№ 22
гр. гр.Велинград, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20235210200035 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на З. Г. К. против Наказателно постановление №
22-0367-001285 от 07.11.2022г. на Началник група РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик, с което, на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 м., като на осн. Наредба № I з-2539 на МВР
се отнемат 12 точки, за извършено от него нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Релевират се бланкетни доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон и се иска отмяна на
обжалвания акт. Твърди се, че при определяне на размера на наказанието не е
отчетена степента на обществена опасност на деянието и на дееца и същото се
явява явно несправедлИ.. Сочи се, че не е извършена преценка за
приложението на чл. 28 ЗАНН. Отрича се извършването на самото
нарушение.
В съдебно заседание, чрез упълномощения процесуален представител
адв. Л.-АК Пазарджик, жалбоподателят поддържа жалбата. Позовава се на
процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на регламентираната
процедура по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта и употреба на наркотични вещества или
техните аналози, тъй като не му е била предоставена възможност да се
подложи на медицинско изследване. Оспорва компетентността на
актосъставителя и правомощията му да извършва проверка с техническо
средство.
1
Претендира разноски.
Админстративнонаказващият орган, в писмено становище, чрез
юрисконсулт Пенова, счита жалбата за неоснователна, а наказателното
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /препис от
обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
13.12.2022 г., а жалбата е подадена на 16.12.2022 г./, от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото писмени и гласни
доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
На 07.10.2022г., около обяд, служителите на РУ Велинград, младши
автоконтрольор Н. В. Д. и младши полицейски инспектор А. Р.Р. изпълнявА.
задълженията си по контрол за спазване на правилата на ЗДвП в гр.
Велинград. Движейки се със служебния автомобил по бул. „Съединение“, в
близост до хотел „Рич“, видели, че лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег.
№ ********, движещ се в посока към кв. „Каменица“, не спира на знак Б2
„STOP“ на кръстовището на бул. „Съединение“ и ул. „Евлоги Г.“. Спрели
автомобила със светлинен и звуков сигнал. Извършили проверка на
документите на водача и на превозното средство. Установили, че се
управлява от жалбоподателя З. К.. При проверка на документите на
автомобила и след справка в ОДЧ се оказало, че е собственост на водача, но е
с прекратена регистрация, тъй като след закупуването му не е
пререгистрирано в срока по чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
Водачът бил изследван за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта с техническо средство алкотест дрегер 7510+ с фабричен номер
ARNA-0197. Резултатът бил отрицателен.
Предвид че имало данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2
ЗДвП, била издадена Заповед за задържане № 367зз-184/17.10.2022г., на осн.
чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР на З. К. за срок от 24 часа, считано от 13,45 часа.
След като бил отведен в сградата на РУ Велинград, жалбоподателят бил
поканен да даде проба с техническо средство DREGER DRUG TEST 5000 с
фабр. номер ARME-0072. К. отказал да се подложи на изследване с
техническо средство.
След отказа бил отведен във ФСМП Велинград, за извършване на
медицински преглед и за даване на кръвна проба за установяване на употреба
на наркотични вещества и техните аналози, видно от представените по делото
заверено копие от Амбулаторната книга на ФСМП Велинград за 07.10.2022г.
и фиш са спешна медицинска помощ № 019233/07.10.2022г.
На К. бил издаден талон за медицинско изследване № 125163, съгласно
приложение 1 чл. към чл. 3 /предишно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3, изм. -
ДВ, бр. 81 от 2018 г./ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
2
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози на Министъра на здравеопазването и Министъра
на вътрешните работи и министъра на правосъдието. В него е отразен отказ
на водача за изследване с техническо средство и че не желае медицинско и
химическо лабораторно изследване. К. подписал талона и получил екземпляр
от него.
На място в медицинското заведение, жалбоподателят отказал да му бъде
извършен медицински преглед и да даде кръвна проба за установяване на
употреба на наркотични вещества и техните аналози, удостоверено с неговия
подпис и с подписа на двама медицински специА.сти на гърба на талон №
125163/07.10.2022г.
За отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство
DRDGER DRUG TEST 5000 с фабр. номер ARME-0072 за употребата
наркотични вещества на З. К. бил съставен АУАН серия АА № 223327 от
07.10.2022 г., който подписал без възражения и получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение №
223327/07.10.2022 г. и Наказателно постановление № 22-0367-001285 от
07.11.2022 г. са съставени от компетентни органи съгл.т. 2.1, във вр. с т. 1.3.2
и т. 3.11. Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл.
165, ал. 1, т. 1 ЗДВ и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Неоснователни са възраженията, че актосъставителят не е разполагал с
материална компетентност към датата на проверката.
Видно от приложената по делото справка от РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик вх. № 1432/16.03.2023 г. актосъставителят Н. В. Д. към
07.10.2022г. /погрешно вписано 10.07.2022г., доколкото датата, за която се
иска справката е именно 07.10.2022г./ е заемал длъжността младши
автоконтрольор и следователно е притежавал компетентност да състави
АУАН, съгласно т. 2.1, във вр. с т. 1.3.2 от Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Правноирелеванто за съставомерността на нарушението е дА.
актосъставителят е преминал обучение за работа с техническо средство
DRDGER DRUG TEST 5000 с фабр. номер ARME-0072, тъй като водачът е
отказал да се подложи на изследване. Освен това липсата на преминато
обучение за работа с техническо средство не е сред основанията по чл. 2, ал. 1
от Наредба № 1/19.07.2017г. при които водачът може да откаже да изпълнява
разпорежданията на контролните органи. Съгласно тази разпоредба при
извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното
лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по
3
Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако
налага извършването на очевидно за лицето престъпление или друго
нарушение на нормативен акт, или застрашават неговите или на други лица
жИ.т или здраве. Съгласно следващата А.нея неизпълнението на това
задължение, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена проверка. По
делото няма данни с действията си при извършване на проверката на водача с
техническо средство актосъставителят да е застрашил неговите жИ.т или
здраве, или да го мотивира да извърши престъпление или нарушение на
обществения ред. Субективните съмнения или убеждения, че проверяващия
не може да борави с техническото средство, не са основания за отказ, тъй
самото извършване на проверката не изисква специални знания и умения,
които ако проверяващия не притежава би се стигнало до увреждане на жИ.та
и здравето на проверявания, нито пък самото използването на техническото
средство е престъпление или друго нарушение. Ако водачът се е съмнявал
във възможностите, познанията и уменията на актосъставителя да борави с
техническото средство, при неблагоприятен за него резултат от проверката е
могъл да оспори неговите показания по предвидения в наредбата ред, като се
подложи на медицинско изследване, но не и да откаже пробата.
В хода на административнонаказателното производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни
основания за отмяна на обжалвания акт. В акта за установяване на
административното нарушение и в обжалваното наказателно постановление
обективните признаци от състава на нарушението са описани в необходимата
и достатъчна степен, която позволява на жалбоподателя да узнае обвинението
и да организира защитата си. Посочени са дата и място на извършване на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. ИндивидуА.зиран е
и нарушителят. По достатъчно разбираем начин са описани фактическите
обстоятелства- З. К. на 07.10.2022 г. управлява МПС, но отказва да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, марка
и номер на техническото средство. Прието е, че с това е нарушил нормата на
чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като отказва да му бъде извършена проверка техническо
средство. Не се съдържат осъществени протИ.речия, които да не могат да
бъдат санирани в съдебна фази и които да опорочават наказателното
постановление, до степен, че да следва да се отмени.
Макар в акта за установяване на нарушението, при описание
фактическата обстановка да е вписан различен собственик на управляваното
превозно средство, това несъответствие не може да се приеме за съществено
процесуално нарушение, доколкото собствеността на превозното средство не
е съставомерен признак на нарушението.
Спазена и процедурата по предявяване и връчване на акта за
установяване на нарушението, който жалбоподателят лично е получил.
Нарушената хипотеза на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП е посочена точно и
ясно и разбираемо. Обстоятелството, че в наказателното постановление е
4
посочен отказ на водача да изпълни предписание за химико-токсикологчно
лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества
и техните аналози, е правноирелевантно, доколкото тези откази не са
посочени самостоятелно като хипотези на извършено нарушение, а съвкупно
с другата възможна, като в случая се установява нА.чието и на двете.
Освен това, съгласно утвърдената съдебна практика, отменително
основание е не всяко нарушение на процесуални правила или изискванията за
форма на АУАН и/или НП, а само такова, ограничаващо правото на защита на
нарушителя /арг. от чл. 348, ал.3, т. 1 НПК/. Безспорно елемент от правото на
защита е възможността нарушителят да разбере за какво е привлечен да
отговаря. В конкретния случай както в акта, така и в постановлението
нарушението е в достатъчна степен индивидуА.зирано чрез словесното
описание на признаците от неговия състав по начин, че да няма съмнение
какъв е той. Категорично описаните факти сочат на отказ да бъде извършена
проверка за наркотични вещества. В случая посредством текстовото
описание, достатъчно конкретно е доведено до знанието му в какво точно се
изразява нарушението. Отказът да бъде извършена проверка е подробно
описан словесно в АУАН и НП и наказаното лице, което не е било в
затруднение да осъществи защитата си, видно от проведеното съдебно
производство, доколкото се защитава срещу посочените конкретно и
коректно факти, а не срещу правната квА.фикация. Изпълнителното деяние в
случая е едно, а именно отказът да бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества по някой установените в закона способи.
Обстоятелството, че жалбоподателя З. К. е управлявал моторно
превозно средство, т.е. имал е качеството на водач, не се оспорва от него и се
потвърждава от показанията на свидетелите Н. Д. и А. Р.. Отказът му да бъде
тестван с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества и техните аналози и да се подложи на медицинско изследване се
установява по непротИ.речив начин от свидетелските показания и от
приложените по делото писмени доказателства по делото-заверено копие от
Амбулаторната книга на ФСМП Велинград за 07.10.2022г. и фиш са спешна
медицинска помощ № 019233/07.10.2022г., талон за медицинско изследване
№ 125163, съгласно приложение 1 чл. към чл. 3 /предишно Приложение № 1
към чл. 4, ал. 3, изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г./ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
На гърба на талона за медицинско изследване с подписа си жалобоподателят
лично е удостоверил, че на 07.10.2022г., в 16, 15 часа отказва да се подложи
на медицинско изследване, в присъствието на двама медицински
специА.сти.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и Р., които намира за
последователни, логични, непротИ.речиви и взаимно допълващи се. Не се
установява свидетелите да се намират с жалбоподателя в отношения, които да
им дава повод да го уличават в извършване на процесното нарушение. Съдът
дава вяра и на представените писмени доказателства, които не бяха оспорени
и които са в подкрепа на свидетелските показания.
5
Спазена е процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта и /или употреба на
наркотични вещества или техните аналози при извършване на проверка за
установяване на употреба на наркотични вещества с техническо средство.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от тази наредба концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата, на наркотични вещества или техни аналози се
установява чрез използване съответно на технически средства, тестове,
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания.
Водачът е поканен да бъде изпробван по предвидения в наредбата ред с
техническо средство, но е отказал. Поради отказа му не е било възможно и за
това липсва протокол за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози по чл. 5, ал. 2 от наредбата, тъй изследване не е проведено
по причина на проверяваното лице. Въпреки това му е осигурена и
алтернативната възможност да се подложи на медицинско изследване, за
което му е издаден талон съгласно приложение № 1 към чл. 1, ал. 3 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., от която К. не се е възползвал и е отказал е и да
му бъде извършен медицински преглед. Макар по делото не е приложен
протокол за проведено медицинско изследване по чл. 14, ал. 2 от Наредбата,
от останА.те събрани по делото доказателства се установява, че отказът да се
подложи на медицинско изследване е направен в самото медицинско
заведение пред съответните специА.сти, които е следвало да го извършат,
удостоверено с техните подписи и с подписа на жалбоподателя. Освен това,
доколкото се установи, че К. е отказал да му бъде извършен и медицински
преглед, възможно е протокол по чл. 14, ал. 2 от Наредбата да не е бил
съставен.
Въпреки, че в талона не е посочено кога е започнала проверката и
времето, в което да се яви в медицинското заведение, от събраните по делото
доказателства се установи, че К. е бил отведен там от полицейските
служители, за да даде кръвна проба. Ето защо, макар да е издаден талон,
който да не е попълнен съгласно изискванията на наредбата, след като на
лицето е осигурена възможност да се подложи на друг предвиден в наредбата
начин, правата му да се защити са гарантирани в необходимата и достатъчна
степен.
Макар в акта за извършване на нарушението да е посочено, че е
извършено в 15,30 часа, преди да е отведен в лечебното заведение, доколкото
К. е санкциониран за отказ да се подложи на изследване с техническо
средство, а проверката с него предхожда отказа му да даде кръвна проба,
законосъобразно този час е посочен като час на извършване на нарушението.
Съдът счита, че в случая от обективна и субективна страна
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи на наказание водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
6
вещества или техни аналози и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Безспорно се установи, че жалбоподателят притежава качеството
водач на моторно превозно средство. Същият е управлявал пътно превозно
средство- лек автомобил марка „Фолксваген пасат“ с рег. № ********.
Отказът на лицето да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство се потвърждава от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Съдът намира, че при описаните по-горе условия на време, място и
обстановка, З. Г. К. протИ.правно е бездействал, като е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества – отказ,
който впоследствие е потвърдил и при опита да бъде медицински изследван,
за даване на съответни биологични проби, с оглед провеждане на химико-
токсикологично лабораторно изследване. В този смисъл, нА.це е доказано по
несъмнен начин нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП.
Не са нА.це обективни обстоятелства, представляващи предвидените в
чл. 2, ал.1 от Наредбата основания за отказ за проверка с техническо
средство.
Правилно е определен размерът на наложеното наказание. Тъй като
същото е в абсолютно определен размер, който коректно е отчетен от
административнонаказващия орган, наказанието не може да бъде намалено.
Затова доводите на жалбоподателя за неговата явна несправедлИ.ст не могат
да бъдат споделени.
Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на К. не представлява маловажен случай.
Не са нА.це данни, че с оглед на особеностите на конкретния случай на
деянието и дееца, същото се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от нарушенията от съответния ви.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП защитава обществените отношения
по безопасността на транспортната дейност, която е източник на повишена
опасност и следва да се упражнява от лица, които са физически годни за това.
Целта е да не се допусне водачи, за които има обосновано предположение, че
са употребили алкохол или наркотични вещества, но отказват да се подложат
на съответната проверка, да останат ненаказани. Затова самото нарушение е
със завишена обществена опасност.
В настоящия случай жалбоподателят е управлявал моторното превозно
средство в населено място, на главна улица и по време, когато движението на
автомобили и пешеходци е интензивно, поради което задължението да се
подчинява на указанията на контролните органи при проверка за спазване на
правилата по ЗДвП не може да се игнорира. Освен това, видно от справката за
нарушител/водач З. К. е придобил правоспособност за управление на МПС от
категория В на 29.03.2018г. и за времето след това до извършване на
процесното нарушение многократно са му са налагани административни
7
наказания за различни нарушения на ЗДвП, осъждан е за престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК /управление на МПС след употреба на наркотични вещества/, с
което демонстрира трайно установена нагласа към извършване на нарушения
против транспорта и че не проявява отговорно и сериозно отношение към
обществените отношения, регламентиращи движението по пътищата. Ето
защо съдът намира, че не са нА.це фактически или правни съображения в
подкрепа на това, че извършеното нарушение представлява маловажен
случай.
Предвид гореизложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а
Наказателното постановление за законосъобразно, поради което следва да се
потвърди
При този изход на делото на ответника се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във вр. чл. 143,
ал. 3 АПК.
Съдът като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, че е проведено само едно открито съдебно заседание и че
извършените от ответника действия се изразяват единствено в подаване на
писмено становище по жалбата срещу Наказателно постановление № 22-
0367-001285/07.11.2022 г., счита че следва да му се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минималния предвиден размер на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, а именно 80,00 лв., които да бъдат заплатени
в полза на ОДМВР Пазарджик.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0367-001285 от
07.11.2022г. на Началник група в РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с
което на З. Г. К., ЕГН: ********** от гр. Костандово, ул. ***** № 17, на осн.
чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в
размер на 2 000 лв. /две хиляди лв./и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 м., като на осн. Наредба № I з-2539 на МВР се отнемат 12 точки, за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА да З. Г. К., ЕГН: ********** от гр. Костандово, ул. ***** №
17, да заплати на ОДМВР Пазарджик разноски по а. н. дело № 35/2023 г. на
Районен съд Велинград в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административния съд Пазарджик по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8