№ 844
гр. София , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000502575 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 8055 от 27.11.2019 год., постановено по гр.д. № 9369/2018 год. по описа на
Софийския градски съд, ГО, 21-ви състав, ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено на правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на К. В. Г. сумата от 300 0000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на Й.
Х. Д. и М. Х. Р., починали при пътно-транспортно произшествие, станало на 26.11.2016 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2018 год. до окончателното
изплащане. Със същото решение ответника Т.Д. П. е осъдена да заплати на К. В. Г. сумата
от 200 лева, представляващи част от дължимата законна лихва върху главницата за периода
от 25.11.2016 год. до 02.10.2018 год., като са разпределени и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ответника ЗК „Лев Инс“ АД, като се излагат доводи за
неправилност, доколкото не е установен механизма на настъпване на произшествието и
виновното поведение на застрахования при тях водач. Отделно от това оспорва изводите на
съда по приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на неимуществените
вреди е силно завишен и несъответства на действително претърпените от ищцата морални
болки и страдания. Молят съда да отмени решението и постанови ново, с което иска да бъде
отхвърлен. Претендират се разноските по делото.
Решението е обжалвано и от ответника Т.Д. П. отново с доводи за неправилност, като се
излагат мотиви, че направеното съединяване на исковете е недопустимо, тъй като се касае за
1
два отделни иска, с различно правно основание. Оспорва основанието на което е присъдено
обезщетение на ищцата, вследствие смъртта на М. Р., както и размера на това обезщетение.
Моли предявения срещу нея иск да бъде отхвърлен.
Въззиваемият К. В. Г., чрез процесуален представител оспорва жалбите, като твърди
неоснователност и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира
разноски.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо. Съдът се е произнесъл по
субективно съединени на основание чл. 215, т.2 от ГПК искове, почиващи на един и същ
юридически факт, макар и с различен петитум, което не прави решението недопустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Налице са елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ - валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищцата, вследствие
смъртта на майка й Й. Х. Д. и живеещия с нея на семейни начала М. Х. Р., причинната
връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия
извършител.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
наличието на основание за определяне на обезщетение и размера на тава обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди.
Със събраните пред първата инстанция доказателства е изяснен механизма на
произшествието, настъпило на 25.11.2016 год., при което сродниците на ищцата са
починали. Така от приетите единична и тройна автотехнически експертизи, които съдът
кредитира като обективно и компетентно дадени, се установява и конкретния механизъм
при който е настъпило произшествието, а именно: лек автомобил „БМВ“ с ДК № ********,
управляван от Т.П. навлязъл с несъобразена скорост в десен завой на пътя, в лентата за
насрещно движение и последвал удар с насрещно движещия се лек автомобил „Ауди“ с ДК
№ ********, управляван от М. Р.. Скоростта на движение на лекия автомобил „БМВ“ е
определена като несъобразена с конкретните пътни условия и радиуса на завоя. Установено
е и от двете експертизи, че мястото на удара е било в лентата за движение на лекия
автомобил „Ауди“. При тези данни съда приема за установено, че причината за
произшествието е навлизане на лекия автомобил „БМВ“ в лентата за насрещно движение на
път ІІІ-370, по която се е движил лек автомобил „Ауди“, поради движение със скорост,
несъобразена с характеристиките на участъка от пътя – десен завой, т.е. делинквента П. е
2
нарушила чл. 20 ал. 2 от ЗДП за съобразяване скоростта на движение със състоянието на
пътя, от което е последвало нарушение на чл. 20 ал. 1 от ЗДП, изразяващо се в загуба на
контрол върху управляваното от нея МПС. Тези нарушения са довели до навлизане на
автомобила в лентата за насрещно движение и удар с движещия се в тази лента лек
автомобил, който удар е причинил смъртта на водача на автомобила М. Р. и пътника в него
– Й. Д.. Изложеното мотивира съда да приеме, че презупцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД не е
оборена и водача Т. П. е виновна за настъпване на вредоносния резултат.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. Съдът следва да се ръководи не от
субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при
които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента
на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение.
В настоящия случай от събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелите П. и С., се установява, че между ищцата и майка ѝ Й. Д. са съществували много
близки отношения като между родител и дете. До преди ищцата да се омъжи е живяла при
майка си и починалия М. Р., а след това е поддържала непрекъснат контакт с тях. Загубата
на майка й била посрещната изключително тежко от ищцата, причинила й силен стрес, от
който и до момента не се е възстановила. Следва да се отчете и обстоятелството, че при
настъпването на смъртта ѝ пострадала е била на 59 години, в трудоспособна възраст и в
добро здравословно състояние, а ищцата е била само на 30 години.
Неоснователни са възраженията в жалбите, че ищцата не попада в кръга лица, имащи право
на обезщетение от смъртта на М. Р.. С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д.
№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Принципът, от който е изхождал Върховният съд при определяне кръга на
правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта, основаващ се на
идентичността в отношенията, създадени между пострадалия при непозволено увреждане и
други лица, извън кръга на тези по т. 2 от ППВС № 4/61 г. Установяването на такава
идентичност е въпрос на преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на особени
3
привързани отношения между пострадалия и ищцата, продължителността на тези
отношения, както и отношения на привързаност и полагане на взаимни грижи и пр.
От събраните по делото пред първоинстанционния съд доказателства, а това не се оспорва и
от страните се установява, че М. Р. е живеел на съпружески начала с пострадалата Й. Д. и не
е роден баща на ищцата. Отново според показанията на разпитаните свидетели,
пострадалият Р. се е отнасял към ищцата и се е грижел за нея като за свое родно дете, а тя го
е приемала като свой роден баща. Между тях е съществувала силна близост в степен, равна
на близостта между родител и дете. Загубата на пострадалия е била много тежък
емоционален удар за ищцата, съизмерим със загубата на родител. Поради това съдът намира,
че в случая е приложимо изключението, визирано в тълкувателната практика на ВКС,
обсъдено по-горе и ищцата следва да получи обезщетение и за вредите, причинени ѝ от
смъртта на този пострадал.
Въззивният съд след като съобрази тези изложени обстоятелства, факта на смъртта на
родители, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - ноември
2016 г., лимитите на отговорност, възрастта на починалите, както и съдебната практика за
подобни случаи, намира, че сумата от 300 000 лева /по 150 000 лева за всеки един от тях/,
адекватно ще обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред въззивния съд ответника следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца сумата от 7 530 лева, на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8055 от 27.11.2019 год., постановено по гр.д. № 9369/2018
год. по описа на Софийския градски съд, ГО, 21-ви състав.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв.С. Ж. – САК, на правно основание чл.38, ал.2
от ЗАдв. сумата от 7 530 лева.
Решението може да се обжалва от страните при условията на чл. 280 от ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок, считано от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5