Решение по дело №536/2019 на Окръжен съд - Хасково

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 363/ 15.10.2019 г.

                                       

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на втори октомври двехиляди и деветнадесета година в състав в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ

                                                                 МАРИЯ ИВАНОВА - ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря П.Д., като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 536 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура" против Решение № 106/ 07.05.2019 г. по гр. д. № 755/ 2018 г. на Районен съд Свиленград, с което е осъдена да заплати на Х.Б.Д. и П.Б.Д. на основание чл. 59 ЗЗД на всеки един от тях сумата от 6628. 37 лв., представляваща обезщетение за лишаването им от ползване за периода 21.07.2015 г. – 19.10.2018 г. без правно основание на 3. 586 дка от съсобствения им недвижим имот - поземлен имот № 013002 по плана за земеразделяне на с.***, община Свиленград, с площ от 30. 017 дка.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се излагат доводи, че не са налице предпоставките на неоснователното обогатяване, както и че обезщетенето е неправилно определено. Прави се искане да се отмени, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа страна:

Х.Б.Д. и П.Б.Д. са предявили против Агенция „Пътна инфраструктура" иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 6628. 37 лв. за всеки един от тях (изменение на иска в съдебно заседание на 08.04.2019 г.), представляваща обезщетение за лишаването им без правно основание от ползване за периода 21.07.2015 г. – 19.10.2018 г. на 3. 586 дка от съсобствения им недвижим имот - поземлен имот с поземлен имот № 013002 по плана за земеразделяне на с.***, община Свиленград, с площ от 30. 017 дка.

По настоящето дело не е спорно, че ищците са съсобственици при квоти от 1/ 2 ид. ч. от следния недвижим имот: нива от 30. 017 дка , м.***, представляваща имот № 013002 по плана за земеразделяне на с.***, община Свиленград.

От заключението на приетата пред районният съд съдебно – техническа експертиза се установява, че действителната площ от имот № 013002 по плана за земеразделяне на с. ***, община Свиленград, която попада в сервитута на АМ „Марица“, е 4476 кв. м., в която се включва и отчуждената площ от 0. 890 кв. м.

Пред районния съд е приета съдебно – икономическа експертиза за определяне наемната цена на процесната част от 3. 586 дка, като вещото лице е изчислило същата в три варианта: като земеделска земя, при който възлиза на 323. 03 лв.; като земеделска земя с лице на магистрала – 13 256. 75 лв., и като земеделска земя при наличие на построен обект на автомагистралата съгласно чл. 22 от Тарифата за таксите – 5837. 12 лв. Според вещото лице справедливата наемна цена е средноаритметичната от трите варианта и за исковия период възлиза на 6472. 30 лв.

При тези данни по делото съдът намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Правото на обезщетение по чл. 59 ЗЗД възниква при наличието на следните предпоставки: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, липса на правно основание за обогатяване на ответника и липса на друга възможност за обеднилия се да се защити. Когато се претендира обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот, правото на обезщетение за собственика е обусловено от неоснователното ползване на имота от трето лице. В този случай обогатяването на неоснователно ползващия имота се изразява в спестените средства за наем на имота, а обедняването на собственика – в пропуснатата възможност за получаване на наем от него.

По настоящето дело по категоричен начин се установи от съдебно – техническата експертиза, че към настоящия момент от притежавания от ищците в съсобственост поземлен имот № 013002 по плана за земеразделяне на с.***, община Свиленград, с площ от 30. 017 дка., която по действащата кадастрална карта на с.*** представлява поземлен имот 14708.13.2, 3.586 дка попада в сервитута на АМ „Марица“.

Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗП автомагистралите са част от републиканската пътна мрежа, чието управление на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП е възложено на Агенция „Пътна инфраструктура“. Според чл. 19, ал. 2 ЗП дейността по управление включва както осигуряване на проекти и строителство на пътища, така и организиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с изграждането, ремонта и поддържането на пътищата и осъществяване защитата на пътищата. Предвид категоричните и неоспорими данни по делото, че процесната част от 3.586 дка от съсобствения на ищците имот попада в сервитутната зона на АМ „Марица“, която е част от обхвата на пътя съгласно чл. 55 Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища, следва да се приеме, че ответникът е установил фактическа власт върху нея без основание (от попадащата в сервитутните граници на магистралата част от 4476 кв. м. са отчуждени само 890 кв. м.), с което е възпрепятствал възможността на ищците да си служат с тази част съгласно обичайното й предназначение, а именно като земеделски имот. От изложеното следва, че за исковия период 21.07.2015 г. – 19.10.2018 г. ответникът е ползвал процесната част от собствения на ищците имот без основание, за който им дължи обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД.

Както се отбеляза по – горе, при неоснователно ползване на чужд имот обогатяването на ползващия имота се изразява в спестените средства за наем на имота, а обедняването на собственика – в пропуснатата възможност за получаване на наем от него. Поради това при определяне на обезщетението следва да се държи сметка за вида и спецификите на вещта, които имат значение за размера на наемната цена. Предвид изложеното за най – точна следва да се възприеме определената от вещото лице пазарна цена за имота като земеделски с лице на автомагистрала, която възлиза на 13 256. 75 лв. за периода 21.07.2015 г. – 19.10.2018 г., чието заключение не бе оспорено от страните. Поради това, като е уважил предявените искове за сумата от  6628. 37 лв., представляваща половината от общия размер на наема за ползване на процесната част от 3.586 дка, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.  

С оглед изхода на спора въззивникът следва да заплати на въззиваемите Х.Б.Д. и П.Б.Д. направените за въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 1000 лв. или по 500 лв. на всеки един от тях.

Мотивиран от горното, съдът

 

  Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 106/ 07.05.2019 г. по гр. д. № 755/ 2018 г. на Районен съд Свиленград.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура да заплати на Х.Б.Д. и П.Б.Д. разноски в размер на 500 лв. на всеки един от тях.

 Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.  

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

                                      

ЧЛЕНОВЕ: 1.                

 

 

 2.