№ 433
гр. Русе, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П.
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20244500500123 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
А. П. А. и Д. Д. Д. обжалват Решение № 671 от 12.05.2023г, постановено
по гр.д.№ 654/22 по описа на РРС в частта, в която е уважил установителния
иск на Община-Иваново, че правото на строеж, учредено с Договор от
12.10.1989г за недвижим имот с идентификатор 501.283, за който е образуван
УПИ П-283 с площ 896кв.м. в кв.93 по плана на с. Щръклево, общ.Иваново,
обл.Русе, не съществува, тъй като е погасено по давност, както и в частта, в
която са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото в размер на
586.40лв. Считат решението в тези части за неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост, както и постановено в противоречие с фактическото
положение. Първоинстанционният съд не е обсъдил всички техни доводи и
представени доказателства,а тези които са обсъдени от съда са разгледани
едностранчиво, поради което съдът е направил погрешни фактически и
правни изводи. Считат, че в мотивите на съда се съдържат неясноти и
празноти, включително е налице противоречие между приетото в мотивите на
съда и диспозитива на постановеното решение. Считат, че доказателствата
сочат, че учреденото с договора ограничено право на строеж не съществува
поради невъзникването му предвид нищожност на договора за неговото
учредяване, а не защото е погасено по давност. Считат, че изводите на съда от
кога започва да тече петгодишния давностен срок за неправилни. Искат от
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част и да постанови друго, с което
предявеният от Община-Иваново установителен иск бъде отхвърлен като
неоснователен, както и решението да бъде отменено в частта, в която са
1
осъдени да заплатят разноски на Община-Иванова. Претендират направените
в двете съдебни инстанции разноски.
Община-Иваново в писмен отговор считат подадената от А. П. А. и Д. Д.
Д. въззивна жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд
в обжалваната от тях част за правилно Претендират направените в двете
съдебни инстанции разноски.
Община-Иваново обжалва Решение № 671 от 12.05.2023г, постановено
по гр.д.№ 654/22 по описа на РРС в частта, в която съдът е уважил
предявените от А. П. А. и Д. Д. Д. насрещни искове, с които общината е
осъдена да заплати на всеки от тях сумата от по 15 000лв, представляваща ½
от сумата, с която се е увеличила стойността на собствения на общината
недвижим имот- застроен терен, представляващ имот 501.283 по кадастралния
план на с.Щръклево. Считат решението на първоинстанционния съд в тази
част за неправилни и незаконосъобразно като постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Решението в тази част противоречи и на
изложените от съда мотиви като ценените от съда писмени доказателства са
ценени от съда погрешно. Съдът не е съобразил направените от общината
искания и възражения, поради което съдът е постановил неправилен и
незаконосъобразен акт. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с
което да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част
и се постанови друго, с което предявените насрещни искове се отхвърлят като
неоснователни. Претендират се направените в двете съдебни инстанции
разноски по делото.
А. П. А. в писмен отговор счита въззивната жалба на Община-Иваново
за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение по
отношение на насрещният му иск за правилно, законосъобразно и обосновано.
В отговора на въззивната жалба е направил пред въззивната инстанция
възражение за право на задържане. Претендира направените от него разноски
във въззивната инстанция.
Д. Д. Д. в писмен отговор счита въззивната жалба на Община-Иваново
за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение по
отношение на насрещният й иск за правилно, законосъобразно и обосновано.
В отговора на въззивната жалба е направил пред въззивната инстанция
възражение за право на задържане. Претендира направените от него разноски
във въззивната инстанция.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Община-Иваново е собственик на УПИ с площ от 896кв.м. в
с.Щръклево, община Иваново, обл.Русе, представляващо имот № 501.283, за
който е образуван УПИ II в кв.93 по кадастралния план на с.Щръклево, за
който имот е съставен Акт № 490 за частна общинска собственост от
28.04.2011г, вписан вх.рег № 5278 от 05.05.2011г под № 131,т.12. Преди това
за имота е съставен акт за държавна собственост № 170 от 28.12.1950г.
Върху имота е учредено право на строеж на А. А. със Заповед № 197 от
06.09.1989г. На 12.10.1989г е сключен договор за отстъпено право на строеж
върху държавна земя между Общ.НС-Иваново и А. П. А.. Не е спорно, че към
този момент А. е имал сключен граждански брак с Д. Д. Д.. По силата на този
договор на А. се отстъпва право да построи жилищна сграда и други
2
помещения в този държавен имот като според договора А. е заплатил правото
на строеж на 05.10.1989г.
Неоснователни са възраженията на ответниците по установителния иск,
че Община-Иваново не е единствен собственик на недвижимият имот върху
който им е учредено право на строеж, както и че декларация 135 от
26.09.1989г е нищожна, тъй като подписа не е изпълнен от А., поради които
обстоятелства и договорът за учредяване на право на строеж е нищожен.
Не е спорно, че дворно място от 40 кв.м., собственост на наследниците
на Т.Й.Т., съставляващо имот пл.№ 816 в кв.93 по плана на с.Щръклево е
предаден към държавен имот № 170, съставляващо парцел VI-817 в кв.93 по
плана на с.Щръклево. Това предаваемо място е оценено с Протокол № 21 от
25.09.1989г. С декларация от 26.09.1989г с заверка на подписа пред кмета на с.
Щръклево, изпълняващ длъжността нотариус при кмеството, Ц.Т.М. и А.Т.М.
/ наследници на Т.Т./ са декларирали, че са получили сумата от 133лв
стойността на предаваемото място от 40кв.м. към държавен имот № 170
съставляващо парцел VI-817 , което е отстъпено право на строеж на А. А..
Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ /отм/ дворищнорегулационният план има
непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти
(местата с подобренията и насажденията в тях), придадени към парцели на
други физически или юридически лица, като това разместване на собственост
настъпва още от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план.
Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата
регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от
деня, когато е приложена. В случая по отношение на процесния имот същата е
приложена като е заплатено обезщетението за придаваемите се части. След
заплащането му парцелните граници по предходната регулация се приемат за
имотни граници, съобразно които ще се изработи новият план и целият имот
става Държавна собственост, към него момент, а понастоящем общинска
собственост. В случая е ирелевантно чии е подписа върху декларацията от
26.09.1989г на лицето заплатило сумата, дали е на А. или на друго лице.
Невярно е твърдението че наследниците на Т. са „продали“ на А. тези 40 кв.м.
придаваемо място, тъй като това придаваемо място е към имот, държавна
собственост, върху който на А. е учредено право на строеж върху държавна
земя с договор от 12.10.1989г.
В този смисъл договор за отстъпено право на строеж върху държавна
земя между Общ.НС-Иваново и А. П. А. от 12.10.1989г е действителен и е
породил действие, още повече че от доказателствата по делото е видно, че А. е
заплатил на 06.09.1989г сумата от 2340лв и режийни разноски за отстъпеното
право на строеж и е предприел действия по започване на строителството. На
24.08.1994г му е издадено разрешение за строеж. С протокол № 15 от
26.08.1994г му е определена строителна линия и ниво. От писмените и гласни
доказателства, както и от заключението по приетата експертиза, е видно, че А.
и съпругата му Д. са започнало осъществяването на строежа. От
доказателствата е видно, че сградата е построена по втора плоча/ към 2013г/ и
не се обитава от никого. По този начин нивото до който този строеж е
осъществен не представлява „груб строеж“ по смисъла на § 5, т.46 от ДР на
ЗУТ. Давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който
договорът за учредяването на правото на строеж породи действие. Според чл.
153, ал. 2 ЗУТ разрешението за строеж губи действието си, ако в продължение
на три години от влизането му в сила не е започнало строителството или в
продължение на пет години не е завършен грубият строеж, освен ако не бъде
3
презаверено в едногодишен срок. В случая тези изисквания на закона не са
изпълнение. Сградата към 12.10.2007г и към настоящият момент не е
реализирано до етап „груб строеж“, поради което следва да се приеме, че
правото на строеж, отстъпено от Община-Иваново на ответниците е погасено
по давност. По делото липсват каквито и да било доказателства, а и конкретни
твърдения от ответниците по този иск, че Държавата, респ. Община-Иваново
недобросъвестно са създавали пречки за реализирането на правото на строеж в
какъвто смисъл са наведените от тях доводи. С оглед изложеното предявеният
от Община-Иваново установителен иск, че учреденото в полза на А. и Д.
право на строеж на съществува поради погасяването му по давност е
основателен. Районния съд е стигнал до същия извод, поради което решението
му в тази част е правилно и следва да се потвърди.
По отношение на уважаване на насрещните искове, предявени от А. и Д.
за заплащане на увеличената стойност на имота, вследствие подобренията в
имота, изразяващи се в извършения строеж, решението е неправилно и следва
да се отмени.
Осъществяването на строежа до нивото, на които е изграден, не
представлява подобрение в държавния, сега общински имот. Същото с оглед
нереализирането му в предвидените от закона срокове, представлява
незаконен строеж, поради което няма как да се приеме, че с осъществяването
му са извършени подобрения в имота. Още повече, че видно от Заповед № 4 от
03.04.2023г, издадена в производство по реда на чл.225 а от ЗУТ, на кмета на
Община-Иваново е наредена да бъде премахната като незаконен строеж. Тази
заповед е влязла в сила и следва да бъде съобразена от въззивния съд с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК. С оглед изложеното след като изграденото
от ищците по насрещните искове не представлява подобрение, с извършването
на тези строителни работи не се увеличава стойността на недвижимият имот,
собственост на Община – Иваново, поради което исковете им за заплащане на
по 15 000лв за всеки от тях, представляваща половината от сумата, с която се е
увеличила стойността на имота, са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Като е стигнал до обратния извод, първоинстанционния съд е постановил
неправилно решение, поради което в тази част решението следва да се отмени
като неправилно.
С оглед изхода на спора и правилата на чл.78 ГПК- уважен
установителен иск на Община-Иваново и отхвърлени насрещни искове на А. и
Д., решението на първоинстанционния съд по отношение на присъдените в
първата инстанция разноски следва да се отмени. А. А. и Д. Д. дължат изцяло
направените от Община-Иваново разноски в първата инстанция разноски в
общ размер на 1926.40лв, съобразно представеният списък за разноски, в
която сума са включени 486.40лв деловодни разноски и 1440лв
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по правилата на чл.78,
ал. 8 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл. 25, ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащането на
правната помощ в размер на 360лв юрисконсултско възнаграждение за защита
по иска, предявен от Община Иваново и по 540лв юрисконсултско
възнаграждение за защита по двата насрещни иска. С обжалваното решение
първоинстанционния съд е осъдил ответниците по установителния иск да
заплатят на Община-Иваново разноски в общ размер на 586.40лв, поради
което въззивният съд намира, че същите дължат още разноски за първата
инстанция в размер на 1340лв.
Съобразно правилата на чл.78 ГПК на А. А. и Д. Д. не се дължат
4
разноски за първата инстанция.
По тези съображения и Определение № 4767 от 04.12.2023г,
постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е отхвърлена молбата на А. и Д. за
изменение на решението в частта за разноските, като краен резултат е
правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция А. А. и Д. Д. държат
на Община –Иваново направените в тази инстанция съдебни разноски в
размер на 600лв държавна такса и 720лв юрисконсултско възнаграждение за
защита по всяка от жалбите, което съдът определя съобразно правилата на
чл.78, ал. 8 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 671 от 12.05.2023г, постановено по гр.д.№
654/22 по описа на РРС в частта, в която е признато за установено по
отношение на А. П. А. и Д. Д. Д., че правото на строеж учредено с Договор от
12.10.1989г. за недвижим имот с идентификатор 501.283, за който е образуван
УПИ П-283 с площ 896 кв.м, в кв. 93 по плана на село Щръклево, общ.
Иваново, обл. Русе не съществува, тъй като е погасено по давност, както и в
частта, в която А. А. и Д. Д. са осъдени да заплатят на Община-Иваново
разноски в размер на 586.40лв.
ОТМЕНЯ Решение № 671 от 12.05.2023г, постановено по гр.д.№ 654/22
по описа на РРС в частта, в която е уважен осъдителният насрещен иск на Д.
Д. Д. срещу Община-Иваново за сумата от 15 000,00 лева, представляваща 1/2
от сумата, с която се е увеличила стойността на собствения на ответника
недвижим имот - застроен терен, представляващ имот 501.283 по кадастрален
план на с. Щръклево; както и н частта, в която е уважен осъдителният
насрещен иск на А. П. А. срещу Община-Иваново за сумата от 15 000,00 лева,
представляваща 1/2 от сумата, с която се е увеличила стойността на
собствения на ответника недвижим имот - застроен терен, представляващ
имот 501.283 по кадастрален план на с. Щръклево; както и в частта за
разноските, които Община-Иваново е осъдена да плати на Д. Д. и А. А. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените насрещни искове като неоснователни.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН ********** и Д. Д. Д., ЕГН ********** да
заплатят на Община Иваново – с.Иваново, обл.Русе, ул.“Олимпийска“ N:75,
представлявана от кмета Г.А.М. още 1340лв, представляващи разноски за
първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4767 от 04.12.2023г, постановено по
гр.д.№ 654/22 по описа на РРС, постановено по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН ********** и Д. Д. Д., ЕГН ********** да
заплатят на Община Иваново – с.Иваново, обл.Русе, ул.“Олимпийска“ N:75,
представлявана от кмета Г.А.М. сумата от 600лв, представляващи разноски за
въззивната инстаннця, както и сумата от 720лв, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
5
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в 1-
месечен срок от връчването му на страните, а определението пред ВКС с
частна жалба в 1-седмичен срок.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6