Р Е Ш Е Н И Е №475
23.12.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Зорница Делчева
и в присъствието на прокурора Гриша Мавров
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №349 по
описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН
и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №260188/18.05.2021г., постановено по анд №
227/2021г., РС КАЗАНЛЪК отменил електронен фиш /ЕФ/, сер. К № 4456981, издаден
от ОДМВР Стара Загора, с който на Х.А.К. ***, ЕГН ********** за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, вр. с
чл.189, ал.4 от ЗДвП била наложена административна санкция „глоба“ в размер на
600 лева и осъдил ОДМВР Стара Загора да заплати на Х.К. разноски в размер на
300 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказващият орган /АНО/, който чрез процесуален представител го
обжалва. В касационната жалба се сочи, че било видно от приложените писмени
доказателства, че решението било неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения.
РС отменил ЕФ, сер. К № 4456981, но видно
от приетите писмени доказателства, цитиранията фиш бил анулиран на
24.02.2021г., поради установена техническа грешка и след анулирането му не
съществувал акта, който да се отменял, т.е. липсвал предмет на делото. Предвид
на това се иска постановяване на решение, с което да се отмени решението на РС
като незаконосъобразно и да се прекрати АНП.
Касаторът, редовно призован в с.з., не се
представлява.
Ответникът по касация, редовно призован,
не се явява и не се представлява. От пълномощник, адв. А. по делото се прилага
възражение, с което се оспорва подадената жалба като неоснователна и се иска да
се остави в законна сила решението на РС. Излагат се доводи по същество на
спора. Претендира разноски пред тази инстанция.
Представителят на ОП Стара Загора изразява
становище за основателност на жалбата. Липсвали мотиви по отношение анулираните
на фиша, а липсата на мотиви винаги водела до незаконосъобразност на
постановеното решение, поради което то следвало да се отмени и делото да се
върне за ново разглеждане.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За
да отмени жаленията пред него ЕФ, съставът на РС Казанлък приел за установена
от представения доказателствен материал описаната във фиша фактическа
обстановка по извършване на нарушение по ЗДвП, а именно, /цитат/, че „на
16.01.2021г. в 15.11 часа по път I-5, км.
213+400, разклона за с. Ягода, общ. Мъглиж Х.К. управлявал в посока гр.
Казанлък МПС, лек автомобил марка *****, с рег. № ****, при ограничение на
скоростта от 60 км./ч., въведено с пътен знак В-26, заснето с мобилна радарна
система TFR1_M
№544. Отчетен толеранс от 3 км./ч. Жалбоподателят
извършил нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, вр. с ал.1, като била установена
скоростта на управляваното МПС от 107 км./ч. и разрешена такава от 50 км./ч.,
т.е. констатирано било превишение на скоростта с 57 км./ч.
От
правна страна, РС приел, че санкционираното превишение на скоростта от
04.11.2019г. /правилната дата е 16.01.2021г./ било осъществено след приемането
на Наредба № 8121з-532/2015г. и не било
установено използването на системата да било в нарушение на утвърдените с нея
правила. С чл.189, ал.4 от ЗДвП се изключвало изискването за съставяне на АУАН
и издаване на НП. РС посочил, че специалният начин на установяване на
административното нарушение било в съотв. с чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП и да
установят нарушенията чрез използване на технически системи или средства,
заснемащи и записващи дата, час на нарушението и рег. номер на автомобила.,
като съгл. Чл.189, ал.15 от ЗДвП те били годно веществено доказателство.
РС
приел още, че авторството не се оспорвало, но при осъществения контрол, установил
допуснати съществени процесуални нарушения, които били:
На
първо място в обстоятелствената част на ЕФ било отразено, че ограничението на
скоростта било 60 км./ч., но в последствие АНО записал, че същото било 50
км./ч., като разликата с установената скорост на движение била определена на 57
км./ч. В резултат на това на жалбоподателя била наложена санкция по чл.189,
ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП в размер на 650 лева, т.е. за превишение
от 50 км./ч., тъй като обаче разрешената скорост на движение на посоченото
място била 60 км./ч., се налагал изводът, че превишението било 47 км./ч., а не
57 км./ч. и поради това водачът следвало да бъде санкциониран по друг текст,
различен от визирания в ЕФ.
Така
се извежда изводът, че въззивникът не могъл да разбере точно какво деяние му се
вменявало, че извършил виновно, а от друга страна АНО допуснал съществено
процесуално нарушение и в частност такова на чл.57 от ЗАНН, което всякога се
тълкувало като накърняващо правото на защита на наказаното лице. Имало повърхностно
описание на нарушението, липсвала конкретика относно същите, което винаги било
основание за отмяна на порочния акт на АНО само на това основание.
Касационната
инстанция споделя крайния правен извод на РС за отмяна на процесния ЕФ, но като
съобрази следното:
Няма
спор по фактите, конкретната фактическа обстановка е пълно и правилно изяснена
пред РС. Именно в следствие на това въззивният съд установява разминаване в ЕФ
между посочената в него максимална допустима скорост на движение за мястото на
извършване на нарушението и тази, която действително е въведена със знак В-26.
На така визираното от наказващия орган място на нарушението има въведено
ограничение на скоростта с посочения знак 60 кв. м., ето защо неправилно в ЕФ
се сочи, че разрешената скорост е 50 км./ч. Това разминаване е от съществено
значение, защото то променя дадената от органа правна квалификация на
противоправното деяние, съотв. и наложената санкция се явява наложена по
неправилен санкционен текст. Това разминаване обаче не е нарушение по см. на
чл.57 от ЗАНН, както приема РС. На първо място в ЗДВП има специална норма,
която установява задължителните реквизити на ЕФ и поради това се дерогира
общата норма на чл.57 от ЗАНН. Именно по арг. на чл.189, ал.4 от ЗДвП
касационната инстанция приема, че процесният фиш съдържа императивно
установените реквизити и на тази плоскост няма допуснато нарушение, което да е
от категорията на съществените такива.
Нарушен
е приложеният материален закон, защото при фактически правилното ограничение на
скоростта на мястото на нарушението / 60 км./ч./ и при установена с АТТС
скорост на движение на управлявания от К. автомобил /107 км./ч./, то реално
превишението е 47 км., което от своя страна, сочи на приложимост на чл.182,
ал.2, т.5 /не т.6/, която сочи органът в ЕФ, което пък определя от друга страна
и налагане на по-нисък размер на санкцията, от този, посочен от наказващия, не
650 лева, а 400 лева. Именно следствие на допуснатата техническа грешка при
посочване на действителното ограничение на скоростта в процесното място на път I-5,
км. 213+400 се
стига и до неправилното прилагане на закона от АНО, следствие на което и
издаденият от него ЕФ подлежи на отмяна. Както е известно, ЗАНН не установява
процедура за отстраняване на допусната техническа грешка.
Що
се отнася до доводите в касационната жалба, че процесният ЕФ е анулиран на
24.01.2021г., настоящият състава намира за уместно да посочи следното: специалният
текст на чл.189, ал.6 от ЗДвП установява двата случая при които се анулира
издаден ЕФ и настоящият случай не попада след тях. Дори и да се премине към
общите процесуални постановки в ЗАНН, то той също не установява такова
правомощие за АНО – да анулира сам издаден от него акт, който по същността си
има качеството на правораздавателен. Напълно основателно в отговора по
касационната жалба адв. А. сочи, че такова „анулиране“ в случая би се явявал
непълно недопустимо, защото сочената като дата на анулиране на ЕФ
-24.02.2021г., е последваща датата на подаване на жалбата пред РС- 19.02.2021г.
/вж. пощ. плик/. В този случай на образувано вече съдебно производство по
оспорване законосъобразността на ЕФ е напълно недопустимо от АНО да се
извършват каквито й да е действия, още по-малко такива, които целят прекратяване
на правните последици свързани с издадения фиш, чрез неговото анулиране.
Горното
обосновава извод за правилността на въззивното решение и за липса на
претендираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Ответникът
по касация претендира разноски и пред настоящата инстанция, които се доказват
до размер от 300 лева.
Водим
от това и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260188/18.05.2021г., постановено по анд №
227/2021г., по описа на РС Казанлък.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на Х.А.К. ***, ЕГН **********
разноски за един адвокат в размер на 300 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.