Решение по дело №45/2020 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 76
Дата: 28 май 2020 г. (в сила от 28 май 2020 г.)
Съдия: Росица Христова Славчева
Дело: 20207070700045
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ76

гр. Видин, 28.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I касационен състав

в публично заседание надвадесет и

Осемнадесети май

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

 

Касационно АД №

45

По описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1, изречение второ от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от З.Т., чрез адв.Л., против решение № 324/23.10.2019г. по АНД № 293/2019г., по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 25-0000507 от 09.10.2018г. на Началника на ОО”КД-ДАИ”-Видин, с което на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 1 500лв., на основание чл. 93в, ал.17, т.3 от ЗАвПр, за извършено адм. нарушение на чл. 12, &7, б. „б”, т./ii/ изр. последно от Пр. „Контролен уред” AETR ДВ 28 от 1995г.

В жалбата се развиват подробни съображения, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС, респ.НП.

Ответникът по делото оспорва жалбата и иска решението на ВРС да остане в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна, и решението на ВРС следва да се потвърди.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.10.2018г. около 09.15ч. в гр. Видин на главен път Е-79 пред ТЕЦ-Видин, св. Иванов извършил проверка на товарен камион от категория N3 - „МАН“ с Рег.№ КА 17 60 АВ и прикачено към него полуремарке от категория 04 „Шмиц Каргобул“, управлявани от касатора Т.. Той извършвал обществен превоз на товари от Р.Белгия до Р. Косово, представил карта на водача за дигитален тахограф, в която липсвали данни за периодите относими към време на управление, прекъсване и почивка на МПС за времето от 00.00ч. на 12.09.2018г. до 10.30ч. на 17.09.2018г. Горните обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания свидетели Иванов. В АУАН е направено възражение от касатора, че е не е управлявал автомобила в този период от време, тъй като е бил болен и отпуск. Това възражение не е обсъждано от наказващия орган. Пред настоящият състав на АС Видин е представено решение на работодателя на Т., то което е видно, че същия се е намирал в отпуск от 10.09.18 до 19.09.18 год., 12 работни дни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество същата се явява и основателна.

Наказателното постановление е незаконосъобразно. Същото е издадено в несъответствие с материалния закон. Така изложените мотиви в първоинстанционното решение не се споделят от настоящия касационен състав.

          Доколкото фактическата обстановка по делото е напълно изяснена, то на основание чл. 222, ал. 1 от АПК вр. чл. 63 от ЗАНН настоящата инстанция следва да реши по същество спора за законосъобразността на процесното наказателно постановление. Касационният съд намира за основателни възраженията на касационния жалбоподател относно несъответствието на описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства и приложените правни норми. Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл. 97в, ал. 17, т. 3 от ЗАвтП предвижда състав на административно нарушение, при който изпълнителното деяние се изразява в непредставяне (бездействие) на контролните органи на определени изискуеми документи – в случая според приложената точка от нормата – ръчни записи и разпечатки. В същото време при описание на административното нарушение от фактическа страна в АУАН и НП е посочено точно обратното деяние – "представяне" на дигитална карта на водача. Това представяне всъщност е изпълнение на задължението по чл. 12, § 7, б. "б", т. (i) от Приложение "Контролен уред" на AETR, според която именно се изисква водачът да представи карта на водача, на която е притежател. Наличието или липсата на данни в тази карта, както и коректността на данните при наличие на такива, са обстоятелства, които са неотносими към фактическия състав на нарушението "непредставяне" по чл. 93в, ал. 17 от ЗАвтП. В същото време както в АУАН, така и в НП липсва въобще констатация относно основния релевантен факта, а именно представянето, респективно непредставянето на ръчни записи и разпечатки. Представянето на карта на водача с липсващи данни е само предпоставка да се изиска от водача представяне на ръчни записи и разпечатки, когато е налице информация, че за процесните периоди водачът е работил (управлявал МПС, ползвал дневни, седмични почивки и пр.), т. е. не е бил в отпуски, болнични и т. н., за които се изисква удостоверение за други дейности. В конкретния случай обаче нито актосъставителят, нито административнонаказващият орган са констатирали непредставяне на ръчни записи и разпечатки от наказаното лице, в каквото непредставяне всъщност се изразява изпълнителното деяние от фактическия състав на административното нарушение, за което е санкциониран касатора. Още повече, че по делото са налице доказателства, че в посочения период водача е бил в отпуск.

Описаното несъответствие между установените в хода на административнонаказателното производство факти и приложените правни норми влече след себе си незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, която налага отмяната му.

С оглед горните съображения основателни са оплакванията в жалбата и решението на ВРС, съответно НП следва да бъдат отменени.

На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, от касатора са поискани разноски в производството по настоящето дело и при разглеждането на въззивна инстанция в общ размер на 1600.00 лева. По делото са представени – адв. пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за производството пред АС Видин е неоснователно. Предвид изменението на ЗАНН, в частта за разноските в ДВ бр.94 от 29.11.19 год., то  разноски могат да бъдат поискани само за настоящето разглеждане на делото пред АС Видин, за останалите инстанции реда е по ЗОДОВ. Представен е договор за правна помощ и съдействие, сключен между касатора и адв. Лолова, с който е уговорено адвокатско възнаграждение за защита и представителство по делото в размер 400.00 лв. за настоящата инстанция. Договорът  съдържа уговорки относно срока и начини на плащане на възнаграждението, но няма отбелязване за плащане в брой на част или на цялото възнаграждение. Не са представени и доказателства възнаграждението да е преведено на процесуалния представител по банков път до приключване на устните състезания. При отсъствие на доказателства за плащане на възнаграждението съда няма законово основание възнаграждението да бъде присъдено на страната под формата на разноски по чл. 63 ЗАНН, във вр. АПК. Така възприетото разрешение съответства и на задължителните указания в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, обуславящи присъждането на адвокатско възнаграждение от представянето на доказателства за реалното му плащане.

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.208 АПК Административен съд-Видин

 

                                   Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 324/23.10.2019г. по АНД № 293/2019г., по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 25-0000507 от 09.10.2018г. на Началника на ОО”КД-ДАИ”-Видин, с което на З.Т. е наложена „глоба“ в размер на 1 500лв., на основание чл. 93в, ал.17, т.3 от ЗАвПр, за извършено адм. нарушение на чл. 12, &7, б. „б”, т./ii/ изр. последно от Пр. „Контролен уред” AETR ДВ 28 от 1995г.

ОТМЕНЯ НП № 25-0000507 от 09.10.2018г. на Началника на ОО”КД-ДАИ”-Видин, с което на З.Т. е наложена „глоба“ в размер на 1 500лв., на основание чл. 93в, ал.17, т.3 от ЗАвПр, за извършено адм. нарушение на чл. 12, &7, б. „б”, т./ii/ изр. последно от Пр. „Контролен уред” AETR ДВ 28 от 1995г.

 Решението е окончателно.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:1.     

 

                                                                                                        2.