Решение по дело №86/2019 на Районен съд - Ивайловград

Номер на акта: 15
Дата: 13 юли 2020 г. (в сила от 5 август 2020 г.)
Съдия: Таня Петрова Киркова
Дело: 20195650200086
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

 

Гр.Ивайловград,13.07.2020г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                        Председател: Т.КИРКОВА

 

 

при секретаря Мара Йорданова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.дело № 86 по описа на съда за 2019год. и,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Р     Е     Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № **********/ 05.12.2019год. на кмета на Община Ивайловград, с което на „ТРЕЙД СТОУН ПРОПЪРТИ” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище: гр.Ивайловград, ул.”Странджа”, №8, представлявано от Йордан Трендафилов Трендафилов за нарушение разпоредбите на чл.14 ал.4 от ЗМДТ и на основание чл. 53 вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3 ал.2 ЗАНН е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500  лева., като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Хасково в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                          

 

 

 

 

 

      Районен съдия:

 

 

 

       МОТИВИ                                                                        НАХД № 86 /2019г.

 

Производството е образувано по жалба наТРЕЙД СТОУН ПРОПЪРТИ” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище: гр.Ивайловград, ул.”Странджа”, №8, с едноличен собственик на капитала Йордан Трендафилов Трендафилов против НП №**********/05.12.2019г., издадено от кмета на Община Ивайловград.

Считат НП за неправилно и незаконосъобразно. Излагат следните съображения: Вещният ефект на апортната вноска в капиталово дружество, аналогично на учредителния апорт, настъпвал след вписване на апорта в Търговския регистър и в регистъра на ЮЛНЦ. Аргумент за това давали нормите на чл.140, ал.4 от ТЗ и чл.231, ал.4 от ТЗ. В този смисъл неправилно било посочено, че вмененото нарушение е извършено на 05.07.2019г., като видно от справка в ТР, вписването на апортната вноска било извършено на 12.07.2019г., което било нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и ограничавало  правото на защита на адресата на акта, който не можел адекватно да предприеме мерки за защита на правата си.

На следващо място, процесното НП било издадено на 05.12.2019г. Това била дата, последваща извършването на промени в процесното ТД, като същата трансформирала ТД в еднолично такова. На 02.12.2019г. била извършена промяната по партидата на дружеството в ТР. Това обстоятелство не било отразено от АНО, поради което било извършено нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН.

Административно-наказателната процедура по ЗАНН била строго формална и повечето от правилата, въведени от законодателя в нормите на ЗАНН били императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следвало да се характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.

Актът за нарушение, като документ, който поставял началото на административнонаказателното производство и имал сезираща, установителна и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства, съставляващи елементи на запретен от закона състав на нарушение, следвало да бъдат описани по недвусмислен и ясен начин така, че привлеченото към отговорност лице да можело да разбере какво деяние му се вменява и да ангажира доказателства в своя защита. От обективна страна административното нарушение се характеризирало с период/дата на осъществяването си, който следвало да бъде посочен в АУАН и НП, така както изисквал чл.42, т.З и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочването на този факт относно обективната страна на административното нарушение била от значение както за защитата на административно-наказания субект, който имал право да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но имал значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който било наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите /обективна и субективна страна/ на твърдяното нарушение. Датата на нарушението била част от главния факт в административно - наказателното производство и се включвала в предмета на доказване по делото, тъй като бил меродавният момент, който законът свързвал с възникване на отговорността на дееца.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло процесното НП, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

АНО – община Ивайловград се представлява от юрисконсулт, който пледира за законосъобразност на процесното НП, поради което  то следвало  да бъде потвърдено.

                             

             ДОКАЗАТЕЛСТВА   ПО   ДЕЛОТО

               

  Акт за установяване на административно нарушение № ********** от 11.11.2019г. е съставен от  В.Г.К. – гл. експерт  в присъствието на двама свидетели: Т.Т.Ж. – ст. инспектор и П.Х.М. – гл. експерт  срещу „ТРЕЙД СТОУН ПРОПЪРТИ”, ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявано от Йордан Трендафилов Трендафилов, адрес на управление: гр.Ивайловград, ул.”Странджа”, № 8.

  В акта са описани следните обстоятелства - на 21.10.2019г. фирмата "ТРЕЙД СТОУН ПРОПЪРТИ" ООД, като собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Ивайловград, местност "Баш чардак", индентификатор 32024.116.2, представляващ земя и сграда, с парцел 8105 кв.м. и застроена площ 401 кв.м., подава информация за отчетна стойност за новопридобит имот във връзка с декларация за облагане с годишен данък върху този имот съгласно чл.14, ал.4 от ЗМДТ след изтичане на законоустановения 2-месечен срок.

Обстоятелството за вписване на договора е настъпило на 05.07.2019г., а декларацията е входирана в Община Ивайловград, дирекция "ФСДУС" на 21.10.2019г., с Вх. № **********., с което са нарушени разпоредбите на чл.14, ал. 4 от ЗМДТ.

АУАН е връчен на управителя на дружеството на 15.11.19г. срещу подпис, който е записал в графа  „Обяснения и възражения” : „Учредителният акт е отразен в ТР, но не е вписан в Имотния регистър, поради което сме подали данъчна декларация, която следва да бъде служебно обработена, за да ни издадете данъчна оценка, която да послужи за вписване на акта в ИР, от която дата следва  да се засече срокът за вписване на декларацията”

С  АУАН на юридическото лице е вменено нарушение  разпоредбите на чл.14 ал.4 от ЗМДТ.

Процесното НП № ********** е издадено   на 05.12.2019год. от   кмета на Община Ивайловград, който изцяло е възприел фактическата обстановка, изложена в АУАН.  За нарушение  разпоредбите  на чл.14, ал.4 от ЗМДТ на основание чл.53 вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3 ал.2 ЗАНН на жалбоподателя е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500  лева. Връчено е на 09.12.2019г. с писмо,  с обратна разписка.

От декларация  за облагане с годишен данък върху недвижим  имот съгласно чл.14 от ЗМДТ, с Вх.№ **********/21.10.2019г. е видно, че жалбоподателят е декларирал придобиване чрез апортна вноска на недвижим имот, находящ се в гр.Ивайловград, местност "Баш чардак", индентификатор 32024.116.2, представляващ земя и сграда, с парцел 8105 кв.м. и застроена площ 401 кв.м.

С Дружествен договор „ТРЕЙД СТОУН ПРОПЪРТИ” ООД е апортирал процесния недвижим имот в патримониума на дружеството, като подписите на съдружниците са нотариално заверени на 05.07.2019г.  от нотариус Трендафил Петков, №587, с район на действие РС – Ямбол.

Видно от приложената по делото извадка от ТР апортната вноска е вписана на 12.07.2019г.

В показанията си актосъставителят и свидетелите,  потвърдиха обстоятелствата, изложени в акта и НП, като обясниха, че срокът за подаване на декларация по чл.14  от ЗМДТ започва да тече от вписването на апортната вноска в ТР.  

 

 

                            ПРАВНИ  СЪОБРАЖЕНИЯ

 

 Жалбата е  подадена в срок и от лице, имащо правен интерес, поради което тя  е допустима.

АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни органи съгласно разпоредбите на чл. 128 ал.1 ЗМДТ.

Данъчнозадължените лица за облагане с данък върху недвижимите имоти са посочените в чл.11 от ЗМДТ като относимата към казуса хипотеза е ал.1 от посочения текст на закона, а именно - собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Декларираният от нарушителя имот е облагаем по смисъла на регламентацията по чл.10, ал.1 от ЗМДТ, като изключенията по ал. 2-4, в случая не са налице / с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях/.

Член 14 ал.4 ЗМДТ изисква за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване, в двумесечен срок предприятията да подадат информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

Член 123 ал.1 от същия закон наказва неподалите в срок  декларация по чл.14  юридически лица с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

Както сочи съдебната практика на ВКС, вещно-прехвърлителното действие по отношение на апортирания имот настъпва с вписването на увеличението/апорта в търговския регистър, а не от момента на последващото отразяване в имотния регистър.

В настоящия казус нарушението започва от  датата, следваща тази, до която дружеството е следвало да подаде процесната декларация, след който момент то е в нарушение до преустановяването му на 21.10.2019г. Неизпълнението на вмененото с чл.14 ал.4 ЗМДТ задължение представлява административно нарушение, осъществено чрез бездействие, с оглед на което до извършване на дължимото действие, нарушението се осъществява от субекта непрекъснато, т.е. налице е т.нар. продължено нарушение. В случай на продължено нарушение то се счита извършено на датата на довършване, при това датата на довършване на нарушението следва да е датата на подаване на декларацията, защото именно до тази дата юридическото лице не е било изпълнило задължението си. Не е налице допуснато процесуално  нарушение, изразяващо се в липсата на реквизит по чл.42, т. 3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението е определяема за страните в производството, макар че не е посочено достатъчно отчетливо, че се касае за момента на извършване на неправомерното деяние, което съвпада с този на установяването му.

Аналзът на приобщените доказателства навеждат на извода, че действително жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Дружеството е придобило чрез апортна вноска процесния имот, описан в дружествения договор от 05.07.2019г. и вписан в ТР на 12.07.19г., когато е настъпил и вещно-прехвърлителният ефект и съответно задължението да подаде декларация по чл.14 ал ЗМДТ в двумесечен срок, което то не е изпълнило.

Действащият процесуален закон изисква при повдигане на обвинение за извършено неправомерно деяние, издигнато от закона за нарушение, фактическият състав на последното да е достатъчно пълно, ясно и точно описан в обстоятелствената част на АУАН, съответно в издаденото въз основа на него НП съгласно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, които имат императивен характер.

В настоящия случай съдът намира, че не са изпълнени тези изисквания на закона.

1.         Не е посочена началната дата, от която започва да тече срокът по чл.14 ал.1 ЗМДТ, респ. крайната такава. От записаното в АУАН и НП: „Обстоятелството за вписване  на договора е настъпило на 05.07.19г.” не става ясно  за какво вписване иде реч, ако това е вписване в ТР и срокът за подаване на Декларация по чл.14 ЗМДТ тече от този момент, както твърдят свидетелите,  защо не е посочена тази дата. Така е  допусната непълнота и неточност при описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението -  съгл. императивните изисквания на чл.42 т.4 и  чл.57 ал.1 т.5;

2.         В НП не е посочена разпоредбата от закона въз основа, на която е наложена санкцията за извършеното нарушение, макар че последната е съобразена с нея. Посочените за санкционни разпоредби са общи такива и визират основни принципи за определяне на административното наказание и такива за налагането му от наказващия орган.

Необходимият обем  информация, който следва да  съдържа наказателното постановление е посочен в чл. 57  от ЗАНН. Визираните  в чл.57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН - описание на нарушението,  датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания на постановения от АНО акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защита  правата на административно-отговорните лица.  Това дава възможност на лицето, чиято  административно-наказателна  отговорност е ангажирана да организира адекватно защитата си след като разбере в какво е обвинен, съответно наказан.  Същевременно наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда. ЗАНН  определя неспазването разпоредбите на чл.57 ал.1 чрез непълно и неясно посочване на всички признаци на фактическия състав на нарушението, което по същността си е мотивиране на волеизявлението на АНО, като съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на НП.

Описанието на неправомерното деяние и съответстващите му законни разпоредби, които са нарушени, както и санкциониращите, трябва да са дадени точно и ясно, по начин,  небудещ никакво съмнение и при пълно съответствие на словестното описание и цифровата правна квалификация.  Основните елементи на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

Посочените нарушения на процесуалните правила са неотстраними в настоящата въззивна инстанция предвид контролните функции на същата, което влече незаконосъобразност на наказателното постановление и се явяват основание за отмяната му.

С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното  Наказателно постановление НП № *********9/ 05.12.2019год. на   кмета на Община Ивайловград, с което за нарушение разпоредбите на чл.14 ал.4 от ЗМДТ и на основание чл. 53 вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3 ал.2 ЗАНН на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500  лева, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от изложеното  и на основание чл.63 ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                                     

 

Районен съдия: