Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 07.02.2018 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Адриана Хаджипеткова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 490
по описа за 2017 година,
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.П.Д. против наказателно постановление №
17-0274-000236/21.04.2017 г. на
началника на РУ МВР Ихтиман, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП на
основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно
да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият заявява становище, че жалбата
е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.03.2017 г. на територията на Община Ихтиман, при управление на МПС
– л.а. “БМВ 320 Д” с рег. № СА 8900 РН, по път трети клас № 822, на 24 км. от
гр. Ихтиман посока гр.Самоков,
жалбоподателят бил спрян за проверка от контролните органи по ЗДвП. При
изискване на документите на водача и автомобила, Д. предоставил документ, приет
от проверяващите за австралийска щофьорска книжка, който обаче не бил придружен
с превод на български език. Ето защо и след като извършили справка в информационните масиви на
МВР, според които на името на водача нямало валидно издадено СУМПС, контролните
органи счели, че Д. е неправоспособен водач. Така установеното било отразено от
актосъставителя – св. А. в съставения от него АУАН бл. № 887095 и било
квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан
от жалбоподателя с отбелязване, че е представил австралийска шофьорска книжка. Въз
основа на акта, било издадено и атакуваното НП, в което се сочи, че на
посочената по – горе дата и място, жалбоподателят е управлявал МПС – л.а. “БМВ 320 Д” с рег. № СА
8900 РН, без да е превоспособен водач, като едновременно с това е отбелязано,
че същия притежава СУМПС № 2209211, издадено в Австралия. При така извършеното
описание на нарушението, административнонаказващият орган е квалифицирал
същото, като такова по чл. 150 от ЗДвП, и на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП е ангажирал отговорността
на жалбоподателя с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 300
лв.
В хода на съдебното производство, като свидетел е разпитан
актосъставителя А., който с показанията си установява идентична с описаната в
постановлението фактическа обстановка. Свидетелят сочи още, че жалбоподателят
представил документ, в съдържанието на който проверяващите разчели че
представлява свидетелство за управление на МПС, издадено в Австралия. Тъй като
този документ не бил придружен с превод на български език, те приели, че той е
„невалиден“ и след извършената справка, установяваща че на водача не е издавано
СУМПС на територията на РБългария, приели че същия е неправоспособен. Представения по делото заверен препис на
австралийска шофьорска книжка, придружена с превод на български език,
удостоверява че на името на жалбоподателя е издадена такава с № *********,
валидна до 08.04.2023 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а
разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това орган по реда и във формата,
предвидени от Закона, атакуваното наказателно постановление се явява
законосъобразно от формална страна.
Шо се отнася до това осъществено ли е санкционираното административно
нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то виновно от него, то съдът намира
следното:
В
атакуваното НП за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл.150 от ЗДвП,
съгласно която: „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач..“ Съставомерността на нарушения от посочения вид се определя от липсата на правоспособност на
водача - такава той може да не е придобивал никога, или да е загубил същата при
отнемане на всички контролни точки/чл.157 ал.4 от ЗДвП/, както е възможно и
временно да е лишен от нея по съдебен или административен ред, в които хипотези
при управление на МПС би осъществил състава на нарушението по чл.150 от ЗДвП. Наличието
на правоспособност за управление на МПС, се удостоверява посредством издадено
свидетелство за управление на МПС от всяка една държава – членка на ЕС, по
аргумент от чл. 151 ал.7 от ЗДвП. В случая, в съдебното производство,
жалбоподателят представя документ, придружен с превод на български език, от
съдържанието на който е видно, че представлява шофьорска книжка, издадена във
Виктория, Австралия. При това положение, не може да се приеме, че осъщественото
от него управление на МПС на процесната дата – 31.03.2017 г., попадаща в срока
на валидност на документа – 08.04.2023 г., осъществява състава на нарушение на
чл. 150 от ЗДвП. В покрепа на посочения извод, е разпоредбата на чл. 162 ал.1
от ЗДвП, съгласно която: „Българските граждани могат да
управляват моторни превозни средства на територията на Република България с
чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до
3 месеца от датата на влизането им в страната.“. В зависимост от това, в коя
държава е издадено свидетелството за управление, след този срок, то или се
заменя с българско такова, без полагане на изпит или се заменя с българско след
успешно полагане на изпит/ал.4 и ал.5 на чл.162 от ЗДвП/. И в двата случая
обаче, в срока определен в алинея първа на чл. 162 на ЗДвП, законодателят
приема, че чуждестранното свидетелство за управление удостоверява наличието на
изискуемата от националното законодателство правоспособност за управлениен а
МПС. Следователно, за да се приеме, че
водач който е български гражданин, управлявайки МПС с чуждестранно национално
свидетелство, реализира състав на административно нарушение на ЗДвП и подлежи
на санкциониране по административен ред, то следва да е безспорно установено,
че управлението е осъществено след
изтичане на 3 месечния срок, определен в разпоредбата на чл. 162 ал.1 от ЗДвП.
Такива обстоятелства, нито са намерили отражение в съставения АУАН и издаденото въз основа на
него НП, нито се сочат и доказват от административнонаказващия орган, в хода на
съдебното производство. Нещо повече, в самото наказателно постановление е
посочено, че водача притежава свидетелство за управление на МПС, издадено в
Австралия, което обстоятелство изключва осъществяване от негова страна състава
на нарушението по чл. 150 от ЗДвП. И тъй като именно в тежест на
административнонаказващият орган бе да установи всички относими към
съставомерността на посоченото нарушение негови признаци от обективна страна,
нещо което не бе сторено в настоящото производство, то атакуваното НП , следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Воден от изложеното до тук и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
17-0274-000236/21.04.2017 г. на
началника на РУ МВР Ихтиман, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП на
основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП на К.П.Д. е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС София област в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ