Р Е
Ш Е Н
И Е
№224
гр. Варна, 18.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ Х.
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия М.Х.
в.т.д.№208 по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
жалби, както следва: 1/ въззивна жалба
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София, чрез адв. И., срещу постановеното
решение №920/29.11.2018г. по т.д.№1736/2017г. на ВОС в частта, с която
са отхвърлени предявените от въззивника срещу В.Я.А. искове за приемане за
установено, че дължи на ищеца падежиралите вноски по Договор за
ипотечен кредит с анюитетни вноски №82/07.07.2005г., изменен и допълнен с
допълнителни споразумения от 15.06.2009г., 21.07.2010г., 19.05.2011г.,
30.05.2011г., 29.12.2011г., 31.07.2012г., и 07.03.2013г. за периода от
10.06.2013г. до 24.01.2017г., от които 2925,88лв.
– главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда –
16.02.2017г. до окончателното й изплащане; 19 622,02лв.
- договорна лихва за редовен кредит, както и сумите от: 5016,27лв. - обезщетение за забава /лихва
по просрочен кредит/, 453,67лв. – банкови такси администриране на
просрочен кредит и управление; 142,19лв.
– имуществени застраховки; 259,64лв. – нотариални такси.
В жалбата се твърди,
че решението в обжалваната му част е неправилно, като несъобразено със
събраните по делото доказателства. От същите се установява отпускането на
договорените суми, усвояването им от ответника и неизпълнение на задължението
за връщането им, като забавата датира от 10.06.2013г. Считано от тази дата до датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение – 24.01.2017г. дължимите суми по
договора, поради настъпил падеж, са в размерите посочени в жалбата. Същите са
установени и от заключението по допуснатата ССЕ. Дори при наличие на
неравноправни клаузи в договора, вещото лице установява наличие на просрочено и
непогасено задължение в общ размер на 26 406,88лв., стр.31 от
заключението.
Обстоятелството за
наличие на просрочени и изискуеми задължения по договора е посочено в
заявлението за издаване заповед за изпълнение и в исковата молба. В хода на
цялото производство ищецът е твърдял, че вземането му се формира от вземане с
настъпил падеж и такова, чиято изискуемост е настъпила поради отнемане на
срока.
Посочените
обстоятелства не са съобразени от съда при постановяване на решението, като
съгласно съдебната практика недоказаното настъпване на предсрочната изискуемост
не препятства уважаването на иска за падежиралите вноски по кредита и другите
акцесорни вземания към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение, след като са включени в представените извлечения от сметка. Никъде
в хода на производството ищецът не е основал претенцията си само на
предсрочната изискуемост, за да се изключи уважаване на иска за вземанията по
договора с настъпил падеж.
Признаване
съществуването на просрочено и падежирало задължение не е изменение на иска,
тъй като няма изменение на основанието на същия.
Предвид изложеното, вземанията
за лихви, такси, нотариални разноски, които са начислени за период, срокът за
плащане по който вече е настъпил, са винаги изискуеми и не е необходимо
удостоверяване на този факт.
По същество се
претендира отмяна на решението за вземанията по договора с настъпил падеж към
датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение и уважаване
на исковете за същите. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна В.Я.А.,
с писмен отговор чрез адв.Т., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че
решението е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по
делото доказателства.
Твърди, че в хода на
производството не са навеждани твърдения за падежиралите вземания по договора
за кредит към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение, техния размер и включването им в цената на предявените
установителни искове. Тези възражения са заявени в нарушение на разпоредбата на
чл.266, ал.1 от ГПК и съдът не следва да ги разглежда. В заявлението липсва
индивидуализация на падежиралите вземания към датата на подаването му и техния
размер.
В условие на
евентуалност, ако съдът реши да ги разгледа, оспорва същите като недоказани.
Оспорва усвояването на кредита от кредитополучателя, тъй като не са събрани
надлежни доказателства и редовно съставени платежни документи. Не са събрани и
доказателства за погасяванията по договора за кредит за периода от 07.07.2005г.
до 13.05.2007г., поради което не може да се обоснове извод, че към датата на
подписване на допълнителното споразумение от 2009г. длъжникът е бил в просрочие.
Прави възражение за
нищожност и неравноправност на част от клаузите по процесния договор, както
следва: 1/ на споразуменията за предоговаряне като към размера на дължимата по
договора главница се прибавят непогасените задължения за лихви, поради което е
налице нарушение на императивната забрана за анатоцизъм. 2/ разпоредбата на
чл.4, ал.1, т.4, с която е уговорено, че когато падежът настъпва в неприсъствен
ден, кредитополучателят следва да заплати задължението в последния работен ден
преди падежа. Същата е нищожна като противоречаща на закона и неравноправна,
като уговорка във вреда на потребителя. Недействителната клауза се е отразила
на изчислението на задълженията по всички компоненти от договора – главница,
лихви, такси и други и е била прилагана по време на действие на целия договор.
В хода на производството не са събрани доказателства какъв би бил размера на
задълженията без приложение на тази клауза. 3/ допълнителните споразумения по
отношение размера на уговорените лихви, като противоречащи на добрите нрави,
тъй като същите значително надхвърлят нормалния и справедлив размер на
възнаграждението за кредитора. Посочените клаузи са и неравноправни, тъй като
не е посочен конкретния размер на БЛП и е предвидено, че същият подлежи на
едностранна промяна, която става незабавно задължителна за страните. В договора
не е посочена формулата за изчисляването му, отделните компоненти и тяхната
относителна тежест при определянето му. 4/ допълнителните споразумения са
типови и не са подписани при условията на индивидуално договаряне.
Оспорва претенциите и
по размер. Твърди, че размера на
дължимите суми, установен от вещото лице, е по-малък от този, предмет на
пртенциите за главница и лихва. Прави възражение за погасяването им по давност.
Оспорва още: 1/
дължимостта на главница в размер на 3 316,17лв. за периода 13.03.2012г. до
13.05.2013г., тъй като е преди процесния период; 2/ 1 182,78лв. договорна
лихва за периода 13.08.2016г. до 13.02.2017г., тъй като е начислена след
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, след която дата правото на
възнаградителна лихва на банката се погасява. 3/ сумата от 463,67лв. – сбор от
такса за администриране на просрочен кредит и комисионна за управление, тъй
като същите са в по-малък размер, установен от вещото лице; 4/ 142,19лв. –
застраховки за периода от 16.08.2013г. – 24.01.2017г., като същите са в
по-малък размер посочен от вещото лице; 5/ 259,64лв. – нотариални такси – не е
доказано извършването им.
По същество моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
2/ частна жалба
вх.№5468/20.02.2018г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София, чрез адв.И., срещу
определение №317/25.01.2019г. по т.д.№1736/2017г. на ВОС.
В жалбата се твърди,
че разноските в полза на ответника са присъдени по реда на чл.38 от Закона за
адвокатурата, но страната не е представила списък, в който да е посочила
размера на възнаграждението, а е поискала присъждане на такова в минимален
размер. Присъденото възнаграждение в размер на 3 900лв. е прекомерно по смисъла
на Наредба №1/2004г., като същото следва да бъде определено в размер на
½ от дължимото по чл.7 от наредбата.
По същество се
претендира отмяна на определението и намаляване на присъденото възнаграждение
до 2600лв. В условие на евентуалност моли възнаграждението за заповедното
производство да бъде намалено до размер на 300лв.
Ответникът В.Я.А. с
писмен отговор, чрез адв.Т., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че
определението е правилно и законосъобразно. В приложения пред първата инстанция
списък на разноските адвокатските възнаграждения са определени в размер на
1300лв. за заповедното производство и 2500лв. –за исковото производство и
100лв. за ССЕ. До приключване на устните състезания пред първата инстанция
жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на възнагражденията.
Обстоятелството, че същият не е бил лишен от възможността да го направи се
установява от изготвения протокол от открито съдебно заседание.
В условие на
евентуалност, ако съдът приеме, че възражението е допустимо, то същото е
неоснователно. Възнаграждението за осъщественото процесуално представителство
за исковото производство следва да се определи по реда на чл.7 от наредбата,
като същата не прави разграничение за правното основание на иска. По отношение
на размера на възнаграждението за заповедното производство, същият следва да
бъде определен като ½ от размера по чл.7 от наредбата, а не от 300лв.
Още повече, че самият ищец е претендирал присъждане на възнаграждение за
заповедното производство от 1 675,82лв.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата и потвърди определението на ВОС. Претендира присъждане на
разноски по частната жалба.
В съдебно заседание и
с писмено становище въззивникът, чрез процесуалните си представители поддържа
жалбите. По същество моли същите да бъдат уважени, като му бъдат присъдени
направените по делото разноски. Претендира присъждане на направените по делото
разноски при условията на компенсация.
Въззиваемата страна в
съдебно заседание и с писмено становище оспорва жалбите като неоснователни. По
същество претендира за отхвърляне на жалбите и потвърждаване на решението. Претендира
и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд. Постановеното решение е валидно и допустимо.
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството пред
ВОС е образувано по предявени искове от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София срещу В.Я.А. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 32 273,93 лева, представляваща
главница по Договор за ипотечен
кредит с анюитетни вноски № 82/07.07.2005 год., изменен и допълнен с
Допълнителни споразумения от 15.06.2009 год., 21.07.2010 год., 19.05.2011 год.,
30.05.2011 год., 29.12.2011 год., 31.07.2012 год. и 07.03.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение в съда – 16.02.2017 год. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 19 622,02 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.06.2013 год. до 05.08.2016 год.,
на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ,
сумата от 5016,27 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 10.06.2013 год. до 24.01.2017 год.,
на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 453,67 лева, представляваща банкови такси за периода 13.07.2017
год. до 25.01.2017 год., сумата от 142,19 лева, представляваща платени от
банката застраховки за периода
16.08.2013 год. – 24.01.2017 год., както и сумата
от 259,64 лева, представляваща
платени от банката нотариални такси,
за които е издадена Заповед № 123 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.02.2017 год. по ч.гр.д №196/2017 год.
на Провадийски районен съд.
Ищецът твърди, че е
универсален правоприемник на „ДЗИ БАНК“ АД, което дружество се е вляло в
„БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД, променила наименованието си впоследствие на
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД. Твърди, че с ответника са сключили договор за
ипотечен кредит с анюитетни вноски № 82/07.07.2005 год., по силата на който е
предоставил на кредитополучателя В.Я.А. сума в размер на 23 800 лв. за
рефинансиране на задължение към „БАНКА ДСК“ АД и за потребителски нужди, с
краен срок на погасяване 07.08.2025 год. Сумата е изцяло усвоена от
кредитополучателя по неговата сметка.
Към договора са
сключени седем допълнителни споразумения от 15.06.2009 год., 21.07.2010 год.,
19.05.2011 год., 30.05.2011 год., 29.12.2011 год., 31.07.2012 год. и 07.03.2013
год., с които е променена банковата сметка, която обслужва кредита /15.06.2009г./
и кредитополучателят е дал съгласието си банката служебно да преоформи към
главницата дължимите към датите на подписването им просрочия по кредита. Със
същите са договаряни периоди за плащане при облекчени условия и са извършвани
промени на размерите на дължимите възнаградителни лихви, обезщетения за забава
и банкови такси, както и начините на формирането им.
Поради неплащане от
страна на кредитополучателя на погасителна вноска с падеж 10.06.2013 год., на
основание чл. 8, ал. 1 от договора, с нотариална покана, получена на 05.08.2016
год., банката е обявила на длъжника задължението за изцяло предсрочно
изискуемо. Излага, че към 05.08.2016 год. задълженията на кредитополучателя са
били в общ размер от 57 767,72 лева, поради което ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. №
196/2017 год. на ПРС. Срещу издадената заповед е подадено възражение от
длъжника, което обосновава интереса на заявителя от предявяване на иск по чл.
422 ГПК.
Оспорва възраженията за неравноправност и нищожност
на клаузите по договора. Твърди, че постигнатите между страните уговорки
относно основанията и размера на дължимите лихви са достатъчно ясни и същите са
индивидуално договорени между страните. Условията по договора изцяло
съответстват на отправеното от кредитополучателя искане за отпускане на кредит и
не са били предварително подготвени.
Предоговарянето на
условията по кредита е съобразено с Наредба № 9/03.04.2008 год. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични
провизии за кредитен риск на БНБ поради възникнали за кредитополучателя
временни затруднения за погасяване на задълженията. Към датата на всяко
споразумение е било налице просрочие на кредита, което е налагало
предоговарянето му с цел запазване редовността на кредитната експозиция.
Преоформянето по банковата сделка се осъществява не чрез прибавяне на
просрочени задължения към главницата, а чрез погасяването им посредством
усвояването на допълнителни суми по банковата сделка, като при сключването на
всяко споразумение кредитополучателят е усвоявал сума, с която реално са
погасявани просрочия.
В съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. По
същество моли същите да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът с писмени
отговори и в съдебно заседание, чрез адв.Т., оспорва предявените искове като
недопустими, а в условие на евентуалност като неоснователни. Твърди, че не е
налице пълна идентичност на заявеното в заповедното производство вземане и
предявеното по реда на чл. 422 ГПК. Оспорва твърдението, че заемната сума
реално е била предоставена на кредитополучателя, както и изпълнението в цялост
на банката на задълженията и́ по договора и допълнителните споразумения.
Твърди, че банката
няма право да преоформя размера на кредита и да капитализира лихвите, като тези
действия съставляват анатоцизъм. Уговорките в допълнителните споразумения за
капитализиране на дълга представляват злоупотреба с право и противоречат на правилата
за добросъвестността, на закона и на добрите нрави, поради което са
недействителни.
Оспорва клаузите на
договора и допълнителните споразумения, които определят размерите на
договорната лихва и обезщетението за забава, като нищожни поради противоречието
им с добрите нрави, защото надхвърлят значително нормалния и справедлив размер
на възнаграждението на кредитора. Същите са и неравноправни по смисъла на ЗЗП.
Излага още, че
договорните лихви са дължими само до преобразуване на кредита в предсрочно изискуем.
Оспорва дължимостта на банковите такси по основание и размер с твърдения, че
неправомерното увеличаване на главницата чрез капитализиране на лихвите е
довело до увеличаване на размера на начислените комисионни.
Оспорва дължимостта
на такса за администриране на просрочен кредит, тъй като е определена
едностранно по волята на кредитора без ответника да се е съгласил с размера
и́.
Позовава се на
изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност за претендираните суми
преди 17.02.2014 год. с основание мораторни лихви, такси и застраховки, а по
отношение на главницата за сумите преди 17.02.2012 год., защото са погасени с
изтичането на петгодишна погасителна давност.
Оспорва твърдението,
че длъжниците са изпаднали в забава. Оспорва клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от
Договора, че „когато падежът е в неприсъствен ден, кредитополучателят следва да
направи погасителна вноска в последния работен ден преди падежа“, като нищожна
и неравноправна, защото ограничава правата на потребителя по закон и се е отразила
на изчисляването на всички компоненти по кредита.
Твърди, че приложения
към допълнителните споразумения БЛП на банката не е посочен като размер. Клаузите,
с които се уговаря, че той не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните, са неравноправни.
Оспорва размера на
неустойката за забавено плащане, като необосновано висок.
По същество моли
производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, евентуално за
отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира и присъждане на разноски.
Предявеният иск е с
правно основание в чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
РЕШЕНИЕ
№920/29.11.2018г. по т.д.№1736/2017г. на ВОС в частта, с която са отхвърлени
предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София срещу
В.Я.А. искове за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
неизплатените суми по договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски
№82/07.07.2005г., изменен и допълнен с
Допълнителни споразумения от 15.06.2009 год., 21.07.2010 год., 19.05.2011 год.,
30.05.2011 год., 29.12.2011 год., 31.07.2012 год. и 07.03.2013 год., представляващи:
разликата над 2 925,88лв. до претендираните 32 273,93лв. – главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението 16.02.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед №123/17.02.2017год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д №196/2017
год. на Провадийски районен съд, е влязло в законна сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от
Окръжен съд Варна решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да
бъде разгледана по същество.
Между страните по
делото не е налице спор относно фактите, установени надлежно при разглеждане на
производството пред ВОС, както следва:
От приложеното
ч.гр.д. №196/2017
год. по описа на ПРС е видно, че на основание чл.417, т.2 от ГПК в полза на
ищеца е издадена Заповед за незабавно изпълнение №123/17.02.2017 год., с която
е осъдил длъжника В.Я.А. и Иванка Желязкова Атанасова да заплатят на кредитора
„Юробанк България” АД сумата от 32 273.93
лева неизплатена главница по договор за кредит от 07.07.2005г., ведно със
законната лихва от 16.02.2017 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 19 622.02 лева –
договорна лихва за периода 10.06.2013 г. – 05.08.2016; сумата от 5 016.27 лева – мораторна лихва за
периода 10.06.2013 г. – 24.01.2017 г.; сумата от 453.67 лева – такси за периода от 13.07.2013 г. до 25.01.2017 г.;
сумата от 142.19 лева – застраховки
за периода 16.08.2013 г. – 24.01.2017 г.; сумата от 259.64 лева – нотариални такси за периода 23.06.2015 г. –
24.01.2017г. както и разноски в заповедното производство, дължими на основание
сключеният между страните Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски
№82/07.07.2005г.
Длъжникът е подал възражение
против заповедта, по реда и в срока по чл. 414 от ГПК. Искът по чл.422 от ГПК е
предявен в указания от заповедния съд едномесечен срок.
Не са спорни и
обстоятелствата, които се установяват и от писмените доказателства, че между
между „ДЗИ БАНК“ АД, която поради настъпило
правоприемство е влята в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, от една страна и В.Я.А.
и Иванка Желязкова Атанасова, от друга, е сключен договор за ипотечен кредит с
анюитетни вноски №82/07.07.2005 год. Въз
основа на него Банката е
предоставила на кредитополучателя сумата от 23 800 лева, предназначени за
рефинансиране на задължение към Банка ДСК и потребителски нужди със срок до
07.08.2025 год. Съгласно договореностите на страните, за първата година от
кредита дългът се олихвява с 11.79 % ГЛП, а за остатъчния срок на кредита – с
ГЛП в размер на 12.79 %, като при просрочие на погасителна вноска съгласно
условията на чл.4, ал.1 неиздължената част от кредита се олихвява с лихва за
просрочие, вкл.договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на
15 пункта годишна.
Договорени между
страните са и платимите от кредитополучателя комисиони – за управление и
обработка на кредита в размер на 0.8 % еднократно върху целия размер на
кредита, платима при усвояване на средствата и 0,25 % годишно върху остатъка на
дълга, платима в началото на всяка следваща година, както и еднократна
комисиона за ангажимент в размер на 0.3 % ГЛП, платима ежемесечно.
Договорени са и
размерите на месечните анюитетни вноски, задължението на кредитополучателя за
изплащане на дължимите главница, лихви, неустойки, такси и комисиони,
задължението му за обезпечение на кредита чрез договорна ипотека върху собствен
имот, включително задължението му да го застрахова в полза на Банката, при
неизпълнение на което задължение същата има право сама да го стори, включително
като събира платените от нея суми, за което кредитополучателят е дал съгласието
си. В чл.4/2/4 е предвидено, че когато падежът на вноската е в неприсъствен
ден, кредитополучателят следва да направи погасителна вноска в последния
работен ден преди падежа.
Между страните са
сключени и седем допълнителни споразумения от 15.06.2009 год., 21.07.2010 год., 19.05.2011 год., 30.05.2011
29.12.2011 год., 31.07.2012 год. и 07.03.2013 год., с които са извършени
промени в договореностите, както следва: Във всяко от тях се установява размера
на задълженията към момента на сключването му, като е постигнато съгласие сбора
от сумите за просрочена главница и просрочена лихва да бъдат преоформени чрез
натрупване към редовната главница, а общия размер на задълженията се
определя като „Общ дълг“. Договорени са гратисни периоди на облекчено
погасяване, считано от влизане в сила на споразуменията, през което време
кредитополучателят ще погасява равни месечни вноски, определени в погасителния
план при по-нисък лихвен процент. След изтичане периода на облекчено погасяване,
върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено
погасяване редовна лихва. В споразуменията от 30.05.2011 29.12.2011 год., 31.07.2012
год. и 07.03.2013 год. е уговорена променлива лихва състояща се от БЛП,
определен от банката и надбавка. Елементите, които влияят на определянето на
БЛП са посочени в споразуменията от 31.07.2012 год. и 07.03.2013 год.
Не са спорни и
обстоятелствата, че: за погасяване на кредита ответникът В.Я.А. е направил плащания
на месечните вноски за главница и редовна лихва за периода от 13.08.2005г. до
10.06.2013г. в размер, както следва:
1 303,04лв. – главница и в размер на 24 503,57лв. – редовна лихва,
частично. Първата просрочена месечна вноска за главница и редовни лихви по
договора е с падеж 10.06.2013г. – за главница в размер на 0,06лв. и редовна
лихва от 88,31лв. /частично погасена/. На 31.12.2014г. е извършено последното
погасяване на дължими редовни лихви – частично с падеж 10.06.2013г.
От приложените по делото
извлечение за извършени плащания на застрахователни премии и платежни
нареждания /л.78-82/ се установява, че банката е заплащала дължимите
застрахователни премии за имота, предмет на учредената договорна ипотека за
периода от 2012-2016г. Размерът на незаплатените застрахователни премии за
2013г., 2014г. и 2016г. е 142,19лв. Основанието за заплащането им е чл.5, ал.3
от договора.
По делото са
представени доказателства /л.84-87/, че банката е извършила плащания за
нотариални такси за подновяване на ипотека и обявяване на кредита за предсрочно
изискуем в размер на 259,64лв.
Основанието за заплащане на нотариалните такси за подновяване на ипотеката е в
чл.9, ал.2 от договора.
Не е спорно и обстоятелството, че спрямо длъжника В.А. няма редовно връчено
уведомление, с което банката обявява кредита за предсрочно изискуем.
Предвид изложеното и
съобразно разрешението дадено в ТР №8/2017г. на ОСГТК на ВКС, постановено след
обжалваното решение, независимо от липсата на обявена предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит съдът следва да разгледа и да се произнесе по
дължимостта на падежиралите вноски. Разграничението на вноските с настъпил и
ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл.417 ГПК и в исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК не е условие за
редовност или основателност на исковата молба.
В настоящия случай
времевия период, предмет на разглеждане в производството, е определен с
въззивната жалба от 13.06.2013г. до 24.01.2017г., а вземанията са за падежирала
главница, редовни лихви, просрочени лихви, такси за обслужване на кредита,
застраховки и нотариални такси.
От съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства – договора за кредит, допълнителните
споразумения към него, исканията за отпускането му, както и подадените от
длъжника молби за предоговаряне /л.36-42; л.62-72/ се установява, че страните
са обвързани от валидно договорно правоотношение по процесния договор за
ипотечен кредит №82/07.07.2005г. Съдът намира за неоснователни възраженията за
липса на доказателства за изпълнение на задълженията на ищеца за предоставяне
на заемната сума. Същото се установява от заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото и от частичното
изпълнение на задълженията за погасяването й от кредитополучателя.
По въведените
възражения за неравноправност на част от клаузите по процесния договор:
Сключеният между
страните договор е за ипотечен кредит, който съгласно чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП
попада извън приложното поле на потребителската защита. От друга страна, за да
бъде приложено изключението на закона е необходимо методът на изчисление на
съответния лихвен процент да съдържа ясно и конкретно разписана изчислителна
процедура, предвиждаща вида, количествените изражения и относителната тежест на
всеки от отделните компоненти. Липсата на конкретна методика или формула
/математически алгоритъм/ създава възможност при наличие на предвидените в
договора изменения на пазарната конюнктура, банката - кредитор произволно да
променя размера на лихвите по кредита. При необявени предварително и
невключени, като част от съдържанието на договора, ясни правила за условията и
методиката, при които размера на лихвения процент може да се променя, е налице
недобросъвестност при договарянето, която прави изключението по чл.144, ал.3,
т.1 от ЗЗП неприложимо /решение по т.д. № 1556/2017г. на ВКС, 1-во т.о/
По делото е
установено, че при сключване на договора страните са уговорили твърд годишен
лихвен процент /чл.3/, както следва: за
първата година от 11,79%, а за остатъчния срок на кредита – 12,79%. Едва с
допълнителните споразумения от 30.05.2011г., 29.12.2011г., 31.07.2012г. и
07.03.2013г. е предвидена възможност за едностранна промяна в дължимата
възнаградителна лихва.
Съдът намира, че
предпоставките, при които в допълнителните споразумения е предвидено увеличение
на БЛП за ипотечни кредити в съответната валута са неясни. В споразуменията от
30.05.2011г. и 29.12.2011г. не е посочен никакъв критерий, по който БЛП подлежи
на промяна, нито е предвидена възможност за договарянето му. В споразуменията
от 31.07.2012г., 07.03.2013г. са неясни обективните критерии /пазарни индекси/
- коя тяхна промяна е основание за изменение на лихвения процент, методиката и
математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно променената
лихва и отделните компоненти в тази формула. Липсва яснота и по отношение на
субективните критерии приложими от страна на банката – за съотношението в отделните компоненти и основанията
за прилагането им, което не дава възможност на потребителя да направи
информиран избор за продължаване на договора, преценявайки доколко приложимата
методика за изменение на лихвения процент съответства на действителното влияние
на обективни фактори на пазара върху цената на кредита.
Още повече, че от
заключенията по допуснатите ССЕ, приети като обективни и компетентно дадени, се
установява, че за периода от сключване на договора 07.07.2005г. лихвените
проценти, с които се е олихвявала главницата са както следва: 1/ фиксиран в
размер на 11,79% от 13,07.2005г. до 13.08.2006г.; 2/ фиксиран в размер на
12,79% от 13.08.2008г. до 09.04.2008г.; 3/ в размер на 13,29% от 09.04.2008г. – 12.06.2008г.; 4/ в
размер на 13.79% от 12.06.2008г. до 15.07.2008г.; 5/в размер на 14,54% от 15.07.2008г.
до 03.11.2008г.; 6/ в размер на 16,04% от 03.11.2008г. до 13.08.2010г. до
датата на второто споразумение от 21.07.2010г.
Впоследствие, за
периодите на облекчено погасяване лихвата е била във фиксирания договорен
размер, а след това е била определяна по допълнителните споразумения
предвиждащи възможност за едностранната й промяна.
Налице е и увеличение
на договорената лихва за просрочие в чл.3, ал.3 от договора, определена като
договорения лихвен процент по чл.3 плюс надбавка в размер на 15 пункта годишно
до окончателно изплащане на просрочената сума, което се установява от
приложение №2 към допълнителното заключение на ССЕ. Увеличението на лихвата за
просрочена главница, е резултат от промяната на БЛП като част от компонентите
формиращи годишния лихвен процент по кредита. От посоченото приложение се
установява още, че банката не е прилагала чл.4, ал.1, т.4 от договора, с която е уговорено, че когато
падежът настъпва в неприсъствен ден, кредитополучателят следва да заплати
задължението в последния работен ден преди падежа, а е начислявала същата от
падежната дата.
С всяко допълнително
споразумение останалите просрочена лихва, просрочена главница и такси за
управление са капитализирани към главницата, като счетоводно са записвани като
усвоен кредит. Върху формирания нов размер на дълга са начислявани
възнаградителни лихви, включително и тези натрупани в периода на облекчено
погасяване, съобразно подписаните споразумения.
При съвкупната
преценка на гореизложеното, настоящият състав приема, че клаузите на
допълнителните споразумения от 30.05.2011г., 29.12.2011г., 31.07.2012г. и
07.03.2013г., с които страните са уговорили възможност за едностранна промяна в
дължимата възнаградителна лихва имат неравноправен характер и като такива са
нищожни. По делото не е установено проведено индивидуално договаряне по повод
сключването на допълнителните споразумения, а именно същите да не са били
изготвени предварително, потребителят да е могъл да изрази становище по тях,
както и да е бил информиран за тяхното съдържание при приемането им /решение по
т.д. №535/2016г. на ВКС, I т. о./. Приложените искания за извършване на
предоговаряне на кредита не могат да се приемат за основа за индивидуално
договаряне, доколкото в първите две споразумения е предвидено, че корекцията на
БЛП не подлежи на договаряне, а в последните методиката на изменението е
неясна.
Още повече, че по
делото е безспорно установено, че банката е изменяла едностранно БЛП по
процесния договор за кредит, като част от годишния лихвен процент и за периода
от 13.04.2008г. до 30.05.2011г., когато е било договорено заплащане на фиксиран
лихвен процент. Така извършеното увеличение излиза извън предмета на
договарянето съгласно чл.143, т.10 от ЗЗП. В случая е неприложимо изключението
на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, предвид необявени предварително и невключени, като
част от съдържанието на договора условия за изменение на ГЛП /решение по
т.д.№193/2018г. на ВКС, 1-во т.о/.
Към датата на
сключване на първото, респ. всяко следващо споразумение, с което е извършено
преструктуриране на дълга, размерът на същия е определен на основа на
едностранно определени от банката лихвени проценти, които не са били договорени
между страните, поради което са нищожни.
Последващите
подписани между страните допълнителни споразумения, както и приложените към
същите погасителни планове не могат да санират изначално нищожни, съгласно ЗЗП,
клаузи в договор за кредит / решения по т. д. № 2615/2016 г., I т. о. и по
т.д.№1766/2016г. на ВКС, II т.о./. Подобни споразумения представляват
недопустим предварителен отказ от потребителската защита и са нищожни, на
основание чл.366 ЗЗД.
От друга страна,
доколкото в споразуменията е предвидено, че неизплатената част от задълженията
за лихви, към датата на подписването им, се прибавят към дължимата главница, а
тя от своя страна се олихвява с постоянно нарастващ лихвен процент, липсват
реални облекчени условия за погасяване на дълга. Във всички тях е предвидено,
че след периода на заплащане на ниска лихва се извършва прибавяне на
договорения лихвен процент и за този период, който се начислява върху новия
размер на задължението, включващ
възнаградителна, респ. закъснителна лихва.
Горното обосновава
извод, че подписаните между страните споразумения са нищожни и на основание
чл.26, ал.4 от ЗЗД, поради нарушаване на забраната за анатоцизъм. Същите не
отговарят и на изискванията на Наредба №9/03.04.2008г. /в този смисъл е и
решение по т.д.№1504/2018г. на ВКС, II т.о./.
Предвид
изложеното съдът намира, че приложим в отношенията между страните е първоначалния
договор, който може да бъде изпълняван без последващо подписаните споразумения
съдържащи неравноправни клаузи за едностранно изменение на възнаградителната
лихва и определяне общия размер на дълга.
Съобразно
първоначалното заключение на вещото лице /т.13/ размерът на задълженията по
Договора от 07.07.2005г., представляващ падежиралите вноски до 24.01.2017г. по
пера е, както следва: 1/ 5 116,54лв. - просрочени месечни вноски за
главница за периода от 13.03.2010г. до 13.01.2017г. /приложение №5/; 2/ 17 695,92лв.
– просрочени месечни вноски за редовна лихва за периода 13.03.2010г. до
24.01.2017г.; 3/ 3112,23лв. – мораторна лихва за просрочени месечни вноски за
главница за периода 13.12.2013г. – 24.01.2017г.; 4/ 138,91лв. – такси за
управление на кредита за периода 13.07.2014г. до 13.07.2016г.; 5/ 83,64лв. –
имуществени застраховки за периода 12.08.2014г. и 18.07.2016г.; 6/ 259,64лв. –
нотариални такси за периода 23.06.2015г. – 10.08.2016г.
Осъществените
плащания в хода на принудителното изпълнение не следва да се съобразяват при
определяне размера на дълга. На основание ТР № 4/ 14 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК съдът не съобразява принудително събраните суми по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по
чл.418, ал.1 от ГПК.
По възражението за
погасяване на вземанията по давност:
Процесният договор е
за б. кредит и като такъв обхваща задължението за връщане на отпуснатата сума,
поради което не се касае за периодично плащане, макар да е уговорено изпълнение
на части. Приложима към същото е общата петгодишна давност, по смисъла на
чл.110 от ЗЗД, която тече за всяко просрочено задължение, поради което погасени
по давност са вземанията за падежиралите вноски за пет годишен период,
предхождащ подаването на заявлението – 16.02.2017г. / решение по т.д.№
1157/2018г. на ВКС, 2-ро т.о./.
По отношение
вземанията за лихва за просрочие, съдът намира, че същата има характер на
неустойка по смисъла на чл.92 от ЗЗД и като такава се погасява с кратката
тригодишна давност за периода, предхождащ подаването на заявлението
16.02.2017г.
Останалите непогасени
по давност вземания са в размери, както следва: 1/ 16 287,63лв.,
падежирали вноски за периода от 13.03.2012г. до 24.01.2017г., от които
4 065,75лв. - главница и 12 221,88лв. - договорна лихва; 2/
2 949,47лв. – обезщетение за забава за периода 16.02.2014г. до
24.01.2017г., на основание чл.92 от ЗЗД в размер на договорената лихва за
просрочие.
Дължими са още:
сумата от 138,91лв. - такси за администриране на просрочен кредит, на основание
чл.3, ал.4 от договора; сумата от 83,64лв. застрахователните премии за 2014г. и
2016г., на основание чл. чл.5, ал.3 от договора, както и сумата от 210,44лв. –
такса за подновяване на ипотека, на основание чл.9, ал.2 от договора.
Не са дължими
нотариалните такси за връчване на покана за предсрочна изискуемост в размер на
49,20лв., тъй като същите не представляват вземания по неизпълнения договор за
кредит, а разноски по събирането му.
Предвид изложеното и
доколкото съдът е обвързан от размерите в жалбата, с която е сезиран,
предявените искове следва да бъдат уважени за падежиралите вноски по Договор за
ипотечен кредит с анюитетни вноски №82/07.07.2005г. за периода от 10.06.2013г.
до 24.01.2017г., от които 2925,88лв. -
главница и 6981.80лв. - договорна лихва
2/ 2 949,47лв. – обезщетение за
забава за периода 16.02.2014г. до 24.01.2017г., на основание чл.92 от ЗЗД в
размер на договорената лихва за просрочие; 3/ 138,91лв. - таксите за администриране на просрочен кредит; сумата
от 83,64лв. застрахователните премии
за 2014г. и 2016г., както и сумата от 210,44лв.
– такса за подновяване на ипотека.
На основание чл.86 от ЗЗД главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението – 16.02.2017г. до окончателното й изплащане.
По отношение на
посочените претенции решението на ВОС следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което исковете да бъдат уважени.
В останалата част, с
която са отхвърлени исковете за приемане за установено, че В.Я.А. дължи на „Юробанк
България” АД разликата над: 1/ 6981,80лв. до претендираните 19 622,02лв. –
договорна лихва; 2/ над 2 949,47лв. до претендираните 5016,27лв. –
неустойка за просрочие за периода 10.06.2013г.
до 24.01.2017г., на основание чл.92 от ЗЗД; 3/ над 138.91лв. до 453.67лв. –
такса за администриране; 4/ над 83.64лв. до 142.19лв. – застрахователни премии,
както и 5/ над 210.44лв. до 259.64лв. – нотариални такси, исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, а решението на ВОС потвърдено.
Решението следва да
бъде отменено и в частите, с които: 1/ въззивникът е осъден да заплати на адв.Т.
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство за разликата над
1924,86лв. до присъдените 2500лв., съразмерно отхвърлената част от исковете,
определено по реда на чл.38 от ЗА и 2/ въззивникът е осъден да заплати на В.Я.А.
направените пред ВОС разноски за разликата над 76,99лв. до 100лв., съразмерно
отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане В.Я.А. следва да бъде осъден да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД сумата от 1406,19лв., представляваща направените пред
двете инстанции разноски, съразмерно уважената част от исковете, както следва:
825,71лв. - пред ВОС и 580,48лв. - пред настоящата инстанция.
На основание чл.38 от
ЗА въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Т. сумата от 1228,70лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата инстанция.
Съобразно
разрешението дадено с ТР № 3/2014г. на ОСГТК (т. 12) съдът следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство. Дължимите такива са за заплатената държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, като същите следва да бъдат присъдени в размер
на 651,34лв., съразмерно уважената част от исковете.
По отношение на
подадената частна жалба:
При осъществена
безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в полза на адвоката се
присъжда възнаграждение размер, определен по реда на Наредба №1/09.07.2004г.
Процесуално
представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба №1/09.07.2004г.
случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1, възнаграждението
следва да се определи по аналогия. За да се приложи по аналогия
възнаграждението следва да се изходи от вида на самото процесуално действие.
За възражението е
налице утвърден с Наредба №6/20.02.2008г. на Министъра на правосъдието образец.
Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е
приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа
указания за попълването и, включително за необходимостта, когато част от
вземането се признава, това да се посочи изрично.
В настоящия случай
длъжникът, чрез процесуален представител, е подал бланкетно възражение в
утвърдения образец срещу цялото вземане, поради което по аналогия следва да
намерят приложение конкретни случаи, предвидени в чл.6 от Наредба № 1 –
възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно т. 3 – за
проучване на дело с даване на мнение по него и т.5 за изготвяне на други молби.
Така определен, размерът на дължимото за заповедното производство адвокатско
възнаграждение е 110лв.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство в заповедното производство следва да бъде определен в размер
на 110лв. Съобразно изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на адв.Т. сумата от 84,69лв.
Определението следва
да бъде отменено в частта, с която е отказано изменение на решението за
разноските за разликата над 84,69лв. до присъдените 1300лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №920/29.11.2018г.,
както и постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение №317/25.01.2019г. по
т.д.№1736/2017г. на ВОС, в частите, с които: са отхвърлени предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 8,
бизнес сграда ИВЕЛ, срещу В.Я.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца падежиралите вноски по
Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №82/07.07.2005г. изменен и
допълнен с Допълнителни споразумения от 15.06.2009 год., 21.07.2010 год.,
19.05.2011 год., 30.05.2011 год., 29.12.2011 год., 31.07.2012 год. и 07.03.2013
год., за периода от 10.06.2013г. до 24.01.2017г., от които 2925,88лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение в съда – 16.02.2017 год. до окончателното изплащане на задължението
и 6981.80лв. – договорна лихва,
както и 2 949,47лв. – обезщетение за
забава за периода 16.02.2014г. до 24.01.2017г., на основание чл.92 от ЗЗД в
размер на договорената лихва за просрочие;
138,91лв. - такси за администриране на просрочен кредит; 83,64лв. застрахователни премии за
2014г. и 2016г. и сумата от 210,44лв. – такса
за подновяване на ипотека за които суми е издадена Заповед № 123 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.02.2017 год.
по ч.гр.д № 196/2017 год. на Провадийски районен съд; с която „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* е осъдена да заплати на адвокат
П.Т.
от ВАК, с личен № ********** по карта VAK1416, с адрес на кантората гр.Варна,
ул.“Баба Рада“ № 20-22 дължимото за производството пред ВОС адвокатско
възнаграждение, по реда на чл.38 ЗА, за разликата над 1924,86лв. до присъдените
2500лв., съразмерно отхвърлената част от исковете, както и разликата над
84,69лв. до присъдените 1300лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в заповедното производство, по реда на чл.38 ЗА,
съразмерно отхвърлената част от исковете; с
която „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
********* е осъдена да заплати на В.Я.А., ЕГН **********, направените по делото разноски за ССЕ за разликата над 76,99лв. до
присъдените 100 лева, съразмерно отхвърлената част от исоквете, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
че В.Я.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ НА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Клокотница“ №
2А, ет. 8, бизнес сграда ИВЕЛ, падежиралите вноски по Договор за ипотечен
кредит с анюитетни вноски №82/07.07.2005г. изменен и допълнен с Допълнителни
споразумения от 15.06.2009 год., 21.07.2010 год., 19.05.2011 год., 30.05.2011
год., 29.12.2011 год., 31.07.2012 год. и 07.03.2013 год., за периода от
10.06.2013г. до 24.01.2017г., от които 2925,88лв.
– главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда
– 16.02.2017 год. до окончателното изплащане на задължението и 6981.80лв. – договорна лихва, както и 2 949,47лв. – обезщетение за забава за
периода 16.02.2014г. до 24.01.2017г., на основание чл.92 от ЗЗД в размер на
договорената лихва за просрочие;
138,91лв. - такси за администриране на просрочен кредит; 83,64лв. застрахователни премии за
2014г. и 2016г. и сумата от 210,44лв. – такса
за подновяване на ипотека за които е издадена Заповед № 123 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.02.2017 год. по
ч.гр.д № 196/2017 год. на Провадийски районен съд, на основание чл.422, ал.1
вр. чл.415 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №920/29.11.2018г.
по т.д.№1736/2017г. на ВОС в частите, с които: са отхвърлени предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 8,
бизнес сграда ИВЕЛ, срещу В.Я.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: разликата
над 6981,80лв. до претендираните 19 622,02лв. – договорна лихва; разликата
над 2 949,47лв. до претендираните 5016,27лв. – неустойка за просрочие за
периода 10.06.2013г. до 24.01.2017г., на
основание чл.92 от ЗЗД; разликата над 138.91лв. до 453.67лв. – такса за
администриране; разликата над 83.64лв. до 142.19лв. – застрахователни премии,
както и разликата над 210.44лв. до 259.64лв. – нотариални такси, дължими по
договор Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №82/07.07.2005г. изменен
и допълнен с Допълнителни споразумения от 15.06.2009 год., 21.07.2010 год.,
19.05.2011 год., 30.05.2011 год., 29.12.2011 год., 31.07.2012 год. и 07.03.2013
год., за които е издадена Заповед № 123 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.02.2017 год. по ч.гр.д № 196/2017 год.
на Провадийски районен съд, на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Я.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Клокотница“
№ 2А, ет. 8, бизнес сграда ИВЕЛ, сумата от 1406,19лв.,
представляваща направените пред двете инстанции разноски, съразмерно уважената
част от исковете, както следва: 825,71лв. - пред ВОС и 580,48лв. - пред
настоящата инстанция, на основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Я.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Клокотница“
№ 2А, ет. 8, бизнес сграда ИВЕЛ, сумата от 651,34лв., представляваща разноски в
заповедното производство, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК, за която е издадена Заповед № 123 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.02.2017 год. по ч.гр.д №
196/2017 год. на Провадийски районен съд.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* е
осъдена да заплати на адвокат
П.Т.
от ВАК, с личен № ********** по карта VAK1416, с адрес на кантората гр.Варна,
ул.“Баба Рада“ № 20-22 сумата от 1228,70лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция, на
основание чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕ
№920/29.11.2018г. по т.д.№1736/2017г. на ВОС в останалата му част е влязло в
законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: