Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
гр. Габрово, 17.08.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от пети август, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар: Мариела Караджова,
като разгледа материалите по адм. дело № 215 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, вр. с
чл.
186, ал. 4, във вр. с ал.
1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС.
Настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-1295 от 14.07.2020 г., подадена от „******“
ООД, гр. Севлиево, обл. Габрово, с ЕИК: ***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10778 от 9.06.2020 г. издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция
„Фискален контрол“ /ГД „ФК“/ в Централно управление на Национална агенция по
приходите /ЦУ на НАП/, с искане за постановяване на нейната отмяна.
С атакувания
ИАА на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е постановено налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ -
запечатване на търговски обект, по смисъла на §. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
бензиностанция Б001 в гр. Севлиево, стопанисван от дружеството– жалбоподател,
както и забрана за достъп до него, за срок от 7 /седем/ дни. Предвидено е
запечатването да се извърши в срок до 14 дни от влизане в сила на заповедта.
Мотивите за
издаването на акта са следните:
На 28.02.2020
г., в 14.25 ч., е извършена проверка на горепосочения обект, стопанисван от
дружеството – жалбоподател, при която е установено, че дружеството не е
изпълнило задълженията си да подаде
данни за доставено количество горива по документ, въведени чрез ЕСПФ и по
конкретно:
1. На
27.09.2019 г. в 13.45 ч., чрез нивомерната измервателна система е отчетено
вливане на дизелово гориво с количество 10 883.02 л. при 15 градуса по Целзий.
За доставката са представени: АДД от същата дата; декларация за съответствие на
течни горива от 24.09.2019 г., протокол за пломбиране на ТС от 27.09.2019 г.,
експедиционна бележка от 29.09.2019 г.;
товарителница от 27.09.2019 г. Тези документи съответстват на количество
дизелово гориво от 11 925 л., осчетоводено с фактура от деня на доставката. В
информационните масиви на НАП доставката не е декларирана по установения ред.
2. На
30.09.2019 г. в 17.47 ч., отново чрез нивомерната измервателна система е
отчетено вливане на дизелово гориво от 6 823.95 л. при 15 градуса по Целзий.
Доставката е съпроводена от АДД от 30.09.2019 г.; декларация за съответствие от
същата дата; експедиционна бележка, като документите са за количество от 6 956
л., осчетоводено по фактура от датата на
доставката. Отново в информационните масиви на НАП доставката не е декларирана
по установения ред.
По този повод
е съставен АУАН от 4.06.2020 г. за нарушение на чл. 59А от Наредба № Н-18/2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, във вр. с чл. 118, ал. 4 и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС.
Дружеството не е изпълнило задължението си да подаде данни за доставено
количество гориво по документи, въведени чрез ЕСПФ, които съдържат задължително
уникален контролен номер /УКН/ на еАДД или митнически референтен номер /МРН/ на
ЕАД за доставки по АДД с УКН № 4835944 от 27.09.2019 г. и № 4840574 от
30.09.2019 г.
За да се
предотврати и преустанови извършването на административни нарушения и вредните
последици от тях, административният орган /АО/ е счел, че са налице
предпоставки за налагане на ПАМ. Спазването на фискалната дисциплина във връзка
с отчетността на дейността на дружеството, данъчното законодателство и
определените с него разпоредби са от съществено значение за охрана и
превантивно въздействие по отношение на останалите частни и публични субекти.
Конкретно неспазване на задължението от страна на ДЗЛ да предоставя на НАП по
установената дистанционна връзка данни, които да предоставят възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на течни
горива осуетява контрола по доставката и движението на доставените/получени
количества такива, както и промяната в тях в резервоарите за съхранение в
обекта и накърнява особено важен държавен интерес, свързан с регулярност на
приходите в бюджета и нормалното функциониране на бюджетната система, както и
недопускане на продажби на горива с неясен произход. Отчетена е висока степен
на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление
на установеното нарушение във времето. Нарушението е преценено от самия законодател
като значимо и изрично посочено като основание за налагане на ограничителната
мярка. Изложени са подробни съображение за необходимостта от налагането й,
свързани с нейните функции и цели. Изложени са мотиви и относно определяне
продължителността на срока на мярката.
Заповедта е
връчена на адресата на 22.06.2020 г., видно от разписка, находяща се в
преписката по издаването на процесната Заповед. Жалбата против нея е депозирана
в ТД на НАП Велико Търново на 6.07.2020 г. – в рамките на посочения 14-дневен
срок. Като подадена в законния срок и от заинтересована страна, против подлежащ
на съдебно оспорване пред Административен съд индивидуален административен акт,
жалбата се явява допустима.
В жалбата против този ИАА се сочи, че с
издаването на процесната Заповед е нарушен материалният закон и е допуснато
съществено нарушение на процесуалния такъв. Към дружеството-жалбоподател е
относима разпоредбата на чл. 119, ал. 10 от ЗДДС, съгласно която ДЗЛ - доставчик
и получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП данни за
доставката и движението на същите, както
и за промяна при тях. Спрямо него е неприложима разпоредбата на чл. 59А, ал. 1
от Наредбата, във вр. с чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС. Дружеството е притежател
на електронна система за фискално отчитане- ЕСФП, чрез която отчита доставените
количества горива посредством въвеждането им в нея и не се следва подаване на
електронен документ, като данни за доставени количества горива се подават чрез
въвеждането им в системата. Нужните данни са своевременно подадени по
установената дистанционна връзка на данни /нивомерна измервателна система/ и е налице
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранението им в обекта. При наличието на такава система по всяко време може
да се направи справка за наличните количества горива. Следователно дружеството
не цели укриване на приходи и неспазване на материалния закон. Продажбите на
течни горива в обекта се извършват чрез средства за измерване на разход и
регистрирането на продажбите се реализира с издаването на касова бележка от
ЕСФП, съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Липсва констатация за продажба без
издаден касов бон.
Алтернативно
жалбоподателят моли съдът, ако последният достигне до извода, че нарушение е
налице, то да вземе предвид, че за вида нарушение така предвидения срок за
запечатване на обекта е прекомерно дълъг и не съответства на обществената му
опасност.
По тези
съображения се иска отмяна на процесната мярка.
Съгласно чл.
186, ал. 4 от ЗДДС обжалването на заповедта от вида на процесната се извършва
по общия ред, регламентиран в АПК – с конституиране и призоваване на страните в
открито съдебно заседание, на което да се изложат съображения и да се
представят доказателства.
В проведено по
делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв. И. У., който поддържа
депозираната жалба. Същият намира, че по делото е безспорно между страните, че
продажбите в обекта се отчитат посредством ЕСФП и нивомерна система и чрез тях
НАП е уведомен за всяка постъпила пратка, количество доставено гориво и налично
такова към всеки един момент. Казусът попада в хипотезата на чл. 118, ал. 11,
предл. пето от ЗДДС и дружеството, като получател на доставки, отчитани по този
начин, не дължи отделно и допълнително подаване на данни по ал. 10 на същата
норма. Страната поддържа становище за липса на административно нарушение, а от
там – и за липса на основание за налагане на процесната ПАМ. Поддържа се
алтернативно становище за липса на застрашаващ или вредоносен ефект от
действията на търговеца за бюджета.
Ответната
страна се представлява от юрисконсулт Д., който оспорва жалбата. Страната
набляга на факта, че в обекта са получавани горива не само на процесните две
дати. За тях точно обаче в НАП не е била налице информация и това е станало
повод за извършване на проверка, тъй като към бензиностанцията е било насочено
определено количество гориво, но няма данни дали и кога е доставено. Проверката
е била извършена след като е била направена справка в масивите на Агенцията и е
сравнена информацията за изпращане, съответно получаване на съответното гориво.
Страната не оспорва, че при двете доставки има отчитане от нивомерната система
за доставка на горива, като в резервоарите на бензиностанцията е налято гориво,
но за тях не е изпратена в НАП нужната информация. След като тя не е налична,
то доставките следва да се декларират по общия ред, като се изпратят документи
с електронен подпис за двете доставки.
Съдът извърши
проверка по отношение наличието на посочените от жалбоподателя пороци на
процесния ИАА, а на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК - и за
наличие на всички основания за прогласяване на нищожност или отмяна поради
незаконосъобразност на същия.
От фактическа и правна страна съдът
установи следното:
По делото не е
спорно между страните, а се потвърждава и от приложените по делото писмени
доказателства, че на процесните дати – 27.09.2019 г. и 30.09.2019 г., в
посочения процесен обект, стопанисван от жалбоподателя, е било доставяно
дизелово гориво.
На 27.09.2019
г., видно от Товарителница сер. М № 2176506 от същата дата, от Ромпетрол
България ЕАД, София на посочен превозвач – ГДФ Трейд ЕООД, Русе е било
натоварено дизелово гориво от 11 925 л., но в този документ не се сочи
получател, а само, че разтоварването ще е в гр. Севлиево. Същата информация се
съдържа и в приложената Експедиционна бележка № 123464, УК№ 4835944 и Протокол
за количество от същата дата и в нея също не е посочен като получател
жалбоподателят. В Декларация без дата на превозвача е отразено, че това гориво
е предоставено за разпространение и/или използване на „******“ ООД. Полученото
количество е фактурирано от „Товарни превози“ АД, Русе на „******“ ООД, в едно
с други доставки, на 27.09.2019 г.
За втората
доставка по делото е приложена Експедиционна бележка от 30.09.2019 г., в която
същият доставчик на дизелово гориво е предало на „Товарни превози“ АД, Русе
такова с количество 6 956 л., както и УК № 4840574. От Стокова разписка №
0015483 от 30.09.2019 г. се установява, че в Бензиностанция на „******“ ООД е
получено дизелово гориво от 6 956 л. Количеството е предоставено от превозвача
„Товарни превози“ АД, Русе. Полученото количество е фактурирано от „Товарни
превози“ АД, Русе на „******“ ООД, в едно с други доставки, на 30.09.2019 г.
В обекта е
извършена проверка на 28.02.2020 г., за която е съставен Протокол № 2682,
съставляващ официален свидетелстващ документ, подписан както от съставителите –
длъжностни лица, така и от двама присъствали на проверката материално отговорни
лица, работещи в обекта за жалбоподателя по трудови договори. Протоколът е
неоспорен от страните, поради което се приема, че е доказателство, годно да
установи отразените в него факти. В този Протокол е посочено, че за проверяван
период 1.09.2019 г. – 31.10.2019 г. е установено несъответствие между
декларирани с документ доставки на дизелово гориво и отчетеното такова чрез НИС вливане в общ размер на 12 668.69
литра, които са отчетени в повече от НИС. На 27.09.2019 г. е отразено
вливане на 10 883.02 л без документално
деклариране, а на 30.09.2019 г. в НИС е отразено вливане на 6 823.95 л, отново
без документално деклариране. Посочено е, че недекларирането на получени
доставки на дизел за тези две дати с документ чрез наличното в обекта ЕСФП е
нарушение на Наредба № Н-18/2006 г. и е предпоставка за налагане на ПАМ –
затваряне на обекта. Протоколът е подписан от присъстващите „без възражения“.
С оглед на
горното АСГ приема, че отразените в процесната заповед факти са установени по
несъмнен начин и не се спорят от страните.
Спорно е от
правно естество – относно наличието на основание за налагането на мярката и
нейната законосъобразност.
Процесната
Заповед е издадена от Ж. А. – началник отдел „Оперативни дейности“ в Централно
управление на НАП, Велико Търново. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, ПАМ от типа
на процесната се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В тази връзка е налице Заповед № ЗДУ-ОПР-16 от
17.05.2018 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, с която на основание
чл. 10, ал. 1,т. 1 от ЗНАП и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС се определят органите,
издаващи заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, като сред тях са и
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, какъвто е ответникът. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗНАП изпълнителният
директор на Агенцията е орган по приходите /т. 1/, но такива са и самите
началници на отдели /т. 3/. Въз основа на така изложеното АСГ намира, че
процесната Заповед е издадена от компетентен орган в изпълнение на законовите
му правомощия.
ПАМ е наложена
на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС, според която нормативна
разпоредба мярката
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване
на данни по чл. 118
в Националната агенция за приходите. В
ЗПАМ и приложения по делото АУАН е посочено като нормативно нарушение това на
чл. 59А, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., според който лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в
НАП данни чрез електронен документ за доставка
(ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/получените количества
течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в
случаите, когато данните не са декларирани
с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са
задължителни за подаване съгласно наредбата.
Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП,
съдържат задължително уникален контролен
номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени
количества горива по документ, въведени
чрез ЕСФП, се извършва чрез баркод четец.
В процесната
Заповед не е посочено ясно какво точно приема авторът й като нарушено и по кой
ред и с какъв конкретен документ той намира, че е следвало да стане отчитането
на доставките. Посочено е само, че „доставките не са декларирани по съответния
ред“, което описание е недостатъчно и неясно и прави ИАА немотивиран.
Описанието на
нарушението притежава и друга съществена неяснота – не става ясно по несъмнен
начин за какво по вид нарушение са съставени АУАН и процесната ЗПАМ – за това,
че нивомерната система е отчела и са налице документи за доставка на дизелово
гориво на двете процесни дати, а не са подадени други /непосочено точно какви/
документи за отчитане на доставките или поради това, че нивомерната система е
отчела по-малко доставено гориво от това, което е следвало, съгласно цитираните
в Заповедта документи за двете доставки. От там и коя доставка се третира като
недекларирана „по установения ред“– на количествата получено гориво по
документи, като цяло, или само на разликата между отчетеното от ниворемната
система и документираната доставка. В тази връзка неизяснено остава това, кое
от посочените количества гориво органът приема за достоверно като доставено в
обекта – отчетеното по нивомерна система или това, по документи и защо. Тези
неясноти са съществени и сами по себе си са достатъчни, за да доведат до отмяна
на процесния ИАА.
В случая става
въпрос за лице по смисъла на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, според която „Данъчно
задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да
подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис.”, като
жалбоподателят се явява получател на такива доставки за двете процесни дати.
Защитната теза
на дружеството е, че за него важат изключенията по чл. 118, ал. 11 на закона и
конкретно на това по т. 5, според която данни по ал. 10 не се
подават от получателя за
доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална
памет. Съответно приложима е
разпоредбата на чл. 59А, ал. 3, т. 1 на Наредбата, съгласно която лице
по ал. 1 - получател по доставка на течни горива, подава ЕДП съгласно приложение № 23 за
потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се
доставя в обект с ЕСФП, като за
обектите с ЕСФП се подават данни за доставени количества горива по документ,
чрез въвеждането им в електронната система с фискална памет. Дружеството е
притежател на такава електронна система за фискално отчитане и чрез нея то
отчита доставените количества горива. То е изпълнило задълженията си по чл. 3,
ал. 3 от Наредбата, като е подало своевременно нужните данни за доставка по
установената дистанционна връзка на данни /нивомерна измервателна система/,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обекта и при наличието на такава система по всяко
време може да се направи справка за наличните количества течни горива. От тук се
налага изводът, че дружеството не укрива информация от контролните органи,
напротив, то предоставя редовно и в пълнота такава. В търговския обект
продажбите на течни горива се извършват чрез средства за измерване на разход, а
регистрацията на продажбите се осъществява посредством издаването на касови
бонове, като в случая не е установено жалбоподателят да е нарушил тези
изисквания. Отчитането на приходите е обвързано с продажба, а не с покупка на
стока /гориво/, какъвто е случаят, с оглед на което няма как да се твърди, че
дружеството е целяло или на практика е укрило приходи, ощетило, целяло да ощети
или би могло да нанесе щета на фиска с действията си.
Ответната
страна не оспорва, а сама заявява в о. с. з. „Действително на 28.02.2020 г. и
от представените в последствие документи е установено, че на 27.09.2019 г. и на
30.09.2019 г. има отчитане на нивомерната система за доставка на горива, т. е.
че в резервоарите на бензиностанцията е налято съответното гориво, но за тази
дата няма изпратена информацията, която се следва. Доколкото нямаме тази
информация, следва да важи изискването за деклариране по общия ред, да са
изпратени документи с електронен подпис за тези две доставки.“. Нарушението се
изразява в това, че „получателят на горива не е изпратил, било чрез
информационната система, било чрез електронен подпис, информация за полученото
гориво в цитираните по Заповедта документи.“ и по този начин е създал
затруднение при отчитане движението на горива, за което е била извършена
процесната проверка с цел установяване дали изпратените и отчетени от
доставчика горива действително са насочени към „******“ ООД или са били
изпратени и получени на друго място.
На основание
чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС разпоредбата на
чл. 118, ал. 10 от същия
е неприложима
за случаите, в които в търговския обект се използва ЕСФП, какъвто е и настоящия
случай. Не може да се
приеме
като неправомерно поведение невъвеждането ръчно на данните за УКН, което е в
противоречие с разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., която
императивно определя, че въвеждането на УКН на еАДД става единствено чрез
баркод четец. Тази норма е цитирана от административния орган, но без да е
анализирано съдържанието й
и тя
да
е приложена в съответствие с него. Всяко
лице по ал. 2 от Наредбата е
длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва именно въпросната нивомерна измервателна система за обем
на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП и тя подлежи
на метрологичен контрол, съгл. Чл.
3, ал. 3 от този нормативен акт. След като доставките са били отчетени от тази
система като получени и не е изяснен въпросът защо въпреки това в НАП липсва
информация за получаването, то тази неяснота не може и не следва да бъде в
негатив за данъчно задълженото лице.
Наличните в
обекта документи са достатъчни, за да се установи, че процесните доставки са
реализирани именно в бензиностанцията, стопанисвана от жалбоподателя. Няма
спор, че той притежава нивомерна система за отчитане на полученото от него и налято
в резервоарите дизелово гориво, както и че тя е отчела процесните доставки. По
какви причини информацията от наличната ЕСФП, находяща се и ползвана в обекта,
не е постъпила в НАП не е ясно. Може да става въпрос и за чисто техническа
грешка. Както обяснява и предполага процесуалният представител на ответната
страна, най-вероятно не е бил въведен или не е бил въведен в пълнота и точно
документа за доставка /за двете достави УК № са приложени по делото и в тях е
посочен и номер на обекта, и вида и количеството на стоката, и доставчикът, и
получателят/. От анализа на горепосочените разпоредби може да се
направи извод, че задължението на лицето по чл. 3, ал. 3
и чл. 59А, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
е такова за поведение, а не за резултат. Търговецът е длъжен да подаде данните
за получените доставки към НАП чрез ЕСФП без за него да съществува задължение
да гарантира, че така изпратените данни са и получени от приходната администрация.
Следователно, ако те са надлежно подадени към НАП, но не са получени поради
технически причини, които не могат да бъдат вменени във вина на лицето, то
посоченото задължение следва да се счита за изпълнено,
а редът за подаване на данните - спазен. В случая и при двете доставки от нивомерните системи на обекта са
отчетени получените доставки, както изрично е посочено в процесната Заповед.
От събраните по делото доказателства се
установява, а и по същество не се оспорва от страните, че към момента на
проверката са налични различия между данните, отчетени от нивомерната система
на ЕСФП и данните, които са подадени по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18
към информационата система на НАП.
Това означава, че в НАП не са постъпили точни данни по
установената дистанционна връзка с търговския обект, стопанисван от
жалбоподателя, които да дават възможност за точно определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обекта, като посоченото
обстоятелство е установено при извършената проверка.
Липсват по делото каквито и да било
данни това обстоятелство да е било известно на оспорващото дружество, доколкото
и ФУ, и нивомерната система, с които бил оборудван обекта, са функционирали,
без да дават индикации, че не предават верни данни на НАП и това при липса на
обективна възможност търговецът да проследява дали и каква информация достига
до НАП. Данъчните
служители не са установили на какво се дължи предаването на неверни данни в
НАП. Предположението, което прави процесуалният
представител на ответната страна, не навежда на извода за виновно противоправно
поведение на жалбоподателя или до такова, което уврежда или застрашава от
увреждане правната система или обществото. Не
може да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят е нарушил реда или
начина за подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото ответната страна, в
чиято тежест е установяването на фактическите основания, послужили за издаване
на оспорения акт, не е ангажирала доказателства, удостоверяващи причината,
поради която са подадени неверни данни, както и дали тази причина е свързана с
пропуски в създадената организация в търговския обект или на независещ от
човешкия фактор технически проблем, респективно дали неподаването на данни се е
дължало на неспазване реда или начина на подаване на такива. На практика не се спори, че има разлика
в данните, отчетени по ЕСФП и подадени в НАП, но не всяка такава разлика
представлява нарушение на изискванията по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС,
вр. с чл. 3, ал. 3 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Не е изследвано счетоводството на
провереното лице, нито са събрани други данни подкрепящи извода за реализация
на такова количество гориво без отчитане на приходите от продажбата му. В тази
връзка, съдът прие, че тези отклонения може да се дължат и на
обективни фактори и/или причини, за които оспорващият не може да носи
отговорност, поради което няма как убедително да се приеме, че е налице
нарушение, като за преустановяването му и за предотвратяването на противоправно
поведение следва да се приложи ПАМ от типа на процесната.
Дори да се приеме, че от доказателствата
по делото се установява наличието на хипотезата на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "г" от ЗДДС за налагане на ПАМ, то
продължителността на действието на тази мярка не се определя произволно от
органа, издател на заповедта, по негово свободно усмотрение, а с оглед
постигането на целта, заложена в закона, за която се налага – преустановяване
на нарушението и препятстване възможността да се извършват нарушения в бъдеще,
съгласно разбирането, прокарано с чл. 22 от ЗАНН.
Не става ясно с налагането на мярка какъв резултат в
полза на държавата, правото, обществото и фиска се постига, след като не е ясно
на какви причини се дължи резултата, за който де съставена процесната Заповед –
липса на постъпила коректна информация от ЕСФП от обекта.
В случая не е ясно как с налагането на
ПАМ за посочения в заповедта срок /7
дни/ се постига целената превенция срещу констатираното противоправно
поведение, а по какъв начин са взети предвид вида на обекта, стоките, които се
предлагат за продажба, както и стойността им, без да са посочени данни за тях,
остава неизвестно. Налице е
изписана мотивировка, но тя е обща и би могла да се напише за всеки аналогичен
случай и не се отнася конкретно за процесния обект и/или дейността на
търговеца-жалбоподател. Липсва обсъждане на конкретни
обстоятелства, свързани точно с конкретния случай, които да са основания,
послужили при определяне продължителността на срока на наложената ПАМ. Това е
съществено процесуално нарушение, което не позволява на съда да извърши
проверка относно съответствието на акта с целта на закона и представлява отменително
основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Практиката на ВАС приема
непротиворечиво, че излагането на мотиви в заповедта по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
във връзка с определяне продължителността на срока на наложената ПАМ е
задължително. Мотивите не следва да са бланкетни, преповтарящи съдържанието на
съответната правна норма, а да са съобразени с фактите, приети от органа при
издаване на заповедта и другите обстоятелства включително предходни нарушения,
за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона в
изпълнение на изискването на чл. 146, т. 5 от АПК.
Непосочването на мотиви относно определения срок, за който се прилага
принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК и лишава съда от възможност да установи, дали актът
е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК.
Нарушаването на принципа на съразмерност на наложената мярка с извършеното
нарушение представлява именно такова несъответствие с целта на закона, по
аргумент от чл. 6 от АПК.
По изложените съображения, подадената
жалба от дружеството следва да бъде уважена. Процесната Заповед, издадена от началник
на отдел "Оперативни дейности"- Велико Търново, като
незаконосъобразна, следва да бъде отменена. Същата се явява доказана и поради това - основателна.
Произнасянето
на съда в случая не е в хипотезата на чл. 173, ал. 1
и ал. 2 от АПК и той не разполага с правомощие да реши
въпроса по същество, а след като ПАМ по чл. 186 от ЗДДС
се налага с мотивирана заповед, решаващият състав не може да замести в
преценката си административния орган и да му дава указания или да го задължава
да издаде или не заповед и да налага или не посочената в закона ПАМ.
С оглед изхода на спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК
в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят направените от
него по делото разноски, каквито са поискани своевременно от процесуалния представител на
страната още с депозирането на жалбата. Същите се равняват на 50.00 лв. заплатена държавна такса
и 600.00 лв. договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
В тази връзка
и на основание чл. 172, ал. 1, ал. 2,
предл. второ от АПК, във вр. с чл.186, ал.1, т. 1 и чл. 187 от ЗДДС,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
Жалба с вх. № СДА-01-1295 от 14.07.2020 г., подадена от „******“ ООД, гр. Севлиево,
обл. Габрово, с ЕИК: *********, Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10778 от 9.06.2020 г. издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ – Велико Търново при
Главна дирекция „Фискален контрол“ /ГД „ФК“/ в Централно управление на
Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/ и
ОСЪЖДА Териториална
дирекция – Велико Търново
при Националната агенция по приходите, да заплати на „******“ ООД, гр. Севлиево, обл. Габрово, с ЕИК: ***, деловодни
разноски в размер на 650.00 /шестстотин и петдесет/ лв., съставляващи 50.00 лв.
заплатена държавна такса и 600.00 лв. договорено и заплатено възнаграждение за
процесуален представител /адвокат/.
Препис от
Решението да се изпрати на страните в едно със съобщенията.
Решението
подлежи на оспорване в 14-дневен срок от съобщаването с касационна жалба,
подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/