РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501873 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ОД МВР- **** чрез гл.юриск. И. П. против
Решение № 872/07.06.2021г., пост. по гр.д.№ 2649/2021, ПдРС, с което жалбоподателят
е осъден да заплати на Д. Г. ИЛ. следните суми: сумата от 1718,21 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 219 часа,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд коефициент 1,143, за
периода 12.02.2018 г.- 12.02.2021 г., както и сумата от 252,17 лв. мораторна лихва за
периода 01.03.2018г. – 12.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 12.02.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, както и разноски.
Жалбоподателят ОД на МВР-**** поддържа, че решението е неправилно и
необосновано. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил относимата
нормативна база, регламентираща извънредния труд. Развива доводи за приложението
на Наредба №8121 З -776/29.07.2016, както и че отчитането на положения труд е
извършвано съобразно същата. Счита, че при изричен нормативен акт не следва да се
прилагат други актове, към които няма изрично препращане, в частност НСОРЗ, която
1
е неприложима за служителите на МВР. Развива и съображения за регламентацията на
дневния и нощния труд, като нормалната седмична продължителност за двата вида е
различна, както и че няма две различни ставки за заплащането на дневния и нощния
труд, а една такава, като различието е в коефициента на заплащането за нощен труд. В
този смисъл счита, че съдът не е изложил мотиви защо счита искът за доказан по
размер, включително и по отношение на претендираните мораторни лихви. Позовава се
и на практика на други съдилища, включително и на ВКС по въпроса за възможността
за преобразуване на работното време на държавни служители. Навежда и доводи за
промяна в нормативната уредба за част от исковия период, а именно , че с изменението
на ЗМВР обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 е създадена нова ал.4 на чл.187, според
която при сумрно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното време към нормалната продължителност на работното време през нощна по
ал. 1. В ал.1 пък е разписано, че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа на всеки 24 часов период. С оглед на това изменение на закона
поддържа, че превръщането на нощния труд в дневен следва да става с коефициент 1.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което се
отхвърли изцяло предявения иск. Евентуално претендира отмяна поне за периода от
влизане в сила на соченото изменение на закона –считано от 11.07.2020г.. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Д.И. оспорва подадената въззивна жалба, като поддържа,
че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Развива съображения, че в
предходно действалите наредби законодателят е възприел принципа на преизчисляване
на нощния труд към дневен с ксоефициент 1,143, а в последствие е липсвала подобна
регламентация. При наличието на празнота счита, че приложение следва да намерят
общите разпоредби, регламентиращи трудовите правоотношения. Поддържа
субсидиарно приложение на нормативните актове, регламентиращи трудовите
правоотношения. Противното разрешение би поставило в неравностойно положение
държавните служители по ЗМВР с работниците и служителите по ТПО. Развива и
допълнителни доводи за равното третиране на служителите на МВР, с работниците и
служителите, чийто отношения са регламентирани по КТ. Счита, че в
първоинстанционното решение правилно е приложена нормативната уредба и е
определен размерът на дължимото обезщетение. Моли за отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна
– ответник, останал недоволен от осъдителната част на постановено съдебно решение,
откъм съдържание е редовна, подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и
допустимо.
С подадената въззивна жалба се обжалва постановеното първоинстанционно
решение, с което са уважени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР/в редакцията –ДВ бр.58/2019/ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, предявени от Д.И. против ОД на МВР-****. Настоящата инстанция намира
същото за правилно само в частта, касаеща определяне дължимото възнаграждение до
изменението на ЗМВР с ДВ бл.60/2020/, по следните съображения :
От фактическа страна по делото се установява, че между страните е
съществувало служебно правоотношение, възникнало на осн. ЗМВР. И. е работил на
длъжността „*****“ в „Пътна полиция“ в ОДМВР-****.
Представена е справка за положен и изплатен извънреден и нощен труд за
исковия период.
Приетата и неоспорена ССЕ с в.л. С. К., в която в табличен вид помесечно са
посочени часовете нощен труд, преизчисляването им в дневен , определянето на
часовете извънреден труд, респ. дължимото възнаграждение за него и мораторни
лихви.
Ищцовата претенция е, че по време на нощните смени е полаган извънреден
труд, т.к. същите са били 12 часови , а нормативно определената продължителност на
нощния труд е 7 часа. Поради това се претендира преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1,143 спрямо нормалната продължителност на работното време от 8
часа съгл. чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Претенцията е за положен 219 часа извънреден труд,
който не е заплатен от работодателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените
искове са частично основателни. Нормативната рамка относно отчитането на
положения труд при процесното правоотношение е следната: Работното време на
държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна
седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/. При работа на смени работното време се изчислява
3
сумирано на тримесечен период. В този случай е възможно полагането на нощен труд
в часовия интервал 22-06ч., като работните часове не следва да надвишават 8 часа на
всеки 24 часа. Нормата на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /в ред. ДВ бр.58/2019/ предвижда
при работа на смени, трудът извън работното време и при отработени до 70 часа за
тримесечния период да се заплаща като извънреден труд с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение. В чл.187, т.9 от ЗМВР е указано, че с наредба на
М-ра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределението на
работното време, отчитането му, за компенсиране на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители. През процесния период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за преизчисляване с К 1,143
при сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд, което правило е
било уредено в наредба №8121з-407/11.08.2014, действала до 02.08.2016г. Това не
означава , обаче, че не следва да се приложи механизмът за преизчисляване на нощния
труд Това е така, т.к. законодателят е въвеждал последователно в различни нормативни
актове регламентиращи полагането на нощен труд редица закрили на последния. Така
в ЗМВР изрично е посочено в чл.188, ал.2 от ЗМВР, че държавните служители, които
полагат нощен труд се ползват със специалната закрила по КТ. В чл.140, ал.1 от КТ пък
е разписано, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. КТ е основата
на регулацията на правоотношенията между работници/служители и работодател, като
в случаите на специална категория служители, каквито са и държавните, не може да се
регламентират по-лоши условия на труд от общите. В случая става въпрос и за
специална закрила на нощния труд, при което общите правила следва да намерят
приложение и по отношение на държавните служители, чийто правоотношения се
регламентират по ЗМВР. В чл.188, ал.2 от ЗМВР изрично е записано, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по КТ. Тази закрила трябва да намери израз в различни
компенсаторни механизми.
ЗМВР предвижда , че при работа на смени е възможно полагането на нощен
труд, който не следва да надвишава 8 часа за всеки 24 часа. Това не дерогира, обаче,
закрилата на нощния труд и не следва да се тълкува като изравняване на условията на
полагане на дневния с нощния труд. Приемане на противното би означавало
поставяне на държавните служители в неравностойно положение с обикновените
работници и служители. Също така би лишило от смисъл дадената изрична защита на
нощния труд на служителите по ЗМВР в чл.188, ал.2.
В същата насока са и изводите на СЕС в Решение от 24.02.2022 по дело С-
262/20, според които се допуска нормалната продължителност на нощния труд от
4
седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерии, т.е. свързана е с допустима
от закона цел на посоченото законодателства и е съизмерима с тази цел. Преценката
следва да се извършва от националния съд и е винаги конкретна и с оглед целта, която
следва да се постигне. На следващо място е разяснено, че в Директива 2003/88/ЕО е
прокаран принципът, че полагащите нощен труд работници или служители трябва да
бъдат компенсирани чрез различни мерки – под формата на намалена продължителност
на работното време, допълнителни почивки и допълнително заплащане на труда,
удължен годишен отпуск, заплащане на обезщетения и др. Тези мерки са част от
закрилата на работниците, които полагат нощен труд. В тази насока са и принципите
на МОТ за организацията на работното време, включително и за регламентацията на
нощния труд, която трябва да предвижда различни по вид компенсации /виж §54, 56 70
от посоченото решение на СЕС/. Посочените принципи са наложени и от националното
законодателство , като още в основополагащия закон - КРБ в чл.6 е предвидена
забрана за неравно третиране на гражданите. В същото време законодателят не е
поставил и обосновал някаква цел, оправдаваща по-неблагоприятни условия на труд на
работниците от публичния сектор - полицаи и пожарникари. Техният труд по принцип
е по-тежък и рисков, поради което няма основание да не се прилагат компенсаторни
механизми за защита на този труд.С оглед на изложеното съдът намира, че липсата на
нормативна уредба за преизчисляване на положения нощен труд в дневен е празнота в
регламентацията на реда за организацията и разпределянето на работното време,
отчитането, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи, а не нормативна забрана за това. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, субсидиарно приложение следва да намери
регламентацията в общите норми - Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /ДВ бр.9/26.01.2007 г./.
По изложените съображения за част от исковия период –до 10.07.2020г.
приложение следва да намери разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ , при което с оглед
сумираното изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител
по ЗМВР се прилага принципа на превръщане на нощните часове в дневни с К 1,143.
Съдът счита за основателно възражението на жалбоподателя, че с изменение на
ЗМВР , обнародвано в ДВ бр. 60/2020 г., в чл. 187 , ал. 1 и 4 от ЗМВР е изменена
нормалната продължителност на работното време за нощта, което обуславя
неоснователност на претенцията за периода след влизане в сила на това изменение.
Съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 4 ЗМВР след изменението нормалната продължителност
на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, като при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
5
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време
към нормалната продължителност на работното време през нощта т.е. коефициент 1. С
тази законодателна промяна изрично е уреден въпросът относно продължителността
на нощния труд и преизчисляването му, което изключва субсидиарното приложение,
поради и което претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение с оглед
преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е неоснователна.
Предявеният иск за заплащане на главница и лихви за периода от 11.07.2020г. до
12.02.2021 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Конкретните размери на дължимото възнаграждение за положен извънреден
труд и мораторни лихви се установяват от таблицата в приетата ССЕ по делото. Така за
периода м.02.2018г.- 11.07.2020г. ищецът е положил извънреден труд от 182,24часа. , за
което му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1480,20лв., а
мораторните лихви са в размер на 248,86лв.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно само в частта, в която исковете са уважени за периода до
11.07.2020г., а в останалата част като неправилно следва да бъде отменено и исковете
отхвърлени.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемия
сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 263,27лв., заплатено
адвокатско възнаграждение, редуцирани с оглед направеното възражение за
прекомерност, а тези пред първата инстанция да бъдат редуцирани с оглед уважената
част на иска на 526,54лв.
Въззиваемата страна също дължи разноски на жалбоподателя по съразмерност с
оглед отхвърлената част от иска както следва : - 44лв. за въззивното производство / при
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лнв./, както и 36,73лв. за
юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция / при определено пълно
такова от 300лв./ или общо 80,73лв. разноски в производството.
По изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 872/07.06.2021г., пост. по гр.д.№ 2649/2021, ПдРС, в
частта, в която ОД на МВР-****, ЕИК, *****, гр. *****, е осъдена да заплати на Д. Г.
ИЛ., ЕГН **********, сумата над 1480,20лв. до присъдените 1718,21лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд над 182,24часа
до претендираните 219 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд коефициент 1,143, за периода 12.07.2020 г.- 12.02.2021 г., както и сумата
6
над 248,86лв. до присъдените 252,17 лв. мораторна лихва за периода 12.07.2020г. –
12.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 12.02.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както
и за разноските над 526,54лв. до присъдените 600лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. ИЛ., ЕГН **********, против ОД на МВР-
****, ЕИК, *****, гр. *****, за осъждането му да заплати сумата над 1480,20лв. до
претендираните 1718,21лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд над 182,24часа до претендираните 219 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд коефициент 1,143, за периода 12.07.2020 г.-
12.02.2021 г., както и сумата над 248,86лв. до претендираните 252,17 лв. мораторна
лихва за периода 12.07.2020г. – 12.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 872/07.06.2021г., пост. по гр.д.№ 2649/2021,
ПдРС.
ОСЪЖДА ОД на МВР-****, ЕИК, *****, гр. *****, да заплати на Д. Г. ИЛ.,
ЕГН **********, сумата от 263,27лв., разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. Г. ИЛ., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-****, ЕИК,
*****, гр. *****, сумата от 80,73лв., разноски в производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7