№ 1418
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
в присъствието на прокурора Д. К. Д.
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20223100101503 по описа за 2022 година
Предявен e иск с правно основание чл.5 от ЗЛС от Д. Т. К. против Н. И. Т. за
поставяне на ответника под запрещение, поради това, че не е в състояние да разбира и
ръководи действоята си и да се грижи за своите работи.
В исковата молба ищецът посочва, че Н. Т. е негова майка, която от няколко години
започнала да проявява отклонения в поведението и психиката си. Започнала прогресивно да
губи паметта си, зачестили проявите на обърканост и неадекватност. Обличала се
неадекватно за сезона, обърквала имената на предмети и места, търсела отдавна починали
свои роднини. Понастоящем състоянието й се влошавало, имала затруднения в мисловния
процес, неспособност да борави с пари и документи. Попадала в рискови ситуации при
ползване на електрически уреди, с което поставяла себе си и имуществото си в опасност.
При проведено психиатрично освидетелстване ответницата била диагностицирана с
„Мултиинфарктна /съдова/ деменция в процес на глобаризация“.Твърди, че ответницата не е
в състояние да се грижи сама за себе си, поради което считано от м.12.2021г. била настанена
в дом за стари хора „Здравец-2“. Предвид на това моли съда да постанови решение, с което
да уважи предявения иск като постави ответницата под пълно запрещение.
В съдебно заседание ищецът Д. К. лично и чрез процесуалния си представител
поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Посочва, че майка му не е в състояние
самостоятелно да посещава административни, банкови и други институции и да защитава
правата си, израз на което бил фактът че дълъг период от време не била получавала пенсията
си, а едновременно с това изтеглила кредит в размер на 12000 лева, с който се издържала.
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата Н. Т., редовно уведомена за настоящото
производство, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. В съдебно
1
заседание се явява лично във връзка с указанията на съда за изслушването й по реда на
чл.337 от ГПК.
Контролиращата страна Варненска окръжна прокуратура изразява становище за
основателност на предявения иск за поставяне на ответника под пълно запрещение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение за раждане издадено от Община Варна /л.4/,
Н. И. К.а е майка на Д. Т. К..
От проведения от съда разпит на ответницата по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК се
установява, че е частично ориентирана по отношение на собствената си личност, но напълно
неориентирана за време, място, роднински кръг, настоящо местоживеене, имущество и
други факти и събития от близкото минало. На задаваните въпроси относно дата, място,
занимания и други отговаря погрешно, а на други – за имущество, за дейността на нотариус,
за доходи и цени не отговаря или е неинформативно. Установи се, че не разпознава синът
си, считайки че е нейн партньор, както и че счита майка си за жива и живее с нея.
От заключението на проведената по делото Съдебно-психиатрична експертиза,
поддържано в съдебно заседание от вещото лице К. К. се установява, че ответницата страда
от психиатрично заболяване – „Съдова деменция“. Симптомите на деменцията на
ответницата са с необратим характер и с са причина тя да не е в състояние правилно да
възприема заобикалящата действителност и да се грижи за себе си и за своите интереси по
разумни подбуди. В съдебно заседание на въпроси на страните вещото лице е посочило, че
ответницата поради заболяването си не е в състояние да извършва или да се въздържа от
действия, които са или не са в нейн интерес. Излага, че е лесно манипулативна, което
предполага да живее в защитена среда, за да не стане обект на посегателства. Допълва, че в
случай, че се наложи провеждане на лечение или интервенции, ответницата не е в състояние
да даде информирано съгласие за това. Посочва, че прогнозата за състоянието е
неблагоприятна, тъй като става дума за възрастова болест, на която не може да се повлияе
успешно медикаментозно.
В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Д.Г.Д.-К. Същата посочва, че е управител на дома, в който е настанена ответницата от около
2 години. Н. считала, че е на работа в дома и така се чувствала по-спокойна и полезна. Не
била обаче в състояние да проведе нормален разговор, нито да се справя сама с ежедневните
си дейности. Била дезориентирана и се случвало често да припознава майка си в по-
възрастна от нея жена живуща в дома, както и да не разпознава близките си или да ги
нарича с имена на други хора.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът е с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС и е предявен от легитимирано лице –
дъщеря на ответника, т. е. негов близък роднина, поради което същият е допустим.
2
Под пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от слабоумие или Д.на болест,
които не им позволяват сами да се грижат за своите дела и да защитават интересите си, а под
ограничено запрещение - лицата, чието състояние не е така тежко. За да бъде поставено едно
лице под запрещение, без значение в коя от двете му форми, е необходимо, на първо място,
да страда от Д.на болест или слабоумие. Втората предпоставка, необходима за поставянето
на дадено лице под запрещение, е същият да не е в състояние да извършва съзнателни
действия и да насочва и управлява волята си за постигане на определени цели, както и сам
да се грижи за своите интереси и дела и да ги защитава. Ограничаването на гражданската
дееспособност на лицето е мярка със сериозни последици за поставения под запрещение /без
значение пълно или ограничено/, лишаваща го от пълноценно участие в социалния живот и
поставяща го в зависимост от волята на други лица, поради което към това ограничаване на
правата следва да се пристъпва само в случаи, налагащи защита интересите на лицата и
осигуряване на сигурност и стабилност в обществото, и то когато болестното състояние
влияе върху възможността за вземане на правилни решения за защита на лични, морални и
материални интереси.
В конкретния случай, посредством придобитите лични впечатления по време на
изслушването на Н. Т. в съдебно заседание по реда на чл.337 от ГПК, както и с оглед
експертното заключение съдът установява, че ответницата, макар и частично ориентирана за
собствената си личност, не е ориентирана във времето и пространството, не разпознава
близките си /назовава синът си с друго име и посочв, че има „любовна връзка“ с него/, нито
къде живее /посочва адрес, различен от мястото, където понастоящем е настанена/. Не
изразява мисъл, впечатление или емоция чрез думи и действия и не заявява знание за факти,
чието познаване при психично здравите хора се предполага – доходи, имущество, стойност
на парите, близко-родствени отношения и др.
Съгласно заключението на проведената СПЕ, поддържано в съдебно заседание от
вещото лице К. К. се установява, че ответницата страда от тежко заболяване на психиката –
„Деменция с характер на Лакунарна към Глобарна“, което не й позволява да формира воля,
да се грижи сама за своите работи и да участва адекватно в социалния живот по начин,
който да гарантира, че интересите й – лични и материални ще бъдат съхранени. Същото е
предпоставка за лесната манипулируемост на ответницата, което създава опасност от
вмешателство в имуществената й сфера. Тя не може да оценява адекватно фактите от
обективната действителност и да свързва с тях обичайните им правни последици, както и да
проявява критичност и да формира оценъчно поведение спрямо собствените си и чужди
прояви, което я лишава от възможността да участва адекватно в социалния живот и да
защитава интересите си. Заболяването й води до нарушаване на нейните базистни психични
годности, а личностните и когнитивните й способности са напълно разрушени.
Демонстрираната по време на изслушването нарушена концентрация и неадекватност в
провеждания диалог, както и липсата на пълноценна съзнателна ориентация по отношение
време, място, имущество и т.нат. съдът определя като потенциална опасност ответницата да
бъде лесно въведена в ситуация с неблагоприяти за нея последици, което следва да бъде
3
преодоляно, чрез оказване на съдействие и предприемане на действия по назначаване на
настойник на лицето.
При това положение следва да се приеме, че е налице Д.но заболяване на ответника
Н. Т. по смисъла на чл.5 от ЗЛС, водещо до невъзможност за грижа за своите работи, което
обуславя извод за необходимост от ограничаване на гражданската дееспособност на лицето,
чрез поставянето му под пълно запрещение. Доколкото към настоящия момент липсват
други механизми, които да определят конкретни мерки за защита и подкрепа на хората с
увреждания, с оглед съществуващият за тях риск в случай на отхвърляне на иска за
поставяне на лицето под запрещение, съдът намира, че приложението на този институт не
противоречи на основните принципи заложени в Конвенцията за правата на хората с
увреждания ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012г., обнародвана в ДВ,
бр. 12/10.02.2012г.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Н. И. Т., EГН **********, с адрес:
гр.Варна, местност „Траката“, ул.“14-та“ № 55, Дом за стари хора „Здравец-2“ по иска на Д.
Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“ бл.406, вх.13, ет.1, ап.30, на
основание чл. 5 от ЗЛС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК заверен препис
от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община Варна за
учредяване на настойничество.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4