№ 17
гр. Б., 22.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
при участието на секретаря Герасим Ангушев
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело
№ 20221200900259 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищците Ф. Р. М. и М. М. М. – редовно уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явяват. За тях се явява адв. Р. М., с пълномощно по делото.
За ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява адв. Т. Я.,
с пълномощно по делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. М.: Уважаеми господин Председател, водя допуснатите ми трима
свидетели за неимуществени вреди, които са пред залата, моля да бъдат
разпитани в днешното съдебно заседание.
АДВ. Я.: Не възразявам да бъдат разпитани.
Съдът счита, че следва да бъдат разпитани свидетелите, поискани от
ищцовата страна, във връзка с обстоятелствата, за които същите са поискани,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
1
ПРИСТЪПВА към разпит на водените от ищцовата страна за днешното
съдебно заседание свидетели.
СНЕМА самоличността на същите:
И. Р. Ш. – ***.
Х. А. Б. – ***, без родство и отношения със страните по делото.
М. А. Б. – ***, без родство и отношения със страните по делото.
На свидетеля И. Р. Ш. беше разяснено правото му да откаже да бъде
свидетел, тъй като същият е брат на ищцата Ф. Р. М..
СВИД. И. Ш.: Желая да бъда свидетел.
Тримата свидетели бяха предупредени за наказателната отговорност,
която носят по чл. 290 от НК, като същите обещаха да кажат истината,
след което бяха отстранени от съдебната зала, с изключение на свидетеля
И. Р. Ш..
СВИД. И. Ш.: Брат съм на ищцата и съм съгласен да съм свидетел.
На въпроси от адв. М.:
СВИД. И. Ш.: М. М. е мой племенник, който почина при пътно-транспортно
произшествие – датата беше 19.05.2021 година. Какви са били отношенията
между него и родителите му около времето, когато се е случило това – в
добри отношения, семейни отрошения, родителите работеха за децата, къща
му построиха – триетажна къща, никога не са имали кавги и
неразбирателство, заедно живееха. Той е второто дете на семейството,
първото е момичето. След като са живели в едно домакинство, дали са се
хранели на една маса – да, на една маса. Дали и след като М. е създал
собствено семейство са продължили да са в едно домакинство и да се
хранят на една маса – винаги, когато идваха на село, живееха на едно
домакинство. Къде е живеел М., когато не е бил на село – той работи с
камиона и живееше в града, в Г. Д., имаше апартамент. Да, когато се ожени,
се отделиха в апартамент в Г. Д., но ходеха на гости. Когато примерно е на
работа и го няма, децата и жена му живееха в Г. Д., защото имат голямо
момиче, което ходеше на училище, а като се върне, веднага от Г. Д. идваха в
селото, помагаха за дърва, всичко беше задружно. Какви по-конкретно са
били отношенията между М. и майката Ф., каква майка е била Ф. за сина
си, какви грижи е полагала за него, какво е искала да възпита в детето си –
2
като всяка една майка – да възпита сина си, изобщо грижеха се за него. Какви
грижи е полагал за него М. като баща, какво се е старал през живота си –
много, тоя човек работеше денонощно, той не спираше да работи. Дали е
работел за М., за да му подсигури нещо – за М., да. Построи му къща, те
нямаха къща, живееха 5 братя в една къща, та построи му къща – триетажна, и
сега живеят в тази къща. Какъв син е бил М. за своите родители – загрижен,
не ги остави за нищо момчето, за дърва, изобщо за такава работа, която млад
човек може да върши, всичко той вършеше, събираше приятели, ходеха,
вършеха. Дали Ф. и М. са разчитали на своя син и дали са били спокойни, че
той ще е в тяхна помощ – много разчитаха за него, изобщо за всичко.
На въпрос от съда:
СВИД. И. Ш.: Дали имат други деца – има сестра, сестрата е омъжена и
живее в Г. Д., други братя няма. Пет деца бяха баща му, те работеха
денонощно, за да построят къщата.
На въпроси от адв. М.:
СВИД. И. Ш.: Синът се грижеше за всичко за родителите си. Баща му
последно беше болен – имаше някакъв * по крака, последно го караше по
болници, даже като тръгнахме за катастрофата насам, бащата беше с болки.
За катастрофата аз карах родителите му с моята кола, дойдохме тук на
катастрофата, на П., трагедия – те лягаха по асфалта, искаха да отидат в
колата, но полицаите не им даваха. Дали знам как те са разбрали, че синът
им е катастрофирал – на мен ми каза сестрата, тя като се прибра, къщите на
нас са ни една до друга, и на нея от работата са й казали, май на жена му
сестрата се обадила, а тя се обадила на нея, и ми казаха и тогава тръгнахме за
тук. И двамата бяха – и бащата, и майката. След това пристигнахме на
местопроизшествието, тялото на сина им беше в колата, те видяха детето си,
падаха по асфалта, плачеха, искаха да влязат в колата, но колата се
охраняваше от полицаи и не ни дадоха да влезем в колата. Още тогава
разбраха, че детето им е починало. След това как са преживели
погребението и как им се е променил животът на родителите погребението
– трагедия; те се промениха изобщо, бащата по-зле, майката и тя в същото
положение, бащата изпаднал като в дупка, един празен поглед, няма
инициатива за нищо, да свърши някаква работа, изобщо стои, гледа и мълчи.
И сега е в същото състояние. Единствено внучето като дойде събота и неделя
3
при него, тогава прави някаква комуникация, иначе ако му задаваш въпроси,
отговаря и дотам. Преди това М. беше общителен човек, той беше строител,
почти на всички къщи в селото е работил. Сега не работи, здравословно не е
добре човекът. Дали знам какви други здравословни оплаквания има той –
нещо със *, * има, * ли, не знам какво. И моята сестра се промени след
смъртта на М., тя изобщо не влиза и в къщата, не влиза в горния етаж –
етажът на М.. Тя споделя с мен, пред мъжа си не говори нищо, но при мен
като дойде и плаче. Споделя с мен, че не иска да влиза в горния етаж на
къщата, има усещането, че той е горе в етажа. Всеки ден посещават гроба на
М.. Тя ходи на работа, работата й е като лек, там комуникира с хора и малко
се разсейва, иначе като се прибере от работа и се затваря вътре. Дали
родителите на М. продължават да тъжат със същата сила, или по-слабо –
може и по-силно, не знам, хората казват, че времето лекува, ама явно не е
така. Покойникът беше момче като всички – възпитано, културно, работливо,
не е имало скандали с хората от селото, нормално момче.
На въпроси от адв. Я.:
СВИД. И. Ш.: Дали имам като негов вуйчо представа или спомен кога той е
заживял заедно със З. в Г. Д., колко години преди катастрофата – може би
година-две. На каква възраст е било детенцето му тогава – на 10 месеца
беше тогава, когато почина. Какво е работел той преди катастрофата – той
е международен шофьор. Колко време преди катастрофата е работел като
международен шофьор – много години, може би 5-6, но с точно не мога да
Ви кажа. Не знам как са живели със съпругата му, явно на семейни начала,
ама живееха там – в Г. Д.. Дали те имат едно детенце – едно, казва се С.. Е. е
от друг баща. Да, с две дечица в семейството живееха. Е. е от предишен брак
на жена му. Сестра ми Ф. и М. имат три внучета, те ги посещават. Всяка
събота и неделя, като почиват родителите и те не са на училище, идват. Това
ги разсейва. Дали те са ангажирани, дали им ги оставят лятото да гледат
внуците си – не, сега не, само за уикенда идват и това е.
АДВ. М.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Я.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля И. Р. Ш. от участие в заседанието в 14:23
часа, но същият остана в съдебната зала.
На въпроси от адв. М.:
4
СВИД. ХАСАН БЛИЗНАК: От колко години познавам Ф. М., М. М. и
техният син М., както и откъде се познаваме – от едно село сме, откакто съм
се родил ги познавам. Дали оттогава сме приятели с М. – заедно, както се
казва, ергенувахме, от 16-17-годишен като той стана. Към датата на смъртта
му бяхме приятели, общувахме интензивно. Помня на коя дата стана
катастрофата – мисля, че беше на 19.05.2021 година. Какви са били
отношенията между родителите и сина М. – много добри, говореха си, той
понеже беше тираджия, говореха си всяка вечер по телефона с майка му и с
баща му, и не е говорене по 5-10 минути, ами по час. Колко време е
отсъствал от дома си той – зависи от курса – седмица-две, до Г. беше 12-13
дни, после си идваше за 5-6 дни, като постоянно си беше на село при тях.
Дали съм бил свидетел на лоши отношения между родители и син, да са се
карали и да са имали някакви разправии вътре в семейството – не е имало
такива работи. Какви грижи са полагали родителите за М., какво са се
стараели да подсигурят на сина си – като за единствен син, триетажна къща
има, нямало е никакъв проблем. Дали когато е отсъствал от дома, са го
чакали – нормално, като е на курс, звъни им, прибира се. Дали М. е полагал
грижи за своите родители, и ако да - какви – баща му има проблем с краката,
доколкото знам, * ли има, разкарваше го по С., по Б., по Г. Д. на доктори. Дали
родителите са били авторитет за М., дали той се е допитвал до тяхното
мнение и дали се е съветвал с тях – да, винаги с майка му и с баща му. Дали
според мен родителите са подкрепяли сина си, дали са му били опора – да,
много. Кое ме кара да мисля така – грижеха се много за него, в смисъл много
работи – дребни, ама се забелязват. Кога съм видял за първи път родителите
на М. след като е настъпила катастрофата – понеже бяхме с брат ми в Ш.,
ние със съпругата ни, и като се прибрахме – ние се прибрахме на 1-ви
септември тая година, на 2-ри бяхме у тях, тогава се видяхме, голяма
трагедия. Няма какво по-подробно да разказвам, знаете какво е – плачене,
удряне по главата, „отиде си, отиде си, брат ви го няма“, понеже ние се
имахме за братя. Как се е променил животът на тези родители след
смъртта на М. – майка му оня ден ме видя на центъра, прегърна ме и пак
заплаха, а баща му – говориш му, но той те гледа, като един поглед има, след
време ти отговаря. Дали сега двамата работят – по принцип майка му
работи в един шивашки цех, ама баща му май никъде не работи, защото
сутрин пием заедно кафе, чай, говорим си, и не работи, но майка му работи в
5
шивашки цех. Дали празнуват сега празници – какво ще празнуват, то какво
има да празнуват, ти като вземеш нещо да празнуваш, тя ти казва: „той го
няма, какво да правя“. Ти колко и да й даваш кураж, тя си заплаква, ама
нормално, рожба й е. Дали имат нужда сега от помощ двамата, като
родители, като възрастни хора – имат, кой няма нужда?! В смисъл каква
помощ?! Ние с брата каквото можем помагаме. Дали ние сега помагаме с
нещо на тези родители – с пари не, примерно нещо да работим, да му
помогнем да направи някакъв дувар, звъни ни, отиваме, помагаме му, иначе
го правехме с покойния – звъни,“утре се прибирам и трябва да направим еди-
какво си“ и го правим, както и на мен сме го правили с него и брат ми, така и
на него, помагали сме си един на друг. Той сега не може, баща му не се
занимава с абсолютно нищо. Според мен не се занимава с нищо заради
трагедията, той си му е едно наум. Каква е разликата между родителите Ф.
и М. сега и преди загубата на детето им – огромна. Преди и майка му, и
баща му бяха засмени, и шега ще ти направят, а сега питаш ги, гледат те с
един поглед, отговарят ти и нищо повече, няма го живецът за живот. Какъв
човек е бил моят приятел М. М. и какъв авторитет е имал сред нас – беше
човек, звънкам му от Ш., майка ми е * 23 години, „М., утре майка ми е на
профил в Г. Д.“, а той ти казва: „тук съм си, сутринта в 8 съм пред вас“, кара
я, чака я цял ден да направи профил, вечерта я прибира. Знаете, малки деца –
малки проблеми, големи деца – големи проблеми, на брата неговият си счупи
главата с колелото, ние пак в Ш., той по Бърза помощ, нагоре-надолу, всичко
той – брат от друга майка. Да, аз възприемам неговите родители като мои
родители. И те ме възприемат мен, много ясно, че ме възприемат, ама плачат,
особено майка му, и постоянно: „отиде си, отиде си, няма го вашия брат“.
На въпроси от адв. М.:
СВИД. ХАСАН БЛИЗНАК: Преди катастрофата М. с кой е живеел – със
съпругата и децата си в апартамента, но идваше не събота и неделя, ама както
се казва – днес ако си е дошъл от курс, вечерта си е при майка му и при баща
му с детето му и съпругата му. Това детенце тогава мисля, че беше на 8-9
месеца. Колко години преди катастрофата той е заживял със З. – при нас
има едно такова, че пишеш брак и заживяваш заедно, 9-10 месеца, в смисъл
една година можеш да ходиш и да стане бременна, детенце. Колко години
преди катастрофата са живели заедно със З. – една година преди да
забременее и с детенцето, т.е. 2 години някъде преди катастрофата. В Г. Д. те
6
си имаха собствен апартамент, негов апартамент, той го закупи, ама и в
къщата си живееше в Д. Д., в селото. Дали той е отглеждал едно дете в
семейството – да, ама имаше и от съпругата му от първия брак едно момиче.
Дали заедно са идвали – тя си я оставяше на майка й в селото, а той идваше
със съпругата му и неговото си дете, ама и тя живееше при него в
апартамента. Това детенце мисля, че беше на 13-14 години, т.е. ходеше на
училище към момента на катастрофата.
АДВ. М.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Я.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля Х. А. Б. от участие в заседанието и същият,
заедно със свидетеля И. Р. Ш. напуснаха съдебната зала в 14:30 часа.
На въпроси от адв. М.:
СВИД. М. БЛИЗНАК: М. М. М. беше мой приятел от детството, заедно
израснахме с него. Родителите му ги познаваме от нашите родители, семейни
приятели. В каква семейна среда е бил отгледан моят приятел, какви
родители са били Ф. и М. за него – много добри родители, един син си им
беше, грижеха се много добре за него, никога не ги е обиждал, не ги и
разсърдил за нещо, нямали са никакъв скандал с него, изучиха го. Започна
човекът да работи с камионите, и пари им даваше, и за къщата се грижеше, и
за всичко. Родителите се гордееха много със сина им. Дали съм бил свидетел
на лоши отношения между тях – аз съм на 39 години, не съм бил свидетел на
такова нещо. Какви грижи е полагал М. за своите родители , как е отвръщал
на тази любов – отлагаше си курсове с камиона само и само да откара майка
му и татко му на лекар, да се погрижи за тях, да не задължава народа, хората,
както и аз можех да свърша работа за неговите родители, няма проблеми, но
отлага курса, звъни на шефа, „другият ден не съм на курс“ само и само да се
погрижи за родителите. Помагаше им финансово, щом успя да си купи и
апартамент по Г. Д., помагаше им лично с негов труд и негови пари. Даже и
от съпругата му отказа пари само и само да си е негово, да няма никой намеса,
всичко да си е негово, за което много се гордея с него, много ми беше мъка за
момчето, но за съжаление си отиде. Дали М. е обичал да прекарва време с
родителите си, колко време е живеел в Г. Д. и колко време на село – между
другото той в сряда винаги се прибираше от курс, понеже караше само за Т., в
сряда-четвъртък се прибира, петък е в Г. Д., а събота и неделя си беше на село
7
при родителите му – при татко му и майка му. Когато си идваше на село, с
неговите родители в едно домакинство живееха, на една маса се хранеха,
всичко си им беше заедно, те никога не са се делили за нищо. Дали
родителите са разчитали на сина си – не, родителите му си работеха, майка
му още си работи в цеха, баща му и той също си работеше. Морално
разчитаха, да, но като стана тая злополука и се отчая баща му, иначе работеше
денонощно тоя човек, не спираше, но като стана тая злополука, не е същият
човек. Ние го виждаме, всяка сутрин пием кафе заедно с него и контактуваме.
Не е същият, отчаян е. Опитваме се по някакъв начин да го успокоим, да ни
има като негови синове, ама не е същото. Ние през ден, през два сме при него,
помагаме му на човека, за нищо не сме го оставили, няма и да го оставим, но
не е същото. Аз не един или два пъти съм го заявил, че той е като втори мой
баща, не бихме го оставили за нищо, дърва му цепим, режем и прибираме, все
едно сме си вкъщи, както се казва. Той как се чувства като ние му помагаме
– по-спокоен е човекът. Дали това го натъжава – натъжава го, защото все
пак има рамо, има някакъв човек, на който да се каже, че трябва да се ходи
там и да се свършим работа, няма да задължава чужд човек да го прави, ние
сме му го казали – каквото трябва да се прави, не трябва да се притеснява,
трябва да ни го казва. Как се е отразила на Ф. загубата на детето й, при нея
каква промяна виждам – от моята майка и моите деца, които са били в
къщата, знам, че не го е преживяла добре. Аз не съм си бил там, аз бях в Ш.,
но ако питате и мен, и аз не го преживях добре – една седмица бях като болен,
24-25 диабет. Ако имах полет, бих се прибрал на момента, ама нямаше как. И
моята майка, и децата ми плачеха, че брат ми М. е починал, и ние се
натъжаваме там, и на нас ни стана мъка. Кога съм ги видял за първи път след
катастрофата – ние се прибрахме на 07.09.2021 година, на 15-и или 16-и
септември отидохме в Г. Д. при съпругата му, тя си беше по Г. Д., жената
плачеше, нищо не можем да й помогнем. Кога съм видял родителите –
родителите още вечерта, още на 7-ми като се прибрахме, на мен не ми се
ходеше, ама нашата майка като каза: “не, ще идете“, няма как да не идем,
отидохме – плачеха хората, но какво можем да направим, натъжихме се и ние,
и така. Дали съм видял видима промяна във външността им – да ви кажа,
беше малко по-различна; моята съпруга говореше с нея по телефона на
вайбър, имаше малко разлика от предишните дни, когато говорехме с нея. Как
живее сега Ф. според мен, какво споделя, как продължава животът на тези
8
хора – малко е по-различно от другия живот, който караха с покойниия.
Разликата е, че не са същите хора, по като затворени са, стоят си в къщата.
Сега са по-малко общителни, иначе те бяха общително семейство, нямаше
човек да подминат по село, да не го поздравят, да не се спрат да говорят с
него – нямало е такъв случа, а сега са по като затворени, чувстват се виновни.
Ние искаме от това да ги успокоим, че те нямат вина, така е било писано да
стане. Бащата се затвори много, той се промени прекалено много, имам
предвид, че не е същият човек – сутринта той да стане, да пие кафе, да говори
с младежите, да говори случки най-различни – няма, сега е седнал на масата,
пие си чайчето и се прибира, все едно не е същият, с наведена глава,
притеснен. Сега само майка му работи в цеха като шивачка, иначе бащата
работеше много, денонощно работеше, той има триетажна къща – и по
къщата работеше, и беше пазач на една фирма, пазеше багерите, по принцип
получаваше пари, а сега вече не, не му се говори за работа, прие го много
вътрешно и край, за него работата свърши на момента. М. за мен беше
приятел на място, много, много добро момче. Какъв авторитет е имал по
нашето село – между другото с никой той не се скара, никой не го мразеше, с
никой не се е ругал и не се е обиждал. Много, много, много печено момче.
На въпроси от адв. Я.:
СВИД. М. БЛИЗНАК: Колко години преди катастрофата е започнал да
работи като шофьор моят приятел М. – той преди да завърши училище
работеше във фирма „***“, изкара си категориите за камион и към 24-25-
годишен стана тираджия за път. Към този момент той не си беше купил
жилището. Той си взе лека кола мерцедес, после фолксваген пасат, и към 32-
33-годишен си взе жилището в Г. Д., това е 2-3 години преди да направи тази
катастрофа. Те оттогава живеят заедно със З.. Те бяха около 2-3 години
заедно и преди да стане ПТП-то подписаха граждански брак. От 2019 година
аз работя в Ш., шест години вече, сега ако е писано, ще съм седма. Колко
време пребивавам на село, кога се връщам – различно, 6-7 месеца сме на село,
4-5 месеца сме във В.. Лани бяхме повече – 7 месеца изкарахме във В., а тук
сме 5, лани – за 2023 година говорим. Дали тези мои впечатления са по-скоро
от разговорите ни по телефона по вайбър – да, то нямаше момент да
почиваме събота и неделя и той да не се обади, дори и по Т. на курс да е, той
пак звънеше. С родителите му повече поддържаше връзка моята съпруга и на
брата неговата съпруга, контактуваха с майка му на починалия и с нашата
9
майка, по-точно от нашата майка научихме какво е състоянието на майка му.
АДВ. М.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Я.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля М. А. Б. от участие в заседанието и същият
напусна съдебната зала в 14:43 часа..
АДВ. М.: Господин Председател, аз имам искане за увеличаване цената на
исковете, на основание чл. 214 от ГПК, като моля същите да ги считате за
предявени в размер на по 180 хил. лева за всеки един от двамата ищци, или
цена на исковете – 360 хил. лева. Представям списък на разноските, договор
за правна защита и доказателства за регистрация по ДДС. Други
доказателствени искания няма да правя и моля да дадете ход на делото по
същество.
АДВ. Я.: Уважаеми господин Съдия, във връзка с направеното увеличение на
исковете – доколкото същото е допустимо, възразявам единствено по размера,
като твърдя, че същият е завишен спрямо доказаните по делото като
претърпени вреди и в този смисъл поддържам вече заявеното като възражение
в отговора на исковата молба, но във връзка с направеното увеличение и
доколкото разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от доверителя
ми в производството, са в минимален размер по Наредба № 1, Ви моля да не
давате ход на делото по същество и да ми дадете възможност да съобразя
същите, с оглед направеното увеличение на исковете, доколкото в противен
случай защитата би паднала под размера, минималния, по Наредба № 1. На
този етап не съм извършила разноските, но такива ще бъдат извършени за
доверителя ми, предвид задължението на адвокатското съсловие да
съобразявам минимума по Наредба № 1, доколкото ние носим и санкционна
отговорност за това да паднем под този минимум като процесуални пред*ли.
В тази връзка ще Ви моля да ми дадете възможност да представя
доказателства за извършените допълнително разноски за адвокатско
възнаграждение в производството, съобразно извършеното увеличение, а в
случай, че не уважите това ми искане, то Ви моля да ми бъде присъдено
такова в минимален размер, съобразно Наредба № 1, въпреки че към момента
не разполагам с доказателства относно този размер и реалното му плащане.
Съдът счита, че на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато
поисканото изменение на предявените искове от двамата ищци по отношение
10
на техния размер, като същите да се считат предявени вместо за сума от по
150 хил. лева за претърпени неимуществени вреди, за сума в размер на 180
хил. лева за претърпени неимуществени вреди за всеки един от двамата ищци,
ведно със законната лихва върху претендираната главница от 22.10.2021
година до датата на окончателното изплащане на обезщетението, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на предявените
искове от двамата ищци по отношение на техния размер, като същите да се
считат предявени вместо за сума от по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за
претърпени неимуществени вреди, за сума в размер на 180 000 /сто и
осемдесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди за всеки един от
двамата ищци, ведно със законната лихва върху претендираната главница от
22.10.2021 година до датата на окончателното изплащане на обезщетението.
Поради изчерпване на доказателствените искания, съдът счита, че следва да
бъде даден ход на делото по същество, а на пълномощника на ответника да
бъде предоставена процесуална възможност да представи доказателства за
сторените разноски пред настоящата съдебна инстанция за ответната страна,
в двуседмичен срок от приключване на настоящото дело днес.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ДЕЛОТО
АДВ. М.: Уважаеми господин Председател, моля за Вашия съдебен акт, с
който да уважите, като доказани по основание и по размер, предявените от
доверителите ми искове. Претендирам разноски, съгласно представения в
днешното съдебно заседание списък с разноските, и Ви моля да ми дадете
срок за писмена защита.
АДВ. Я.: Уважаеми господин Съдия, ще Ви моля при произнасянето и
определянето на справедливи размери на обезщетение на ищците, да
съобразите установените по делото при условия на пълно и главно доказване
вреди, като считам, че в производството не се доказаха в цялост претенциите
съобразно исковата молба, и по-конкретно не се доказа по отношение на
ищеца М. М. да са настъпили твърдените вреди относно здравословното му
11
състояние, и по-конкретно твърдените * заболявания на *. Отделно, считам,
че в производството по делото се доказа, че пострадалият син на ищците не е
съжителствал със същите непосредствено преди произшествието и към
момента на същото. Моля Ви да ми дадете възможност да представя писмени
бележки в указан от съда срок, в които да развия подробни съображения.
Съобразно изхода от спора по делото, претендирам извършените в
производството от доверителя ми разноски, списък за които представям като
такива, извършени до настоящото съдебно заседание, и Ви моля да вземете
предвид разноските, които ще представя в указания от съда срок във връзка с
извършеното увеличение на исковете.
Съдът заяви, че ще се произнесе с решение, ведно с мотивите, в
законоустановения срок, като предоставя на страните възможност за
депозиране на писмени становища по делото в двуседмичен срок от днес, а на
ответната страна и възможност да представи допълнително доказателства за
разноски, направени пред настоящата съдебна инстанция във връзка с
допуснатото изменение на предявените искове по размер.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 14:40 часа.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
Секретар: _______________________
12