Р Е Ш Е Н И Е   № 157

Гр. Сливница, 24.01.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

 

при участието на секретаря МАРИЯ ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 446 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Х.Р.Р., с ЕГН **********,***, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-1204-001092 от 15.06.2018г. на Началник група към ОДМВР С., сектор ПП с което за нарушение на чл. 140  ал. 1 пр. 1 и чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179 ал. 3 пр. 1 и съответно чл. 179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 200 лева, за нарушението по чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушението по чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, затова че на 07.06.2018г., около 22.00 часа, на първокласен път І – 8, в района на 25-ти километър, като водач на МПС – л.а. „БМВ”, с рег. № ********, с посока на движение към гр. С., управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, както и управлява автомобила без валиден винетен стикер от категория К-3 за движение по РПМ за 2018г. и без да е заплатена винетна такса по чл. 10 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, за движение по РПМ.

В жалбата се претендира отмяна на обжалваното НП, като се излагат конкретни пороци свързани с проведеното АНП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен се явява лично, като по същество не оспорва отразената в АУАН и НП фактическа обстановка, а твърди че не е съгласен с приложението на закона.

Административнонаказващият орган – ОД на МВР С. не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На описаните в НП и АУАН, дата, час и място, свидетелите Б.А.П. и Ц.С.К., изпълнявали служебните си задължения, по контрол на безопасността на движението в качеството им на служители към сектор КАТ при ОД на МВР – С.. В района на 25-ти километър на ПП І-8 с посока на движение към град С. се движел л.а. „БМВ”, с немски рег. № ********, който се управлявал от жалбоподателя и бил спрян за проверка. В хода на проверката се установило, че на предното стъкло на автомобила не бил поставен валиден винетен стикер за движение по РПМ, както и водачът не представил квитанция за заплатена винетна такса за движение по РПМ за 2018г. Също така било установено, че МПС било с немски регистрационен номер, който според свидетелят К., можел да са използва само във ФРГ и във връзка с отправено запитване до немските служби била издадена Заповед на министъра на вътрешните работи на РБ, каквато не е представена по преписката. Свидетелят твърди още, че при издаването на цитираните регистрационни табели във ФРГ, лицата биват предупреждавани за ограниченията в тяхната валидност.

Не се спори по делото, а също така е ноторно известно на съда, че пътният участък в който била извършена проверката е част от Републиканската пътна мрежа и за движението по него е необходимо водачите да имат заплатена винетна такса.

За констатираните нарушения, свидетелят П. в присъствието на свидетеля К., съставил на Р. АУАН № 872788/07.06.2018г. Актът бил съставен на място в присъствието на нарушителя и екземпляр от него му бил връчен. Същия получил екземпляр от акта срещу подпис, като не изложил възражения по направените констатации. Впоследствие в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН към АНП е постъпило писмено възражение, в което са развити съображенията на жалбоподателя, аналогични на изложените в жалбата такива. Към възражението са приложени копие и превод на издадена във ФРГ полица за застраховка „Гражданска отговорност“ /“зелена карта“/ за управляваното от жалбоподателя МПС, от които е видно, срокът на действие - от 06.06.2018г. до 10.06.2018г., като в нея са посочени държавите за които същата е валидна.

Въз основа на така изготвения акт, било издадено обжалваното наказателно постановление подписано от Началника на сектор ПП при ОДМВР С., като в самото постановление е посочено основанието на което издателят черпи правомощията си.

По делото е приложена Заповед № 8121з-515/15.06.2017г. на Министъра на вътрешните работи, с която се определят длъжностните лица упълномощени да съставят АУАН, както и лицата оправомощени да издават наказателни постановления, между които е посочено, че в това число влиза и началник сектор ПП при ОДМВР, който е издал обжалваното Наказателно постановление.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ място, отговорността в административно – наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административно наказателното производство и сроковете за завършването му, както и издадените актове и НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.

Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение.

В конкретния случай съдът намира, че издадените акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление от формална страна съдържат изискуемите реквизити и отговарят на изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН.

Във връзка с обжалваното НП, настоящият съдебен състав намира следното: Същото е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение изготвен в съответствие с разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН.

По отношение на посоченото нарушение на разпоредбата на чл. 140  ал. 1 изр. 1 от ЗДвП, съдът намира следното: Нормата на цитирания законов текст в редакцията му към момента на извършване на деянието гласи буквално: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“. В конкретния случай, съдът счита, че дори да се приеме твърдението на свидетеля К. за достоверно (независимо от факта, че по делото липсват доказателства за наличието на министерска заповед, или отговор на съответните компетентни служби във ФРГ, касаещи конкретните регистрационни табели), то не би могло да бъде вменено във вина на жалбоподателя нарушение по чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП, доколкото в случая не са налице обективните признаци на соченото деяние. На първо място управляваното от него МПС е било регистрирано и е имало табели, които са поставени на определените за това места. Не са представени никакви доказателства от страна на АНО, че именно тези табели не са били валидни за територията на РБ. Нещо повече, жалбоподателят е управлявал МПС в срока на валидност на тези табели, който факт се установява от представената по делото полица за „ГО“ в която е фиксиран срокът й на валидност. В нея са посочени и държавите за които същата е валидна и там фигурира РБ.

С оглед изложеното по – горе, съдът приема, че липсват доказателства установяващи извършено от страна на лицето жалбоподател нарушение на нормата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази част, като незаконосъобразно.

По отношение на нарушението по чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, съдът намира следното:

Безспорно е установено, че от страна на жалбоподателят е налице извършено нарушение, както правилно е посочено в АУАН и НП – чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, според който движението на определените в Закона за пътищата, пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата в редакцията му към момента на извършване на деянието, която гласи: „За преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една от следните такси за определена категория пътни превозни средства:

1. такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение № 1.“.

 Безспорен е факта, че към момента на проверката за управлявания от жалбоподателя автомобил не е била заплатена дължимата винетна такса. Факта, че такава е била заплатена след установяване на нарушението (каквито доказателства по делото са налични) не опровергава изложеното становище на съда, а тъкмо напротив – потвърждава го. Този несъмнено установен факт не се оспорва и от самия жалбоподател.

Безспорно е установено и друго констатирано и отразено в текстовата част на АУАН и НП нарушение на ЗДвП, а именно, че на предното стъкло на управлявания от жалбоподателя автомобил не е бил залепен валиден винетен стикер съответстващ на категорията на управляваното МПС – чл. 100 ал. 2 от ЗДвП. За същото обаче, жалбоподателят не е бил санкциониран от страна на АНО, поради което и съдът не дължи произнасяне по отношение на цитираното нарушение.

В този смисъл решаващият съдебен състав приема, че в случая са налице безспорни доказателства даващи основание да се приеме, че лицето жалбоподател е извършило установеното нарушение на нормата за което е бил санкциониран.

В случая лицето жалбоподател е санкционирано за извършено нарушение на разпоредбата на чл.139 ал. 5 от ЗДвП. Нарушението по цитирания текст се изразява в това, че съответния нарушител се движи с управляваното от него МПС по републиканската пътна мрежа, без да е заплатил винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай именно това нарушение е било констатирано и съответно санкционирано от страна на АНО. То е било възприето от полицейските служители, чрез установяване на обстоятелството, че водачът не е имал винетка от съответната за МПС категория и при поискване не е представил квитанция за заплатена витента такса.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че правилно и законосъобразно в съответствие със събраните доказателства АНО е приел, че жалбоподателя в нарушение на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП се е движил по републиканската пътна мрежа без да е заплатил дължимата винетна такса, като при поискване от страна на контролните органи не е представил и квитанция за заплащане на такава.

Само за пълнота следва да се отбележи, че законодателят не предпоставил като задължително изискване с оглед възможността за реализиране на административно наказателна отговорност на лица извършили нарушение на разпоредбата на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, наличието на указателен пътен знак. За да бъде осъществено деянието по цитирания законов текст е достатъчно да се установи движение на МПС по участъци от РПМ, които се намират извън границите на населените места.

Само по себе си това деяние представлява административно нарушение и следва да подлежи на санкциониране от административните органи, като правилно и законосъобразно е била ангажирана административно наказателната му отговорност.

Правилно и законосъобразно е приложена и санкционната норма на чл. 179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП, поради което не се налага изменение на наказателното постановление в тази му част.

В текстовата част на НП ясно е посочено, че нарушението се изразява именно в управлението на ППС по РПМ без за него да е била заплатена съответната винетна такса. В този смисъл несъстоятелни са наведените в жалбата възражения от страна на лицето жалбоподател, касаещи нарушението по чл. 139 ал. 5 от ЗДвП.

Така наложената санкция следва да изиграе своята превантивна функция по отношение на превъзпитанието на жалбоподателя и да го принуди да се съобразява с установените в страната законови правила.

Предвид изложеното по – горе следва да се приеме, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде отменено в частта касаеща извършено нарушение по чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП и потвърдено в частта касаеща установеното нарушение на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП.

С оглед на горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-1204-001092 от 15.06.2018г. на Началник група към ОДМВР С., сектор ПП в частта му в която за нарушение на чл. 140  ал. 1 пр. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, на Х.Р.Р., с ЕГН **********,***, му е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 200 лева, за нарушението по чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП, затова че на 07.06.2018г., около 22.00 часа, на първокласен път І – 8, в района на 25-ти километър, като водач на МПС – л.а. „БМВ”, с рег. № ********, с посока на движение към гр. С., управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-1204-001092 от 15.06.2018г. на Началник група към ОДМВР С., сектор ПП в частта му в която за нарушение на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП, на Х.Р.Р., с ЕГН **********,***, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. за нарушението по чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, затова че на 07.06.2018г., около 22.00 часа, на първокласен път І – 8, в района на 25-ти километър, като водач на МПС – л.а. „БМВ”, с рег. № ********, с посока на движение към гр. С., управлява МПС, без валиден винетен стикер от категория К-3 за движение по РПМ за 2018г. и без да е заплатена винетна такса по чл. 10 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, за движение по РПМ.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С. ОБЛАСТ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: