№ 631
гр. Перник, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720103513 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Изпълнителния директор Л.С., чрез юрк. С., срещу ЕМ. Д.
З., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 250,95 лв. – представляваща ½ част от
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.11.2019 г. за имот на
адрес: *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.03.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 50,90 лв. – представляваща ½ част от законна лихва за
забава за периода 10.07.2018 г. – 16.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед №
260490/09.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
00982 по описа за 2021 г. на РС – Перник.
Ищецът твърди, че ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата на
общите условия, действали към процесния период като собственик на имот на посочения
адрес. Излага, че дължимата цена за доставената топлинна енергия не била заплатена,
поради което ответникът дължи и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за
процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за
които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от
1
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. С
писмено становище по хода на делото ответникът чрез пълномощника си адв. В., оспорва
наличието на облигационна връзка между страните по доставка на топлинна енергия за
процесния имот, по съображения, че не е налице решение на общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Счита, че сумата за дялово
разпределение не е предмет на заповедното производство, тъй като е дължима на друго
основание. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените
разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение №
260490 от 09.03.2021 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 00982 по описа
за 2021 г. на Районен съд – Перник срещу ЕМ. Д. З. и Н.Т. Д. за разделно заплащане – по ½
част, на следните суми: сумата 501,91 лв. - представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.11.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес
гр. *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 101,81 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., и са присъдени разноски на
заявителя.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, като в месечния срок
възражение е постъпило само от длъжника ЕМ. Д. З..
С Разпореждане № 269627/02.06.2021 г. е указано на заявителя, че в едномесечен срок
от съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си по издадената
заповед за изпълнение и на 05.07.2021 г. е депозирана исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото дело.
С Определение № 704/05.08.2021 г. производството по делото е прекратено в частта по
предявените искове срещу Н.Т. Д. и заповедта за изпълнение е обявена за влязла в сила
спрямо нея.
По делото е представен заверен препис на общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на 29.04.2008 г., а с
доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че общите условия
са публикивани в един местен и централен ежедневник (в-к „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008
г. и в-к „Новинар“, бр. 101 от 30.04.2008 г.).
От договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ №
1105/10.02.1986 г. се установява, че Стопанска дирекция „Изграждане на селищните
2
системи“ – гр. Перник, е продала на ЕМ. Д. З. недвижим имот, представляващ жилище №
23, находящо се в жилищната сграда на блок *****.
По делото е представен препис-извлечение от акт за сключен граждански брак,
съгласно който ЕМ. Д. З. и Н.Т. Д. са сключили граждански брак на 07.07.1984 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е
сключен Договор № 504/06.06.2017 г. за услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ в сграда в режим на етажна собственост между етажната собственост и „Техем
сървисиз“ ЕООД, от който момент е въведена системата за дялово разпределение в СЕС.
Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и „Техем сървисиз“ ЕООД е сключен
Договор № 97/30.11.2011 г. за услугата „дялово разпределение“ със срок една година с
клауза за безсрочно продължение с по още една година, ако липсват възражения от
подписалите го страни, и Договор № 76/01.09.2017 г. с „Директ“ ЕООД. От заключението
на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в
абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен
е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни.
От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на
топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от
топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са
приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на
посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна
енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС.
Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е
посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна
топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за
процесния период е в размер на исковата сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
3
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която е прието възражение по реда на чл. 423 ГПК, поради
което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От представения по договор за покупко-продажба на недвижим имот и препис-
извлечение от акт за сключен граждански брак съдът приема, че на 30.08.1985 г. ответникът
Е.З. е придобил собствеността върху недвижим имот, с адрес: *****, в режим на съпружеска
имуществена общност с Наташа Д..
Предвид горното, следва, че за исковия период ищецът и ответникът Е.З. са се
намирали в договорни отношения за продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия.
Във връзка с възражението на ответника за липсата на решение на етажната
собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа следва да се отбележи, че това
обстоятелство е ирлевантно за наличието на облигационно отношение между страните по
доставката на топлинна енергия, тъй като съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ качеството потребител е
обвързано единствено с притежаваното вещно право върху имота. За пълнота следва да се
посочи, че от заключението на вещото лице се установи наличието на сключен договор
между фирмата за дялово разпределение и етажната собственост, което означава, че е
налице изразена воля на етажната собственост за присъединяване към топлопреносната
мрежа.
4
Неоснователно е и възражението на ответника, че цената за услугата за дялово
разпределение не е предмет на заповедното производство, тъй като е дължима на друго
основание. Действително се касае за услуга, но същата възниква като следствие от и е пряко
свързана с правоотношенията по доставката на ТЕ в сгради режим на етажна собственост,
защото ЗЕ задължително предвижда нейното извършване. Следователно и потребителите на
ТЕ енергия дължат нейната цена. (В този смисъл решение № 319 от 12.08.2019 г. по в. гр. д.
№ 326 от 2019 г. на Окръжен съд – Перник). Предвид изложеното и доколкото тази цена е
включена в главницата, за която е издадена заповедта за изпълнение, то не е налице
разминаване между вземането, за което е издадена заповедта, и вземането, предмет на
предявения иск.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се
установява, че доставената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.11.2019 г. е в
размер на 501,91 лв. С оглед изложеното, възражението на ответника, че не е доставена
топлинна енергия в претендирания размер е неоснователно.
По изложените съображения, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за главница спрямо ответника в претендирания размер.
Като правоувеличаваща последица от предявяването на иска, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението в съда – 04.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът,
съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, достига до извод,
че обезщетението за забава за периода от 10.07.2018 г. До 16.02.2021 г. е в размер на сумата
101,81 лв.
По горните съображения, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е
възникнало вземане за обезщетение за забава в претендирания размер спрямо ответника.
По възражението за погасяване на вземанията по давност:
Съобщението с препис от исковата молба и разпореждането, с което съдът е
предупредил ответника за последиците от неподаването на отговор на исковата молба в
едномесечен срок, е връчено на ответника чрез пълномощника му на 13.10.2021 г., поради
което срокът за отговор е изтекъл на 15.11.2021 г. – понеделник, първият присъствен ден.
5
Становището, с което ответникът е направил възражение за погасяване на вземанията по
давност е депозирано на 11.03.2022 г., след срока по чл. 131 ГПК. Съгласно чл. 133 ГПК,
когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не
направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни
правата си по чл. 211, ал. 1 и чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-
късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. С оглед
изложеното, направеното със становището от 11.03.2022 г. възражение за погасяване на
вземанията по давност, е преклудирано и не следва да бъде разгледано.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени в пълния
предявен размер.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски. В заповедното производство ищцовото дружество е направило разноски както
следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Тъй като
с Определение № 704/05.08.2021 г. заповедта за изпълнение е обявена за влязла в сила за
съответна част от разноските, а именно сумата 12,50 лв. – държавна такса, и сумата 25,00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, на ищеца следва да бъдат присъдена останалата ½ част
от разноските – 12,50 лв. – държавна такса, и 25,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
т.е. общо сумата 37,50 лв. – разноски за заповедното производство. В исковото производство
ищцовото дружество е сторило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 250,00 лв. –
депозит за вещо лице, и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т. е. общо 375,00 лв.,
които следва да му бъдат присъдени в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ЕМ. Д. З., ЕГН **********, с адрес: гр. *****,
ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 250,95 лв. /двеста и
петдесет лева и деветдесет и пет стотинки/ – представляваща ½ част от главница за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.11.2019 г. за имот на адрес: *****,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 04.03.2021 г., до окончателното изплащане на
6
вземането, и сумата 50,90 лв. /петдесет лева и деветдесет стотинки/ – представляваща ½
част от законна лихва за забава за периода 10.07.2018 г. – 16.02.2021 г., за които суми е
издадена Заповед № 260490/09.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 00982 по описа за 2021 г. на РС – Перник.
ОСЪЖДА ЕМ. Д. З., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 37,50 лв. /тридесет и седем лева и
петдесет стотинки/ - разноски в заповедното производство, и сумата 375,00 лв. /триста
седемдесет и пет лева/ - разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила ч.гр.д. № 00982 по описа за 2021 г. на Районен съд –
Перник, да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение и Определение № 704/05.08.2021 г. по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7