Определение по дело №69/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1150
Дата: 15 юни 2018 г. (в сила от 7 август 2018 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20182100500069
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

       

Номер ІІІ-1150                Година  2018, 15.06.                      Град Бургас

                                                

БУРГАСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,                        Трети въззивен състав

На петнадесети юни,                     две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                    

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСЕН ПАРАШКЕВОВ 

                                         ЧЛЕНОВЕ:         КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                                      ТАНЯ ЕВТИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов

въззивно гражданско дело номер  69  по описа за  2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е молба от „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево“ № 14, чрез адвокат Г.П.-С.и съдебен адрес: ***, офис 9, с правно основание чл.248 от ГПК, с която се иска от съда да измени Решение №16/26.03.2018 г., постановено по в.гр.д. № 69/2018 г. по описа на БОС в частта му за разноските.

Страната излага съображения с оглед постъпилата молба. Моли съда да отмени изцяло решението в частта му за разноските, респективно да го измени до размера на сумата от 829,16 лева.

В предвиденият в закона срок е постъпил отговор на молбата от Ц.С.Г., ЕГН ********** ***, чрез адвокат А.Ч. от САК, със съдебен адрес:***, с който моли молбата да бъде оставена без уважение. Излага съображения.

Останалите страни по делото не са взели становище по постъпилата молба с правно основание чл.248 от ГПК.

 

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата молба, намира за установено следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е било образувано по повод въззивна жалба на молителя против Решение № 145/ 29.09.2017 г., постановено по гр. дело № 950/ 2015 г. по описа на НРС. Атакуваното решение е потвърдено от БОС с Решение № 16 от 26.03.2018 г. С това решение съдът е потвърдил и Определение № 722 от 15.11.2017 г. на НРС, като е осъдил молителя да заплати на Ц.Г. сумата от 1300 лева – разноски по делото.

Твърди се в молбата, че при постановяване на решението си съдът не е взел предвид направеното от молителя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Страната е изложила мотиви за това как се определя адвокатския хонорар съобразно изискванията на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като е стигнала до извода, че тъй като данъчната оценка на процесния недвижим имот, предмет на делото е 9983,10 лв., то минималния размер на адвокатския хонорар следва да отговаря на сумата от 829,16 лв.

Настоящата съдебна инстанция намира подадената молба за допустима, но неоснователна. Това обстоятелство произтича от естеството на разгледания правен спор. Макар и да твърди, че е направила възражение по чл.78 ал.5 от ГПК, съдът не установява наличието на такова. Въпреки това обаче страната може да иска изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК. Ако заплатеното възнаграждение е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, гласи разпоредбата на ал.5 на чл.78 от ГПК.

С атакуваното решение страната е осъдена да заплати сумата от 1300 лева – разноски по делото. Действително, минималният размер съгласно наредбата, възлиза на претендираната сума от 829,16 лв. По мнение на настоящата съдебна инстанция обаче, делото представлява правна и фактическа сложност. Това обстоятелство се обуславя от факта, че са предявени множество искове, чието разглеждане само по себе си представлява усложняване на делото от фактическа и правна страна. В този смисъл присъденото възнаграждение не следва да се счита за прекомерно. То отговаря на естеството на правния спор, като не са налице условията за неговото намаляване. При това положение съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение.

 

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево“ № 14, чрез адвокат Г.П.-С.и съдебен адрес: ***, офис 9, с правно основание чл.248 от ГПК, с която се иска от съда да измени Решение №16/26.03.2018 г., постановено по в.гр.д. № 69/2018 г. по описа на БОС в частта му за разноските.

 

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване препис от определението на страните.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:             

                                                                  1.                                                     

2.