Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……
10.11.2020г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,втори състав,
в открито съдебно заседание на 27.10.2020година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
МАРТИНА КИРОВА
Секретар Л.Р.
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Тагарева
Въззивно
гражданско дело №315 по описа за 2020г.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.В.М. - Д. ***, против Решение №58/31.01.2020г. по гр.д. №947/2019г. по описа на ЯРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата иск по чл.59, ал.9 СК, вр. с чл.127, ал.2 СК за промяна на определения по гр.д.№1712/2014г. по описа на ЯРС режим на лични контакти между майката Н.М.-Д. и детето Г. Г. П., род. на ***г.
Оплакването на въззивницата е за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че съдът е постановил съдебния си акт при допуснато нарушение на процесуалните правила - разгледал е делото в о.с.з. на 28.01.2020г., след като е бил наясно, че ищцата и адвокатът й са в невъзможност да се явят на посочената дата в с.з. В резултат на това процесуално нарушение не били събрани доказателства в полза на наведените от ищцата твърдения по исковата молба, а съдът изложил мотиви в обжалваното решение, които били неотносими към казуса, който е за изменение само на постановения режим на лични отношения между майката и детето. Неправилно също така съдът обсъждал липсата на данни за лоши прояви от страна на бащата, тъй като такива твърдения не били наведени от ищцата, а следвало да прецени факта, че бащата не е преработил травменото събитие от раздялата с другия родител, демонстрира негативно отношение към майката на детето и не я допуска в света на детето, както и останалите твърдения по исковата молба, които са във връзка с интереса на детето, за който интерес съдът е длъжен да се грижи служебно.
По тези съображения въззивницата моли за отмяна на решението на ЯРС и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което да бъде определен посочения в жалбата режим на лични отношения на детето с майката.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият Г.П., чрез адв.С., е подал отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по подробно изложени съображения е настоял за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и след подробен анализ на доказателствения материал.
В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивницата – адв.С., който претендира и разноските по делото пред двете съдебни инстанции по същество.
Пълномощникът на въззиваемия – адв.С. в о.с.з. настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, като също моли за присъждане на разноските пред тази инстанция.
При изслушването им лично пред въззивната инстанция по реда на чл.59, ал.6 СК, родителите на детето са заявили - майката, че желае разширяването на режима на лични контакти с детето, за да има силна и трайна връзка с него и подкрепа от страна на близките на бащата в комуникацията, а бащата - че никога не е възпрепятствал срещите на майката с детето, че майката има постоянна телефонна връзка с дъщеря си, като през изминалите 6 години майката не е спазвала режима на лични отношения с детето и е предявила настоящия иск след предявен срещу нея иск за увеличение на издръжката за детето.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът установи следното:
ЯРС е сезиран с исковата молба на Н.М. -Д. ***, с която против Г.В.П. *** е предявен иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК, вр. с чл.127, ал.2 от СК за определяне на нов режим на лични контакти между майката-ищцата и малолетното дете на страните Г. Г. П., род. на ***г. Ищцата е изложила в исковата молба, че от раздялата й с бащата на детето и поради изпитвания страх от него за живота си, не е контактувала с дъщеря си Г. Ищцата е посочила, че иска да започне срещи с детето, то да присъства в нейния живот и този на другите й две деца, за да се възстанови майката напълно от болезнената раздяла с детето и се запълни празнината в сърцето й от липсата на рожденото й дете.
С отговора на исковата молба ответникът Г.П. е оспорил иска с основното възражение, че не е настъпило изменение в обстоятелствата, при които е постановено първоначалното съдебно решение, с което е определен режима на свиждане между майката и детето.
Фактическата обстановка по делото е следната:
По делото не е спорно, че страните са рождени родители на детето Г. Г. П., род. на ***г., като родителите не са имали сключен граждански брак. Не е спорно и е установено, че след раздялата на родителите, двамата са сключили писмено споразумение от 09.05.2013г., с което са уговорили бащата да упражнява родителките права по отношение на детето, а майката е завила, че не желае да й бъде определен режим на лични контакти с детето.
С влязлото в сила Решение №610/07.10.2014г. по гр. дело № 1712/2014 г. на ЯРС, родителските права по отношение на детето са предоставени на бащата Г.П., като на майката Н.М. е определен режим на лични контакти с детето, при който срещите са всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, непрекъснато през лятото - 14 дни до навършване на 6- годишна възраст на детето и един месец след навършване на 6- годишна възраст, като режимът предвижда и периоди на срещи на майката с детето на рождения му ден, както и през Коледните, Новогодишните и Великденските празници.
Не е спорно между страните, че този постановен от съда режим на лични контакти на майката с детето не е бил изпълняван от страна на майката - ищцата, която в периода от 2014г. до 2019г. не е имала срещи с дъщеря си. Първата им среща е осъществена след началото на настоящия процес - на рождения ден на детето на 01.06.2019г.
От изготвените и приети по делото социални доклади на ДСП – Ямбол и ДСП – Варна е установено, че след раздялата между родителите на Г., грижите по отглеждането и възпитанието й са били поети от бащата, с подкрепата на неговата майка. Бащата е осигурявал жизнените потребности на детето и безопасна среда за отглеждането и възпитаването му. Социалните работници от ДСП-Ямбол са установили, че детето е спокойно, общително, контактно, като през учебната 2019-2020г. е ученичка в първи клас. Установили са, че между бащата и детето има изградена емоционална връзка и бащата е активен родител. Относно майката е установено, че живее в гр.В., разполага с добри жилищно – битови условия, при които отглежда другите си две деца. Установено е, че в хода на настоящото дело е била подобрена комуникацията между родителите на детето, като през лятото на 2019г. майката се е видяла два пъти с дъщеря си и детето й е гостувало за период от две седмици в гр.Варна.
Разпитана пред първата инстанция в качеството на свидетел, Я.Д. – майката на ответника е посочила, че след раздялата между родителите, майката не е търсила Г., не се е обаждала и по телефона и не се е възползвала от съдебното решение, с което й е бил определен режима на лични контакти с детето. Дошла на рождения му ден през 2019г. и с детето бързо установили контакт, след което между двете имало още една нормална среща, с уговорка майката да вземе детето във Варна за един месец през лятото. Ищцата взела детето, но го върнала след една седмица, а детето споделило, че е разочаровано, т.к. през пет от дните на престоя му майката го пращала на занималня. Свидетелката е поддържала, че синът й не е пречил на майката да осъществява режима на свиждане с детето, че Г. знае коя е майка й, желае да я посещава във Варна, но не е искала да посещава занималня.
Пред въззивната инстанция са изслушани свидетелите Я.Й. и Я. Д., последният съпруг на ищцата, които са дали показания, от които се установява, че при първото посещение на Г. в семейството на майка й в гр.В. през 2019г., детето бързо се е адаптирало към семейната среда на ищцата, получило е отношение, грижи и внимание като към другите деца на майката, цялото семейство ходили на плаж, а в делничните дни Г. посещавала детска занималня с по-голямата дъщеря на ищцата, тъй като ищцата имала домашни ангажименти. Според св.Д., Г. се чувствала добре в семейството на ищцата, разбирала се и играела с другите дъщери на ищцата и свидетелят не почувствал Г. да е настроена негативно от баща си или от баба си срещу майката и нейното семейство.
От заключението на вещото лице Д.Й., извършило
назначената от въззивната инстанция съдебно-психологична експертиза, е
установено, че раздялата на Г. с нейната майка неизбежно се е отразила на емоционалното и психично
развитие на детето, като раздялата е създала предпоставки за формиране на
разстройство на привързаността или формиране на привързаностите от тревожен
тип. Такова разстройство обаче според вещото лице не се е реализирало, предвид всеотдайните грижи
на бащата и лелята по бащина линия, която детето нарича "мама М.". Според
психолога, детето е обичано и обгрижвано от тях, те са за него значими фигури,
които го обичат безусловно, детето расте общително и уверено, има добър успех,
обезпечено е финансово и нуждите и потребностите му са задоволени. При
извършеното обследване на майката, на бащата и на детето, вещото лице не е
констатирало прояви на синдрома на родителското отчуждение. Експертното мнение
на психолога е, че отглеждането на Г. с любов и внимание
от бащата и в семейството на лелята, е предотвратило развитието на родителско
отчуждение. Според вещото лице бащата Г.П. не е
програмиращ и отчуждаващ родител, който съзнателно или неосъзнато да е настройвал
детето и да е проектирал собствените си чувства на разочарование против майка
му, като макар и неохотно, бащата е приел стремежът на детето да се сближи с
майка си и е повлиял позитивно и насърчително на връзката между майката и
детето. Според вещото лице, детето Г. няма желание за
разширени контакти с майка си, с другите й две деца и нейното семейство, тъй
като връзката майка-дете е отсъствала на 90% от живота на детето, но по-честите
и по-продължителни контакти с майката и семейството й, изпълнени с искрено
внимание и грижа, ще допринесат за правилното формиране на отношенията на
детето с майката. Експертът е посочил, че възможностите майката да се вижда с детето по
време на празници и ваканции за по-дълго от няколко часа, както и майката де
прекарва време сама с Г., са ключови за изграждане на прекъснатата
емоционална връзка. Посочил е обаче, че за майката и семейството й може да е
по-удобно да вземат детето във Варна, но самото то има собствен вече изграден
социален живот и отделно семейство, което много сериозно следва да се вземе предвид
от майката. Вземайки предвид честотата на
срещите с детето, които са започнали едва от 01.06.2019г. досега, според
психологът все още е рано за разширен режим на лични контакти между майката и
детето.
С обжалваното решение ЯРС е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Изложените съображения са за липса на промяна в обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим на лични контакти между майката и детето, като съдът е извършил преценка за най-добрия интерес на детето, съобразявайки поведението на бащата и това на майката, която в периода от 2014г. до 2019г. не се е възползвала от режима на лични отношения с детето.
Решението на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният иск е по чл.59, ал.9 СК за изменение на режима на лични контакти между ищцата, сега въззивница, и малолетното дете Гергана.
За уважаване на този иск приоритет има интересът на детето. В трайната практика на ВКС е прието, че най-добрият интерес на детето определя решението на съда при определяне на мерките за личните отношения, а функциите на въззивния съд се осъществяват и в защита на публичен интерес, предвид указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете. В ППВС №1/12.11.1974г., което не е загубило сила, примерно са изброени обстоятелства, чиято промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения между родителя и детето. Те са разделени в две групи, като в първата група се включват промени, засягащи положението на детето или мерките и тяхната ефективност, а втората група включва обстоятелства, свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите, по повод задължителното спазване на вече определените мерки. Пречките от страна на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител, е от втората група обстоятелства. Поведение на родител, на който е предоставено упражняването на родителските права, с което поведение възпрепятства контакта с другия родителя, не е в интерес на детето. Поведението е релевантно, но не е решаващо като самостоятелно основание за промяна на вече определените мерки по упражняването на родителските права, както е посочено в Решение №395/12г. по гр. д. №516/2012г., ІІІ г. о на ВКС. Необходимо е да се извърши балансирана преценка, при която следва да бъдат взети предвид всички релевантни факти, включително има ли отчуждение при детето към родителя, който претендира промяната. При установена степен на отчуждение, виновният принос на родителя за тази ситуация се отчита, с оглед необходимостта определените от съда мерки да са насочени към преодоляване на отчуждението при детето. Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права и висшият критерий за решението на съда е детският интерес, а не санкционирането на виновния родител. Следвайки този висш критерий, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето, във всички случаи съдът следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост и с оглед конкретното му психоемоционално състояние, както е посочено в Решение №207/24.07.2013г. по гр.д.№911/2012г. на ВКС, IV-то г.о., Решение №330/01.11.2013г. по гр. д. № 2181/2013г., ІV-то г.о. на ВКС и Решение № 234/14г. по гр. д. №7289/2013г., ІV-то г.о. на ВКС.
Режимът на личните отношения трябва да осигури възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Свиждането и вземането на детето от родителя, на когото не са предоставени родителските права, са неразделни части от поддържането на лични отношения и ако е необходимо, следва да бъдат предвидени и защитни мерки по чл.59, ал.8 СК за изпълнението на режима, основан на изменени обстоятелства.
Предвид тези разяснения, предявеният иск е неоснователен, като неоснователна е и въззивната жалба.
Безспорно по
делото е установено, че в изпълнение на съдебното решение на ЯРС по
гр.д.№1712/2014г. родителските права по отношение на малолетното дете на
страните Г. се
упражняват от бащата. Безспорно е установено, че след постановяване на това
съдебно решение, в периода от 2014г. до лятото на 2019г. предписаният със
съдебното решение режим на лични отношения между майката и детето не е бил
изпълняван от страна на майката, която е оправдала поведението си с отношенията
й с бащата. Спорът между родителите е относно изменени обстоятелства по смисъла на чл.59, ал.9 СК, но искът е основан
на желанието на майката детето й да присъства в нейния живот и този на
семейството й. Това желание на майката не може да се квалифицира като изменение
на обстоятелствата и не попада в нито една от групите обстоятелства, съгласно
ППВС №1/12.11.1974г., чиято промяна може да обоснове изменение на вече
определените мерки на личните отношения между родителя и детето. Извършвайки
служебната проверка относно интереса на детето, въззивната инстанция намира за
безспорно установено от социалния доклад на ДСП-Ямбол и от заключението на
психологическата експертиза по делото, че детето Гергана е на 8 години, с
нормално интелектуално и физическо развитие за възрастта, с реалистично
мислене, съответно на възрастта и развито въображение. Детето се отглежда с
грижа и любов от баща си, с когото има най-силна емоционална връзка, както и със
своята леля, която възприема като своя майка. Бащата и лелята са значимите
фигури за детето, то се чувства безусловно обичано и обгрижвано от тях. От
заключението на вещото лице- психолог е установено, че при детето Гергана не е
налице родителско отчуждение към майката, тъй като от страна на бащата не е
имало внушения или влияние - настройване
срещу майката. Раздялата на детето с майката се е отразило на емоционалното и
психично развитие на детето, като към момента се наблюдават наченки на
изграждане на емоционална връзка между майката и детето, и според вещото лице
по-честите и по-продължителни контакти между тях ще допринесат за правилното
формиране на отношенията им. Пред вещото лице детето Г. е посочило, че няма желание за
разширени контакти с майката, с другите й две деца и със семейството й и според
вещото лице все още е рано за
разширен режим на лични контакти между майката и детето. От друга страна, от
показанията на всички разпитани по делото свидетели не се установи бащата по
някакъв начин да е пречил или възпрепятствал срещите на майката с детето.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че не е налице изменение на обстоятелствата, свързани и с интереса на детето, и със задълженията на страните при спазване на вече установения режим на лични отношения между майката и детето. Кредитирайки показанията на всички разпитани по делото свидетели, въззивната инстанция намира, че от средата на 2019г. е поставено началото на отношенията на майката с детето и че детето е прието с обич и внимание от майката и семейството й. Преценени тези обстоятелства, с оглед възрастта на детето, психоемоционалното му състояние и необходимостта от охраняване на най-добрия му интерес, обстоятелствата налагат да не бъде променян установения със съдебното решение на ЯРС режим на лични контакти с майката, а същият режим да бъде изпълняван от майката, за да бъде възстановена и изградена връзката родител - дете, както и осигурено присъствието на двамата родители в живота на детето. Този режим е разширен режим на лични отношения, при който майката има възможност два пъти в месеца да взима детето при себе си в почивните дни с преспиване, а също и в продължителен период непрекъснато през лятото, като детайлно е разписано и правото на майката да взима детето през Коледните, Новогодишните и Великденските празници. Изключително стресиращо за детето, емоционално негативно спрямо него и рисковано с оглед ефекта и последиците върху психиката му, би било да бъде приет предложеният от майката режим на лични отношения, тъй като този режим не намира основание в поведението й през последните пет години до момента, нито е съобразен с изградения до момента социален живот на детето и семейната му среда, както и със самото желание на детето. Една радикална промяна на вече установения порядък в живота на детето, ще произведе риск от увреждане, който не е пренебрежим и няма да способства за възстановяване и укрепване на връзката с майката, а според вещото лице съдебните дела и битките занапред относно режима на лични контакти, биха създали и предпоставка за развитие на синдрома на родителското отчуждение у детето.
Предвид изложените съображения, предявеният иск по чл.59, ал.9 СК се прецени от въззивната инстанция като неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като е отхвърлил иска, ЯРС е постановил законосъобразен съдебен акт, който като резултат е правилен и следва да се потвърди.
Действително, решението на ЯРС е постановено при допуснато от първата инстанция процесуално нарушение - съдът е насрочил и разгледал делото в о.с.з на 28.01.2020г., при наличие на данни и доказателства, че на посочената дата и ищцата, и нейният адвокат не могат да се явят по делото поради уважителни причини. Така ищцата е била лишена от възможността да участва по делото и да сочи доказателства, но това процесуално нарушение на районния съд е поправено от настоящата инстанция, която е извършила всички процесуални действия в тази насока - уважила е доказателствените искания на въззивницата и е осигурила възможността за личното й и чрез адвокат участие по делото.
При този изход на делото, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия Г.П. направените от него разноски пред тази инстанция в размер на сумата 500лв. - изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №58/31.01.2020г. по гр.д. №947/2019г. по описа на Ямболски районен съд
ОСЪЖДА Н.В.М. - Д. ***, с посочени по делото данни за адрес и ЕГН, да заплати на Г.В.П. ***, с посочени по делото данни за адрес и ЕГН, направените разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 500лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.