№ 553
гр. София , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500193 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261668 от 08.02.2020г., постановено по гр.д.№ 7760/2019г., по описа на
СГС, ГО, 19 състав е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като
"ОЗК - Застраховане" АД е осъден да заплати в полза на Л. Й. Т. сумата от 15 000
/петнадесет хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, реализирано на 22.02.2019г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 07.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 63,02 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в закупени медицински изделия по
фактури №№ ********* и **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
12.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над
сумата от 15 000 лв. до 40 000лв., като неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като "ОЗК - Застраховане" АД е осъден да заплати в полза на
СГС д.т. в размер на 773, 75 лв. - д.т. и разноски, платени от бюджета на съда, на основание
чл. 78 ал.6 от ГПК а в полза на адв. Я. Д. сумата от 948,75 лв. - адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. По компенсация Л. Й. Т. е осъдена да заплати на "ОЗК -
Застраховане" АД разноски в размер на 1502, 80 лв. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
1
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата
по делото.
Жалбоподателят-ищец Л. Й. Т. оспорва решението в неговата отхвърлителна част, за
разликата над 15 000 лв. до 40 000 лв. и моли да бъде увеличен размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Изтъква факта, че в резултат на процесното ПТП, ищцата е
претърпяла контузия и подкожен хематом в заднотеменната част на главата в дясно;
счупване на дясната лъчева кост в горния край, разтягане на става в лява раменна област,
всички те подробно описани в ИМ, доказани с наличните писмени доказателства,
потвърдени от вещото лице и свидетеля, установяващ търпените болки и страдания. Ищцата
е на 66-годишна възраст, което води до по-дълъг възстановителен период, като болките и
ограниченият обем на движение в лява раменна става остават. Последното е установено
както от вещото лице при личния преглед, така и от св.Т., който казва, че и до ден днешен тя
не се е възстановила и използва за лечение „Афламил“. Наред с това не са коментирани и
психическата травма, която е свързана с преживения стрес и уплах, както и факта, че във
връзка с контузията на главата продължава да губи ориентация понякога. В заключение
изтъква факта, че така определеното обезщетение от 15 000 лв. не отговаря на принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД и само частично компенсира болките и страданията на
пострадалата, както и последиците от претърпените увреждания и извършените операции.
Предвид тежестта на претърпените болки и страдания, счита, че справедливият размер за
компенсация на болките и страданията, е в размер на 40 000 лв. Моли съда да бъде
увеличено присъденото обезщетение, ведно със законните последици по отношение лихвата
и разноските.
Въззиваемата страна ОЗК - Застраховане" АД оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че видно от приетата и неоспорена
по делото СМЕ здравословното състояние на ищцата към настоящия момент е в рамките на
задоволителното, като основната травма е временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Нещо повече, това временно разстройство отдавна е преминало, предвид факта, че
процесното ПТП се е осъществило на 22.02.2019г. Изрично, вещото лице посочва, че
неблагоразположението на ищцата е било от порядъка на около 2 месеца. Досежно
твърдяната от процесуалния представител на въззивника „психическа травма" отбелязва, че
последната не е част от наведените в първа инстанция твърдения, а напротив за първи път се
споменава едва във въззивната жалба, което е недопустимо, поради настъпила процесуална
преклузия. На следващо място посочва, че уврежданията на пострадалата Т. поначало не са
били рискови за живота й, а освен това към настоящия момент се наблюдава значително
подобрение по отношение на физическото й състояние. Счита за неоснователен извода на
СГС, че пострадалата не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. В този смисъл
определеното от съда обезщетение за претърпените вреди се явява дори завишено по размер,
предвид доказания пред първата инстанция съществен принос от страна на пострадалата за
настъпване на ПТП. Съгласно закона пешеходците ..преди да навлязат на платното за
2
движение, следва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства". Ищцата
през цялото време /от момента, в който е предприела пресичане на пътното платно, до
момента на настъпване на съприкосновението й с автобуса/ е имала обективната възможност
да възприеме намиращия се на около 2 м./по изявление на пешеходците/ автобус. Затова
обезщетението не следва да бъде увеличавано по размер. Претендира разноските.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата Л. Й. Т. твърди, че на 22.02.2019г., около 13.45 ч., в гр. София, автобус
„Мерцедес Конекто Г“ с per. № *******, управляван от М. А. П., движейки се по бул.
„Никола Петков“ реализира ПТП с ищцата като пешеходец на пешеходна пътека, в района
на кръстовището с ул.„Монтевидео“. Веднага посетила УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД със
силни болки и без възможност за движения в областта на десен лакът като при извършените
прегледи й била поставена диагноза: контузия и хематом в окосмената част на главата и
счупване на десен лакът. Били извършени манипулации и поставена гипсова лонгета. През
възстановителния период, изпитвала неотшумяващи болки в областта на лява раменна
област, което наложило последваща медицинска помощ. Било констатирано навяхване и
разтягане на акромиоклавикуларната става, оплаквания от болки и намалена подвижност на
същата. Твърди, че увредите й причинили болки и страдания, стрес, затруднения в битовото
й обслужване. Сторила и имуществени разходи в размер на 63,02 лв. за закупени
медикаменти и нови диоптрични стъкла, поради счупване на старите при пътния инцидент.
Претендира сумата от 40 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие нанесените й травматични увреждания, както и сумата от 63, 02 лв. -
обезщетение за имуществени вреди за закупените медикаменти и диоптрични стъкла, ведно
със законна лихва и сторените разноски.
Ответникът ОЗК - Застраховане" АД оспорва изцяло предявения иск. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение с виновния за процесното ПТП водач.
Оспорва твърдението, че в резултат на описаното ПТП ищцата е получила заявените
увреждания. Оспорва като завишен размерът на претендираното обезщетение и
неотговарящ на принципа на справедливост. Счита, че ищцата не е съобразила
поведението си с разпоредбите на чл.чл.113 и 114 ЗДвП, като преди да предприеме
пресичането, не се е съобразила с приближаващото превозно средство, навлязла е внезапно
на платното за движение, предприела е пресичане при ограничена видимост или е удължила
ненужно времето си за пресичане, респ. е спряла без необходимост на пътното платно.
Затова моли при условията на евентуалност, ако съдът намери исковата претенция за
основателна, да намали размера на претендиранато обезщетение като завишен. Оспорва
претенцията за лихви. Претендира разноски.
45
От фактическа страна се установява, че на 22.02.2019г. около 13 часа автобус
3
„Мерцедес Конекто G“ ДК № * **** НТ, управляван от М. А. П., се движи в град София по
булевард „Никола Петков“ с посока от квартал „Горна баня“ към улица „Любляна“ и на
кръстовището с улица „Монтевидео“ преминава направо. По същото време пешеходката Л.
Й. Т., на 66 години, когато автобуса се е намирал на около 2 метра от мястото на удара, е
предприела пресичане на пътното платно на булевард „Н. Петков“ в района на пешеходна
пътека на кръстовището с улица „Монтевидео“, с посока от дясно наляво, считано по
посоката на движение на автобуса. Траекториите на движение на автобуса и пешеходеца се
пресичат и е настъпил удар между тях с инициален контакт за автобуса в предна част, в
областта на предна броня, за пешеходеца - в долните крайници. Тялото на пешеходеца се е
ударило в предната част на автобуса и е отхвърлено напред по посока на вектора на
скоростта на автобуса, и е паднало на терена. Вследствие на удара и падането на терена
пешеходецът е получил телесни увреждания.
Горното се установява от заключението по депозираната на л.93 АТЕ,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните,
се установява, че няма данни за технически причини за настъпване на произшествието.
Водачът на лек автобус „Мерцедес Конекто G“ ДК № * **** НТ е имал техническата
възможност да управлява със скорост, при която да спре преди мястото на удара.
Пешеходецът също е имал техническата възможност да възприеме автобуса и да не
предприема пресичане на пътното платно когато автобуса е бил на разстояние, по малко от
разстоянието на опасната зона за спиране.
По наличните данни по делото не е възможно да се определи скоростта на движение
на автомобила в момента и преди настъпването на удара, тъй като няма данни за това.
Произшествието не е запазено. В предвид данните, скоростта на движение на автобус
„Мерцедес Конекто G“ ДК № * **** НТ, към момента на удара, е била ниска, от порядъка
на 5km/h l,39m/s. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието. Няма данни
за препятствия, ограничаващи видимостта на водача и пешеходеца. Водачът на лек автобус
„Мерцедес Конекто G“ ДК № * **** НТ е имал техническата възможност да управлява със
скорост, при която да спре преди мястото на удара. Пешеходецът е имал техническата
възможност да възприеме автобуса и да не предприема пресичане на пътното платно, когато
автобуса е бил на разстояние, по малко от разстоянието на опасната зона за спиране. Няма
данни за начина и действията на пешеходеца преди и по време на настъпване на
произшествието. От наличните данни по делото не е възможно да се определи сигнала
на светофарната уредба към момента на настъпване на произшествието. Видимостта
между пешеходеца и водача на автобуса е взаимна. Няма данни за препятствия,
ограничаващи видимостта.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.С. -
пряк очевидец на ПТП, от съдържанието на които се установява, че ПТП е станало в района
на Нов Български университет /НБУ/. Св.С. управлявала л.а. с посока на движение от НБУ
по ул. „Монтевидео“ и щяла да направи ляв завой на околовръстния път, който е Люлин-
Младост. Когато за нея светнал зелен светофар за наляво, тя била първа кола, а пешеходците
следователно, които пресичали на светофара, трябвало да бъдат пропуснати, тъй като и за
тях също светел зелен светофар и в този момент, в който вече навлизала в кръстовището,
видяла автобус № 111, който се движи по маршрута Люлин-Младост. Видяла една
възрастна жена, която вече била стъпила на пешеходната, пресичала бавно и в този момент,
автобусът блъснал жената на пешеходната пътека. Според нея, ако самата тя не била
намалила скоростта си на движение, то най-вероятно е щяло да стане ПТП между нейния
л.а. и автобусът. Твърди, че пешеходката спрямо нея била от лявата страна, защото
пешеходната пътека се намира от ляво и тя правела ляв завой и затова трябвало да изчака
пешеходците, които също пресичат на зелен светофар. Тя се движела по- бавно, била по-
възрастна жена, не е тичала.
В този смисъл и доколкото пешеходката не е навлязла внезапно на пътното платно, а
4
с по-бавна походка, като за нея е светел зелен сигнал, недоказано остава възражението на
застрахователя, че тя е изскочила внезапно на пътното платно /още повече е жена на 66г./.
Напротив - от скицата на местопроизшествието е видно, че тя е пресичала на пешеходна
пътека и на кръстовище, което предполага наличието на преминаващи пешеходци т.е.
водачът на автобуса е бил длъжен да съобрази това обстоятелство и да ги изчака.
Затова правилни са изводите на първостепенният съд, че пострадалата е пресичала на
регламентирано за целта място - пешеходна пътека, както и че не е навлязла внезапно на
пътното платно - движела се е с нормален ход на пресичане. Виновният водач е имал
възможност да забележи пешеходката от разстояние преди мястото на удара и да
предприеме действия по аварийно спиране. Въпреки това той е продължил движението си.
Следователно водачът е трябвало да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре
и да пропусне пешеходците, което в конкретната ситуация не се е случило. Пострадалата не
е била длъжна да предвиди и да се съобрази с противоправното поведение на водача на
МПС - че няма да спре на пешеходна пътека и ще я удари. В тази връзка, по делото не са
ангажирани доказателства от страна на застрахователя, че пострадалата, при настъпване на
пътния инцидент, не е съобразила движението си с разстоянието от приближаващото МПС.
Следователно поведението на пострадалата не се намира в причинна връзка с настъпилия
инцидент. Императивната разпоредба на чл. 119 ЗДвП задължава водачите на МПС, при
приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на нея пешеходци, като
намалят скоростта или спрат. Кръстовището със сигнализирана пешеходна пътека, е зона на
повишена опасност, тъй като предполага поява на пешеходци, които се ползват с
предимство. Това изисква и повишено внимание от страна на водачите. В този смисъл, ако
водачът се бе съобразил с конкретната пътна обстановка, с наличието на пешеходна пътека и
пресичащите пешеходци като участници в движението, както и с намиращата се в близост
автобусна спирка, ако бе управлявал с повишено внимание, предвид наличието на горните
фактори, е могъл своевременно да възприеме опасността и да предотврати удара.
Ето защо и с оглед гореизложеното САС намира за правилен извода на първа
инстанция, че възражението за съпричиняване от страна на пострадалата е недоказано пълно
и главно. Още повече от страна на застрахователя не е депозирана въззивна жалба в тази
част на решението, което автоматично означава, че е недопустимо влошаване положението
на жалбоподателката по смисъла на чл.271 ал.1 ГПК.
От заключението по депозираната на л.78 СМЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат
на ПТП като пешеходец, ищцата получава една средна телесна повреда, а именно : Контузия и
подкожен хематом в заднотеменната част на главата в дясно. Счупване на дясната лъчева
кост в горния и край. Проведено е консервативно лечение с поставяне на гипсова
имобилизация на дясна лакътна става. След сваляне на имобилизацията е проведен курс
рехабилитация и физиотерапия. Контузията и подкожния хематом в заднотеменната част на
главата в дясно е реализирало медикобиологичния признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Счупването на дясната лъчева кост в горния и край е причинило на
ищцата трайно затруднение на движенията на десен горен крайник, за срок, повече от 30
дни. Ищцата е търпяла болки и страдания за период около 2 месеца, като първите две
седмици, болките са били с по голям интензитет. При прегледа, извършен на 10.06.2020г.
вещото лице установява запазен обем движение в дясна лакътна става. Болка при натиск в областта
на лява раменна става. Ограничен обем на движение в лява раменна става при повдигане
ръката настрани от 90 градуса, при норма 180 градуса.
Претърпени неблагоприятни последици за ищцата се установяват и от събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. И. Т., в съдебно заседание от
29.06.2020г., които настоящият съдебен състав кредитира при съблюдаване правилото на чл.
172 от ГПК.
5
На 06.03.2019г. ищцата сезирала ответното дружество с искане за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
С приложимата по делото разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване
на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице.
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от
въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки - в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно
обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 ГПК. С оглед самостоятелният
характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред
първоинстанциония съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата
инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед
обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от
въззивния съд последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към
изтичане на срока по чл.496 КЗ в хода на образуваното пред него производство.
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Както бе посочено по-горе налице е виновно и противоправно поведение на водача
на МПС, тъй като водачът на лекия автомобил е нарушил нормата на чл. 119, ал.1 ЗДвП,
съобразно която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
САС споделя извода, че ответникът не е доказал възражението си за съпричиняване,
доколкото не се установява, че ищцата, преди да предприеме пресичането, не се е
съобразила с приближаващото превозно средство, не се установява да е навлязла внезапно
на платното за движение, да е предприела пресичане при ограничена видимост или да е
удължила ненужно времето си за пресичане, респ. да е спряла без необходимост на пътното
платно. Напротив установява, че ищцата вече е била на пешеходната пътека и е пресичала
6
на зелен сигнал, а водачът на автобуса не е спазил задължението да я пропусне, като намали
скоростта или като спре.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и причинените вреди. При това положение ищцата има
правото да получи обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от факта на една средна и една лека телесна повреда -
контузия и подкожен хематом в заднотеменната част на главата в дясно, фрактура на
дясната лъчева кост в горния и край.
Съдът съобрази факта, че е получена само една средна телесна повреда, за
лечението на която травма е проведено консервативно лечение с поставяне на гипсова
имобилизация на дясна лакътна става, че след сваляне на имобилизацията е проведен курс
рехабилитация и физиотерапия - 30 бр. в Горна баня, че контузията и подкожния хематом в
заднотеменната част на главата вдясно е реализирало медикобиологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а счупването на дясната лъчева кост в горния
и край е причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на десен горен крайник, за
срок, около 2 месеца, като първите две седмици, болките са били с по голям интензитет. При
прегледа, извършен на 10.06.2020г. вещото лице установява запазен обем движение в дясна
лакътна става, но болка при натиск в областта на лява раменна става. Ограничен обем на
движение в лява раменна става при повдигане ръката настрани от 90 градуса, при норма
180 градуса. Общото здравословно състояние на ищцата към настоящия момент е
възстановено, но са налице остатъчни постравматични усложнения, ще има болки и
страдания в областта на счупването при промяна на времето и при по-голямо натоварване,
които ще продължат за цял живот, САС съобразява факта, че се е нуждаела от чужда помощ,
поради затруднения в хигиенно-битово отношение, че ограничената възможност за
придвижване е причинила, освен физически, и емоционален дискомфорт, тъй като е жена в
напреднала възраст - 66г., към датата на ПТП - през 2019г., тежестта на уврежданията и
последиците от тях, факта, че е била пешеходка, пресичаща на пешеходна пътека,
изпитаните болки и страдания, техния интензитет и продължителността им,
неблагоприятната прогноза за възстановяване и променения ритъм и начин на живот, съдът
намира, че присъденият размер от общо 15 000 лева не е съобразен с икономическата
конюктура в страната.за 2019г., обема на вредите и ограничения обем на движение на
ръката. Затова обезщетението следва да бъде увеличено по размер до 25 000 лв.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в обжалваната му отхвърлителна част за
разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв.
По отношение на началната дата на дължимост на лихвите съдът констатира, че СГС
е присъдил такива считано от 07.06.2019г. с оглед факта, че същите са поискани така,
считано от депозиране на ИМ, а не от връчване на поканата. С оглед диспозитивното
начало и доколкото в жалбата не е изрично въведен този довод за неправилност на
решението при условията на ограничен въззив САС намира за процесуално недопустимо
7
произнасяне в тази насока.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 25 000 лв., като жалбата е частично основателна до 10
000 лв.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателката
направените по делото разноски за въззивна инстанция, но такива няма направени. На
основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния представител на жалбоподателката се
следва адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв. без ДДС или 996 лв. с вкл.ДДС,
съобразно уважената част от жалбата.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката дължи в полза на въззиваемата страна
направените пред въззивна инстанция разноски в размер на 3094 лв., съгласно приложен
списък по чл.80 ГПК. Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно предвид обжалваемия интерес и отхвърлената част от жалбата т.е.15 000 лв.
Следователно дължими са само 980 лв. без ДДС или 1176 лв. с вкл.ДДС.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени,
както следва.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата разноските, но такива няма направени.
На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния представител се следва
адвокатско възнаграждение в размер на 1281.89 лв. без ДДС или 1538.26 лв. с вкл.ДДС
вместо посочените 948,73 лв., съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника се следва припадащата се част от
разноските, посочени в списъка по чл. 80 ГПК, съразмерно отхвърлената част от исковете,
които възлизат общо на 330 лв. платени депозити и 2078.27 лв. платен адв.хонорар.
Направено е възражение за прекомерност в последното о.с.з., което съдът намира за
основателно до 1176 лв. с вкл.ДДС. Следователно с оглед отхвърлената част от исковете
дължими са само 123.55 лв. плюс 1176 лв. или общо сумата от 1299.55 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 1002.52 лв. Дължима д.т. и 300 лв. разноски, платени от бюджета
на съда, съразмерно с уважената част от иска или общо дължими са 1302.52 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261668 от 08.02.2020г., постановено по гр.д.№ 7760/2019г., по
описа на СГС, ГО, 19 състав, в обжалваната му отхвърлителна част, за разликата над 15 000
лв. до 25 000лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
Л. Й. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 28, ет.2 - адв. Я. Д.
разликата над 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. до 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, реализирано на 22.02.2019г. в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.06.2019г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
адв.Я. Д., сумата от 1538.26 лв. /хиляда петстотин тридесет и осем лева и двадесет и
шест стотинки/ адвокатско възнаграждение с вкл.20% ДДС за явяване пред първа
инстанция, както и сумата от 996 лв./деветстотин девет и шест лева/ за явяване пред въззивна
инстанция, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Л. Й. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ №
28, ет.2 - адв. Я. Д. ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 ,
сумата от 1176 лв./хиляда сто седемдесет и шест лева/ направени разноски пред
въззивна инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата, както и сумата от
1299.55 лв./хиляда двеста деветдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/,
направени разноски пред първа инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА СГС
сумата от 1302.52 лв. /хиляда и два лева и петдесет и две стотинки/ дължима д.т. върху уважената
част от исковете, на основание чл.78 ал.6 ГПК.
В необжалваната осъдителна част до 15 000 лв. неимуществени вреди, както и
изцяло за имуществените такива, решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10