
„Уника“ АД застрахова срещу загуба или щета по застраховка „Защита на
имущество“ ответницата М. Х., като е посочено, че застрахованият предмет е
преносим компютър при застрахователна премия от 18,68 лева, данък върху
застрахователната премия по ЗДЗП /2%/ - 0,37 лв. или общо дължима сума по
сертификата – 19,05 лв.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, по която вещото лице е установило, че по силата на Договор за потребителски
кредит с № *** - ***** от ***** г., „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, чрез
„Технополис България“ ЕАД е предоставило на ответницата сумата от 529 лева за
покупка на преносим компютър TOSHIBA. Сумата по кредита
е усвоена чрез заплащане на стоката от кредитора на търговеца на 11.06.2014 г.
по банков път. Съгласно договора за кредит към сумата на кредита са включени и
финансираните от кредитора услуги – застраховки на кредита /26,45 лв./ и на
стоката/имуществото /19,05 лв./. Така общият размер на главницата по кредита
става 574,50 лв., като сумите по застрахователните премии са заплатени на
застрахователните дружества. Кредитът е следвало да бъде погасен на 12 месечни
вноски, с краен падеж – 06.05.2015 г. В. л. е посочило, че ответницата не е
извършила плащания за погасяване на задълженията си по процесния договор.
Посочено е също така, че размерът на незаплатената главница по договора е в
размер на 574,50 лева.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната
експертиза като обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Доколкото заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13755/2018 г. по описа на ПдРС, ХХІ
гр. с. е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то и установителните
искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК и имат за предмет същите вземания – главница в размер на
сумата от 574,50 лева.
Вземанията по процесния
договор за кредит са цедирани от „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД съгласно договор за цесия от 10.01.2017 г. Съдът намира
представените по делото доказателства в тази насока за достатъчни за
установяване прехвърлянето на вземането по процесния Договор за потребителски
кредит с № *** - ***** от **** г.
Съдът намира, че ответникът
следва да се счита редовно уведомен за извършената в полза на ищцовото
дружество цесия на вземането, тъй като е узнал за цесията в хода на процеса, с
получаване на приложените към исковата молба документи. Това е факт, настъпил в
рамките на производството, който е от значение за спорното право и на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото. Следва да
се посочи, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките
по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния е
назначен особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника
е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Ето защо, съдът
намира, че с връчване на уведомлението за извършената цесия, като приложение
към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията.
По делото е безспорно, че
между „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и ответницата е сключен Договор за
потребителски кредит, по силата на който на ответницата, в качеството й на
кредитополучател е отпусната сумата от 529 лв. за закупуване на преносим
компютър TOSHIBA, както и сумата от общо 45,50 лв. за закупуване на застраховки
– „Сигурност на плащанията“ и „Защита на имуществото“ или общо предоставената
на ответницата сума е в размер на 574,50 лв. В т. 1 от „Условия по договор за
кредит“, изрично е посочено, че кредитополучателят се съгласява предоставената
му с договора за потребителски кредит сума, да бъде изплатена пряко на
упълномощените търговски партньори, като извършването на плащането по посочения
начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора, като създава задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора месечните погасителни вноски. От
заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че кредитът е усвоен, като дружеството е превело на
третите лица – „Технополис България“ ЕАД и застрахователните дружества сумите
по договора.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника, сторени чрез особения му представител,
че процесният Договор за потребителски кредит е недействителен, поради
неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/.
По отношение на договорната
лихва, в процесния договор изрично е посочено, че лихвеният процент е в размер
на 29,69%, като съдът намира, че в настоящия казус е неприложимо изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, тъй като посочената разпоредба, касае изчисляване на
приложимия към договора за потребителски кредит променлив лихвен процент, а
съгласно т. 2 от „Условия по договор за кредит“ – лихвеният процент по кредита
е фиксиран за срока на договора. Ето защо и задължението за разписана методика,
определяща начина и реда за промяна на лихвения процент, като един от
компонентите на договорната лихва, не касае настоящия случай, тъй като
договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора,
поради което и е достатъчно посочването на размера на същия, което е изрично
сторено в договора.
По отношение на годишния
процент на разходите, следва да се посочи, че Законът за потребителския кредит
дефинира ГПР като процентно изражение на общите разходи по кредита за
потребителя /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В самия договор за паричен кредит, в раздел
„Параметри и условия“, изрично е отбелязан размерът на ГПР – 35,17%, като с
подписването на договора /т. 17 от „Условия по договора за кредит“/,
кредитополучателят изрично е удостоверил, че е запознат, разбира и приема
условията по договора за заем.
Съдът намира, че доводът на ответника за нищожност на
договора за кредит поради противоречие със закона – чл. 11 т. 11 от ЗПК е
неоснователно. Съгласно тази разпоредба съдържанието на договора следва да
включва условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми – само в случай че са дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая тази информация е
налична в договора, като в раздел „Параметри и условия“, „Финансирани стоки и
услуги“ и „Погасителен план“ са посочени размерът на отпуснатия на ответника кредит;
размерът на фиксираните вноски; техният брой; срокът на кредита; датите на
плащане на всяка от погасителните вноски, първата от които на 04.07.2014 г., а
последната на 05.06.2015 г.; годишният лихвен процент /като в „Условия по
договор за кредит“ е посочено, че същият е фиксиран, общата сума, дължима по
заема и годишният процент на разходите, Доколкото договорът е сключен при
фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, то съдът намира, че
изискването за посочване последователността на разпределението на вноските е
неприложимо. Ето защо изискването на закона е спазено. Като обобщение на изложеното, следва да се
посочи, че редовно възникналото договорно правоотношение валидно обвързва
страните и поражда своите правни последици. С подписване на договора ответникът
се е съгласил с всички негови клаузи, като съглашението е било предмет на
индивидуално договаряне, т.е. то е израз на общата воля на страните, които
именно по този начин са уредили отношенията си. Кредитополучателят се е
съгласил с тези условия, приел ги е подписвайки договора, а и предварително още
към момента на сключването е бил наясно с крайната сума, която ще дължи по
отпуснатия му паричен кредит.
Налице е главен дълг, който възлиза на сумата от 574,50
лева, представляваща непогасена главница по договора за кредит. Не се
установява сумата да е платена, въпреки настъпилия падеж. Същата е изискуема и
е надлежно прехвърлена на ищеца, т.е. същият е техен титуляр. Ответникът
възразява, че не дължи, тъй като задължението е погасено по давност. Това
възражение не се споделя от съда. Непогасената главница по договора за кредит е
станала изискуема и съответно ответникът е изпаднал в забава с първата
неплатена погасителна вноска, т.е. на дата 04.07.2014 г. Към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.08.2018
г., не е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна давност. В
трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК и задължителна за
съдилищата, е прието, че за разлика от периодичните плащания, всяко едно от
които е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения, при
договора за заем задължението е неделимо. Поради този му характер, уговореното
връщане на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, не
превръща тези вноски в периодични плащания, а представлява съгласие на
кредитора да приеме изпълнение на части – аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД.
Това становище е застъпено в Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. №
795/2010 г., ІV г.о., ГК, Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
523/2011 г., ІІІ г.о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК, като е прието,
че отделните погасителни вноски по предоставения заем не превръщат договора в
такъв за периодични платежи, а представляват частични плащания по договора, по
отношение на които приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
В Решение № 103 от 16.09.2013 по т.д. № 1200/2011 г.
на ВКС е прието, че горната практика е в унисон с дадените с ТР № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, според които
периодично е плащането, което не е еднократно, а е задължение за трайно
изпълнение, като изискуемостта, забавата и давността за всяка престация
настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи
единен правопораждащ факт. Приема се, че разсрочването на плащането на цената
на отделни вноски не му придава характер на периодични платежи по смисъла на
чл. 111, б. ”в” ЗЗД. Касае се до едно
механично сумиране на единни задължения, което не променя характера им и не ги
прави периодични.
С оглед изложените съображения, възражението за
погасяване по давност на главницата по договора за кредит се явява
неоснователно, поради което предявеният иск за установяване на дължимата такава
в размер от 574,50 лева, се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
Предвид основателността на исковата претенция за главница, следва да се уважи и
искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до
окончателното изплащане.
По делото не са ангажирани доказателства от ответника
за заплащане на процесната главница в срок, включително и след изтичане на
срока на договора, нито на стария, нито на новия кредитор, т.е. вземането
съществува и понастоящем, а негов титуляр е ищецът в качеството на частен
правоприемник.
Ето защо, съдът приема, че предявените искове са
основателни и следва да се уважат изцяло.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представени са доказателства за сторени
такива в размер на: 75 лв. в заповедното производство – от които 25 лв. –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 495 лева –
разноски по настоящото производство, от които сумата от 25 лева – държавна
такса, 300 лева – депозит за особен представител, 70 лева – депозит за вещо
лице и сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в посочения
размер съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП.
По делото са направени разноски за депозит за
поисканата от особения представител ССЕ в размер на 30 лева, които по аргумент
от чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК, са платени от бюджета на съда. С оглед изхода на
спора, ответникът ще бъде осъден да заплати в полза на съда сумата от 30 лева /
в т.см. т. 7 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик
Ибсен“ № 15, ет. 7, представлявано от А. В. Г., СУМАТА от 574,50 лева /петстотин
седемдесет и четири лева и петдесет стотинки/, дължима по Договор за кредит с №
*** - ***** от **** г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и ответницата,
вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 10.01.2017 г. на
„Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 23.08.2018 г. до окончателното погасяване, за която сума в полза на
ищеца „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7721 от 27.08.2018 г. по ч.
гр. д. № 13755/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр. с.
ОСЪЖДА М.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс интернешънъл“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик
Ибсен“ № 15, ет. 7, представлявано от А. В. Г., СУМАТА от общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 13755/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХХІ гр. състав, както и СУМАТА от общо 495 лева /четиристотин деветдесет и пет
лева/ – разноски за производството по гр. д. № 2512/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, ІІ гр. с.
ОСЪЖДА М.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, СУМАТА от 30 лева /тридесет лева/ – съдебни разноски за платено от бюджета на
съда възнаграждение по приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.