Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 15.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в
публичното заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на секретаря Росица Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 150 по описа за 2020 година на Административен съд –
гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.4, ал.6 от
Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ
за отопление (Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г.), във вр. с чл.13, ал.6 от
Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Образувано по жалба на В.А.Д.
с ЕГН ********** от адрес ***, подадена чрез пълномощника ѝ Д.и.д., против Заповед №
ЗСП/Д-Н/1308/21.01.2020г. на директора на Дирекция «Социално подпомагане» -
гр.Шумен. С обжалвания акт на оспорващата е отказана целева помощ за отопление
с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2019/2020г. В жалбата са наведени
доводи за материална незаконосъобразност на постановения с оспорваната заповед
отказ да се отпусне целева помощ за отопление, въз основа на които е отправено
искане за отмяна на заповедта. В съдебно заседание В.А.Д. се представлява от
нейния син Д.и.д., който заявява, че поддържа жалбата и настоява за нейната
отмяна. Сочи че, административният орган по никакъв начин не е доказал, че
вписаните в нотариалните актове суми са получени от неговата майка. Моли за отмяна
на обжалваната заповед.
Ответникът – Директор на
Дирекция «Социално подпомагане» - гр.Шумен, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че събраните по делото доказателства
установяват наличието на фактическото и правно основание, въз основа на което е
постановен отказ за целева помощ за отполение, а именно – прехвърляне на имот и
идеални части от имоти през последните пет години срещу заплащане, чията
стойност на сделките надвишава 60-кратния размер на ГМД. С оглед изложеното
моли жалбата да бъде отхвърлена.
Шуменският
административен съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е образувано въз основа на заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-Н/1308
от 23.07.2019г., подадено от В.А.Д. *** с искане за отпускане на целева помощ
за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2019/2020г.
В хода на
административното производство на 26.07.2019г. била извършена служебна справка
в системата Реджикс, от която било установено, че на 14.03.2018г. В.Д. е продала идеална част от поземлен имот за 175
лева; на 20.02.2018г. е продала идеална част от поземлен имот за 100 лева; на
23.03.2017г. е продала идеална част от поземлен имот за 982,60 лева; на
23.03.2017г. е продала идеална част от поземлен имот за 2550,85 лева; на
17.03.2017г. е продала поземлен имот за 500 лева; на 03.02.2017г. е продала
поземлен имот за 1132,48 лева, като общата стойност на сделките е 5440,93 лева
и надхвърля 60-кратния размер на гарантирания минимален доход (ГМД) от 4500
лева.
На 29.07.2019г. бил
изготвен социален доклад, с който било предложено целевата помощ за отопление
да бъде отказана на основание чл.10, ал.1, т.6, във вр.с чл.10, ал.12, т.2 от
ППЗСП, тъй като заявителката има прехвърлени имоти и идеални части от имоти
през последните пет години срещу заплащане, чиято стойност на сделките -
5440,93 лева, надхвърля 60-кратния размер на ГМД - 4500 лева.
Със Заповед № ЗСП/Д-Н/1308/30.07.2019г.
Директорът на ДСП - Шумен отказал на В.А.Д. да бъде отпусната целева помощ за
отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2019/2020г., с мотив:
прехвърлен имот през последните 5 години срещу заплащане, чиято стойност на
сделката надвишава 60-кратния размер на ГМД.
Несъгласна с издадения
административен акт, В.Д. го оспорила пред Директора на Регионална дирекция
«Социално подпомагане» (РДСП), гр.Шумен.
С решение № 30-80438#1 от
02.09.2019г. Директорът на РДСП-гр.Шумен отхвърлил жалбата на В.А.Д. против
Заповед № ЗСП/Д-Н/1308/30.07.2019г. на директора на ДСП - гр.Шумен.
Несъгласна със Заповед №
ЗСП/Д-Н/1308/30.07.2019г., издадена от Директора на ДСП - Шумен, В.Д. я
оспорила пред Административен съд – Шумен.
С решение № 246/12.12.2019г.,
постановено по АД № 445/2019г., Шуменският административен съд констатирал, че
изводите на административния орган са формирани при неизяснена фактическа
обстановка, поради което отменил Заповед № ЗСП/Д-Н/1308/30.07.2019г., издадена
от Директора на ДСП – Шумен и върнал преписката на административния орган с
указание да се
произнесе отново по Заявление - декларация вх.№ ЗСП/Д-Н/1308 от 23.07.2019г. на
В.А.Д. за отпускане на целева помощ за отопление, при съобразяване със задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото съдебно
решение, а именно -
след установяване каква част от продадените съвместно със съсобственика Д.и.д.
идеални части от съответните поземлени имоти, описани в нотариални актове № 119/14.03.2018г., №
72/20.02.2018г., № 115/27.04.2017г. и № 154/23.03.2017г.,
са били собственост на В.Д. (в т.ч. чрез изискване на документите за
собственост, въз основа на които са издадени посочените нотариални актове и
удостоверенията за наследници на лицата, описани като носители на правото на
собственост в тези документи за собственост).
В изпълнение на съдебното решение
в хода на административното производство били изискани и събрани допълнителни
доказателства относно притежваните от оспорващата идеални части от недвижимите имоти, посочени
в писмо изх.№ 2705-92-00-0320/10.01.2020г. и писмо изх.№ 2705-92-00-0321/10.01.2020г.
Въз основа на събраните
доказателства на 21.01.2020г. социален работник при ДСП - Шумен изготвил
социален доклад по заявление – декларация вх.№ ЗСП/Д-Н/1308/23.07.2019г. Видно
от констатациите, обективирани в пункт IV от социалния доклад, при извършена служебна справка в системата Реджикс,
било установено, че на 03.02.2017г. В.Д. е продала поземлен имот в гр.Шумен за
сумата от 1132,48 лева; на 17.03.2017г. е продала поземлен имот за сумата от
500 лева; на 23.03.2017г. В.Д., заедно със сина си Д.Д.продават 19/30ид.части
от поземлен имот в гр.Шумен, като ид.части, продадени лично от оспорващата са
10/30, за сумата от 2685,11 лева; на 24.04.2017г. В.Д., заедно със сина си Д.Д.продават
19/30 ид.части от поземлен имот в гр.Шумен, като ид.части, продадени лично от
оспорващата са 10/30, за сумата от 1034,32 лева; на 20.02.2018г. В.Д., заедно
със сина си Д.Д.продават 6/6 ид.части от поземлен имот в гр.Шумен, като
ид.части, продадени лично от оспорващата са 2/6, за сумата от 133,33 лева; на
14.03.2018г. В.Д., заедно със сина си Д.Д.продават 5/9 ид.части от поземлен
имот в гр.Шумен, като ид.части, продадени лично от оспорващата са 3/9, за
сумата от 210,00 лева.
Установено е също, че съгласно
справка в системата Реджикс, В.Д. е извършила прехвърляне чрез договор за
дарение идеални части от недвижими имоти, а именно: на 15.07.2017г. В.Д.,
заедно със сина си Д.Д.даряват 2/3 ид.части от поземлен имот в гр.Шумен, като
ид.части, дарени лично от оспорващата са 1/3, което е в размер на 309,50 лева; на
29.08.2017г. В.Д., заедно със сина си Д.Д.даряват 2/3 ид.части от поземлен имот
в гр.Шумен, като ид.части, дарени лично от оспорващата са 1/3, което е в размер
на 430,11 лева.
Било предложено целевата помощ за
отопление да бъде отказана на основание чл.10, ал.1, т.6, във вр.с чл.10,
ал.12, т.2 от ППЗСП, тъй като заявителката има прехвърлени имоти и идеални
части от имоти през последните пет години срещу заплащане, чиято стойност на
сделките - 5695,24 лева, надвишава 60-кратния размер на ГМД - 4500 лева.
Със Заповед № ЗСП/Д-Н/1308/21.01.2020г. Директорът на ДСП
- Шумен отказал на В.А.Д. да бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо
гориво (в пари) за отоплителен сезон 2019/2020г., при следните мотиви: на
основание чл.10, ал.1, т.6, във вр.с чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП – г-жа Д. е
прехвърлила имот и идеални части от имоти през последните пет години срещу
заплащане, чиято стойност на сделките от 5695,24 лева, надвишава 60-кратния
размер на ГМД - 4500 лева.
В.Д. обжалвала издадената
заповед по административен ред. С решение № 27-94Д-00-0088#2/20.02.2020г. директорът на РДСП – Шумен отхвърлил жалбата.
На 28.02.2020г. Д.и.д., в
качеството си на пълномощник на В.А.Д.,
подава в деловодството на ШАдмС настоящата жалба против Заповед №
ЗСП/Д-Н/1308/21.01.2020г. на директора на ДСП – Шумен с искане за нейната
отмяна.
Към делото е приобщена
административната преписка по издаване на акта, както и материалите, съдържащи
се в АД № 445/2019г. на ШАдмС.
От събраните писмени
доказателства – нотариални актове и писма изх.№7/14.01.2020г. и
изх.№8/14.01.2020г. на нотариус С.С., се установява, че:
- съгласно нотариален акт №
119/14.03.2018г., том I, рег.№ 1624, дело № 88/2018г. на
нотариус с район на действие ШРС, на 14.03.2018г. Д.и.д. и В.А.Д. са продали
собствените си 5/9 идеални части от нива - 4 дка в землището на кв.Дивдядово,
гр.Шумен, за сумата от 350 лева, като В.Д. е собственик на 3/9 ид.части, които съставляват
210 лева от общо получената от двамата сума;
- съгласно нотариален акт №
72/20.02.2018г., том I, рег.№ 1074, дело № 51/2018г. на
нотариус с район на действие ШРС, на 20.02.2018г. Д.и.д. и В.А.Д. са продали
собствените си 3/6 идеални части от поземлен имот в земеделска територия -
обработваема земя, поземлен имот с идентификатор 83510.574.10, с площ 2983
кв.м., за общата сума от 200 лева, като В.Д. е собственик на 2/6 ид.части,
които съставляват 133,33 лева от общо получената от двамата сума;
- съгласно нотариален акт № 115/27.04.2017г., том II, рег.№ 3087, дело № 240/2017г. на нотариус с район на
действие ШРС, на 27.04.2017г. Д.и.д. и В.А.Д. са продали собствените си 19/30 идеални
части от поземлен имот с идентификатор 83510.453.5 по КККР на гр.Шумен, с площ
3468 кв.м., за общата сума от 1965,20 лева, като В.Д. е собственик на 10/30
ид.части, които съставляват 1034,32 лева от общо получената от двамата сума;
- съгласно нотариален акт №
154/23.03.2017г., том I, рег.№ 2120, дело № 118/2017г.
на нотариус с район на действие ШРС, на 23.03.2017г. Д.и.д. и В.А.Д. са продали
собствените си 19/30 идеални части от поземлен имот с идентификатор
83510.350.37 по КККР на гр.Шумен, представляващ нива с площ 9003 кв.м., за
общата сума от 5101,70 лева, като В.Д. е собственик на 10/30 ид.части, които
съставляват 2685,11 лева от общо получената от двамата сума;
- съгласно нотариален акт №
127/17.03.2017г., том I, рег.№ 1857, дело № 99/2017г. на
нотариус с район на действие ШРС, на 17.03.2017г. В.А.Д. е продала собствената си 1/3 ид.ч.
от овощна градина от 3,001 дка в землището на кв.Дивдядово на гр.Шумен, за
сумата от 350 лева;
- съгласно нотариален акт №
70/03.02.2017г., том I, рег.№ 507, дело № 36/2017г. на
нотариус с район на действие ШРС, на 03.02.2017г. В.А.Д. е продала собствената си 1/3
идеална част от поземлен имот с идентификатор № 83510.477.34 по КККР на
гр.Шумен, представляващ нива с площ 3997 кв.м., за сумата от 1132,48 лева.
Въз основа на
установените по делото факти, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на оспорване е
индивидуален административен акт - Заповед № ЗСП/Д-Н/1308/21.01.2020г. на
директора на Дирекция «Социално подпомагане» - гр.Шумен, от неговия адресат -
надлежна страна с право и интерес от обжалване. За оспорваната заповед е
изчерпана възможността за административно обжалване, съгласно императивната
разпоредба на чл.13, ал.5 от ЗСП. Видно от приложеното по делото известие за
доставяне, решението на директора на РДСП - Шумен е съобщено на оспорващата на
26.02.2020г., поради което жалбата, подадена на 28.02.2020г., се явява
депозирана в срок и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд
приема жалбата за неоснователна по следните съображения:
Според чл.13 от ЗСП социалните
помощи, каквато е и целевата помощ за отопление, се отпускат със заповед на
директора на дирекция «Социално подпомагане» по постоянното местожителство на
молителя. Заповедта
е издадена на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба
№ РД 07-5/2008г., въз основа на подадено заявление – декларация с
вх.№ЗСП/Д-Н/1308/23..07.2019г. и изготвен социален доклад. Съгласно правилото на чл.4,
ал.4 от Наредба № РД 07-5/2008г. в 7-дневен срок от представянето на социалния
доклад, директорът на дирекция «Социално подпомагане» или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ на помощта. В.А.Д. е с
постоянен и настоящ адрес ***, което населено място попада в териториалната
компетентност на Дирекция «Социално подпомагане» - гр.Шумен (т.145 от
Приложението към чл.7, ал.3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално
подпомагане). С оглед на всичко изложено и доколкото автор на административния
акт е Директорът на Дирекция «Социално подпомагане» - Шумен, същият е издаден
от материално и териториално компетентен орган.
Оспореният административен акт е
издаден в изискуемата от закона форма - писмена заповед, в която съгласно
разпоредбите на Закона за социално подпомагане и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове следва да бъде облечено волеизявлението на
компетентния орган за отпускане или отказ от предоставяне на социална помощ. Постановената
заповед съдържа изискуемите фактически и правни основания, мотивирали органа да
постанови отказ за отпускане на исканата целева помощ. Директорът на ДСП –
Шумен се е позовал на разпоредбата на чл.10, ал.1, т.6, във връзка с чл.10,
ал.12, т.2 от ППЗСП, като е посочил, че г-жа Д. е прехвърлила имот и идеални
части от имоти през последните пет години срещу заплащане, чиято стойност на
сделката от 5695,24 лева надвишава 60-кратия размер на ГМД от 4500 лева. Същият
е посочил също, че заповедта е издадена на основание изготвен социален доклад.
С оглед на това съдът приема, че оспорваната заповед е мотивирана от правна и
фактическа страна, съобразно чл.59, ал.2 от АПК и Тълкувателно решение (ТР) №
16/31.03.1975г. В допълнение към изложеното и съобразявайки цитираното ТР,
липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява
съществено нарушение на закона в случаите, при които по-горният административен
орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери
законосъобразността му при обжалването по съдебен ред. В настоящия казус
горестоящият орган също е аргументирал застъпеното становище за липса на
основание за отпускане на целева помощ за отопление на оспорващата, приемайки,
че последната не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1, т.6 и ал.12, т.2 от
ППЗСП, доколкото е извършила продажба на поземлени имоти и идеални части от
поземлени имоти през 2017г. и 2018г., на обща стойност 5695,24,93 лева, която
сума надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход от 4500 лева,
като в мотивите на своето решение подробно е посочил конкретните нотариални
актове, както и останалите писмени доказателства, въз основа на които е
формиран решаващият извод за наличие на отрицателна предпоставка за отпускане
на исканата целева помощ. С оглед изложеното съдът приема, че оспорваното властническо
волеизявление е надлежно мотивирано.
Административният акт е постановен
при спазване на предвидените административно производствени правила.
Административното производство е започнало на база изискуемата по закон заявление-декларация
по образец за отпускане на целева социална помощ. Спазена е процедурата по
чл.13 от ЗСП - проведена е социална анкета от съответния социален работник,
като въз основа на декларираните от молителя и допълнително събраните при
анкетата данни е изготвен социален доклад по образец с мотивирано предложение
за отказ на социална помощ. В унисон с указания на съда, обективирани в решение
№ 246/12.12.2019г. по АД № 445/2019г. по описа на ШАдмС, в хода на
административното производство са събрани допълнителни доказателства и са
изяснени спорните факти досежно наличието на прехвърлителни сделки, по които
страна е настоящата жалбоподателката; качеството, в което същата е участвала в
съответните нотариални производства, както и конкретните идеални части от
притежаваните и продадени от нея недвижими имоти.
По изложените съображения съдът
приема, че Заповед № ЗСП/Д-Н/1308/21.01.2020г. на директора на Дирекция
«Социално подпомагане» - гр.Шумен е издадена от компетентен орган по смисъла на
чл.13, ал.2 от ЗСП, в съответната форма, след изясняване на всички
обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на случая, и при
излагане на мотиви, обосноваващи вземане на решение за отказ. В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, обуславящи незаконосъобразност на
издадения административен акт.
При направената преценка за
съответствието на обжалвания акт с материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл.12, ал.4 от ЗСП
условията и редът за предоставянето на социалните помощи и прекратяването им,
се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите
помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и
социалната политика. В чл.2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредбата) е посочено, че право
на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен
доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация
е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на
условията по чл.10 и 11 от ППЗСП. Съгласно чл.10, ал.1
от ППЗСП социална помощ се отпуска, ако лицата или семействата
отговарят и на следните допълнителни условия - по т.6 да не са прехвърляли
жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през
последните 5 години. По регламента на чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП разпоредбата
на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП не се прилага в случаите, когато общата стойност
на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за
съответния период.
С Постановление №305 от 19
декември 2017г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален
доход, обн.ДВ, бр.102/22.12.2017г., в сила от 01.01.2018г., считано от 1 януари
2018г. е определен нов месечен размер на ГМД в размер на 75лв. При това
положение 60-кратният размер на ГМД се равнява на 4500 лева.
Изложеното обосновава извода, че
когато лицата са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот
и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години, имат право
на целева помощ за отопление в случай, че общата стойност на получените в
резултат на възмездната сделка суми не надхвърля 4500 лева.
По делото не се спори относно
обстоятелството, че жалбоподателката се е разпоредила с недвижимите имоти,
подробно посочени в социалния доклад и мотивите на решението на директора на
РДСП – Шумен. Това се установява и от приобщените по делото писмени
доказателства – нотариален акт № 119/14.03.2018г., том I, рег.№ 1624, дело №
88/2018г. на нотариус с район на действие ШРС; нотариален акт №
72/20.02.2018г., том I, рег.№ 1074, дело № 51/2018г. на нотариус с район на
действие ШРС; нотариален акт № 115/27.04.2017г., том II, рег.№ 3087, дело №
240/2017г. на нотариус с район на действие ШРС; нотариален акт №
154/23.03.2017г., том I, рег.№ 2120, дело № 118/2017г. на нотариус с район на
действие ШРС; нотариален акт № 127/17.03.2017г., том I, рег.№ 1857, дело №
99/2017г. на нотариус с район на действие ШРС и нотариален акт №
70/03.02.2017г., том I, рег.№ 507, дело № 36/2017г. на нотариус с район на
действие ШРС, както и писма изх.№7/14.01.2020г. и изх.№8/14.01.2020г. на
нотариус С.С.. Наличието на тези безспорни факти обосновават
законосъобразността на оспорваната заповед, с която административният орган е
приел, че през последните 5 години преди подаване на заявлението за отпускане
на целева помощ за отопление, оспорващата В.Д. е прехвърляла земеделски имоти и
идеални части от такива, в резултат на което е получила сума на обща стойност,
надхвърляща 60-кратния размер на ГМД, поради което няма право на целева помощ
за отопление.
Приобщените по делото
доказателства установяват по несъмнен начин наличието на посочената от
административния орган хипотеза, препятстваща получаване на поисканата целева
помощ. Съдът констатира, че при определяне на общата стойност на сделките е
посочена сумата от 5695,24 лева, като тази сума е формирана от съответстващите
на идеалните части от недвижимите имоти на жалбоподателката и вписаните в
нотариалните актове суми, в това число 500 лева, получени от сделката,
обективирана в нотариален акт № 127/17.03.2017г., том I, рег.№ 1857, дело № 99/2017г. на нотариус с район на действие ШРС. Видно
от същия, на
17.03.2017г. В.А.Д. е продала собствената си 1/3 ид.ч. от овощна градина от
3,001 дка в землището на кв.Дивдядово на гр.Шумен, за сумата от 350 лева, а не
както неправилно е приел административния орган за сумата от 500 лева. Тази
непрецизност не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените
и не води до незаконосъобразност на заповедта, тъй като след редуциране на общо
посочената от органа сума от 5695,24 лева със 150 лева (съставляваща разликата
между вписаната в социалния доклад сума от 500 лева и сумата, посочена в н.а. №
127/17.03.2017г., том I, рег.№ 1857, дело № 99/2017г. на
нотариус с район на действие ШРС), разликата в размер на 5545,24 лева отново надвишава
60-кратния размер на ГМД.
В хода на административното
производство по несъмнен начин е установено, че през 2017г. и 2018г. кандидатствалото
за социална помощ лице е прехвърлило идеални части от недвижими имоти чрез
договори за покупко – продажба, съгласно посочените по-горе нотариални актове.
Прехвърлянето на селскостопански имот и/или идеални части от тях през
последните 5 години срещу заплащане, в резултат на което лицето е получило сума
в размер на 5545,24 лева, е достатъчно от правна страна, за да се приеме, че е
налице отрицателна предпоставка за получаване на социална помощ. При това
положение В.А.Д. не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, поради което правилно с обжалваната
заповед е отказано да ѝ бъде отпусната целева помощ за отопление.
Неоснователно е твърдението на процесуалния ѝ представител, че В.Д. не е получила
сумите, посочени в нотариалните актове. Представените по делото нотариални актаве
съставляват официални документи и отразените в тях обстоятелства се ползват с
доказателствена сила. Наред с това, в съдебно заседание жалбоподателката,
посредством нейният процесуален представител заявява, че не оспорва валидността
на нотариалните актове. С оглед на това и като съобрази характерът им на
официални документи съдът намира, че отразените в тях факти са верни. Като
неоснователни се преценяват възраженията на жалбоподателката, че
административният орган е издал процесната заповед в нарушение на закона, аргументирани
с твърдението, че същият не е изследвал
обстоятелство дали В.Д. е получила вписаните в нотариалните актове суми.
Следва да се отбележи, че за административния орган не е налице задължение да
изследва твърденията на кандидатствалото за подпомагане лице, а и за оспорване
на договор за покупко – продажба на недвижими имоти е предвиден законов ред.
След като договорите не са оспорени и развалени по установения от закона ред,
то удостоверените в същите обстоятелства се ползват с доказателствена сила. В
конкретния случай, преди да издаде обжалвания административен акт,
административният орган, действайки при условията на оперативна
самостоятелност, е събрал и обсъдил всички необходими доказателства, което е
видно от представената по делото административна преписка. Преценявайки
правилно правните последици от обективираното в надлежна форма волеизявление за
покупко продажба на недвижими имоти срещу
заплащане на посочената в договора сума и действайки при условията на обвързана
компетентност, административният орган е тълкувал и приложил вярно материалния
закон.
Изпълнението и на въведените
допълнителни условия по чл.10 и чл.11 от ППЗСП е задължителна предпоставка за
отпускане на целева помощ по чл.12, ал.1, т.2 от ЗСП и социалният работник,
изготвил доклада и предложението, съответно Директорът на Дирекция «Социално
подпомагане», няма възможност за свободна преценка по целесъобразност. С оглед
на това правилно и законосъобразно Директорът на ДСП – гр.Шумен, със Заповед №
ЗСП/Д-Н/1308/21.01.2020г. е отказал отпускането на исканата социална помощ.
Спазването на условието лицето да не е прехвърляло жилищен, вилен,
селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през
последните 5 години, когато общата стойност на сделките надвишава 60-кратния
размер на гарантирания минимален доход за съответния период, е императивно и не
представлява формално прилагане на закона, без да се съобрази целта на същия. Съгласно
чл.9, ал.1 от ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход
за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход, но
според чл.10 от ППЗСП месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата
отговарят и на посочените там допълнителни условия, едно от които е да не са
прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части
от тях срещу заплащане през последните 5 години (чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП),
когато сумата на сделките надвишава 60-кратния размер на ГМД. Това означава, че
лицата и семействата, дори да имат право на месечна социална помощ поради
ниските им или дори липсващи доходи, не могат да получават необходимата им
помощ, ако е налице някое от обстоятелствата, изброени в чл.10 от ППЗСП, които
изключват правото на социално подпомагане. Продажбата или с думите на чл.10,
ал.1, т.6 от ППЗСП, прехвърлянето на селскостопански имот през последните пет
години срещу заплащане, когато общата стойност на сделките надвишава 60-кратния
размер на гарантирания минимален доход за съответния период, е обстоятелство,
изключващо правото на социално подпомагане, както правилно е приел
административният орган. В случая жалбоподателката е подала заявление –
декларация с искане за отпускане на целева помощ за отопление на 23.07.2019г.;
посочените продажби са в рамките на петгодишния период, визиран в разпоредбата
на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, а общата стойност на сделките надвишава сумата от
4500 лева. По отношение на конкретното допълнително условие, въведено с нормата
на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, във връзка с чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП, идеята
на закона е, че за да се счита едно лице за социално слабо и нуждаещо се от
конкретен вид социална помощ, следва да бъдат съобразени, както размерът на
получаваната пенсия, така и другите доходи, които то е получило и в частност
доходите от продажба на недвижим имот. В този смисъл заповедта за отказ е в
съответствие и с целта на закона.
С оглед всички
изложени съображения съдът счита, че Заповед № ЗСП/Д-Н/1308/21.01.2020г. на
директора на Дирекция «Социално подпомагане» - гр.Шумен, с която по заявление –
декларация вх.№ ЗСП/Д-Н/1308 от 23.07.2019г. на В.А.Д. се отказва отпускането
на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2019/2020г. по Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление, е издадена от компетентен орган, съобразно неговите правомощия, в
установената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Оспорваният административен акт е
издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с
целта на закона.
По изложените съображения съдът
намира, че издадената заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В.А.Д. с ЕГН **********
от адрес ***, против Заповед № ЗСП/Д-Н/1308/21.01.2020г. на директора на
Дирекция «Социално подпомагане» - гр.Шумен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане.
Препис от решението да се изпрати на
страните по реда на чл.138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: