Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 634/17.10.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 592 по описа на съда за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна жалба на Н.И.В.
*** подадена чрез адвокат Д.С. *** против Решение №
223/18.08.2023 г. постановено по АНД № 20231630200989 по описа на
Районен съд – Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за
задържане на лице рег. № 301 ЗЗ-54/17.08.2023 г., издадена от М*** В*** К*** ,
на длъжност разузнавач при ОД на МВР Монтана, с която на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане на Н.И.В. за срок до 24 часа
в помещение за временно задържане на РУ - Монтана.
В касационната жалба са наведени
доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост –
касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се формираните от решаващия състав изводи, че
заповедта е законосъобразна, тъй като същите не кореспондират с представените
по делото доказателства. Излагат се твърдения за липса на фактически и правни
основания за постановеното задържане, поради липса на данни за съпричастност на
касатора към извършването на каквото и да е престъпление. Твърдят се липса на
мотиви на оспореното решение. Излагат се доводи за противоречия в описаните
деяния и правната им квалификация в заповедта за задържане, в бюлетина, в уведомлението
до прокуратурата и в Постановлението за възлагане на ОИМ, действия по
разследването и други действия на полицейски органи в МВР, което води до
ограничаване правото й на защита. Излагат се доводи за липса на „обосновано
предположение“ за извършено престъпление, както и липсата на доказателства за
нанесени телесни повреди на служителите на полицията, в това число и за
хулигански действия. Липсват каквито и да било данни или мотиви, че В. може да
извърши престъпление или да се укрие, което да налага задържането й за срок от
24,00часа. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново, по съществото на правния спор, с отмяна на Заповед за задържане на
лице. Претендират се направените по делото разноски.
В хода на делото, касаторът се явява
лично и с надлежно упълномощения процесуален представител адвокат Д.С. ***
поддържа изложените в касационната жалба доводи и направените с нея искания. Подробни
доводи развива в представена по делото писмена защита. Моли за отмяна на
решението на РС – Монтана.
Ответникът по касационната жалба – М***
В*** К*** разузнавач при ОД на МВР Монтана, се явява лично, като оспорва
жалбата. Подробни доводи в насока правилност и законосъобразност на решението
на РС – Монтана развива в представено по делото писмено становище. Моли да се
остави в сила оспореното решение, като депозира възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение от Районен
съд - Монтана е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните,
заключението на прокурора и фактите, изведени от РС - Монтана от събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от касатора основания и предвид
разпоредбата на чл. 218, ал.
2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима -
подадена е в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, от лице с правен интерес от обжалване на решението като
неизгодно за него.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Предмет на производството пред Районен съд –
Монтана е Заповед за задържане на лице рег. № 301 ЗЗ-54/17.08.2023 г., издадена
от М*** В*** К*** , на длъжност разузнавач при ОД на МВР Монтана, с която
касаторът – Н.И.В. е задържана за срок от 24 часа. Като правно основание за
задържането е посочен чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, а като фактическо основание е посочено, че има
достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 325, ал.2 НК и чл.131, ал.1, т.1 от НК, за което е образувано
бързо производство №842/2023г. по описа на РУ – Монтана и по което с
Постановление за възлагане на ОИМ, действия по разследването и други действия
на полицейски орган в МВР е възложено на Началник сектор ПКП при ОДМВР –
Монтана да извърши ОИМ и други действия по разследването. Със заповедта Н.В. е
задържана в помещение за временно задържане на РУ – Монтана, като последната е
получила копие от заповедта, което обстоятелство е удостоверено с подписа й върху
разписката от заповедта.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административно производствените
правила и в съответствие с приложимия материален закон. Приел е също, че за
законосъобразността на задържането с правно основание чл.72, ал.1,
т.1 ЗМВР е достатъчно предположението за наличие на данни, от които
може да се направи обосновано предположение, че конкретно лице е извършител на
престъпно деяние, без да е необходимо полицейският орган да разполага с
доказателства, установяващи по безспорен начин извършителя на престъплението.
Посочено е още, че е изпълнена целта на закона, тъй като задържането като
превантивна мярка, е да предотврати възможността на лицето, за което има
вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да
бъде реализирана наказателна отговорност. От доказателствената съвкупност е
формиран извод, че актът е достатъчно обоснован от материално правна страна.
Въз основа на горното е изведен решаващия мотив за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на оспорената заповед.
Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено
в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на материалния
закон, а наведените с касационната жалба доводи за неговата незаконосъобразност
са неоснователни.
Приетата за установена от Районен съд -
Монтана фактическа обстановка и изложената правна аргументация за
законосъобразност на Заповед за задържане на лице рег. № 301 ЗЗ-54/17.08.2023
г., издадена от М*** В*** К*** , на длъжност разузнавач при ОД на МВР Монтана,
с която на основание чл.72, ал.1,
т.1 ЗМВР, поради "достатъчно данни за извършено престъпление по
чл. 325, ал.2 НК и чл.131, ал.1, т.1 от НК ", е
постановено задържане за срок до 24 часа на Н.И.В. се споделя изцяло от
касационната инстанция.
Правилно е прието от въззивния съд, че
заповедта е издадена от компетентен административен орган – полицейски орган на
длъжност разузнавач при ОД на МВР Монтана, който съгласно чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР е компетентен да издава заповед за задържане на
лица, за които има данни, че са извършили престъпление. Споделят се и изводите,
че заповедта съответства и на изискванията за съдържание, в същата са
обективирани задължителните реквизити като името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, идентифициращи
задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н.
По силата на специалната правна норма - чл.74, ал.2,
т.2 ЗМВР в заповедта трябва да е посочено правното основание за
задържането, което в случая е сторено с посочване на нормата на чл. 72, ал.1,
т.1 ЗМВР и фактическото основание, което също е посочено, а именно
наличие на достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 325, ал.2 НК и чл.131, ал.1, т.1 от НК, за което е образувано
ДП по което е възложено ОИМ. Правната уредба на материята не изисква като задължителен
реквизит на издадената заповед, обстоятелствено да се описват данните и
доказателствата, въз основа на които е установено конкретно престъпление,
защото това е предмет на досъдебното производство, което се осъществява под
ръководството на друг орган, различен от издателя на заповедта, в каквато
насока са доводите в касационната жалба. Трайно възприето в съдебната практика
е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да
се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление.
Обикновено тя се възпроизвежда в съпътстващи докладни записки, постановление за
ОИМ, както е и в случая. Това е така, тъй като фактическите основания,
мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретно
престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на т.. При
налагането на ПАМ "задържане до 24 часа" по чл. 72 ЗМВР
е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастно с него,
което дава право на административния орган при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката. В тази връзка възраженията в касационната
жалба относно липсата на мотиви са неоснователни.
Неоснователно е и твърдението за допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила при издаване
на оспорената заповед. В съответствие с изискването на чл. 72, ал. 3,
4,
5
и 6 ЗМВР
задържаното лице е уведомено за правото да бъде информирано на разбираем за
него език за основанието за задържането му, за правото да обжалва задържането,
правото да има адвокат от момента на задържането, както и правото да бъде
уведомено лице, посочено от него, за което собственоръчно се е подписало. Дори
тези права на задържаното лице да бяха нарушени, то не би съставлявало
съществено нарушение на административно производствените правила, допуснато при
издаване на оспорената заповед, тъй като по закон тези действия се извършват
след издаване на заповедта за задържане и след фактическото задържане на
лицето. Правният ред за защита на лицето, чийто права по чл. 72, ал. 3,
4,
5
и 6 от ЗМВР
са нарушени, е различен от оспорването законосъобразността на издадения
административен акт, поради което и установяването на такива факти е
ирелевантно за настоящия спор.
Изводът на първоинстанционния съд, че
оспорената заповед е постановена в съответствие с материално правната норма на чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР и неговата цел е правилен и законосъобразен, а
възраженията от касатора в тази насока са неоснователни. Настоящият съдебен
състав намира, че правилно е приложен и принципът за съразмерност при
упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на процесната
принудителна административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 АПК прилагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал. 1,
т. 1 ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.
Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок до
24 часа" е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от
практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на
чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,
съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на
жалбоподателката са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в
името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на
личната му свобода.
Както и РС – Монтана посочва, за да се
задържи едно лице на основание нормата на чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР, е достатъчно наличието на данни, че лицето е извършило
престъпление, включително данни за някаква съпричастност на задържаното лице с
престъпление. Не се изисква съобщената на лицето при задържането му информация
да е пълна и изчерпателна /Решение на ЕСПЧ по жалба № 8098/77/, достатъчно е
лицето да придобие незабавно представа за причината за задържането му.
Посочването на конкретната форма на изпълнително деяние и квалификацията по НК
не е дължимо от полицейските служители, задържащи лице, за което има данни,
според тях, че е извършило престъпление. Точната правна квалификация е дължима
от органа, компетентен да повдигне наказателно обвинение за престъпление,
извършено на територията на РБ и прокурора /чл. 46, ал. 1 НК/.
Полицейските служители, при условията на
оперативна самостоятелност налагат въпросната мярка, като заповедта за
задържане, поради естеството си, предполага издаването й при условията на
неотложност по реда на специалния закон – ЗМВР. Задържането в такива неотложни
случаи представлява временна мярка, премахваща възникналата пречка съобразно
със законоопределената цел по чл. 22 ЗАНН.
В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд – Решение №
1027 от 24.01.2019 г. по адм. дело № 5928/2017 г., Решение №
11556 от 02.10.2018 г. по адм. дело № 4928/2017 г., Решение № 2463
от 20.02.2019 г. по адм. дело № 5227/2018 г. и други.
Законът борави с понятието "данни",
а не с понятието "доказателства", т. е. издаването на акт по чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР не се обуславя от наличието на събрани по реда на НПК
доказателства с регламентираните в него доказателствени средства, а се
предпоставя единствено от наличието на данни /без значение на източника им/ за
извършено престъпление.
Предвид изложеното, настоящият касационен
състав намира подробно изложените в касационната жалба доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не
релевантен по делото факт.
При осъществения касационен контрол, относно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което
следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
При този изход на делото на касатора не се
дължат разноски.
От страна на ответника такива не са
претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.218 АПК, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 223/18.08.2023
г. постановено по АНД № 20231630200989 по описа на Районен съд –
Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Н.И.В. *** против Заповед за задържане
на лице рег. № 301 ЗЗ-54/17.08.2023 г., издадена от М*** В*** К*** , на
длъжност разузнавач при ОД на МВР Монтана.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: