№ 1032
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110200304 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "С.К." АД, с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор
Х.К.П., чрез пълномощника М. Г., против наказателно постановление /НП/ № 45-07-
11/27.10.2023 г., издадено от главния директор на Главна дирекция "Гражданска
въздухоплавателна администрация" /ГД ГВА/, с което за нарушение на чл. 16. 4, буква "а" от
Регламент (ЕС) № 18/2010 на Комисията от 8 януари 2010 година за изменение на Регламент
(ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на спецификациите
за национални програми за контрол на качеството в областта на сигурността на
гражданското въздухоплаване, на основание чл. 143, ал. 3, т. 9 от Закона за гражданското
въздухоплаване, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
С депозираната жалба се иска отмяна на наказателното постановление. Навеждат с
твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, като се посочват конкретно
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Оспорва се
твърдението, че на инспекторите не е предоставен достъп до залата за видеонаблюдение,
намираща се в Терминал 2 на летище София. Сочи се още, че инспекторите не са могли да
бъдат допуснати в момента, тъй като това е било обективно невъзможно поради
присъствието на представители на наземни оператори. В тази връзка в жалбата се допълва,
че преглеждането на записите не може да бъде прекъсванo самоволно, тъй като това би
довело до риск за сигурността и безопасността на летището и намиращите се на него хора и
обекти. Отправя се молба да се отчете това, че свободен и безпрепятствен достъп не следва
да се приравнява на нерегулиран и безконтролен достъп. Цитират се разпоредби от
приложимия регламент, като въз основа на изложените аргументи се обособява заключение,
че към момента на извършване на твърдяното нарушение, летищният оператор не е бил
1
уведомен, че се извършва проверка, която да възпрепятстват. Въз основа на изложеното се
отправя искане до съда за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
юрк. Г.. В хода на съдебните прения заявява, че поддържа жалбата и отправя искане до съда
за отмяна на НП. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна – ГД „ГВА“, редовно призована, не се явява, не се представлява. По
делото са депозирани писмени бележки от процесуален представител, в които се отправя
искане до съда да потвърди наказателното постановление, като се излагат подробни
аргументи за това и да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид приложените по делото доказателства и становищата на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
На 16.08.2023 г., в 11:25 часа, инспектори в отдел "Авиационна сигурност „при ГД ГВА - Л.
Т. и С.М., решили да извършат проверка, с оглед данни по служба, че лица, преди да получат
идентификационните си карти за достъп до въздухоплавателно средство, са осъществили
такъв. За да извършат проверка, чрез системата за видеоконтрол, относно тези обстоятелства
по отношение на "С.К.“ АД, на територията на Летище "София", Терминал 2, отишли пред
залата за видеонаблюдение на оператора. Двамата инспектори се легитимирали пред
служител на санкционираното дружество, със служебните си карти и го информирали, че
желаят да извършат проверка, възможна единствено чрез преглед на камерите за
видеонаблюдение, позиционирани на определените за това места, която да установи
осъществен ли е нерегламентиран достъп до критична част от зона с ограничен достъп на
летищния оператор, като за целта поискали осигуряването на достъп до залата за
видеонаблюдение на Терминал 2. Служителката М. М. им обяснила, че няма да ги допусне
до залата за видеонаблюдение, тъй като за това било необходимо да поиска предварително
разрешение на директора на дирекция "Сигурност", предвид налична вътрешна инструкция
– Процедура 108, според която в залата за видеонаблюдение се допускат лица, които
предварително са получили разрешение за това от директора на дирекция "Сигурност" на
дружеството.
Инспекторите възприели тези действия като възпрепятстване на достъпа. Като взела
предвид това, свид. Т. съставила АУАН № 45-06-10 от 03.10.2023 г., с който ангажирала
наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 16. 4, буква "а" от Регламент (ЕС) № 18/2010 на Комисията от 8 януари
2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на
Съвета по отношение на спецификациите за национални програми за контрол на качеството
в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване, на основание чл. 143, ал. 3, т. 9
от ЗГВ. Същият бил връчен срещу подпис на упълномощен представител на
санкционираното дружество. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН са постъпили
писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 45-07-11/27.10.2023 г.,
2
издадено от главния директор на ГД ГВА, с което за нарушение на чл. 16. 4, буква "а" от
Регламент (ЕС) № 18/2010 на Комисията от 8 януари 2010 година за изменение на Регламент
(ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на спецификациите
за национални програми за контрол на качеството в областта на сигурността на
гражданското въздухоплаване, на основание чл. 143, ал. 3, т. 9 от Закона за гражданското
въздухоплаване, е на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
на 2 000 лева.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на събраните
доказателства по делото, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Л. Т., С.М., Николай Х., Е. С., М. М. и Ц. Т. и писмените доказателства –
възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, заповед за компетентност, извлечение от дневник за
посещение на лица в залата за видеонаблюдение или за прегледи на видеозаписи.
Съдът кредитира показанията на свид. Т., М. и Х., които са служители на ГДГВА, като в
показанията си същите излагат логични, последователни и непротиворечиви твърдения, от
които се установяват обстоятелствата, свързани с хода на извършената проверка и това, че
им е бил отказан достъп до помещенията за видеонаблюдение, както и причините, които
свид. М. е заявила за отказа.
Показанията на свид. М. също следва да бъдат кредитирани, тъй като не са противоречиви и
са достоверни. От тях се установява, че служители на ГДГВА са извършвали проверка, като
за целта са поискали достъп до залата за видеонаблюдение, който им е бил отказан от свид.
М., с мотив, че е следвало да имат предварително разрешение.
От показанията на свид. Т., които съдът намира, че също следва да бъдат кредитирани, се
установява подробно какъв е редът за получаване на разрешение за достъп до залата за
видеонаблюдение.
Показанията на свид. С. съдът намира за неинформативни, доколкото заявява липса на
спомен и излага твърдения, които не са свързан с главния факт по делото.
Писмените доказателства по делото не разкриват вътрешни противоречия, поради което
обстойният им анализ не е необходим. Посредством тези доказателства еднопосочно се
установява фактическата обстановка по случая.
При установената по делото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че
от правна страна се установява следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в
законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
3
приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по
отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в
предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година
от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
АУАН и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, посочени в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
По материалната законосъобразност:
Разпоредбата на чл. 16.4, буква "а" от Регламент (ЕС) № 18/2010 на Комисията от 8 януари
2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на
Съвета по отношение на спецификациите за национални програми за контрол на качеството
в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване предвижда, че одиторите имат
право да получат незабавен достъп до всички необходими зони, включително до
въздухоплавателните средства и до сградите с цел извършване на мониторинг. От
доказателствата по делото се установява, че от обективна страна, санкционираното
дружество, в качеството си на летищен оператор е възпрепятствало извършването на
проверка на инспекторите от ГД ГВА за установяване на това дали е осъществен
нерегламентиран достъп до критична част от зона с ограничен достъп на летищния оператор,
чрез преглед на камерите за видеонаблюдение, позиционирани на определените за това
места, като е отказал поискания достъп до залата за видеонаблюдение на Терминал 2, и те не
са били допуснати от служителя в отдел "Обективен контрол", а за отказания достъп е
предоставено обяснение, че преди осигуряването на достъп до залата за видеонаблюдение, е
необходимо да се получи предварително разрешение от директор на дирекция "Сигурност"
на "С.К." АД. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на служителите в
дружеството.
Съгласно разпоредбата на чл. 16б, ал. 3, т. 1 от ЗГВ, инспекторите имат право на свободен
достъп до контролираните от тях лица и обекти за извършване на проверки по сигурността и
безопасността на въздухоплаването. Дружеството-жалбоподател се явява контролирано
лице, в качеството си на летищен оператор, а залата за видеонаблюдение – обект за
извършване на проверка. Твърдението на наказаното лице, че в посоченото време
представители на други органи са били в залата за видеонаблюдение и са извършвали
проверка, а е обективно невъзможно едновременно представителите на различни органи да
осъществяват проверка, тъй като залата разполага само с едно място, на което това може да
бъде направено, поради което и инспекторите от ГД ГВА не са били допуснати, е формално
и декларативно.
Приетата Процедура № 108 за работа на служителите от отдел "Обективен контрол" е акт,
4
който има вътрешнослужебен характер и не регулира дейността на инспекторите, поради
което с нея не може да се ограничават по отношение на предмета, етапа или момента, в
който се извършват дейностите по мониторинг, от страна на инспекторите. Предвид това, за
същите не възниква задължение да уведомяват контролираното лице за проверката и не се
нуждаят от негово разрешение за провеждането .
За съставомерност на нарушението, следва да се установи, че действията по възпрепятстване
на служителите са били преднамерени. Съдът намира, че действията са извършени
преднамерено, доколкото на служителката на дружеството е било известно, че
вътрешнослужебните процедури не могат да бъдат противопоставими на ЗГВА и
приложимия Регламент.
Доколкото отговорността на юридическите лица е само обективна /безвиновна/ не следва да
бъде обсъждана субективната страна на деянието.
Правилно АНО е приложил разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗГВ. Наложената санкция е в
минимален размер, поради което съдът не може да ревизира найния размер.
Съдът намира, че в конкретния случай не може да намери приложение на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретното нарушение не се отличава с по – ниска степен на
обществена опасност от обичайното за този тип нарушения. Възпрепятстване на
контролните органи своевременно да извършат действия по служба целящи гарантиране
сигурността на стратегически обект, какъвто е зоната на летището не би могло да се приеме,
че е маловажно.
При този изход на делото, претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, поради което на основание чл. 63д,
ал. 3 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 45-07-11/27.10.2023 г., издадено от главния директор на Главна
дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" /ГД ГВА/, с което за нарушение
на чл. 16. 4, буква "а" от Регламент (ЕС) № 18/2010 на Комисията от 8 януари 2010 година за
изменение на Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на спецификациите за национални програми за контрол на качеството в областта
на сигурността на гражданското въздухоплаване, на основание чл. 143, ал. 3, т. 9 от Закона за
гражданското въздухоплаване, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА "С.К." АД, с ЕИК *** да заплати на Главна дирекция "Гражданска
въздухоплавателна администрация" да заплати сума в размер на 80/осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София, в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено заедно с мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6