Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №14388 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу И.И.И. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №**/02.10.**., издадена по ч.гр.д. №14771/**. по описа на ВРС, 26с. в полза на ищеца суми : 1499.57 лева, незаплатена главница по договор за кредит „Бяла карта“ – **от 17.11.**. между „Аксес Файнанс“ ООД и И.И.И., договорна лихва в размер на 111.92 лева, за периода от 01.04.2016 г. до 06.06.2016 г., обезщетение за забава в размер на 194.02 лева, за периода от 06.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2017 г., които вземания са прехвърлени с Приложение 1/10.03.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2014 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2017 г. до окончателното изплащане.
В исковата
молба се твърди, че между ответника и
„Аксес Файнанс“ ООД бил сключен
Договор за предоставяне на паричен
кредит „Бяла карта“ №**от 17.11.**., по
силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 1500 лева,
под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa. Кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения
договор. С подписване на договора кредитополучателят получил платежен
инструмент – кредитна карта №442584, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД ведно със запечатан плик, съдържащ кода за ползване на
картата. Страните подписали и Приложение №2 към договора за
кредит, съдържащо условия за ползване на картата и Тарифа за дължимите такси за
ползването й. Кредитополучателят получавал месечни извлечения за извършените с
картата транзакции. Срокът на договора бил две години.
Фиксираният годишен лихвен процент по заема бил 43.2 %.
Върху усвоения размер на кредита се дължал дневен лихвен процент 0.12% като лихвата се изчислявала всеки ден върху
усвоената и непогасена главница, като при изчисляването й се приемало, че
календарният месец е с продължителност 30 дни. ГПР на заема
бил в размер на 45.9 %. Общата сума, която кредитополучателят дължал
съгласно чл.11,ал.1, т.10 от договора била сборът на
усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата съгласно
Тарифата. Заплащането
на задължение за предходен месец представлявало сбор от усвоена и непогасена
главница на текущи месец, непогасена договорна лихва върху главницата,
неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране. Твърди
се, че кредитополучателят е усвоил заемни суми по дати, както следва : 102 лева
на 25.11.**.; 800 лева на 27.11.**.; 45 лева на 28.11.**.; 50 лева на 29.11.**.;
200 лева на 30.11.**.; 300 лева на 11.01.2016г.; 55.17 лева на 05.02.2016г.;
9.40 лева на 06.02.2016г.; 100 лева на 08.02.2016г. ; 103.66 лева на
10.02.2016г.; 1 лева на 12.02.2016г.; 90 лева на 10.03.2016г.; 1.35 лева на
26.03.2016г.; 300 лева на 01.04.2016г.; 4.14 лева на 06.04.2016г.; 9.23 лева на
07.04.2016г.; 5.72 лева на 08.04.2016г.; 19.66 лева на 09.04.2016г.; 7.20 лева
на 10.04.2016г.; 300 лева на 11.04.2016г.; 12.18 лева на 14.04.2016г.; 5.99
лева на 15.04.2016г. ; 1.58 лева на 16.04.2016г. или
обща сума в размер на 2523.28 лева. Поради забава в плащането била начислена
ллихва в размер на 277.22 лева за периода 26.11.**. до 06.06.2016г. В случай, че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа страните
договорил и кредитополучателят да предостави на кредитора в срок от три работн
идни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което следва да бъда
подписан договор между кредитора и поръчителя за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на поръчителство възниквало за всеки
отделен случай на забава за плащане на текущо задължение. При
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят
дължал на кредитора неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница , която била включено в текущото задължение за
съответния месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно
неизпълнение на задължението на шесто число на месеца, в който не е погасено до
5-то число на следващия месец текущото задължение. На
това основание била начислена неустойка в размер на 645.13 лева за периода
09.01.2016г. до 06.06.2016г. Разпоредбите на
договора за кредит предвиждали, че в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на
посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на кредитора както обезпечение чрез поръчителство, така и
да заплати сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която да
послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния срок за
предоставяне на обезпечение. При забава в плащането на тази
сума кредитополучателят дължал на кредитора разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на сумите. В случая била начислена такса разходи за събиране а в размер на 80
лева за периода 06.05.2016г. до 06.06.2016г.
Съгласно клаузите на договора в случай, че кредитополучателят не заплати
минимума от 15% в рамките на два последователни месеца, то цялото му задължение
ставало автоматично предсрочно изискуемо и кредиторът не бил длъжен да
уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. В случая
предсрочната изискуемост настъпила автоматично на 06.08.2016г. и считано
от тази дата кредитополучателят дължал законна лихва за забава върху общия
размер на задължението, която била в размер на 194.02 лева до датата на
входиране на заявлението в съда.Кредитополучателят се съгласил, че с настъпване
на предсрочната изискуемост дължи еднократно на кредитора такса в размер на 120
лева , включваща разходи за кредитора за дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението. Така общият размер на всички
плащания по договора бил сбор от усвоения размер на кредита, ведно с начислена
договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на задължение и
разходи за събиране. Длъжникът на бил изплатил изцяло паричния заем,
като погасил до момента сума в размер на 1467 лева, с която били погасени
неустойка в размер на 277.99 лева, договорна лихва 165.30 лева, главница
1023.71 лева.На 10.03.2017т. било подписано Приложение
№1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ , с което вземането
към ответника било прехвърлено в полза на ищеца., за което ответника бил уведомен.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не
е депозирал отговор на исковата молба.
С исковата молба и с молба от 24.09.2020г. ищецът чрез процесуалния си представител отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238,ал.1 и чл.239,ал.1 ГПК.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в проведеното по делото съдебно заседание, не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
На горните съображения, съдът намира, че са налице неизпълнени задължения от страна на ответника, като предявената искова претенция следва да бъде уважена в претендирания размер, без да се излагат мотиви по съществото на спора, на основание чл.239,ал.2 ГПК.
С оглед
изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноските, реализирани
от него в заповедното производство в размер на 86.10 лева и разноски за исковото производство в размер на 199.76 лева за заплатена държавна такса и 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение н. „А.з.с.н.в.“ЕАД, ЕИК : ** със седалище и адрес на управление ***, офис сграда
Лабиринт ет.2, оф.4 , че И.И.И., ЕГН: **********
с адрес *** дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №**/02.10.**., издадена по ч.гр.д. №14771/**. по
описа на ВРС, 26с. в полза на ищеца
суми : 1499.57
лева, незаплатена главница по договор за кредит „Бяла карта“ – **от 17.11.**. между „Аксес Файнанс“ ООД
и И.И.И., договорна лихва в размер на 111.92 лева, за периода от 01.04.2016 г. до 06.06.2016 г., обезщетение за забава в размер на 194.02 лева, за периода от
06.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2017 г.,
които вземания са прехвърлени с Приложение 1/10.03.2017 г. към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от
01.07.2014 г., сключен между „Аксес Файнанс“
ООД и „А.з.с.н.в.“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.09.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл.422 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.