Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.02.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на осми февруари две
хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Е.Вукадинова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6286
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6286/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „Л.“
ЕООД *** ЕИК ******* срещу решение №51155 от 25.02.2020 г постановено по гр.д.№43782/19 г на СРС , 168 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на жалбоподателя да се признае за установено , че “Т.С.”
ЕАД *** му дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.55
ал.1 ЗЗД сумата от 2546,07
лева – част от платена на отпаднало основание с платежно нареждане от
20.12.2017 г сума в размер на 3480,10 лева за топлинна енергия и дялово
разпределение за периода м.10.2014 г – 04.2017 г и лихви и разноски за имот в гр.София
ул.*******ет.** . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Жалбоподателят излага
доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ . От платените 3480,10 лева се дължат
само 855,05 лева главница за топлинна енергия и 78,98 лева за дялово
разпределение /общо 934,03 лева/ . В
претендираните в заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.11.2017 г по
ч.гр.д.№80053/17 г на СРС , 75 състав суми са включени и задължения от предходни периоди . Според изслушаните пред
СРС СТЕ и ССЕ действително доставената топлинна енергия е на стойност 855,05
лева , стойността на дяловото разпределение е 78,98 лева , а въззивникът не е
можел да предположи , че сумите са надписани близо 3 пъти . Въззивникът ясно е посочил , че плаща сумите по заповедта за
изпълнение , а не изобщо . Ответникът не е доказал , че има основание да
задържи платени суми в размер на 2546,07 лева .
Възззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната
жалба . Недоумение буди фактът , че ищецът е възразил срещу заповедта за
изпълнение , но същевременно е извършил плащане по нея. Със СТЕ и ССЕ са
доказани задълженията на ищеца .
Третото
лице помагач на ответника
“Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на жалбоподателя на 26.05.2020 г и е обжалвана в срок на 03.06.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В
мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните
. Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият
съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост , като такива пороци в случая не се
установяват . Относно неправилност на решението е ограничен само
до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли иска СРС е приел , че тежестта да докаже
правно основание за получаване на процесната сума е на ответника . Според СТЕ
действително доставената топлинна енергия за процесния период е на стойност
855,07 лева . Според ССЕ дължимата сума за топлинна енергия е 855,05 лева , дяловото
разпределение е на стойност 78,98 лева , които са изцяло заплатени на
20.12.2017 г . Лихвите върху главниците
са съответно 365,80 лева и 12,28 лева . Ответникът е прихванал суми за главница
извън процесния период в размер на 2033,23 лева и 0,54 лева мораторна лихва .
Според СРС обезсилването
на заповедта за изпълнение не представлява отпадане на основанието за плащане с
обратна сила , защото плащането от 20.12.2017 г е на основание доставена
топлинна енергия , а не на основание заповед за изпълнение . Въззивникът е дал
повод за завеждане на делото и трябва да понесе и разноски в заповедното
производство . Плащането е и признание на паричните му задължения .
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част .
На първо място е налице неправилна
правна квалификация на процесния иск по чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.55
ал.1 пр.3 ЗЗД /неоснователно обогатяване поради отпаднало основание/ . Според
Постановление №1 от 28.05.1979 г,
Пленум на ВС , за да има „отпаднало основание“ основанието трябва да съществува при получаването на престацията
, но след това да е отпаднало с обратна сила. Примери за отпаднало основание са
унищожаване на договорите поради пороци на волята , разваляне на
договорите поради неизпълнение, настъпване на прекратително условие,
когато сделката е сключена при такова условие и пр.
Действително в случая ищецът формално
се е позовал като „отпаднало основание“ на обезсилването на заповедта за
изпълнение , но същевременно е посочил , че принципно не дължи процесните суми
. Исковата молба е била нередовна ,
защото „основание“ по смисъла на чл.55 ал.1 ЗЗД са юридически факти на материалното право , докато
заповедта за изпълнение е съдебен акт , който е с установително , но не и с
конститутивно действие по отношение на вземанията . Налице е противоречие в
основанието на исковата молба и с разпореждане от 20.07.2020 г съдът е указал
на ищеца да отстрани нередовностите. С молби от 15.09.2020 г и от 16.09.2020 г
ищецът уточнява , че е предявил иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД – неоснователно
обогатяване поради начална липса на основание . Така следва да се квалифицира
процесния иск - действителното правно основание е по чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД – начална липса на
основание , като след обезсилване на заповедта за изпълнение не е налице
СПН по спора и сумата може да се претендира от ищеца обратно .
Правилно СРС посочва , че доказателствената тежест е на ответника
, който следва да докаже , че е имал основание да получи респ. да задържи
процесните суми . С оглед заявените твърдения на ищеца , че с платежно
нареждане от 20.12.2017 г е заплатил 3480,10 лева , за да избегне обременяване
с лихви и разноски , а впоследствие е установил , че е надплатил на
ответника , не би следвало плащането да се разглежда като признание на
вземането . Освен това въпросното „признание“ трябва да се съобрази заедно с
останалите налични по делото доказателства , а според тях искът е частично
основателен .
От изслушаната пред СРС СТЕ на вещото
лице инж.А.Ж.се установява , че действително доставената топлинна енергия за
процесния период м.10.2014 г – 04.2017 г е в размер на 855,07 лева . Според
ССЕ на вещото лице Ю.Н.главницата за дялово разпределение е в размер на 78,98
лева . На практика в задълженията за процесния период ответникът
неправомерно е включил и погасени по давност задължения от предходни периоди ,
които ищецът не е имал намерение да погасява . И двете заключения не са
оспорени от страните , поради което трябва да се приеме , че тези две суми са
дължими от ищеца .
Не са доказани от ответника задълженията
за лихви за забава върху тези две частично дължими главници . Според чл.33 ал.4
във вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/ месечните дължими суми са изискуеми след покана –
тридесет дни след публикуване на
сметките от страна на ищеца на интернет
сайта му. Няма данни за публикуване на общите фактури за периода на
интернет страницата на ответника или за друга покана до ищеца , поради което лихви
за забава не се дължат .
Освен сумите от 855,07 лева и 78,98
лева главници , ищецът дължи и съответна част от разноските в предходното
заповедно производство , а именно 32,57 лева . Общо искът е основателен
за 3480,10 лева - 855,07 лева -78,98 лева -32,57 лева = 2513,48 лева . Тази сума следва да се признае за дължима , ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение 03.04.2019 г , а в останалата част при правилна правна
квалификация искът да се отхвърли .
С оглед изхода на делото разноски по
компенсация се дължат от ответника пред СРС и пред СГС.
Поради материален интерес под 5000
лева на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №51155
от 25.02.2020 г постановено по
гр.д.№43782/19 г на СРС , 168 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на „Л.“ ЕООД ***
ЕИК ******* да се признае за установено
, че “Т.С.” ЕАД *** му дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД сумата от 2546,07 лева – част
от платена на отпаднало основание с
платежно нареждане от 20.12.2017 г сума в размер на 3480,10 лева за топлинна
енергия и дялово разпределение периода м.10.2014 г – 04.2017 г и лихви и
разноски върху тях съобразно заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.11.2017
г по ч.гр.д.№80053/17 г на СРС , 75 състав ; за имот в гр.София ул.*******ет.2 ; за
която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
07.06.2019 г по ч.гр.д.№19351/19 г на СРС , 168 състав ; както и в частта
, в която “Л.“ ЕООД ***
ЕИК ******* е осъдено да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 600 лева разноски
пред СРС ; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на „ Л.“ ЕООД *** ЕИК ******* , че “Т.С.” ЕАД *** му дължи на основание чл.422 ол.2 ГПК във вр.чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД сумата отт 2513,48 лева – част от платена при начална липса на основание с платежно нареждане от 20.12.2017 г
сума в размер на 3480,10 лева за топлинна енергия и дялово разпределение за
периода м.10.2014 г – 04.2017 г и лихви и разноски върху тях съобразно заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.11.2017 г по ч.гр.д.№80053/17 г на СРС , 75
състав ; за имот в гр.София ул.*******ет.* , ведно със законната лихва от 03.04.2019
г до окончателното й заплащане ; за която сума /частично/ е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.06.2019 г по ч.гр.д.№19351/19 г на
СРС , 168 състав .
ОТХВЪРЛЯ иска на „
Л.“ ЕООД *** ЕИК ******* да се признае за установено , че “Т.С.”
ЕАД *** му дължи на
основание чл.422 ол.2 ГПК във вр.чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД разликата над 2513,48 лева до размера от 2546,07 лева – част от платена при
начална липса на основание с платежно нареждане от 20.12.2017 г сума в
размер на 3480,10 лева за топлинна енергия и дялово разпределение за периода
м.10.2014 г – 04.2017 г и лихви и разноски върху тях съобразно заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 23.11.2017 г по ч.гр.д.№80053/17 г на СРС , 75
състав ; за имот в гр.София ул.*******ет.2 , ведно със законната лихва от
03.04.2019 г до окончателното й заплащане ; за която сума
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.06.2019 г по
ч.гр.д.№19351/19 г на СРС , 168 състав .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на “Л.“ ЕООД *** ЕИК ******* сумата от 142,22
лева разноски пред СРС и в заповедното производство /по компенсация/ и
сумата от 354,11лева разноски пред СГС /по компенсация/.
Решението
е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.