№ 36
гр. Варна, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Т.ова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20223001000719 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и
е образувано по въззивна жалба на Р. Ф. М. против решение
№57/24.10.2022г., постановено по ТД №127/2021г. по описа на ОС-
Шумен, В ЧАСТИ, с които са били отхвърлени предявените от него срещу
ЗД“БУЛ ИНС“АД претенции за присъждане на горници от главници на
търсени застрахователни обезщетения, съответно над 40 000 лв. до 80 000 лв.
като справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразили се
в болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма и над 5050,61
лв. до 6313,26 лв. за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение,
причинени при ПТП 12.04.2021г. от водач, управлявал л.а. Мерцедес С180 с
ДК№ХХХХХХХХ, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законни лихви, считано от
18.05.2021г., като съответно са били определени и разноски в тежест на
насрещни страни.
Предварителните въпроси по допустимостта на производството и
редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение №
9/05.01.2023, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на
изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.
Въззивникът Р. Ф. М., чрез адвокати Д. и Р се позовава на неправилно
определяне на справедлив и съответен на актуалните икономически условия
имуществен еквивалент на обезщетението за неимуществените вреди за
установените множество телесни увреждания и психична травма,
1
продължителното им лечение и непълно възстановяване на пострадалия,
както и на недоказано с категоричност съпричиняване на 1/5 от обема на
вредите поради неупотреба на обезопасителен колан. С тези доводи,
поддържани и в писмено изложение и пледоария по същество,
преупълномощен адвокат моли за отмяна на обжалваната част от решението и
присъждане на горници на обезщетения до претендиран като справедлив
еквивалент размер на неимуществените вреди и доказаните имуществени
вреди, без намаляване поради принос на пострадалия.
Въззиваемият застраховател ЗД“БУЛ ИНС“АД , чрез пълномощник
адв. Т. Д., оспорва жалбата, като наред с доводи за съответно на
справедливостта остойностяване на негативно засягане на неимуществена
сфера на неработещ трудоспособен, който не е обществено известна личност,
евентуално сочи, че приносът на пострадалия не само е категорично
установен със събрано заключение на комплексна експертиза, но дори и е
недооценен, тъй като нанесените на пострадалия при челен удар телесни
увреждания не биха били причинени като тежест поне до 80 % и в това
съотношение следва да се редуцира евентуално определеното в нов размер от
въззивния съд обезщетение. Същите доводи се поддържат в устните прения
по същество, като преупълномощен представител моли за потвърждаване на
решението в обжалваната отхвърлителна част.
Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във
въззивното производство. Пълномощниците на въззивника са поискали
присъждане на възнаграждение за безплатно предоставена правна услуга в
полза на адв. Р, което съдът да определи при отчитане на повишената
фактическа и правна сложност на казуса. Въззиваемият е конкретизирал в
списък по чл. 80 ГПК (л.43) искането си за присъждане на адвокатски
хонорар, в размер, който е оспорен, като насрещната страна е заявила, че
услугата, ползвана от застрахователя следва да се заплаща до размер на
юрисконсултско възнаграждение, без съобразяване на националната
регулация на адвокатските услуги, евентуално да се намали прекомерно
уговорен размер до нормиран минимум.
За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ на сборувано отхвърляне на части от предявени от
пострадало от ПТП лице съединени преки претенции срещу застрахователя на
автомобилиста, причинил имуществени и неимуществени щети.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ,
за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от
ответника като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на
обща стойност 100 000 лв. и като компенсация за направени 6552,82 лв.
имуществени разходи за лечение на телесно увреждане по задължителната
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, включващо и
дължима от застрахования законна лихва върху главницата, считано от
уведомяване на застрахователя на 18.05.2021г. до окончателното им
2
погасяване. Ползващият се от застраховката пътник Р. М. е основал
претенцията си на твърдения за понесени болки и страдания от множество
комбинирани телесни увреждания в областта на таза, шията, гръдния кош и
други части на тялото, провеждано сложно дву-етапно оперативно лечение на
фрактури с вътрешни фиксации, обездвижване на различни части от тялото и
усложнено последващо домашно лечение, изискващо битово обслужване с
чужда помощ и ползване на специализирани помощни изделия за
пролежаване, екстензия, помощ при движение и хигиена, както и
допълнително развили се усложнения(спондилодисцит) и ограничения на
движение в колянна и тазобедрена стави както възстановяването му не е било
приключило в рамките на шест месеца и е съпътствано с изживяване на тежка
и остра психотравма, чиято негативна симптоматика (подтиснатост,
тревожност, страхови изживявания, нарушения на съня и апетита, разсеяност
и раздразнение) и породено от силната негативна емоция паническо
разстройство нарушават психичния комфорт на пострадалия, а
продължаващите симптоми на психогенни кризи и страхове, усещане за
безсилие и зависимост както и драстичната промяна на водещата му функция
в семейството влошават самочувствието му и затрудняват възстановяването
му. Комплексът от тези телесни и психични увреждания са посочени като
пряк резултат от предизвикано на 12.04.2021г. на път I-2, км 105+110, от
застрахован водач Л М., който като управлявал л.а. „Мерцедес Ц 180“, рег.
№ХХХХХХХХ навлязъл в платно за насрещно движение, където настъпил
челен удар с насрещно правомерно управляван друг автомобил.
Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба както
обстоятелствата, пораждащи отговорност на застрахования и понасяне на
имуществени вреди при заплащане на лечение, така и конкретно размера на
паричния еквивалент за понесените болки и страдания от пострадалия ищец,
пътник на предна дясна седалка в управлявания от застрахования автомобил.
Наред с оспорване на причиняване на целия обем от негативни изживявания и
продължителността на възстановяването пряко от удара при ПТП,
обосновано и с насрещно позоваване на предходни заболявания и лекувана
по-рано страхова невроза и последващо непроведено системно и адекватно
лечение на основното тазово счупване, ответникът изрично е заявил и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведение на самия
пострадал, конкретизирано с твърдения за нарушаване на задължението на
пътника да се обезопаси с наличния в МПС колан.
Обезщетенията за обжалваните размери са били поискани от
пострадалия преди предявяване на претенцията в съда. По делото е нямало
спор, че към момента на уведомяване на застрахователя за увреждащото
събитие, разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на
автомобилиста не е било приключено, но същевременно срокът за
разглеждане на претенцията за обезщетяване на вредите е изтекъл без
застрахователят да е съобразил представен от пострадало лице протокол за
ПТП с ясно отразени факти за вредоносно поведение на застрахован водач,
причинило телесни увреждания на пътника. Затова съдът намира за установен
интересът на неудовлетворения от застрахователя ползващ се от
задължителна застраховка пострадал пътник да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ
разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение,
ведно с акцесорни към него лихви.
3
Решението, в частта, с която са били присъдени дължими( редуцирани
след признато съпричиняване) застрахователни суми от 40000 лв. като
справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма и 5050,61 лв.,
като обезщетение за направени разходи за лечение, не е обжалвано, поради
което въззивният съд зачита стабилното вече установяване както на
основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска
отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП, така
и на отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение, поискано
ведно с дължими от застрахования лихви(като акцесорна последица от
определяне на главниците). Затова и понастоящем не се налага изследването
на въпроса относно приключване на разследването на престъпно причиняване
на средни телесни увреждания, принципно обуславящо гражданската
отговорност на виновния застрахован водач.
Същевременно не е обжалвано отхвърлянето на допълнително
претендирана компенсация за отговорност за забава на лихвоносното
обезщетение, породена на самостоятелно основание като законна лихва от
11.06.2021г., както и отхвърлянето на претенцията за неимуществените вреди
над 80 000 лв. до предявения първоначално размер от 100 000 лв., което
налага и въззвиният съд да се ограничи при отчитането на справедливия
еквивалент за комплекса от негативни последици за здравето и психиката на
пострадалия до този максимален размер.
Обжалваната допустима част от съдебното решение визира както
горница от 30 000 лв. над определен от първа инстанция по справедливост
еквивалент на неимуществени увреждания, така и частите, съответни на 1/5
от компенсациите, намалени и съответно отхвърлени поради уваженото
възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от пострадалия
пътник.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорни пред Варненския апелативен съд са фактите по механизма на
вредоносното събитие, установен от първата инстанция със заключението на
автоексперт въз основа на официално удостоверени в протоколи от ПТП и
оглед на местопроизшествие с фотоалбум следи от движението на двата
насрещно ударили се МПС, след като застрахованият водач неправомерно е
напуснал своето платно. Не се спори и по установените увреждания на тялото
на пътника, който се е намирал на предна дясна седалка, като според
неоспорено от страните комплексно заключение на съдебен медик и
автоексперт(обосновано с експертно изследване на документираните
непосредствено след произшествието и в епикризите на последвалото
лечение телесни увреждания и въздействие на физични закони) съчетаната
травма в областта на главата, шията, гръдния кош и таза изцяло съответства
като резултат на понесен непосредствено интензивен удар от челен сблъсък,
локализиран в дясна предна част на броните на двата автомобила.
Въззивният съд изцяло възприема изводите на експерта – съдебен лекар
като резултат от съпоставянето на данните в медицинската документация и
4
спецификата на провеждано лечение и резултатите от него, възприети
непосредствено от вещото лице при извършен личен преглед на ищеца и
актуално образно изследване след като е изминала повече от година от
увреждането. Вещото лице е категорично, че вследствие на удара на
автомобилите, пътникът е понесъл разкъсноконтузна рана на горен клепач на
дясно око и фрактура на тяло на четвърти шиен прешлен (съответни на удара
на главата в предното стъкло), фрактура на 9 ребрена дъга в дясно и
многофрагментарна фрактура на ляв ацетабулум, фрактура на лява седалищна
кост с разместване назад, фрактурна линия на лява срамна кост на таза без
разместване, хематом в областта на вътрешен обтураторен мускул и мастни
тъкани около пикочен мехур и ректума(съответни на удара на тялото при
преместването му напред и удар в предна част на купето – към таблото и
предното стъкло). Вещото лице е потвърдило, че лечението е започнало на
12.04.2021г. с начален консервативен етап на третиране на раните на главата,
стабилизация с яка за 90 дни на шийната травма и закрито наместване на
фрактурата на таза под анестезия, веднага след прием в спешен център на
МБАЛ Шумен, но след консултация пациентът е насочен по негово желание
към специализирано лечебно заведение УМБАЛ „Г.Странски“ в Плевен,
където е транспортиран на 16.04.2021г. за негова сметка в клиника по
ортопедия и травматология. В това лечебно заведение на 22.04.2021т е
извършена оперативна обработка на бедрената става и е поставена метална
плака, фиксираща фрактурата, проведени са тестове за стабилност и след
гладко приключване на лечението пациентът е изписан на 04.05.2021г., с
препоръка за прилагане на екстензия и антитромботична терапия с
медикаменти за 30 дни в домашни условия, което наложило и ново
транспортиране със специален медицински транспорт. Според обоснованото
заключение на вещото лице, най-силно изразените болкови усещания и
неудобства са продължили през първите 5-8 седмици, в които е приключило и
лечението на раната на клепача, а затрудненията в движението на шията и
торса обичайно съвпадат с назначения период на носене на ограничителната
яка и пролежаване с принудителна екстензия до края на май (2- 3месеца),
необходими и за зарастване на част от тазовите фрактури. Медицинският
експерт е потвърдил, че възстановяването в конкретния случай е надхвърлило
обичаен период от 7-8 месеца, необходим за консолидацията и на по-тежкото
тазово увреждане, тъй като в медицинската документация са установени
обективни данни за регистрирани усложнения, изключващи самостоятелно
придвижване и постоянни болки в кръста и долните крайници, които след
свалянето на екстензията са били провокирани от новопоявил се
сдпондилодисцит (възпалително заболяване на прешлените и
междупрешлените дискове, което може да се прояви вследствие на
медицински манипулации), диагностициран на 12.06.2021 г. след преглед от
неврохирург и образно изследване с ЯМР и потвърден допълнително на
11.08.2021 г. След проведено последващо едномесечно лечение пациентът
вече бил без неврологичен дефицит и можел вече да се придвижва
самостоятелно като бил насочен и към балнео-санаториално лечение. През м.
май 2022 г. било премахнато и възпаление на оперативната рана (видим и
понастоящем белег с големина от 19 см. на седалището), която е била
нагноила. Вещото лице е изследвало и актуална рентгенография на напълно
консолидирани кости на таза и възможностите за движение на пострадалия,
5
като е констатирало, че функциите на тялото са задоволително възстановени,
след пълното му раздвижване ищецът ходи самостоятелно без помощни
средства, не носи първоначално предписан стабилизационен корсет,
походката му е нормална, но възможностите му за носене на тежести са
ограничени и белегът на скрита част от седалището е ясно видим със следи от
минали възпаления. Продължилите над обичайния за фрактурата на таза
период на болки в кръста и долните крайници са намалели към м. септември
2021 г., като са останали само остатъчни болки основно при навеждане
напред и назад в кръста, непостоянна болезненост при промяна на времето и
неудобна сутрешна скованост.
Заключението на експерта изцяло кореспондира и на събраните гласни
показания, тъй като разпитаната от първата инстанция свидетелите Е, тъща
на ищеца и С, негов приятел, излагат преките си впечатления от домашното
лечение, като описват принудителното обездвижване с екстензия, нужда от
чужда помощ за задоволяване на хигиенни и битови ежедневни потребности и
оплакванията на ищеца от постоянни болки и невъзможност да се придвижва,
наложили последователно ползване на различни помощни средства
(ортопедично легло, количка). И двамата свидетели потвърждават, че
пострадалият не можел да става поне 2-3 месеца, а след това също имал
нужда от помощ за да се храни, придвижва и да ползва тоалетна, а дори и
след като започнал сам да ходи се наложило да промени обичайното си
препитание, тъй като вече не можел да вдига тежката битова техника, която
преди ремонтирал и не можел да стои дълго прав за да свири като музикант
по сватби. Свидетелите споделят и личните си впечатления от проявите на
страховите изживявания („панически атаки“) на ищеца при пътуване с по-
висока скорост, при спомени за инцидента и при съмнения в способностите
си да се възстанови и да заеме отново ролята си в грижите за семейството.
Показанията на тези близки до семейството на пострадалия свидетели сочат и
ясно изразена промяна в самочувствието му, като описват прояви на
затвореност, самоизолиране, срам от нуждата от обгрижването, усещане за
безнадежност и обреченост от невъзвратимо загубена трудоспособност. Тези
проявления на преживените от пострадалия психични страдания са
обсъждани и от назначените психолог и психиатър. Вещите лица
потвърждават в заключение, което не е било оспорено при приемане от съда,
че в момента на изживяване на травмиращото събитие, пострадалият е
изживял остър стрес, като последвалите болнични интервенции в двете
различни болнични заведения, продължително търпените болки, неясните
перспективи за възстановяване на здравето и трудоспособността също са
въздействали на личността му като психотравми и са обусловили развитие на
типично разстройство на адаптацията с тревожно-депресивен облик в първия
месец след събитията. Психологът е характеризирал симптоматиката на
преодоляване на стреса с физиологичните появи на първоначално силните
болкови изживявания, разстройството на съня и апетита, емоционалните
симптоми(описани от свидетелите и диагностицирани и при потърсената
професионална консултация), когнитивните затруднения(нарушения на
концентрацията и свръхангажирани със събитието и лечението),
поведенчески промени (затруднения в общуване, липса на самочувствие и
страх за бъдеще), които постепенно отшумяват. Коментирани са и
конкретните констатации на експерта по липса на патологична динамика на
6
преодоляването на стреса и при отчитане на специфичните характеристика на
личността (тип Hy,Hs), предпоставяща развитие на общо невротични
разстройства(каквито самия ищец и близките му признават че са лекувани в
миналото) и особено „емоционално надстрояване“ на преживяванията.
Експертите са категорични, че след изминалата година пострадалия е
преодолял негативните последици от стреса, като психиката му се е
адаптирала въпреки самоволното прекъсване на предписано лечение, като
намират че споделяните от пострадалия негативни емоционални прояви са
резултат от проявите на особеностите на характера му и субективната
неудовлетвореност на личността от иначе възстановени възможности за
социално функциониране.
При така установеното въззивният съд възприема фактическа
обстановка относно характера, интензитета и продължителността на
претърпените от ищеца болки, страдания и други негативни преживявания
като съответна на съвкупната преценка на събраните в хода на
производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК:
комбинация на средни и леки повреди, наложили общо лечение със
сравнително продължителен болничен престой, затруднен поради
преместването в друго лечебно заведение за повторна и вече оперативна
интервенция (общо 14 дни), наложено ограничение на движения на различни
части от тялото с яка, екстензия на крайник, поясен корсет и помощни
средства за придвижване и нужда от подпомагане в бита и хигиената в
продължение на 7-8 месеца; силно изразени болкови усещания в първия
период на постелъчен режим, продължили до 4-5-ти месец и постепенно
възстановяване след преодоляване на усложнението от допълнително
вътрешно инфектиране на гръбначни дискове, както и на външно
инфектиране на оперативна рана през 2022г.; острия психически стрес от
злополуката с продължителна, но приключила в рамките на година
адаптационна реакция, със симптоматика и интензитет, характерни за
психически страдания, типични за такава рязка и травматична промяна в
живота на личността; началното влошаване на социалните възможности на
пострадалия поради ограниченията в движението и субективните му
възприятия за влошена перспектива, което обаче се преодолява естествено с
възстановяване на физиологичното здраве. Следва обаче да се отчете и
наличие все още на остатъчен дефицит в движенията при навеждане, въпреки
задоволителното общо възстановяване на костите и ставите, понесли
началното увреждане и наличието на имплант, който макар и да не подлежи
на планово премахване, потенциално би могъл да провокира нови симптоми,
както и наложителната промяна в обичайните до момента трудови функции
поради ограниченията за вдигане на тежки товари, което емоционално се
интерпретира от 36 годишния глава на семейството, ангажиран с издръжката
на две свои деца като сериозна негативна промяна в социална му роля.
Тези характеристики съдът оценява като типични, преодолими, но
усложнени комплексни последици на такъв комбиниран тип увреждания и
съдът не намира основание за определяне на компенсация съобразно
указанията дадени с ПП4/68г на ВС по приложението на чл. 52 ЗЗД за някаква
допълнителна специфика, изискваща отчитане на обем над среден размер на
обезщетението.
7
За прилагане на точната мяра за обществена справедливост съдът
съобразява и съдебната практика при определяне на обезщетения при средни
телесни повреди от подобен характер и отчитане и на обичайните психични
страдания в сходни телесни увреждания, вариращи от 60 000 до 85 000 лв.
(Решение № 60104 от 29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1353/2020 г., II т. о.,
Решение № 145 от 19.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 3004/2018 г., II т. о., ТК,
Решение № 55 от 24.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1842/2019 г., II т. о., ТК),
като завишените размери са били обосновавани с допълнително комбинирани
увреждания и на друг крайник или трайни непреодолими остатъчни
последици. В тези рамки са отчитани характерни за индивидуални случаи
особености на увеждания, причинени до 2018г., след което следва да се
преценява завишаване на нормативните лимитите на застрахователно
покритие (чл. 492 т. 1 на КЗ) като отражение на динамиката на икономическа
конюнктура в страната. Затова и съдът се придържа към по-висок усреднен
размер, като по-адекватен към релевантния за настъпване на увреждането
момент на 2021г., съгласно изискванията на чл. 52 от ЗЗД за всестранно
отчитане на всички ползвани в практиката критерии (ППВС № 4/68 г. ,
Решение № 103 от 9.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2546/2019 г., II т. о.,
Решение № 9 от 4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК и
мн.др.).
През 2021г., съгласно официалните данни на НСИ,
средностатистическите показатели за едно лице са за общ годишен доход
7705 лв. за страната (нараснал от 6013 лв. за 2018г.), съответно 7330 лв. (от
5347 лв.) за област Шумен. Същевременно, макар годишната инфлация да
нараства, официално обявените данни от НСИ индикират задържане на
нивата на месечна инфлацията във втората половина на 2022г. От 07.12.2018г.
и към датата на застрахователното събитие лимитът на отговорността на
застрахователите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт са в размер на 10 420 000 лв., независимо от
броя на пострадалите лица.
При така установеното въззивният съд намира оплакването по първия
от спорните въпроси пред въззивния съд за основателно, тъй като
справедливостта налага определеният твърде нисък размер от 50 000 лв. да
бъде завишен до 80 000лв. По – висок от този размер не би бил съответен на
социалния статус на увреденото лице, който като допълнителен критерий
следва да се отчита при определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение. Към датата на деликта пострадалото лице е било с постоянен
адрес в малко населено място – с. Вазово, Община Исперих, където е
издържало домакинство с две деца на 15 и 7 год. без постоянна трудова
заетост с доходи от електротехнически услуги и възнаграждения за
музикални изпълнения. Така макар и завишен поради повишаването на цените
на живота на населението в цялост, определения паричен еквивалент ще бъде
адекватен на критерия за социални различия, отразяващи съществуващи
фактически разлики в жизнения стандарт, произтичащи от обичайни редовни
доходи на различни групи от населението на страната. Доколкото
обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторен характер като
паричен еквивалент, значими са именно икономическите характеристики на
индивида, които го причисляват към лица с една или друга социално-
8
икономическа възможност да разполагат със собствени парични средства. В
случая единствен източник на стандарт на живот на пострадалия и
домакинството му са доходите, извличани с неговия труд, а те не са
значителни. Явно е, че при такъв икономически стандарт на живот, не може
да се оправдае и имуществен еквивалент към горната граница на обезщетения
за този вид вреди, определени по обем при съобразяване на вече настъпили
усложнения и негативни перспективи за пълно възстановяване от пътния
инцидент. В този размер застрахователното плащане не би се превърнало от
средство, заместващо загуба в средство за извличане на неоправдано
обогатяване и промяна в социалното положение и стандарта на живот на
получателя на обезщетението(ППВС № 4/68 г.)
Първоинстанционният съд е редуцирал така определения размер с 20 %
(1/5) като въззивникът е заявил оплакванията си по установяването на
причиняване на такъв обем от вредите поради липса на употреба на
обезопасителен колан, доколкото защитното възражението на застрахователя
е основано на твърдения за нарушение на правилото на чл. 137а от ЗДвП,
довело до по-тежките телесни увреждания, които не биха настъпили, в случай
че лицето е било с поставен предпазен колан. По правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК тежестта на доказване на фактическите твърдения, на които е базирано
възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е на застрахователя, тъй като той цели
благоприятни правни последици за себе си с отричане на отговорността му за
обезщетяване на част от вредите, съразмерно с приноса на пострадалото лице.
Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин, при
условията на главно пълно доказване. Недопустимо е приложение на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД ако приносът е само предполагаем.
По делото няма спор, че пътуващия на предна седалка пътник е понесъл
увреждания, които не съответстват на медицински критерии за травми на
места, типични за положение на фиксирано с колан тяло(т.нар. „коланна
травма“). В протокола за оглед на МПС непосредствено след удара са
констатирани и разликите в положенията на обезопасителните колани, с
които е бил оборудван лекия автомобил, като този на водача(понесъл удара
без съществени телесни увреждания) е бил със следи от употреба(отпуснат,
неприбран и провиснал през отворена врата), а този на дясната седалка е
намерен обтегнат, прибран и видимо незакопчан. При това положение
нарушението на пътника, ползвал тази седалка е несъмнено доказано и според
въззивния съд. Вещите лица, изготвили комплексната експертиза са
изследвали варианта на въздействие на инерционните сили при прилагане на
възпиращо действие на колан, предназначен да задържа тяло към седалката и
да ограничи свободното му движение напред при челен удар. В
заключението, основано на научни изследвания, се установява, че именно за
този тип удари (челен, със значителна кинетична енергия), предпазните
колани намаляват риска от травми с 2.5 пъти, като за конкретния случай на
травмите, в обясненията пред съда, вещите лица са конкретизирали, че
коляното и гърдите на пътника биха могли да бъдат засегнати и при поставен
колан, поради накланянето на тялото към предната част на таблото и лекото
му навлизане напред в купето, а счупването на ребра, както и евентуално
сериозно травмиране на вътрешни органи биха могли да се причинят от
значителната сила на удара (при сборна скорост на двата автомобила над 100
9
км.ч.) поради притискането им от поставен колан. Най-сериозното увреждане
обаче, което е първопричина и за усложненията и по-тежко протичане и
забавено възстановяване на движенията, респективно и по-дългото действие
на стресиращите за личността негативни болки и притеснения е тазовата
травма, а тя според вещите лица е причинена именно поради свободното
движение на тялото на пострадалия. Затова въззивният съд изцяло възприема
като обоснован извода за поемане на повишен риск от пътник в автомобила,
който се е реализирал и фактически при причиняване на най-леката травма на
главата и най-тежкото комбинирано счупване на двете кости от таза, които
биха могли да бъдат избегнати при правилно поставен предпазен колан.
Оплакванията за недоказано сигурно осуетяване на същия или дори по-тежък
резултат, който е възможен и при типични „коланни“ травми или увреждания
от камшични удари на неограничени от колана глава и крайници не могат да
бъдат споделени, особено при отчитане на резултата от същия удар спрямо
тялото на обезопасения водач. Същевременно, макар че рискът е реализиран
именно за най-тежкото телесно увреждане, не може да се пренебрегнат и
доказаните с обоснованите с научна интерпретация на опитните правила
значими вредни последици от изключително високата скорост на самия челен
удар, обективно причиняваща увреждания и при поставен колан. Затова и
въззивният съд приема за точно обоснована преценката на
първоинстанционния съд за повишено значение на несъобразеното с правила
за безопасно шофиране поведение на автомобилиста спрямо поетия
допълнително риск от пътника, както поради създаването на опасната
ситуация при навлизане в насрещна лента, така и поради повишената скорост,
която допълнително понижава ефекта от потенциално обезопасяване с колан
в този случай. Оплакването за неточно оценяване на съпричиняването до
само 20% е неоснователно. В тази връзка е и утвърдената практика изискваща
преценката на принципно завишените обществени изисквания към водачите,
управляващи МПС, спрямо тези към останалите участници в движението и
съотношенията, възприети в подобни случаи на рисково поведение на
пътници (Решение № 60104 от 29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1353/2020 г., II
т. о., ТК).
В заключение, като приложи към новоопределените размери на
справедливото обезщетение за неимуществените вреди и неоспорените
размери на установените от първа инстанция като направени разходи за
лечение, представляващи доказани имуществени загуби за лекувания
пациент, редукция поради съпричиняване до 20%, крайните размери на
дължимите от застрахователя обезщетения възлизат на съответно 64000 лв. и
5050,61 лв., поради което присъдените вече главници (в необжалваните
части от първоинстнационното решение) следва да се допълнят само с още
24000 лв. за неимуществените вреди. Само за тази основателна част от
претенцията обжалваното решение следва да се отмени. Диспозитивът за
отхвърляне на неоснователните горници до 80000 лв. и до 6552.82 лв.
съответства на мотивите на въззивния съд за основателно
съпричиняване, поради което следва да се потвърди.
Промяната на резултата от делото налага ревизиране и на
разпределението на отговорността за разноски в първата инстанция.
10
Въззивният съд констатира, че дължимото възнаграждение в полза на
адвокат, предоставил договорена на 05.07.2022г безплатна услуга на ищеца
като материално затруднено лице, е било вече присъдено на осн. чл. 38 ал.1
ГПК в полза на адв. Р до частта от 1703,53 лв., съответна на определено с
ДДС сборно възнаграждение 4029,16 лв. Поради липса на сезиране на
въззивна инстанция от въззивника с това произнасяне, вече определения
размер не може да се коригира. Съразмерно на допълнително присъдената
сума е само горницата 907,53 лв. до достигане на частта от 2611,07 лв.,
съразмерни на основателни части от предявените претенции
(69050.61/106552.82). Следва да се завиши и размера на присъдената в тежест
на ответника държавна такса с още 960 лв. по сметка на ОС-Шумен.
Възложените в тежест на ищеца разноски също следва да се редуцират
в съответствие с новия резултат по същество. Съразмерната на отхвърлената
претенция част (37502.21/106552.82) от общия сбор 2393,80 лв., установени в
първата инстанция направени от ответника разходи (за събиране на
доказателствата и хонорар на адвоката) възлиза на само 842,51 лв. и
съответно до този размер разноски могат да се възлагат на ищеца.
По разноските в настояща инстанция:
Въззивникът е бил представляван от адвокат, обявил договорена на
04.01.2023г безплатна услуга за защита на обжалваем интерес по двете
съединени претенции (40 000 лв. и 1262,65 лв.), за чието общо предоставяне
се дължи минимален хонорар 5131,52 лв. с ДДС (сбор от 4620 лв. и 511,52
лв.), изчислен в новата актуална редакция на НМРАВ. Основание за
определяне на по-висока от минималната стойност на възнаграждението в
случая липсва, доколкото при липса на оплаквания по установените факти и
установена трайна практика на съдилищата доводът на тази страна за
повишена правна и фактическа сложност не може да се сподели. Съразмерна
на основателна част от жалбата (24000/41262.65) е само сума от 2 984,70 лв. и
тя следва да бъде платена от въззиваемата страна. До размер от 480 лв. тази
страна следва да понесе и невнесена такса за въззивно обжалване по сметка
на Варненски апелативен съд.
Разноските за настоящата инстанция по неоснователната част от
въззивното обжалване следва да се понесат от въззивника. Доказателства за
направени разходи за защита пред настоящия съд от въззиваемата страна се
изчерпват с внесения по банков път сборен адвокатски хонорар от 5280 лв.,
уговорен с адвокат, регистриран като данъчно задължено лице. Обема и
сложността на защитата на тази страна е аналогичен на тази на насрещната,
поради което и възражението за прекомерност на така уговорения хонорар
следва да се уважи до редукция от 5131,52 лв. с ДДС. Изцяло неоснователни
са доводите за ограничаване на разходите на тази страна до лимитираните
размери на юрисконсултски възнаграждения, тъй като правилата на чл. 78 ал.
8 ГПК и ЗПП са уредени като облекчение по изключение в полза на
работодатели, които да могат макар и отчасти да получат компенсация
въпреки че не могат да докажат по общия ред разходите за водене на
конкретния съдебен процес, направени като част от общите вътрешни
производствени разходи. Това правило не може да се тълкува като
ограничение на правото на същите страни да ползват външни консултанти,
респективно да получат компенсация за заплатена адвокатска услуга в общата
11
хипотеза на чл. 78 ал. 3 ГПК. Съразмерна на неоснователната жалба част от
сборния минимален адвокатски хонорар (17262.65/41262.65) възлиза на само
2 146,82 лв. В този размер въззивния съд определя разноски в полза на
въззиваемия застраховател.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №57/24.10.2022г., постановено по ТД
№127/2021г. по описа на ОС- Шумен , В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен
предявен от името на Р. Ф. М. срещу ЗД“БУЛ ИНС“АД, иск по чл.432, ал.1 от
КЗ за претендирано обезщетение за неимуществени вреди за горница над 40
000 лв. до 64 000 лв. като справедливо обезщетение за понесени
неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 18.05.2021г., и са
определени разноски в полза на ответника над 842,51 лв. до 1381,70 лв. за
съдебни разходи, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-*********, гр. София, бул. „Джеймс
Баучер” №87 да заплати на Р. Ф. М., ЕГН ********** от с. Вазово, общ.
Исперих, ул. „Дунав“, № 12 допълнително сума от 24000 лв. (двадесет и
четири хиляди лева) представляваща дължима горница над присъдени 40 000
лв. до пълен размер на обезщетение (64 000 лв.) след приспадане на 20%
съпричиняване (16000 лв.) за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания(комбинирана
травма на глава, шия, ребра и тазови кости и последващи усложнения
спондилодисцит и възпаления на оперативна рана) и други негативни
психически (остър стрес и преодолимо разстройство на адаптация) и
емоционални изживявания в резултат на ПТП, предизвикано на 12.04.2021 г.
при управление на Мерцедес“, модел „Ц180“ с ДК № РР 1904 ВС от
застрахован с полица № BG/02/120001608010 водач, ведно със съответно
присъдена законна лихва върху цялата главница, считано от 18.05.2021 г. до
окончателното й заплащане, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД-гр.София, ЕИК ********* да заплати на
адвокат Г Г Р с адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев”, № 2, четвърти
полуетаж, офис № 4 следните суми:
907,53 лв. (деветстотин и седем лева и петдесет и три стотинки),
представляваща част над присъдени 1 703,53 лв. до достигане на част от
2611,07 лв. от дължимото с ДДС възнаграждение за безплатно
предоставена правна услуга в първа инстанция и
2 984,70 лв. (две хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и
седемдесет стотинки), представляваща част от дължимо с ДДС
възнаграждение за безплатно предоставена правна услуга за въззивна
инстанция
и двете съразмерни на основателната част от въззивна жалба, на основание
чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал.1 ГПК.
12
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД-гр.София, ЕИК ********* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд
допълнително 960 лв.(деветстотин и шестдесет лева) над присъдени 10 400
лв., представляваща дължима по делото държавна такса по основателния
размер на исковете, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД-гр.София, ЕИК ********* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Варна
сумата 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща дължима по
делото държавна такса за въззивно обжалване, съразмерно на основателната
част от жалбата, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на осъденото лице, че следва да представи пред първата
инстанция доказателства за заплатената присъдена в полза на бюджета сума,
като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, ще
бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде
начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл.
109 от ПАС.
ПОТВЪРЖДАВА решение №57/24.10.2022г., постановено по ТД
№127/2021г. по описа на ОС- Шумен, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ
ЧАСТИ, с които са били отхвърлени предявени по чл.432, ал.1 от КЗ искове
за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди от същото
застрахователно събитие за претендирана горница над 64 000 лв. до 80 000
лв. и обезщетение за имуществени вреди за претендирана горница над 5
050.61 лв. до 6552.82 лв., и са определени разноските в полза на ответника
до размер от само 842,51 лв.
ОСЪЖДА Р. Ф. М., ЕГН ********** от с. Вазово, общ. Исперих, ул.
„Дунав“, № 12 да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София 1407, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, сумата от
2 146,82 лв. (две хиляди сто четиридесет и шест лева и осемдесет и две
стотинки) представляваща част съразмерна на неоснователната жалба от
разноски, направени от въззиваемия за защита във въззивното производство,
на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
В необжалваните части по присъдени главници и отхвърлена горница и
допълнителни лихви първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд по общия ред на глава 22 от ГПК при условията на чл.280 ал.
1 и 2 ГПК в месечен срок от връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13