Решение по дело №5170/2022 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 319
Дата: 21 април 2023 г.
Съдия: Генчо Атанасов
Дело: 20225530105170
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Стара Загора, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20225530105170 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.386, ал.1 КЗ и чл.409 КЗ.
Ищецът „АДИКО-77“ ЕООД, гр. Стара Загора и „ГМ 70“ ЕООД, гр. Стара Загора
твърдят в исковата си молба, че дружеството „ГМ 70“ ЕООД, по силата на договор за
покупко-продажба на търговско предприятие, било собственик на сграда с идентификатор
№ 68850.519.291.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Стара Загора, с
адрес - гр. Стара Загора, п.к. 6000, ..., с начин на трайно ползване: сграда за търговия, брой
етажи 1, застроена площ 149 кв. м., построена в поземлен имот с идентификатор №
68850.519.291 по КККР на гр.Стара Загора. Част от въпросната сграда - 70 кв.м от нея,
имащи предназначение на „Кафе-аперитив“, съгласно договор за наем от 01.01.2019 г., били
отдадени от собственика на имота на „АДИКО - 77“ ЕООД. Договорът за наем бил с
десетгодишен срок, като имотът и до настоящият момент се стопанисвал като „Кафе-
аперитив“. На 09.07.2021 г. в гр.Стара Загора дружеството „Адико - 77“ ЕООД, наемател на
имота, сключило договор за имуществено застраховане „Комфорт за бизнеса“ с ответника.
Договорът за застраховка касаел наетия и описан по-горе обект и бил обективиран в
застрахователна полица № 111221231007108 по опис на застрахователното дружество. Сред
изрично покритите рискове, съгласно клауза „А“ от договора, бил и рискът от пожар, като
ответникът се задължил да отговаря за вредите от това събитие. Застрахователната стойност
била договорена в размер на действителната стойност на увреденото имущество, а лимитите
на отговорност били: за вреди по търговския обект - лимит на отговорност от 50000 лв.; за
вреди по машини, съоръжения и оборудване - лимит на отговорност от 15000 лв. На
23.09.2021 г., около 13:40 часа, в кухнята на застрахования обект настъпило застрахователно
събитие - пожар. Последният бил потушен от РСПБЗН - Стара Загора посредством
1
участвалите два броя пожарни автомобили. За последното до ответника било подадено
уведомление за щета, заведено под № 11122132107517 по негов опис от същата дата. На
същата дата 23.09.2021 г. и след уведомяване за настъпилото застрахователно събитие, от
представител на ответника бил извършен оглед на място за констатиране на настъпилите
вреди. Впоследствие на 27.09.2021 г. отново от представител на ответника бил извършен и
повторен оглед на имота. Въз основа на констатациите на представителя на
застрахователното дружество били изготвени и два броя описи на увредено имущество, като
от него било изготвено и експертно заключение досежно увреденото имущество. Съгласно
клауза 11.13.1 от ОУ към договора за застраховка застрахователното обезщетение се
изплащало на собственика на увреденото имуществото. В конкретния случай вреди
настъпили както в патримониума на собственика на имота, така и на юридическото лице,
негов наемател. Последните, установени съгласно изготвените описи от представител на
ответника и разходни документи, били: За ищеца „АДИКО - 77“ ЕООД: Възстановяване на
ел. инсталация -2173.20 лв.; Почистване - 1 800 лв.; Климатична система Nippon KFR - 980
лв.; Ел. скара с капак R250 ROH - 145 лв.; Ел. фритюрник 1Х6Л. мод-EF-101 -262.20 лв.;
Хладилна витрина - 799.99 лв. Общата сума била 6160.39 лв. с включен ДДС,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени вреди по машини, съоръжения
и оборудване. За ищеца "ГМ 70” ЕООД, като собственик на увредения недвижим имот,
настъпили вреди, чийто действителен общ размер подлежащ на обезщетяване от ответника
бил: 23 690.87 лв. с включен ДДС. 1.Кухненска вентилация: A) Доставка и монтаж на
кухненски смукател-крайстенен - 500/700/470, прахово боядисан, с филтри и кранче за
мазнина - 695 лв.; Б) Доставка и монтаж на кухненски вентилатор в бокс - ВЦНН- 3,7-4
АТ800 1400rpm - 1 790лв.; B) Доставка и монтаж на спиро въздуховод 315 мм с кран за
мазнина - четири броя - 196 лв.; Г) Доставка и монтаж фасонни елементи - тринадесет броя -
572 лв.; Д) Доставка и монтаж окачваща конструкция по кухня - тридесет килограма - 174
лв.; Е) Пробиване на отвори - 78 лв.; Ж) Доставка и монтаж компенсация Ф315 с мрежа -
дена 190 лв. Обща стойност - 3 617 лв. без ДДС, дължим ДДС в размер на 723.40 лв., с
тстъпка 480 лв.. Крайната дължима се сума била в размер на 3 860,40 лв. с начислен ДДС. 2.
Ремонт на увредените помещения в имота: А) Демонтаж на стена от сандвич панели - 5.25
кв.м - 147 лв.; Б) Демонтаж на покрив от хоризантални сандвич-панели - 8.08 кв.м - обща
цена 294.92 лв.; В) Демонтаж на метална конструкция по покрив - 366 кг. - 1416.42 лв.; Г)
Полагане на дезинфекционен грунд - 2 ръце - 16.5 кв.м - обща цена 118.47 лв.; Д)
Възстановяване на метална конструкция по покрив - 366 кг. 2 276.52 лв.; Е) Доставка и
монтаж на покривни сандвич-панели 100 мм. - 9 кв.м - 738 лв.; Ж) Доставка и монтаж на
сандвич-панели по стени 80 мм - 6 кв.м - 432 лв.; 3) Строителна механизация - 4 мс - 1 920
лв.; И) Демонтаж на РР тръби - 260 лв.; Й) Доставка и монтаж на сграден водопровод от РР
тръби Ф20 студена вода - 12 кв.м - 209.28 лв. К) Доставка и монтаж на сграден водопровод
от РР тръби Ф20 топла вода - 16 кв.м - обща цена 279.04 лв.; Л) Доставка и монтаж на
сграден водопровод от РР тръби Ф25 студена вода - 4 кв.м - 77 лв.; М) Доставка и монтаж на
сграден водопровод от РР тръби Ф25 топла вода - 5 кв.м -96.25 лв.; Н) Доставка и монтаж на
спирателен кран 1/2-8 броя - 151.2 лв.; O) Доставка и монтаж на закладни части за
2
укрепване на водопровод - 180 лв.; П) Изпитване и дезинфекция на водопровод - 69 лв.; P)
Изкъртване на стар фаянс по стени и подове - 81 кв.м - 498.15 лв.; С) Грундиране на стени и
подове с дълбокопроникващ грунд - 81 кв.м - 476.28 лв.; Т) Доставка и полагане на фаянс по
стени - 54 кв.м - 4 212 лв.; У) Доставка и полагане на гранитогрес по подове - 27 кв.м - 2 052
лв.; Ф) Полагане на дезинфекционен грунд - 2 ръце по стени - 30.5 кв.м - обща цена 21.99
лв.; Х) Боядисване с латекс по стени - 2 ръце - 30.5 кв.м - обща цена 207.40 лв.; Ц)
Боядисване с блажна боя по метални повърхности - 25.06 кв.м - 195.47 лв.; Общата стойност
била 16 525.39 лв. без ДДС, дължимият ДДС бил в размер на 3 305.08 лв. и крайната
дължима сума била в размер на 19 830.47 лв. с начислен ДДС. Към настоящия момент по
отношение на ответника всички срокове за заплащане на пълния размер на обезщетението
били изтекли, а по отношение на застрахования всички способи, уредени в КЗ и
застрахователния договор за получаване на такова, били изчерпани. Съгласно разпоредбата
на чл.409 от КЗ, застрахователят дължал законната мораторна лихва от датата на забава за
изплащане на застрахователното обезщетение. В конкретния случай ответникът бил редовно
уведомен в деня на настъпване на застрахователното събитие. Представени били и всички
изискуеми се документи за установяване размера на настъпилите вреди и причинно
следствената им връзка с пожара. Въпреки това в законоустановения срок от ответника не
било определено и изплатено застрахователно обезщетение, поради което той се явявал в
забава. По отношение на ищеца „АДИКО - 77“ ЕООД - законна лихва за забава била в
размер на 684.49 лв., определена както следва: главница 6160.39 лв.; забава от дата 11.10.21
г. до дата 14.11.22 г.; брой дни 400; годишен ЛП 10.00 %; лихва 684.49 лв. По отношение на
ищеца „ГМ 70“ ЕООД - законна лихва за забава в размер на 2238.04 лв., определена както
следва: главница 20 142.39 лв. (без начислен ДДС); забава от дата 11.10.21 г. до дата 14.11.22
г.; брой дни 400; годишен ЛП 10.00 % - лихва 2238.04 лв. Ищците молят съда да постанови
решение, с което: да осъди ответника да заплати на ищеца „АДИКО - 77“ ЕООД сумата в
размер 6160.39 лв. с включен ДДС, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
по договор за имуществено застраховане, ведно с дължимата се законна лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; да
осъди ответника да заплати на ищеца „АДИКО - 77“ ЕООД сумата в размер 684.49 лева,
представляваща законната мораторна лихва върху предявената главница за периода от
11.10.21 г. до дата 14.11.22 г.; да осъди ответника да заплати на ищеца „ГМ 70“ ЕООД
сумата в размер 23690.87 лв. с включен ДДС, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане, ведно с дължимата се законна лихва
за забава, смятано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането; да осъди ответника да заплати на ищеца „ГМ 70“ ЕООД сумата в размер 2238.04
лв., представляваща законната мораторна лихва върху предявената главница от 20 142.39 лв.
(без начислен ДДС) за периода от 11.10.21 г. до дата 14.11.22 г. Претендират за разноските
по делото.
Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. На 23.09.2021 г., в „ДЗИ- Общо застраховане“
ЕАД било подадено уведомление за щета № 11122132107517 по договор за застраховка
3
Комфорт за бизнеса, обективиран в застрахователна полица № 111221231007108, за събитие
пожар - изгоряла кухня. В уведомлението била посочена датата на събитието - 23.09.2021 г.
В изпълнение на чл. 10.6.1 от ОУ на 25.09.2021 г. бил извършен оглед на увреденото
имущество от независим експерт - вещото лице К. Г., в присъствието на представител на
„Адико-77“ ЕООД - А.К., на който бил извършен опис. След огледа било изготвено и
експертно пожаро-техническо заключение относно пожар, възникнал в Бистро „Елина“
намиращо се в гр. Стара Загора, ... на 23.09.2021 г. Експертът посочвал, че пожарът
възникнал в кухнята в зоната на котлона и аспирацията. Горенето се развило в тази зона и се
разпространявало към съседните помещения. По време на възникването на пожара котлонът
и вентилацията на кухнята работели. В кухнята към този момент нямало хора. По данни на
собственика А.К. персоналът бил извън сградата. След откриване на пожара персоналът
започнал гасене с наличните пожарогасители. Поради разположението на вероятното място
на възникване на пожара като източник се разглеждал открит огън от газов котлон.
Вероятността за запалване, причинено от открит огън, се обуславяла и от факта, че в
момента на възникване на 23.09.2021 г. около 13.40 ч. в кухнята на бистрото се извършвали
дейности, използващи открит огън, а именно приготвяне на храна. Като най-вероятна
причина да възникване на пожара вещото лице сочело „оставен без надзор открит огън от
газов котлон“. Вследствие на това се възпламенили горими материали - продукти за готвене
(олио и мазнини) и пожарът се е развил по аспирацията в кухнята. С оглед на установените
причини за настъпване на пожара, на основание т. 6.1.8 и т. 6.1.9 от приложимите към
застрахователната полица общи условия, било отказано изплащане на застрахователно
обезщетение, а именно - неправилна експлоатация на имуществото и установена груба
небрежност. Установено било и нарушение на т. 8.1.2 общите условия, а именно: през срока
на действие на застрахователния договор, застраховащият бил длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди. От една страна - събитието представлявало изключен риск по
застрахователната полица, на основание т. 6.1.8 и т. 6.1.9 от общите условия, от друга - на
основание чл. 408 от КЗ било налице основание за отказ поради наличие на неизпълнение на
застрахователния договор. Била налице груба небрежност от страна на наемателя на
застрахования, като бил оставен без надзор лесно запалим газов котлон, което било част от
общите изключения, включени в приложимите общи условия. Не били представени
документи за собственост по отношение на увреденото движимо и недвижимо имущество.
По отношение на движимите вещи, в процеса по ликвидация на щетата, не били
представени документи, от които да било видно, че увредените движими вещи били
собственост на ищеца „Адико-77“ ЕООД. Ответникът оспорва твърдението, че изброените в
исковата молба движими вещи били собственост на ищеца „Адико-77“ ЕООД. По делото
били представени фактури, но не били представени доказателства за извършени плащания
по представените фактури, които не представлявали годно доказателство за собственост на
движимите вещи. От ищеца „Адико-77“ ЕООД била отправена и претенция за плащане на
сумата от 1800 лева, представляваща разходи за почистване. Дори и да се установяло
4
наличие на събитие, представляващо покрит по полица № 111221231007108 застрахователен
риск, разходите за разчистване последиците от събитието били извън обхвата на покритие
по същата. По отношение на претенцията на „Адико-77“ ЕООД за сумата от 2 173 лева за ел.
услуги не ставало ясно за кой обект били извършени тези услуги и какви били те. Не ставало
ясно каква е връзката между представената фактура и обекта, находящ се на адрес гр. Стара
Загора, .... По отношение на претенцията на представените два броя ценови оферти, не били
представени доказателства за извършени плащания във връзка с тях. Ответникът оспорва
претенцията по размер. Посочените стойности на услугите били прекомерно завишени и не
отговаряли на пазарните такива. Съгласно направена справка в електронната система на
НАП, към настоящия момент ищецът - „АДИКО-77“, ЕООД, било регистрирано по ДДС
лице. Регистрацията била направена на 17.07.2019 г. като понастоящем не била прекратена.
„ГМ 70“ ЕООД, също било регистрирано по ДДС лице. Регистрацията била направена на
21.12.2018 г. като понастоящем не била прекратена. При определяне на застрахователното
обезщетение, застрахователят не дължал за съответните стоки и услуги ДДС. За
застрахования била налице възможност да използва данъчен кредит. Ако застрахователят
изплатял ДДС върху доставката, застрахованият щял да се обогати неоснователно с размера
на тази сума. Събитието от 23.09.2021 г. - пожар в Бистро „Елина“ намиращо се в гр. Стара
Загора, ..., не попадало в обхвата на покритие по застрахователна полица №
111221231007108. Същото било изключен риск по т. 6.1.8 и т. 6.1.9 от общите условия. На
самостоятелно основание, застрахователят не дължал обезщетение за процесния случай
поради неизпълнение на застрахователния договор. Ответникът моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
По делото е представена застрахователна полица № 11122132107517/09.07.2021 г. за
имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса” със срок на действие от 0:00 часа на
13.07.2021 г. до 24:00 часа на 12.07.2022 г., сключена между ответника „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД и ищеца „Адико-77“ ЕООД. Според част първа „Пожар и други
опасности“ застрахованото имущество представлява: търговски обект и машини,
съоръжения и оборудване на адрес: гр. Стара Загора, ..., Бистро „Елина“. Застрахователната
стойност е както следва: за вреди по търговския обект - 50000 лв. и за вреди по машини,
съоръжения и оборудване - 15000 лв.
Видно от представените по делото удостоверение от 27.09.2021 г., телефонограма №
608, справка от 23.09.2021 г. и статистически лист за произшествие от 24.09.2021 г., на
23.09.2021 г. в 13:50 часа в РСПБЗН - Стара Загора е получено съобщение за пожар с преки
материални загуби в Бистро „Елина“, на адрес: гр. Стара Загора, .... При пристигане на
мястото на произшествието е установено, че гори кухнята на Бистро „Елина“. Гасенето е
започнало в 13:56 ч. с два протИ.пожарни автомобила, пожарът е локализиран в 14:05 ч. и е
ликвидиран в 14:45 ч. на 23.09.2021 г.
С уведомление за щета № 11122132107517/23.09.2021 г. ищецът „Адико-77“ ЕООД е
5
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е поискал за му бъде
заплатено застрахователно обезщетение.
С писмо от 25.11.2021 г. ответното дружество е уведомило ищеца„Адико-77“ ЕООД,
че отказва да заплати застрахователно обезщетение. Отказа си застрахователят е мотивирал
с факта, че причина за възникване на пожара е оставен без надзор открит огън от газов
котлон. Позовал се е на т.6.1.8 и т.6.1.9 от общите условия и т.8.1.2, даващи основание на
застрахователя да не заплати застрахователно обезщетение по претенцията.
Съгласно чл.343, ал.1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да
поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно
събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Разпоредбата на чл.386, ал.1 КЗ
предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума
(лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. Според чл.386, ал.2
КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.

В разглеждания случай не е спорно, че ответникът застраховател е поел риска да
заплати обезщетение за причинени на застрахования ищец „Адико-77“ вреди от
застрахователно събитие пожар. Не е спорно също така, че застрахователното събитие е
настъпило на 23.09.2021 г. – в периода на действие на застрахователния договор.
На претенцията на ищците по чл.386, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно
обезщетение ответникът протИ.поставя два вида възражения: за наличие на изключен риск
по т.6.1.8 и т.6.1.9 от общите условия на имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса“ и
за наличие на основание за освобождаване от отговорност поради неизпълнение на
застрахователния договор по т.8.1.2 от същите общи условия, вр. с чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.
Според решение № 17 от 2.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 656/2019 г., I т. о., ТК „ при
едновременно протИ.поставени възражения, основани на "изключен риск" и на основание за
освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл.
395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност, възраженията следва да се
разгледат както следва: доколко визираното от застрахователя събитие, с оглед
причините за настъпването му, съставлява изключен, по силата на застрахователния
договор, риск и само доколкото не се обоснове наличието на такъв – налице ли е основание
за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно
обезщетение – напълно или частично, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ / разпоредба
аналогична с тази на чл. 411, т. 2 КЗ отм., посочена от съда / или чл. 395 КЗ.“. Ето защо
първо следва да бъдат разгледани възраженията на ответника, свързани с наличието на
обстоятелства, квалифицирани като изключени рискове по застрахователния договор.
6
Клаузата по т.6.1.8 от приложимите в случая общи условия на имуществена
застраховка „Комфорт за бизнеса“ предвижда, че застрахователят не носи отговорност за
вреди, пряко или косвено причинени от неправилна експлоатация на имуществото;
експлоатация при липса на подходяща квалификация, в нарушение на утвърдените
технологии, стандарти, изисквания и/или предписания от производител, от компетентен
орган или от застрахователя. Според клаузата по т.6.1.9 от общите условия на имуществена
застраховка „Комфорт за бизнеса“ застрахователят не носи отговорност за вреди, пряко или
косвено причинени от умишлени действия или груба небрежност на
застрахования/застраховащия, свързани с него лица и трети ползващи се лица, както и на
лица, допуснати до застрахованото имущество със знанието или съгласието на изброените
лица.
В връзка с относимостта на горепосочените клаузи към конкретния случай с оглед
обстоятелството, че застраховащ/застрахован е юридическо лице, следва да се има предвид
отговорът на правен въпрос, даден в решение № 17 от 2.06.2020 г. на ВКС по т. д. №
656/2019 г., I т. о., ТК: „Юридическите лица притежават правосубектност, съвместяваща
правоспособност и дееспособност, като самостоятелни понятия приложими към
физическите лица, която се изразява в правно признатата възможност да са носители на
права и задължения, като в конкретните правоотношения – чрез правни или фактически
действия – юридическите лица встъпват чрез представляващите ги лица и/или
физическите лица, на които последните са възложили определени функции или работа,
осъществима от името и за сметка на юридическото лице. Спецификата на
застрахователното правоотношение не предпоставя изключение от това правило.
Предписанията на конкретно дължимо от застрахованото юридическо лице поведение е
преценимо чрез действията или бездействията на конкретните физически лица,
осъществяващи от името и за сметка на юридическото лице работата, при изпълнението
на която е осъществено или пропуснато да се осъществи релевантното за отговорността
на застрахователя поведение. След като потенциално застрахователно събитие могат да
бъдат човешки действия или бездействия – съзнателни или несъзнателни, виновни или
невиновни, произтичащи както от сферата на трети за застрахования лица, така и от
сферата на застрахования, съобразявайки и свободата на договарянето, то определено
поведение на работници и служители на застрахования /за чиито действия последният по
начало носи гаранционно-обезпечителна отговор и за собствените му увреди от чието
поведение отговорността на същите е ограничена – чл. 206 КТ, съответно би било
ограничено и евентуалното суброгаторно право на застрахователя/, може да бъде
уговорено като "изключен риск.".
От заключението на назначената по делото пожаро-техническа експертиза се
установява, че причината за възникване на пожар на 23.09.2021г., в 13.50 ч. В Бистро „
Елина", гр.Стара Загора, ... е попадане на голямо количество силно нагрято - над 150
градуса Целзий, масло за пържене, олио, мазнина, върху открит пламък на газов котлон.
Мазнината се е нагряла и се е запалила. Вариант е и да се е самозапалила мазнината, при
7
което развитието продължава по същия начин. Според вещото лице при първата версия
/запалване на мазнина в съд за готвене /пържене/ от открит пламък на газов пропанбутан
котлон/ нагрята мазнина изпръсква извън съда и се запалва от открития пламък. Това става
при попадане на конденз или вода от замразени храни в съда за пържене. Поради
разположението на мястото на възникване на пожара - долната част на огнищния конус, се
разглежда като източник на запалване открит огън от газов котлон. Вследствие на
увеличената температура и пламък от мазнината се стопява мазнина, натрупана в ширма,
аспирация и въздуховоди. Тя изтича в огнището на пожара и увеличава пламъка. След това
са се възпламенили горими материали (продукти за готвене-олио,мазнини) и е последвало
развитие на пожара по аспирацията в кухнята в следствие на натрупани мазнини при
приготвяне на храна. Според експерта по-малко вероятно е вследствие на увеличената
температура на съда, в която се е пържило, да се е самозапалила мазнината/олиото.
Увеличеният рязко пламък от мазнината стопява мазнина, натрупана в ширма, аспирация и
въздуховоди. Тя изтича в огнището на пожара и увеличава пламъка. Според обясненията на
вещото лице, дадени в с.з. на 15.02.2023 г., максималното време, в което трябва да започне
да се действа при гасене на пожара, е около 30 секунди от откриването на пламъка. След
повече от 30 секунди пламъкът толкова бързо се разпространява по аспирацията, разлива се
по съседни горими повърхности, че само много трениран човек би могъл да се справи с него.
В първите 15 секунди всеки един работник или служител може да изгаси започващ пожар,
когато се работи с лесно запалими или силно нагрети горивни течности. Големият огън
започва с изкипяването на мазнината или изливането, защото обикновено готвачите се
паникьосват и махат съда, при което понякога се изгарят. Би следвало работниците и
служителите в кухнята законосъобразно да бъдат обучени и организирани от собственика на
обекта за работа с протИ.пожарни уреди – пожарогасител - и действия в случай на пожар.
Ако в аспираторите няма натрупани мазнини, пожарът ще бъде много по-малък и може да
остане дори само в границите на кухнята, тъй като няма да се разпространи през
аспирацията и въздухопроводите към другите части на сградата.
Разпитаната по делото свидетелка Я. Д. М., която работи в „Адико 77“ като готвач,
сочи, че на 23.09.2021г. е била на работа на смЯ.. Била сама в кухнята. Пожарът в обекта
възникнал, когато свидетелката снела тиган с гореща мазнина от котлона, на който трябвало
да постави друг тиган. Тиганът бил пълен с гореща мазнина, която се изплискала върху
ръката на свидетелката и пръските от мазнината попаднали върху горящия котлон. Докато
М. бързала да изчисти поразената си ръка на чешмата, мазнината върху котлона започнала
да гори. Едва след това свидетелката прекъснала притока на газ към горящия котлон. След
това решила първо да изнесе газовите бутилки от бистрото, за да не се възпламенят. По
време на опитите да изнесе бутилките получила и задушаване. Според свидетеля К. В. Г.,
който е извършил оглед на обекта на следващия ден след пожара, най-пострадалата зона е
била зоната на кухнята. В зоната на аспирацията и котлоните на газ имало изгаряния и
разтапяне на уредите и съоръженията. Собственикът му обяснил, че запалването е станало,
когато хората са били в почивка отвън и са забелязали огън, след което са влезли с
пожарогасителите да гасят.
8
При така установите от заключението пожаро-техническата експертиза и
свидетелските показания обстоятелства се налага изводът, че най-вероятната причина за
настъпване на застрахователното събитие пожар са действията на лице, което е работник на
застрахования „Адико - 77“ ЕООД и което е допуснато от последния в застрахования обект
– готвачът Я. Д. М.. При боравене с газов котлон с открито пламъчно горене това лице е
предизвикало попадане на значително количество силно нагрята мазнина за готвене върху
открития пламък. Тъй като подаването на газ към котлона не е било прекъснато веднага,
горенето се е усилило от разтопените и попаднали в огнището мазнини от кухненската
аспирация. Така са се възпламенили и други горими материали в кухнята /храни и мазнини/,
като пожарът се е развил и в аспирацията и въздухопроводите на обекта.
По делото няма данни М. да е искала или допускала настъпването на пожара, т.е. да е
действала умишлено. С оглед на това е необходимо да се изследва дали субективното й
отношение към настъпилия вреден резултат не представлява проява на груба небрежност.
Съдържанието на понятието „груба небрежност” е изяснено в съдебната практика, като се
приема, че това е неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
същата дейност при подобни условия. Според чл.7, ал.2 от Наредба № 8121з-647 от 1
октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното
проектиране, лицата, които извършват почистването, зареждането и запалването
(включването) на отоплителните и други уреди и съоръжения, и лицата, които използват
тези уреди и съоръжения, са отговорни за тяхната пожаробезопасна експлоатация.
В този смисъл основно правило за пожарна безопасност в работата на един готвач,
какъвто е М., е да не се мести съд с гореща мазнина за готвене /с температура над 150
градуса по Целзий според вещото лице/ по такъв начин, че да се предизвика разливане и
попадане на мазнината върху открития пламък на газовия котлон. Дори и най-небрежният
човек, действащ в сходна ситуация, следва да знае, че мазнината за готвене е силно запалима
течност и попадането й в контакт с открития огън на газовия котлон ще предизвика
значително и бързо разрастване на пожара. На следващо място, дори и най-невнимателният
човек, зает с такава дейност, би предприел незабавни действия за преустановяване
подаването на газ към котлона, за да се ограничи горенето – нещо, което няма данни М. да е
сторила. Неспазването на посочените основни правила за пожаробезопасна експлоатация на
кухненското оборудване представлява неполагане на елементарна грижа за избягване на
висок риск от погиване и повреждане за застрахованото имущество и представлява груба
небрежност по смисъла на т.6.1.9 от общите условия на имуществена застраховка „Комфорт
за бизнеса“, сключена със застрахователна полица № 11122132107517/09.07.2021 г.
По тези съображения съдът намира, че увреждането от пожар на застраховано
имущество, предмет на исковата молба, не съставлява застрахователно събитие, тъй като
съгласно изрично предвиденото в т.6.1.9 от общите условия на имуществена застраховка
„Комфорт за бизнеса“ изключение застрахователят не отговаря за този риск. С оглед на това
не следва да бъде разглеждано евентуалното възражение на ответника, основано на
9
неизпълнение на задължения по застрахователния договор по т.8.1.2 от общите условия на
имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса“, вр. с чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ /така решение №
17 от 2.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 656/2019 г., I т. о., ТК/.
Поради изложеното предявеният от „АДИКО-77“ ЕООД, гр. Стара Загора против
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр. София иск за заплащане на сумата 6160,39 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застрахователна
полица № 11122132107517/09.07.2021 г. за имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса”,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 15.11.2022 г.,
до окончателно й заплащане се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради
отхвърлянето на главния иск като неоснователна следва да бъде отхвърлена и акцесорната
претенция за сумата 684,49 лева, представляваща законна лихва за забава по чл.409 КЗ за
периода от 11.10.2021 г. до 14.11.2022 г.
Предвид наличието на изключен риск като неоснователен следва да бъде отхвърлен и
искът на собственика на увредения имот „ГМ 70“ ЕООД, гр.Стара Загора, ... против „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр. София за заплащане на сумата 23690,87 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застрахователна
полица № 11122132107517/09.07.2021 г. за имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса”,
ведно със законната лихва върху тази сума от 15.11.2022 г. до окончателно й заплащане. С
оглед отхвърлянето на главния иск като неоснователна следва да бъде отхвърлена и
акцесорната претенция за сумата 2238,04 лева, представляваща законна лихва за забава по
чл.409 КЗ за периода от 11.10.2021 г. до 14.11.2022 г.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на
ответника направените по делото разноски в размер на 870 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АДИКО-77“ ЕООД, гр. Стара Загора, ..., ЕИК
**********, представлявано от А.П.К., против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.
София, р-н Триадица, ..., ЕИК *********, представлявано от К.Х.Ч., Б.А.В., Е.Й.Б. и И.Д.Г.,
искове за заплащане на сумата 6160,39 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за имуществени вреди по застрахователна полица № 11122132107517/09.07.2021 г. за
имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса”, ведно със законната лихва върху тази сума
от 15.11.2022 г. до окончателно й заплащане, и сумата 684,49 лева, представляваща законна
лихва за забава по чл.409 КЗ за периода от 11.10.2021 г. до 14.11.2022 г., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ГМ 70“ ЕООД, гр.Стара Загора, ..., ЕИК *********,
10
представлявано от Г.Л.М., против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр. София, р-н
Триадица, ..., ЕИК *********, представлявано от К.Х.Ч., Б.А.В., Е.Й.Б. и И.Д.Г., искове за
заплащане на сумата 23690,87 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по застрахователна полица № 11122132107517/09.07.2021 г. за
имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса”, ведно със законната лихва върху тази сума
от 15.11.2022 г. до окончателно й заплащане, и сумата 2238,04 лева, представляваща законна
лихва за забава по чл.409 КЗ за периода от 11.10.2021 г. до 14.11.2022 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „АДИКО-77“ ЕООД, гр. Стара Загора, ..., ЕИК **********,
представлявано от А.П.К., и „ГМ 70“ ЕООД, гр.Стара Загора, ..., ЕИК *********,
представлявано от Г.Л.М., да заплатят на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр. София,
р-н Триадица, ..., ЕИК *********, представлявано от К.Х.Ч., Б.А.В., Е.Й.Б. и И.Д.Г., сумата
870 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11