Решение по дело №213/2018 на Софийски окръжен съд

                                                         

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 25.05.2018 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на девети май две хиляди и осемнадесета в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:  ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                              ВАНЯ И.

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 213 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 17, ал.5 от ЗЗДН във вр. с чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение № 9/30.01.2018 г., постановено по гр.д. № 849/2017 г. Свогенският районен съд е отхвърлил молбата за защита от домашно насилие, подадена от И.А.Н. срещу С.И.А. и Р.Б.П., за извършени от ответниците актове на домашно насилие срещу него през м. декември 2017 г.

            Решението е обжалвано от молителя И.А.Н. с довод за неговата неправилност и незаконосъобразност. Сочи се в молбата, че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано и направените в него изводи не почиват на действителната правна и фактическа обстановка. Сочи се, че по делото е безспорно установено, че са налице актове на насилие по смисъла на ЗЗДН, като не се касае за единични случаи на влошени междуличностни отношения, а за тенденциозно налагащи се форми на общуване между молителя и ответниците, имащи характер на психически тормоз и по-леки форми на физическо насилие.  Навежда се възражение, че съдът не е дал указания за представяне на декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, което и съществен процесуален пропуск. Отправя се искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което на жалбоподателя се предостави търсената форма на защита срещу домашно насилие по смисъла на първоначалната му молба.

            В писмения си отговор ответницата по жалбата Р.Б.П. оспорва същата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д.№ 849/2017 г. на Свогенски районен съд е образувано по молба от И.А.Н. по чл. 8 от ЗЗДН срещу С.И.А. и Р.Б.П. Молителят твърди в молбата, че е подложен на голям тормоз и домашно насилие – пламнал в нерви, сърцето му излязло от ритъм, поради което се наложило по спешност да влезе в болница. Това било резултат от тормоз, оказан му от дъщеря му С. и нейната дъщеря Р.. Те дошли в дома му след 15 - годишен престой в Кипър, като започнали да водят мъже, искали му ключовете от жилището, които молителят отказал да им даде. Твърди се, че ответниците започнали да блъскат молителя и да удрят стените, пушели много цигари, от което той се задушавал, карали му се и викали. Ответницата С. твърдяла, че етажът е нейн, а двете ответници се заканвали, че ще го убият. Молителят твърди, че живее в неспокойство и страх.

Ответницата по молбата С.И.А. е депозирала писмено становище, в което излага довод за нередовност на така подадената молба поради неспазване на разпоредбите на чл. 9, ал.1, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, с искане за прекратяване на производството. Излага и становище по същество, като сочи, че изложеното в молбата е невярно. Отправено е искане за отхвърляне на молбата.

С писмено становище ответницата по молбата Р.Б.П., заявява, че поддържа становището на ответницата С.А..

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира така подадената молба по чл. 8 от ЗЗДН за неоснователна.

На първо място, следва да се посочи, че в молбата не се съдържат твърдения за осъществен спрямо молителя акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, конкретизиран по време, място и обективни признаци. Единственото твърдение в молбата, което сочи за осъществен такъв акт /за който също обаче не е посочено кога е извършен/ е твърдението  за отправена от ответниците по молбата закана за убийство спрямо молителя. Молителят не е представил и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗД. От събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява която и да било от ответниците да е отправила спрямо молителя закана за живота му, още по-малко такава закана да е осъществена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Установява се от съвкупния анализ на показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, че страните са във влошени семейни отношения по повод битови неразбирателства и имуществени проблеми, но не се установява ответниците да са извършили какъвто и да било конкретен акт на домашно насилие спрямо молителя. Молбата не е подкрепена с декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която е предвидена като едно от допустимите доказателствени средства в производството по издаване на заповед за защита, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН. В тази връзка в отговор на направеното в жалбата възражение, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е дал указания на молителя да представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, следва да се посочи, че именно поради значението на тази декларация като едно от допустимите доказателствени средства за установяване на твърдяното в молбата за защита домашно насилие, то съдът не е длъжен да дава указания за представянето й, а формира изводите си въз основа на съвкупна преценка на всички останали допустими от закона и ангажирани от страната доказателства. Съгласно разпоредбата на ч. 12, ал. 1 от ЗЗДН, съдът е длъжен в деня на постъпване на молбата да насрочи открито съдебно заседание в посочения срок, като с разпореждането за насрочване на делото следва да съобщи на ответника по молбата задължението ме за представяне на доказателства, но не и да указва на молителя да представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Както бе посочено по-горе, извод за извършен конкретен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН от страна на ответниците спрямо молителя не може да се обоснове от ангажираните по делото доказателства.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение, с което е отхвърлена молбата за защита от домашно насилие, следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и направеното от пълномощника на ответниците по жалба адв. Б.К. искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ на ответниците във въззивното производство при условията на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА в размер от 400 лева, съгласно чл. 22 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

 

По изложените съображения Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9 от 30.01.2018 г., постановено по гр.д. № 849/2017 г. на Свогенски районен съд.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38 от ЗА,  И.А.Н. да заплати на адвокат Б.К. от САК, с адрес ***, сумата 400 лева за адвокатско възнаграждение за оказана на С.И.А. и Р.Б.П. безплатна адвокатска помощ във въззивното производство.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.               2.