РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Перник, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720102645 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. В. Б., Д. Й. Б., В. Б. В. и А. Б. В. срещу Х. И. К..
В исковата молба се твърди, че ищците са семейство, като децата В. /19 г./ и А. /16
г./ дълго време мечтаели да имат куче от породата „******“, родителите се съгласили, като
през 2017 г. семейството закупило такова за сумата от 2000 лв. и го кръстили с името „Р.“, а
като собственици в паспорта на кучето били вписани двете деца.
На 04.04.2023 г. Б. Б. завързал домашния любимец Р. за метален кол на ограда в
двора на бившия завод „******“ в ************ и в същия ден, около 10,15 ч. видял как
друго куче от порода „*****“ напада неговото завързано на двора куче. Б. се намесил и
кучето „*****“ избягало, но домашният му любимец лежал безжизнено на земята. Б. веднага
закарал кучето във ветеринарна клиника, като след преглед ветеринарният лекар заключил,
че кучето е със ********* и няма да оцелее с такава тежка травма, поради което било
***********.
Всеки от ищците понесъл тежко загубата на домашния любимец – тъгували, през
повечето време не общували с други хора, стоели вкъщи да гледат снимки и клипове на
любимеца си, тъй като след 5 години отглеждане го приемали като 5-ти член на
семейството, като два месеца след инцидента все още не могли да превъзмогнат инцидента.
Изложени са съображения, че кучето има голямо родословие, чистокръвно е и струва не по-
малко от 2000 лв.
В образуваното по жалба на ищеца досъдебно производство ответникът дал
обяснения, от които се установило, че именно той е собственик на кучето *****. Твърди се,
че с поведението си ответникът е нарушил задълженията си, произтичащи от чл. 172, т. 2
ЗВМД и чл. 177, т. 3 ЗВМД като собственик на домашен любимец да не създава опасност за
други животни, както и да извежда кучето си на повод и намордник, доколкото проявява
агресия.
При изложените твърдения и развити подробни съображения досежно материалната
легитимация на ищците се иска ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от
1
четиримата ищци по отделно сумата от по 1000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, претърпени от смъртта на домашния им любимец Р.,
порода „******“, причинена от нападение на собственото на ответника куче от порода
„*****“, а на В. В. и А. В. – собственици – по ½ от сумата 2000 лв., съставляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, равняваща се на ½ от цената на кучето /или
по 1000 лв. на всеки от тях/. Претендират разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Признава, че е съдружник в
„******“ ООД със седалище **********, където се отглежда куче от порода „*****“ –
вързано на двора, като е имало редки случаи, в които кучето се развързва само и ходи в
двора на завода. Поддържа се, че дворът е ограден с масивна ограда и излизането от завода е
невъзможно. Твърди, че не е запознат със събитията от 04.04.2023 г., като акцентира, че през
пролетта на 2023 г. в района на двора са били прибрани от общински служители няколко
бездомни кучета, които били агресивни към хора и са нападали и самото куче „*****“. Моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В условията на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат поради неполагане от стопанина на дължимата грижа за опазване
здравето и живота на домашния любимец, тъй като същият бил малък по размери и вързан
на оградата на завода отвън на място, до което има неограничен достъп за животни и хора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 50, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
смъртта на домашния им любимец Р., порода „******“, причинена от нападение на
собственото на ответника куче от порода „*****“.
Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са
причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило.
От представеното копие на паспорт за домашен любимец – вкл. и представения за
констатация в с.з. оригинал на същия, както и от показанията на свид. Д.В. и В.К., се
установява, че през 2017 г. семейството на четиримата ищци започнало да отглежда като
домашен любимец мъжко куче от порода „******“, кръстено с името „Р.“, а като
собственици на същото били вписани децата А. и В.В.
Не се спори, че на 04.04.2023 г. е настъпила смъртта на кучето Р. – след нападение от
друго куче на територията на бивш завод „******“, ************. От Епикриза от
04.04.2023 г., издадена от ветеринарна клиника „А.“ – гр. Перник се установява, че на
04.04.2023 г. кучето Р. постъпило във ветеринарната клиника с ухапна рана в областта на
*****, без чувствителност на задни крайници, като след проведени изследвания и
установяване на фрактура и прекъснат **********, след консултация със стопаните било
взето решение кучето да бъде ***********. Обстоятелството, че инцидентът е настъпил
именно на посоченото място не се оспорва между страните, същевременно се установява и
от гласните доказателства, доколкото всеки от свидетелите (включително тримата
свидетели, които не са очевидци), косвено споделя, че му е известен подобен инцидент.
Не се спори и че отв. Х. К. е управител на фирма „******“, в чийто двор се отглежда
куче от порода „*****“. От гласните доказателства – разпита на свид. Н. и свид. И., се
установява, че за кучето са полагали грижа всички служители във фирмата. В тази хипотеза
съдебната практика, приема, че именно юридическото лице осъществява „надзор“ върху
животното – като наблюдение, хранене, грижа, отговорност и др. (Решение № 249 от
24.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2011 г., III г. о., Решение № 851 от 29.12.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 502/2010 г.). Същевременно от сведенията, дадени от ответника пред РП-
Перник, че самият той е собственик на кучето от порода „*****“, кредитирани от съда при
условията на чл. 175 ГПК, ответникът като собственик е материално легитимиран да
2
отговаря за вредите, причинени от кучето „*****“, като кредиторът може да иска
изпълнение от всеки един от солидарните длъжници – арг. чл. 122, вр. чл. 50 ЗЗД.
Спорно между страните е обстоятелството дали ухапването и фрактурата, довели до
необходимост от евтаназия на кучето „******“ са причинени именно от кучето „*****“,
което обстоятелство следва да бъде установено пълно и главно от ищцовата страна.
В процесния случай съдът споделя съображенията, поддържани от ответника и
доразвити в писмените му бележки, че сочените правно релевантни обстоятелства, не се
установяват при условията на пълно и главно доказване, като мотивите за това са следните.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани допустими и относими
доказателства. Решаващият съд следва да извърши преценка на достоверността на
свидетелските показания и доколко с тях се установяват факти, от значение за спора, респ.
да определи силата и степента, в която страната по делото е доказала фактическите си
твърдения – така Решение № 700 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2010 г., IV г. о. При
преценка на свидетелските показания съдът, съпоставяйки всички данни, следва да обсъди
установява ли се противоречие в показанията, да изложи съображения дали дава вяра на
показанията на част от свидетелите и защо и само ако приеме, че свидетелските показания
са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, определени
факти могат да се приемат за доказани – така Решение № 176 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 759/2010 г., II г. о., Решение № 60173 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2021 г.
За установяване твърдението, че именно кучето на ответника е причинило процесния
инцидент, са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Д.В., който в показанията
си пресъздава, че е непосредствен очевидец на инцидента. Показанията му съдът анализира
в контекста на твърденията в исковата молба, идентични на сведенията, дадени от ищеца Б.
пред органите на досъдебното производство – кредитирани в настоящия процес по реда на
чл. 175 ГПК, както и наред с косвените доказателствени източници, събрани чрез разпита на
останалите свидетели, изявленията на отв. К. и писмените материали по досъдебното
производство досежно характеристиките на кучето на ответника и обичайния начин на
отглеждането му, в контекста на житейската логика и опитните правила.
В саморъчно дадените от ищеца Б. сведения от 04.04.2023 г. (аналогични на
обстоятелствата, изложени в исковата молба) същият е посочил, че на 04.04.2023 г. е бил на
работа и ремонтирал собствената си кола; че ******ът бил вързан за метален кол от ограда с
повода, на който ищецът го води; около 10,15 ч., обръщайки се към ******а самият Б. Б.
видял как куче, порода „*****“ дави (бел. души) ******а; ищецът веднага извикал, *****то
пуснало ******а и избягало. В сведенията си по досъдебното производство ищецът
пресъздава фактологията от първо лице, в лично качество, не е заявявал други лица, освен
него, да са присъствали на инцидента, респ. не е посочил свидетели-очевидци.
Напълно противоположно, в показанията си свидетелят, сочен в настоящото
производство за очевидец на инцидента – Д.В., поддържа, че на 04.04.2023 г. на мястото на
инцидента бил не само ищецът Б. Б., но също така и синът му В. В., както и самият свид. В.,
като поправяли служебен бус за предстоящо служебно пътуване на свид. В. към Г. на
следващия ден. Посочва, че ******ът бил вързан не на оградата, а на вратата, до подемника
(които се намират на около 1 метър разстояние), изяснявайки, че „където е подемникът,
няма ограда. Кучето не е вързано за ограда, а за врата, която дава достъп до склада “ /л.
52-53/. Изрично подчертава, че именно самият той – свид. В., видял как куче ***** – черно
и бяло, тича от съседния двор, излязъл от склада, но *****то вече било захапало ******а, и
твърди, че самият той е разтървал кучетата, а Б. Б. и В. В. били навън, но нито видели, нито
чули инцидента, тъй като били с гръб, а компресорът бръмчал.
Свид. В. твърди, че и друг път е виждал кучето „*****“ пуснато навън. Изяснява, че
по време или след инцидента не са дошли други хора. В последствие, след посещението при
ветеринаря, Б. Б. и В. В. се върнали, разказали, че са приспали ******а и разговаряли с
някого от служителите на „******“ през оградата.
При преценката на обсъдените доказателства съдът констатира, че показанията на
свид. В. се разминават в значителна и съществена степен с твърденията в самата искова
молба, както и с извънсъдебните признания на ищеца Б. Б., обективирани в сведенията му,
3
дадени в досъдебното производство – л. 128, и кредитирани от съда по реда на чл. 175 ГПК.
В случая не се касае за обичайно и несъществено разминаване в отделни детайли, дължащо
се на обстановката, изминалото време, физиологични особености, на обичайно различните
когнитивни процеси у хората – паметово-интелектуални способности на свидетеля,
спецификата на човешките възприятия, индивидуалните възможности при запаметяване и
възпроизвеждане на информация и т.н. Касае се за съществено разминаване в твърденията
на ищеца – поддържани в исковата молба и в обясненията пред органите на досъдебното
производство, от една страна, и показанията на свид. В. от друга страна досежно кое
конкретно лице е присъствало на инцидента, непосредствено е възприело инцидента и
начина, по който се е случил и лично се е намесило за възпиране на същия, респ. по какъв
начин. В случая тези данни, изводими от изявленията на ищеца, кредитирани по реда на чл.
175 ГПК, и разпита на свидетеля не просто се разминават, а взаимно се изключват. При
тези данни съдът не кредитира като достоверни и почиващи на непосредствени впечатления
обсъдените доказателства в частта относно настъпването на инцидента конкретно по
заявения в исковата молба начин, поради което и само от тях не се установява правно
релевантният факт именно кучето, стопанисвано от ответника, да го е причинило.
В тази връзка, макар свид. В. да е сочен за очевидец на процесния инцидент, съдът не
кредитира показанията му като установяващи сами по себе си по несъмнен начин
твърдението, че именно кучето „*****“ е нападнало кучето „******“, а ги обсъжда наред с
останалата доказателствена съвкупност.
Останалите косвени доказателствени източници също не дават основание за
формиране на подобен извод при условията на изискуемото пълно и главно доказване.
Свид. Н. и И. изясняват, че са им били споделени (т.е. пресъздават вторично) две
групи обстоятелства – първо, че е имало инцидент с кучето на ищците и второ, че според
ищците инцидентът бил причинен от кучето „*****“. Извън тази вторична информация,
свидетелите не посочват да са възприели – дори опосредено, други конкретни факти. Свид.
К. посочва единствено, че ищцата й споделила, че ******ът бил ухапан от друго куче на
паркинга, където си ремонтират бусовете, но също не изяснява други подробности
относно кучето. Извънсъдебно признание не би могло да се изведе и от сведенията на отв.
К., който в досъдебното прозиводство единствено посочва, че на 04.04.2023 г. след
инцидента с ******а е разговарял с ищеца и сина му, изразил е съжаление и им предложил
помощ, но двамата били афектирани и си тръгнали, а в бъдеще ще предприеме мерки за
недопускане на инциденти.
От гласните доказателства се изяснява, че дворът на фирма „******“ е един от
малкото оградени имоти на района на бившия завод „******“ – ограден е не само откъм
улицата, но и към останалите имоти, включително към имота, където е местоработата на
ищеца (свид. Н. – л. 53-54, свид. В., л. 52). Оградата е от метална мрежа- пано, с ширина на
отворите около 5 см., няма нарушена цялост и дупки по мрежата, с метална врата, която е
постоянно заключена (свид. Н. – л. 53-54, свид. И., л. 134, снимковия материал на л. 81-82).
Имотът, където е местоработата на ищеца, не е ограден, включително и към пътя (свид. В.,
л. 52).
Безпротиворечиво се установява, че на територията на бившия завод „******“
преминават свободно различни безстопанствени кучета – от показанията на свид. Н. и
свид. И., които разказват, че кучето „*****“ се е заигравало с тях през оградата, както и от
показанията на свид. В., включително в частта, с която той посочва, че служителите от
фирмата му ги хранят („В съседство при паркинга има и други кучета, но те са кастрирани.
Има едно-две кученца, които си ги храним. Те са кастрирани и ходят през всички дворове,
минават и хората си ги гледат“). Същевременно свид. Н. и И. изясняват, че
безстопанствените кучета били различни като големина, агресивност и т.н., някои от
кучетата били прибирани след акции на Общината, като подчертават, че е имало и друго
куче с визуално описание, подобно на кучето „*****“ – в бял и черен цвят. Данни за куче с
подобно описание – бяло и черно, намиращо се в близост до бившия завод, се извличат и от
данните от Община Перник, във връзка с подаден сигнал от 06.01.2023 г. за кучета, които не
проявявали агресия, били обезпаразитени, кастрирани и върнати в местообитанието им.
Свид. Н. и свид. И. изрично подчертават, че кучето „*****“ вече е възрастно (на 8
години според свид. Н., на десетина години според свид. И.), спокойно, никога не е
4
проявявало агресия, не напада, дружелюбно е както към хора, така и към животни,
включително се заигравало през оградата с безстопанствените кучета, които се разхождат
наоколо. Посочват, че *****то не е вързано, а се разхожда в двора на заградената част на
„******“, където има възможност да тича, тъй като дворът бил доста голям. Подчертават, че
служителите имат изрично указание да пазят *****то да не излиза – понеже като малко е
било игриво, а в момента – за да не бъде откраднато, тъй като било породисто и много добро
/л. 134-135/. И двамата свидетели твърдят, че кучето не напуска пределите на дворното
място на „******“. Идентично, в сведенията си пред полицията, отв. К. твърди, че отглежда
кучето „*****“ от 10 години, не е агресивно, а винаги е показвало дружелюбно отношение
както към хора, така и към животни, затова понякога го пускат на разходка, но в повечето
време стои затворено в двора на „******“.
Изявленията на свид. Н. и И., че *****то абсолютно никога не е било пускано да се
разхожда извън двора на „******“ съдът намира за преувеличени, доколкото същите се
разминават с изявленията на ответника, дадени в сведенията му пред полицията, и в тази
част съдът обсъжда показанията им по реда на чл. 172 ГПК, при засилена критичност, с
оглед служебните им отношения с ответника. В останалата част обаче показанията им са
логични и последователни, почиват на системни непосредствени впечатления в
продължителен период от време, поради което няма основание да се презюмира, че
служебните отношения с ответника изключват достоверността на показанията им.
От докладната записка на полицейския служител, съдържаща официално
удостоверително изявление на същия в хода на извършената проверка – л. 124, се
установява, че при посещение на мястото на настъпване на инцидента полицейският
служител установил, че на кучето „******“ често се оставят купа с храна и вода, докато
ищецът работи, както и че по данни, събрани от полицейския служител от очевидци,
самият ****** много често лаел агресивно към преминаващите кучета, за да защити
храната си.
Ноторно е, че животните развиват териториалност към обектите, които свободно
обитават, респ. където им се предлага храна и изграждат хранителни навици. Именно в това
е и логиката на диспозицията на чл. 150, ал. 1 б. „ж“ от ЗМВД, която предвижда задължение
за собственика или отглеждащия да поставя подходящи съдове за хранене и поене по начин,
който намалява до минимум агресивната конкуренция между животните. В тази връзка, с
оглед правилата на житейския опит, нелогично е именно кучето „*****“ – отглеждано,
хранено и обгрижвано от дълги години в различен двор, от различни хора, да е проявило
териториална агресия по описания начин – първо, при липса на данни в конкретния ден
*****то да е пускано на разходка извън „******“, и при невъзможност да излезе само през
оградата, второ, особено предвид данните, че служителите при местоработата на ищеца са
осигурявали храна и вода не само за кучето „******“, но са хранили и други
безстопанствени кучета, които системно напълно свободно се придвижват по двора на
целия бивш завод „******“, трето при индиции за наличието на друго куче с цветови
характеристики, идентични на кучето на ответника, четвърто, при липса на събрани
индиции кучето „*****“ да е агресивно по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗМВД. Обсъдените
данни в контекста на житейската логика и опитните правила съставляват единствено
допълнителен помощен критерий, на база на който съдът прецени отделните групи
доказателства досежно инцидента.
В гражданския процес поначало релевантните факти биха могли да бъдат установени
пълно и чрез верига от косвени доказателства, които преценени поотделно и в тяхната
взаимовръзка да водят до извод за осъществяване на главния факт, предмет на доказване
(така Решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г. на ВКС; Решение № 31/09.03.2012
г. по гр.д. № 502/2011 г. на ВКС; Решение № 61/01.03.2016 г. по гр.д. № 4578/2015 г. на
ВКС). В случая освен показанията на свид. В. (които съдът не кредитира, поради изложените
по-горе съображения) не са ангажирани други доказателства – включително косвени, при
преценката на които пълно и главно да бъде установено обстоятелството, че именно кучето
„*****“ е нападнало кучето „******“.
Доколкото съдът не кредитира показанията на свидетеля В., а съвкупната преценка на
останалите обсъдени косвени доказателствени източници не позволява изграждането на
единствено възможен извод именно кучето „*****“ да е причинило смъртта на кучето
5
„******“, съдът не приема соченото обстоятелство за установено по делото при условията
на необходимото пълно и главно доказване.
В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно
материално право и изрично указани от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези
последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед
така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право.
Тази процесуална санкция е свързана с неизпълнението на изрично възложената на страната
процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). При прилагане неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се.
При липса на първата материална предпоставка, обуславяща основателност на
исковите претенции – установена пълно и главно причинна връзка между поведението на
кучето на ответника, и настъпилите вреди, е безпредметно обсъждането на останалите
елементи, пораждащи фактическия състав на отговорността по чл. 50 ЗЗД, като исковете
следва да бъдат отхвърлени в цялост като неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на в полза на ответника следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените от Б. В. Б., ЕГН **********, Д. Й. Б., ЕГН
**********, В. Б. В., ЕГН ********** и А. Б. В., ЕГН ********** – действаща лично и със
съгласието на законния си представител Д. Й. Б., срещу Х. И. К., ЕГН **********,
обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 50, вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 1000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на домашен любимец – куче на име Р.,
порода „******“, причинена на 04.04.2023 г. при нападение от куче от порода „*****“,
собственост Х. И. К..
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените от В. Б. В., ЕГН ********** и А. Б. В.,
ЕГН ********** – действаща лично и със съгласието на законния си представител Д. Й. Б.,
срещу Х. И. К., ЕГН **********, субективно съединени искове с правно основание чл. 50,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 1000,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от смъртта на домашен любимец – куче на
име Р., порода „******“, причинена на 04.04.2023 г. при нападение от куче от порода
„*****“, собственост Х. И. К..
ОСЪЖДА Б. В. Б., ЕГН **********, Д. Й. Б., ЕГН **********, В. Б. В., ЕГН
********** и А. Б. В., ЕГН ********** – действаща лично и със съгласието на законния си
представител Д. Й. Б., да заплатят на Х. И. К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 1000,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6