РЕШЕНИЕ
№ 7020
гр. София, 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110117739 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба, подадена от „“ АД, с която е предявен
осъдителен иск срещу "ЗАД " АД с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от
100 лева – частичен иск от претенция в общ размер на 311.69 лева,
представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца по
имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по лек
автомобил „Джип Гранд Чероки”, с рег. № , причинени при ПТП, настъпило
на 10.06.2022 г. в гр. Разград, м. „“ с включени ликвидационни разноски в
размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 28.03.2024 г.
С молба от 04.04.2025 г. ищецът е отправил искане по реда на чл. 214
ГПК за увеличаване размера на предявения иск до пълния размер на
претенцията от 311.69 лева, което увеличение е допуснато от съда с
протоколно определение от 10.04.2025 г.
В исковата молба се твърди, че на 10.06.2022 г. в гр. Разград, м.
„Арменски лозя“ е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на
автомобил “Рено” с рег. № йто при движение в процесния пътен участък, без
да се съобразява с останалите участници в движението, удря паркирания л.а.
„Джип Гранд Чероки”, който се измества и се удря в намиращ се зад него пън
и в находяща се от лявата му страна оградна мрежа. По този начин са нанесени
вреди върху предна броня, предна лява врата, преден ляв калник, задна броня.
За процесното ПТП е съставен двустранен протокол, в който водачът,
застрахован при ответника, признал вината си.
За увредения автомобил е била сключена имуществена застраховка
1
"Каско на МПС", обективирана в застрахователна полица с №
0320210111025928/16.12.2021 г., при ищцовото застрахователно дружество,
валидна към датата на настъпване на ПТП.
Ищецът определил застрахователно обезщетение в размер на 1404.67
лева, което на 10.09.2022 г. превел по сметка на сервиза, извършил ремонта на
автомобила.
Поддържа, че за “Рено” с рег. № ла сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, с валидно
застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл.
411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни
разноски за определянето му в размер от 15 лв.
Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника,
получена от последния на 19.12.2022 г., но дружеството изплатило сумата
частично, като по сметка на ищеца 1107.98 лева.
Останалата от вземането, възлизаща на 311.69 лева, непогасена част,
поради което за ищецът възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски
по делото.
С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковата
претенция по основание и размер.
Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и
осъществяването на ПТП. В условията на евентуалност, оспорва описания
механизъм на ПТП, както и причинната връзка между описаните вреди и
реализираното ПТП. Твърди, че ПТП не е възникнало по вина на
застрахования при ответника водач, а напротив – по изключителна вина на
водача на МПС, застрахован при ответника, който е паркирал автомобила си
неправилно. В условията на евентуалност, твърди наличие на съпричиняване
от страна на вода на увредения автомобил, който е затруднил движението в
пътния участък.
Намира, че не е налице възможност от техническа гледна точка
уврежданията върху лявата автомобилна врата и левия калник да възникнат
при описания механизъм на ПТП.
Не оспорва, че е получил покана за плащане от ищеца, във връзка с
която е образувана щета, и е извършено частично плащане, но оспорва извода,
че последното може да се тълкува като признание на претенцията.
Моли за отхвърляне на предявения иск в предявения им размер,
претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на
страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
2
По иска с правно основание 411 КЗ, в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1/ сключен застрахователен
договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно
застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ плащане на
застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3/
отговорността по реда на чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното
ПТП за вредите, в която връзка по делото следва да бъдат установени
наличието на: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между
деянието и вредите, а вината на извършителя се предполага; 4/ размерът на
причинените вреди; и 5/ сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", валиден към датата на ПТП, по силата на който
ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на
виновния водач.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в
доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ
е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно
обезщетение.
По направеното възражение за съпричиняване дължи доказване на
твърденията си за противоправно поведение на водача на увредения
автомобил, довело до съпричиняване на вредоносния резултат.
В конкретния случай, не е спорно между страните по делото, а и се
установява от представените писмени доказателства, че: 1/ между ищеца и
собственика на увредения автомобил е бил налице сключен договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“, по силата на който ищецът е поел
да носи риска от увреждане на лек автомобил „Джип Гранд Чероки”, с рег. №
Р ****** ВХ, както и че полицата е била с валидно застрахователно покритие
към датата на ПТП /л.10/; 2/ ищецът е извършил плащане на застрахователно
обезщетение в изпълнение на този договор в размер на 1404.67 лева /л. 38/ по
сметка на сервиза, извършил ремонт на щетите; 3/ налице е сключен договор
при ответното застрахователно дружество за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" за автомобил “Рено” с рег. № В *******0СА,
валиден към датата на ПТП; 4/ Ответникът е получил извънсъдебна покана от
ищеца за заплащане на сумата от 1419.67 лева /включваща 15 лева
ликвидационни разноски/, във връзка с която, преди образуване на
настоящото производство, е превел по сметка на ищеца сумата от 1107.98
лева.
Спорни между страните са въпросът досежно механизма на
процесното ПТП, причинната връзка между нанесените вреди и
реализираното ПТП, както и по чия вина е настъпило същото.
За установяване на горните обстоятелства пред настоящата съдебна
инстанция са ангажирани писмени доказателства, събрани са гласни
доказателства чрез разпит на свидетели, като е приета и съдебна авто-
техническа експертиза.
От представения по делото /л. 9/ двустранен констативен протокол
за ПТП от 10.06.2022 г., се установява, че на процесната дата, в гр. Разград,
3
местност „Арменски лозя“, около 15:00 часа, е настъпило ПТП между лек
автомобил с марка „Джип Гранд Чероки”, с рег. № Р ******ВХ, собственост
на Н. Г.-., и автомобил “Рено” с рег. № В ******СА, управляван от И. М..
Видно от нарисуваната от водачите скица на пътната обстановка и
ПТП и извършените отбелязвания се установява, че лек автомобил с марка
„Джип Гранд Чероки“ се е намира в паркирано състояние, със своята предна
част, гледаща по посока на пътя. Перпендикулярно на паркирания автомобил е
обозначен движещия се автомобил „Рено“.
Установява се от нарисуваната скица наличието на обект зад
паркирания „Джип Гранд Чероки“.
От свидетелските показания на водача на автомобил „Рено“ се
потвърждава горното разположение на автомобилите. Разяснява се, че ПТП е
настъпило при опит на водача на автомобила да извърши маневра в близост до
паркиралия джип. Разяснява, че джипът е бил паркиран перпендикулярно, със
задната си част към бордюра. Непосредствено след джипа имало уширение и
водачът на автомобил „Рено“ искал да направя обратен завой. Минавайки
покрай джипа, погледнал назад и с неговата лява предна част ударил лявата
предна част на джипа. Сочи, че целта му е била да обърне на уширението –
искал след джипа да завие наляво, след което да изнесе задницата на
автомобила си назад и вдясно, за да обърне и да се върна по същата улица.
Сочи, че не е видял джипът да се удря в нещо друго, а щетите и по двата
автомобила са били в предна лява част. Потвърждава, че подписа на протокола
за ПТП е негов, както и че е съставен заедно със собственика на другия
автомобил, който се намирал до колата си по време на удара.
Горния механизъм, се потвърждава от показанията на собственика на
увредения автомобил, който разяснява, че при извършване на маневрата от
страна на водача на автомобил „Рено“ /кола на „Пътна помощ“/ последният
ударил паркирания джип в предната лява част. Сочи, че от удара колата й се
изместила леко назад и се ударила със задната си странична част в битови
отпадъци, натрупани зад паркирания автомобил. Твърди, че щетите върху
лекия автомобил били в задната дясна част. При предявяване на протокола за
ПТП потвърждава, че положеният подпис е неин.
В изготвената и приета по делото и неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза, която съдът кредитира напълно като
компетентно изготвена, вещото лице сочи, че при наличните данни по делото
към момента на изготвяне на заключението, приема за установено, че
процесният пътен инцидент е настъпил при следния механизъм: На 10.06.2022
г. в светлата част на денонощието в град Разград - местността Арменски лозя,
водачът на т.а. Рено с рег. № В ******* СА, при заход и маневра за завой
наляво не съобразява габаритите на МПС и при започващия радиус на
завиване осъществява лек приплъзващ удар с предната си габаритна лява част
в предната лява част (броня и калник) на паркирания в ляво от него МПС
Джип Гранд Чероки, рег.№ Р 8568 ВХ. Вследствие удара и поетата кинетична
енергия МПС Джип Гранд Чероки се измества в посока назад и реализира
удар със задната си габаритна част, приоритетно в дясно, в находящи се зад
4
него битови отпадъци.
Посочено е, че от представените по делото документи не са
констатирани причини от техническо естество или техническа неизправност,
която да е съществувала като аварийна опасност и да е възникнала внезапно
преди и/или по време на конкретното пътно-транспортно произшествие и по
този начин да са довели до настъпването му.
Посочено е, че причините за настъпването на ПТП са от субективен
характер, а именно действията на страна на водача на МПС Рено с рег. № В
**** СА, с органите за управление на автомобила - кормилна, горивна и
спирачна уредба, който при недостатъчен контрол и внимание при
извършване на маневрата не е съобразил отстоянието спрямо паркирания
МПС Джип Гранд Чероки, рег. № Р ****** BX.
Вещото лице сочи, че от представените по делото документи,
уврежданията по процесното МПС Джип Гранд Чероки, рег. № Р *******BX в
предната и задната му част се намират в причинно-следствена връзка с
механизма на получаването им при конкретното пътно-транспортно
произшествие, като в проведеното изслушване в открито съдебно заседание,
вещото лице сочи, че е достигнал до горния извод въз основа на анализ на
нанесените вреди и тяхното разположение, и доколкото по делото са налице
данни за наличие на струпани битови отпадъци зад паркирания автомобил.
По отношение на констатираните увреждания върху предна лява
врата и преден десен калник, вещото лице сочи, че същите биха могли да се
получат в резултат на процесното ПТП, в случай, че до автомобила е имало
телена ограда.
При така събраните по делото доказателства, съдът достигна до извод,
че вина за процесното ПТП има изцяло водачът на автомобил “Рено” с
рег. № *******.
От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства,
както и от изводите на вещото лице в изготвената съдебна автотехническа
експертиза, съдът намира, че процесното ПТП е настъпило в резултат на
действията на застрахования при ответника водач, който е предприел маневра,
без да съобрази габаритите на автомобила си и отстоянието до паркирания лек
автомобил „Джим Гранд Чероки“.
Неоснователно се явява направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото по делото не се събраха
никакви доказателства, от които да се заключи, че със своите действия водачът
на паркирания автомобил, които е бил в покой и обективно не е могъл да
влияе върху причинния процес, е станал причина или е улеснил настъпването
на процесното ПТП.
В резултат на горните действие е настъпил сблъсък между колите,
като са нанесени вреди върху паркирания автомобил, застрахован при ищеца,
в неговата предна част – т.е. в мястото на контактната точка между двете
превозни средства /с увреждания върху – предната броня/ и в неговата задна
част – т.е. в мястото на удара на автомобила в находящите се зад него
5
предмети, настъпил вследствие на изместване назад на колата /с увреждания
върху фар за мъгла, задна броня, лайсна задна броня/
По отношение на вредите под формата на драскотина върху предна
лява врата и преден ляв калник – съдът намира, че в конкретния случай не
се доказа по делото същите да са в причинна връзка с процесното ПТП,
доколкото по делото не се установява по безспорен начин наличието на
ограда от лявата страна на паркирания автомобил. За съществуването на
телена ограда не споменава нито от водача на автомбобил „Рено“, нито от
собственика на паркирания автомобил. Напротив – последният сочи
единствено за наличие на отпадъци, струпани зад автомобила и за нанесени
вреди в задната му част, но не и за наличие на преграда отстрани на
превозното средство. Съществуването на телена ограда /за разлика от
наличието не предмети зад автомобила/ не е отразено и в изготвения по
делото протокол за ПТП. По делото не са приложени и снимки от мястото на
процесното ПТП, от които би могло да се установи наличието на обекта, вляво
от автомобила.
Предвид изложеното, доколкото изводите на съда на могат да почиват
на предположения, настоящият състав намира, че по делото не е установено
наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията върху лява
врата и ляв калник с процесното ПТП, поради което сторените от ищеца
разходи за тяхното отстраняване не подлежат на възстановяване от страна на
ответника.
Относно размера на регресната застрахователна претенция:
За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна
практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение №
52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от
размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на
недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не
повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е
възникнало регресното вземане
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да
бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане
на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
6
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение №
79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010
г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г.
на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ
ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/.
В случая размерът на действителните вреди по средни пазарни цени
съгласно заключението на САТЕ възлиза на сумата от 1587.66 лв. с ДДС – т.е.
повече от пълния размер на претендираната от ищеца сума 1419.67 лева, до
чиято стойност е ограничена и регресната отговорност на ответника по
предявения иск.
От стойността на ищцовата претенция за извършен ремонт на
автомобила следва да се извади сумата, разходвана за отстраняване на
вредите, които съдът прие, че не са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП – предна лява врата и преден ляв калник. Стойността на
последните, съгласно представения на л. 33 от делото опис-заключение по
щета, възлиза общо на сумата от 311.69 лева /192.70 лева – за ремонта на
вратата и 118.99 лева – за ремонта на калника/, като следва да се посочи, че
съдът приема, че релеванта е именно стойността на разходите за реално
извършения ремонт, доколкото същите са по-ниски от посочените от вещото
лице средни пазарни цени.
Следователно, общият размер на регресното вземане на ищеца към
ответника /с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева/, след
изваждане на стойността на вредите, които не са в причинно-следствена
връзка с ПТП, възлиза на сумата от 1107.98 лева
Предвид изложеното, доколкото по делото е безспорно между
страните, че ответникът е извършил доброволно плащане по сметка на ищеца
преди образуване на производството именно на сумата от 1107.98 лева,
предявеният иск се явява изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има само ответникът производството.
Последният е претендирал и доказал извършването на разходи в
размер на 580 лева за заплатен депозит за САТЕ, както и в размер на 80 лева –
депозит за разпит на свидетел. Не са претендирани разноски за процесуално
представителство.
С оглед извода за неоснователност на иска, сумата от общо 660 лева
следва да бъде възложена в цялост на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „*************“ АД,
ЕИК *********, срещу "З************* АД, ЕИК осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ за сумата от 311.69 лева, представляваща неплатена
част от регресна претенция за възстановяване на заплатено от ищеца, в
качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско“,
обезщетение по щета № ********* за вреди по лек автомобил „Джип Гранд
Чероки”, с рег. № Р************Х, причинени при ПТП, настъпило на
10.06.2022 г. в гр. Разград, м. „Арменски лозя“ с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лева, по вина на водач на “Рено” с рег. № *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
ОСЪЖДА „****************“ АД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК
************** сумата от 660 лв. – разноски в производството пред първата
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8