Решение по дело №2711/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1252
Дата: 3 август 2021 г. (в сила от 25 август 2021 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20215330202711
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1252
гр. Пловдив , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Сийка К. Радева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330202711 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0329-000970 от
25.11.2020г. на Началник РУ Раковски към ОДМВР - Пловдив, с което на
основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от Кодекс за застраховането КЗ/,
на М. К. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.*******, е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 250 лв., за извършено
административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят М. К. Л., обжалва наказателното постановление, като
незаконосъобразно и моли съда да опреди случая като маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично,
поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна – РУ Раковски, редовно призована, не изпраща
представител. До съда е депозирана писмена молба-становище от Началника
на районното управление, с която пледира за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление. Прави възражение за намаляване размера на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално
1
уважаване на жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против М. К. Л., за
това, че на 03.10.2020г. около 11:50 часа в с. Шишманци, на ул. „Цар Иван
Шишман“ до № 3, като водач на собствения си лек автомобил „Фиат Типо“, с
рег. № ******, регистрирано на територията на страната и не е спряно от
движение, не е сключил договор за задължителна „гражданска отговорност“
на автомобилистите. С това е нарушил чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от
03.10.2020г., като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по
идентичен начин тази, описана в АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото, както и от гласните доказателства - показанията на
актосъставителя Н., която потвърждава авторството на АУАН и направените
в него констатации. Съдът намира показанията на свидетеля за обективни,
достоверни и съответстващи на писмените доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ Договор за
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение.
Жалбоподателят не оспорва нарушението по същество. Видно от
приложеното по делото копие на полица: BG/08/120002794804 от
05.10.2020г., същият е сключил договор за задължителна гражданска
отговорност, с което на практика признава вината си.
Резонно, след като е безспорно установено, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на коментираното
нарушение, е възникнала необходимостта от ангажиране на
2
административнонаказателната му отговорност. Същевременно, обаче,
настоящият съдебен състав счита, че административнонаказващият орган не е
отчел в достатъчна степен тежестта на извършеното нарушение, личността на
извършителя и всички обстоятелства, които могат да обусловят
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Цитираната норма предвижда отпадане на
административнонаказателната отговорност на лице за осъществен от него
състав на административно нарушение, както от обективна, така и от
субективна страна, което, обаче нарушение представлява маловажен случай.
Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 НК, приложима съгласно препращащата
разпоредба на чл.11 ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Конкретиката на казуса сочи именно за
наличието на такива смекчаващи обстоятелства. Видно от ангажираната от
жалбоподателя медицинска документация – рецептурна книжка, резултати от
изследвания и он лайн отчети, се установява, че същият е с диагноза
диабетна полиневропатия, инсулинозависим диабетик е с неврологични
усложнения, с хипертонично сърце, стенокардия и преболедувал „SARS-
COV2”, 71 % трайна неработоспособен /видно от експертното решение по
преписката/, всички сериозно влошили здравословното му състояние,
отнемащи и възможността му да работи. Нарушителят е и с недобро
материално положение, трудово неангажиран, продиктувано от
здравословните му проблеми. Отделно от това, както вече по-горе се посочи,
жалбоподателят Л. е предприел незабавни стъпки да се поправи, като още на
втория ден след констатиране на нарушението, е сключил договор за
задължителна застраховка на авмобилистите за конкретния автомобил, видно
от приложеното копие на полица: BG/08/120002794804 от 05.10.2020г., още
преди издаването на наказателното постановление. Всичко изложено
определя по-ниска степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител, а наложеното във фиксиран размер от законодателя наказание
глоба от 250 лева, се явява прекомерно тежко.
Именно всички тези обстоятелства е следвало да бъдат подложени на
преценка от наказващия орган, като в своята съвкупност те обосновават
извода, че се касае за маловажен случай на изследваното нарушение, поради
3
което и Л. не е следвало да бъде наказван за същото, а е било достатъчно да
бъде предупреден по реда на чл. 28 от ЗАНН. Като не е сторил това, АНО е
допуснал издаването на един незаконосъобразен административен акт, което
налага и неговата отмяна.
Ето защо, Наказателно постановление № 20-0329-000970 от 25.11.2020г.
на Началник РУ Раковски към ОДМВР - Пловдив, с което на основание
чл.638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от Кодекс за застраховането КЗ/, на М. К. Л.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ****, е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 250 лв., за извършено административно нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.
Страните не направиха искане за присъждане на разноски и съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0329-000970 от 25.11.2020г. на
Началник РУ Раковски към ОДМВР - Пловдив, с което на основание чл.638,
ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от Кодекс за застраховането КЗ/, на М. К. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 250 лв., за извършено административно нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4