РЕШЕНИЕ
№ 849
гр. Бургас, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20242100501199 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 от ГПК, вр. чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивната жалба на молителя П. Д. Н. ЕГН ********** чрез пълномощник
адв. С.Каров от БАК с адрес на дейността гр.Бургас, ул.“Пиротска“26- ПАРТЕР, ОФИС №2,
подадена против Решение №148/18.06.24г.по гр.д.№186/24г. по описа на Айтоски РС.
С горното решение на молещата защита по ЗЗДН – Т. П. Д. с ЕГН ********** от **** е
дадена такава спрямо жалбоподателя, като са му наложени мерки по чл.5, ал.1,т.1-4 от същия закон
и за тях е издадена съответна заповед.
В жалбата се твърди, че решението на първата инстанция е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.Оспорва се изводът на съда, че вменяваните от молителката насилнически
действия на ответника спрямо нея са били действително извършени.Сочи се, че има разминаване в
изложеното по този повод в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН с обясненията на молителката по
чл.176 от ГПК.
Отстраняването на жалбоподателя от жилището му за срок от 6 месеца се сочи за много
дълго и несъобразено с тежестта на простъпките, които му се вменяват.Поддържа се, че
последиците от решението на първата инстанция са крайно тежки за ответника и неоправдани,
доколкото постановяването на ограничителните мерки се обосновава само с данни от
заинтересованата от изхода на делото молителка.
Излагат се подробни съображения за допуснати от съда съществени нарушения при
събирането и преценката на доказателствата по делото. Ползван като доказателствено средство бил
1
видеозапис, който не е приобщен към доказателствения материал по надлежния процесуален ред, а
изводите на съда за осъществените актове на насилие са изцяло необосновани от данните в процеса
и от мотивите на решението.В случая не следвало да се ползват като имащи доказателствена
стойност показанията на молителката и декларацията на Д. по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, защото не сочела
конкретни действия, за които да се преценява дали представляват акт на насилие.
Моли се за отмяна на съдебното решение, което искане БОС тълкува смислово и като
съдържащо такова за отхвърляне на подадената по делото молба за защита от домашно насилие.
Дирят се съдебно- деловодни разноски за двете инстанции. Не се ангажират нови доказателства.
Уведомена за настоящото производство, въззиваемата молителка не е представила
възражение срещу жалбата в рамките на визирания в закона тридневен срок.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила жалбата за редовна и допустима, а
служебната такава по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо постановеното от
първата инстанция съдебно решение.
По съществото на спора, предвид изнесените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на горното, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по делото е било образувано по молба на Т. П. Д. от гр.Айтос против сина
й П. Д. Н. от същия град за защита по реда на ЗЗДН(чл.7 и сл. от закона ) заради извършeно спрямо
нея на 27.02.2024 год. у дома насилие, описано като посягане, дърпане, гонене от дома й,
отправянето на заплахи със саморазправа, псуване, наричане с обидни думи като „маймуна, боклук
и др.“.
Описва се също, че на 28.02.2024г. в 22:37 часа молителката била отправила обаждане на
спешен телефон 112 поради продължаващи от страна на сина й П. Н. посегателства и непристойни
действия.Молила е за издаването на заповед за незабавна защита на основание чл.5,ал.1,т.1,3,4 от
ЗЗДН.Представила е декларация за домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за описаните по- горе
два инцидента.
В съдебно заседание пред РС молителката Т.Д. е заявила, че от известно време е подложена
на постоянен тормоз от страна на сина си, който тормоз на 27 и 28 февруари 2024г. ескалирал до
психическо и физическо насилие – чрез отправяне на обиди и закани, придружени със заплахи за
саморазправа - „че ще извика татуираните“, както и чрез дърпане/скубане на косите, че я гонил от
дома й, като й казвал „заминавай при сестра ми“,хвърлил й сутринта на 28.02.24г. нещата- тя
режела асмите в двора, искал от нея да му върне всичко, което й е дал, нарекъл нея и дъщеря й
„боклуци и маймуни“, двамата с приятелката му не си плащали тока и я изнудвали, пускали силна
музика, чукали и тракали на етажа си над нейния.На посочените в молбата две дати в двора синът
дърпал майка си за косата, понеже не го пускала да влиза в къщата, той често я обиждал, казвал
й“ти не си майка, ти си маймуна“,“нищо не си направила за мен“, заплашвал я, че ще извика
„татуираните“.
Обяснява, че ответникът от известно време е станал агресивен в отношението си към нея,
особено след като загубили делото срещу приятелката му М.Т.(присъдата е от дата 26.02.24г.),
поради което молителката се страхувала за здравето и за живота си.
Ответникът П. Д. Н., представляван от адв.С. К. - БАК е изложил в съдебно заседание
становище за неоснователност на молбата и е оспорил верността на изложените в нея факти и
2
обстоятелства.
При съобразяване на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът е
постановил решение, с което искането на молителката е уважено.
Издадена е в нейна полза и Заповед за защита №9/18.06.24г., с която ответникът е задължен
на основание чл.5, ал.1,т.1 от ЗЗДН да се въздържа от упражняването под каквато и да е форма на
физически или психически тормоз спрямо молителката Д.; той е отстранен от съвместно
обитаваното с молителката жилище в гр.Айтос за срок от 6 месеца, като се приспада времето, в
което е бил отстранен от жилището по заповедта за незабавна защита (06.03.24г.); забранява му се
да приближава на осн. чл.5, ал.1,т.3 от ЗЗДН на по- малко от 50 м. Т.Д., жилището й, местата за
социални контакти и отдих за срок от 6 месеца, като се приспада срокът по заповедта от
05.03.24г.;забранява се за горния срок при същото приспадане на продължителността му(от
05.03.24г.), ответникът да осъществява всякакъв контакт с молителката, включително по телефон,
електронна или обикновена поща и факс, чрез всякакви системи за комуникация.Осъден е да
заплати 30 лв. държавна такса за проведеното съдебно производство и съдено- деловодните
разноски на другата страна в размер от 1000лв., представляващи заплатено за защитата по делото
от един адвокат възнаграждение.
Въззивният съд възприема крайните правни изводи, обективирани в обжалваното
съдебно решение, макар по фактически и правни съображения, отчасти различни от изнесените в
мотивите му, като в тази връзка излага следното:
Относно безспорните релевантни за казуса факти:
Молителката и ответникът са майка и син, живеещи в обща къща в гр.Айтос на различни
етажи. Молителката е поискала в настоящото производство заповед за незабавна защита срещу
ответника и такава й е била издадена от АРС на 05.03.24г., с която се забранява П. Н. да доближава
майка си Т.Д. на по-малко от 50 метра, а също и местата й за социален отдих и контакти; задължен
е да се въздържа от упражняването на каквато и да било форма на физически или психически
тормоз спрямо майка си или да осъществява контакт с нея по какъвто и да било начин, а на
06.03.24г.съдът е издал още една заповед по инициатива на молителката, с която ответникът е
отстранен от съвместно обитаваното от него и майка му жилище, находящо се в гр.Айтос,
обл.Бургас, ул.“Паркова“ №73.
Съдът е изискал справка за съдимост , от която явства, че ответникът по молбата е бил
осъждан, но вече е реабилитиран по чл.86, ал.1 от НК за извършено престъпление по чл.249 ,
ал.1,вр.чл.26,ал.1 и чл.55, ал.1,т.1 от НК.
Не се установява по делото страните да са регистрирани с психични заболявания(вж.
удостоверение- л.43- дело РС). От писмо на МВР – ДНС 112-РЦ 112-Бургас по делото е видно, че
на 28.02.24г. има регистрирани три телефонни обаждания от молителката по тел. 112.
Съдът счита за безспорно обстоятелството, че конфликтът на страните не е инцидентен, а от
месеци и приема като индиция за това представената по делото присъда от 26.02.24г.(невлязла в
сила) за нанесена от свидетелката на молителката по делото лека телесна повреда, на дата
29.09.23г.
Относно спорните по казуса обстоятелства: за възникнал между страните по делото спор
на 28.02.24г., ескалирал вечерта в конфликт, по повод на който било извършено от Д. трикратно
обаждане на спешен номер 112, АРС е допуснал съществено процесуално нарушение, като е
3
позовал изводите си на видеозапис,неприобщен към доказателствата по делото по надлежния
визиран в ГПК процесуален ред( оглед по реда на чл.204 от ГПК).Това доказателство въобще не е
било прието от АРС и не е следвало да бъде, но е било коментирано в мотивите на решението му,
като чрез него съдът е установил акт на насилие и така отчасти е аргументирал крайните си изводи
по спора.
БОС приема, че т.к. магнитният диск, съдържащ видеозапис от камерата в имота на
страните не е бил приет от първата инстанция, но не е приобщен към доказателствата и от втората
инстанция, защото е оттеглен от представилата го страна, твърденията за осъществено на дата
28.02.24г. насилие от ответника спрямо молителката остават недоказани, още повече, че такова не
се констатира нито от съдържанието на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, представена с молбата
пред съда, нито от гласните или от останалите писмени доказателства, събрани по делото.
Свидетелката по делото признава, че отношенията между страните се изострили след като
тя и ответника заживели на семейни начала в къщата в гр.Айтос на етажа над молителката, защото
последната не одобрявала връзката им,обаче отрича синът въобще да е упражнявал насилие
спрямо майка си. Действително и представената по делото присъда от 26.02.24г.(невлязла в сила) е
за нанесена на молителката лека телесна повреда не от П. Н. , а от приятелката му – свидетелката
М.Т..
В ангажираната по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН също няма никакви конкретни
данни за насилнически действия на ответника срещу молителката от дата 28.02.24г., защото в тази
част от документа са описани само страхове и опасения, както и субективните възприятия на Д. за
извършени от ответникът спрямо нея „непристойни действия“ и „посегателства“ ,представляващи
психически тормоз, възбудил опасения за живота и здравето й, както и притеснения,че той може
да влезе в дома й докато спи, но липсва описание на действията причинили тези страхове, нито се
обяснява защо молителката очаква влизане в дома си докато спи, след като живеят с ответника на
различни етажи. В същност декларацията в така посочената част съдържа само личните
отрицателни оценки и квалификации на оплакващата се от насилие жена, но фактическите
действия, с които това е било осъществено, не са назовани. Не е обяснено какво точно разбира
молителката под „непристойни действия и посегателства срещу нея“ от страна на сина й, поради
което и съдът не може да прецени дали субективните й възприятия са съответни на случилите се
обективно факти и дали последните действително представляват домашно насилие.Декларацията
по чл.9, ал.3 от Закона не съдържа и дадени под страх от наказателна отговорност заявления, че на
27 ми и 28-ми февруари 2024г. са й нанесени описаните в молбата до съда вербални обиди и
псувни.
В допълнение към горното съдът съобразява и съдържанието на надлежно събрания като
доказателство в настоящото производство магнитен диск- аудиозапис на обажданията на
молителката на тел. 112 на дата 28.02.24г.- от тях не се установява нищо друго, освен че е звъняла
на този спешен телефон с оплакване за силна музика, идваща от етажа на ответника, останало
недоказано, защото с последното обаждане Д. отказала проверка от дежурен полицейски екип по
причина, че дразнещата музика била спряна.
Обясненията на молителката, дадени по реда на чл.176 от ГПК в съдебно заседание пред
АРС, също не представляват доказателство, тъй като обслужват правната й теза, а останалите
нейни твърдения за наложен й физически и психически тормоз,излизащи извън предмета на
делото, защото не са описани в молбата за защита, съдът изобщо не обсъжда.Само за пълнота на
4
изложението съставът на БОС добавя, че тези оплаквания не се подкрепят и от събраните в
процеса доказателства.
Следователно по делото остава недоказано твърдението за незаконосъобразни действия,
извършени от ответника във вреда на молителката на дата 28.02.24г.
За поведението на ответника спрямо молителката на дата 27.02.24г. свидетелства само
декларацията й по чл.9, ал.3 от ГПК, но т.к. в чл.13, ал.3 от ЗЗДН законодателят допуска тя да е
единственото доказателство, въз снова на което съдът да издаде заповед за защита при липса на
други такива за конкретните факти и обстоятелства, БОС приема, че описаните в нея действия, а
именно: ответникът „посяга, дърпа, гони от дома“ молителката, „заплашва я със саморазправа“, са
се случили.
Правни съображения: действията,описани по- горе като извършени на 27.02.24г. са
достатъчни за издаването на заповедта за защита от домашно насилие на молителката срещу
ответника, т.к. могат да бъдат квалифицирани като „домашно насилие“, понятието за което намира
легално определение в чл.2 от ЗЗДН- това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в
интимна връзка.
В случая се касае до изразено на дата 27.02.24г.,но усвоено от по-рано, поради семейни
разногласия негативно отношение на син спрямо неговата майка( роднини по права линия),
състоящо се в грубо физическо посегателство(„посяга,дърпа“) при проявено неуважение и
осъществено психическо насилие(„гони от дома й“ и „заплашва със саморазправа“).
БОС отбелязва в контекста на горното, че независимо от възникналото в семейството на
страните неразбирателство и конкретния повод за него, насилието не е способ за разрешаването на
междуличностни конфликти.Правовият ни ред санкционира такова поведение, налагайки мерки за
защита на пострадалото лице срещу насилника.
Предвид така установената необходимост от защита на въззиваемата по делото срещу
ответника- неин син, решението на първата инстанция, постановяващо издаването на обжалваната
заповед се явява съответно на конкретните нужди и целите на ЗЗДН, като налага мерки измежду
визираните в закона такива, при това съобразени с конкретиката на накърнените интереси на
пострадалата, предвид установения интензитет на отправената към нея агресия и обстоятелството,
че страните са в конфликтни отношения от няколко месеца, а живеят в една къща,макар на
различни етажи.Продължителността на мерките, ограничаващи контактите и достъпа на
жалбоподателя ответник до жилището на молителката от 6 месеца е ниска, клоняща към
минимума от 3 месеца, визиран в закона. Следва да се съобрази и това, че по-голямата част от
срока на наложеното в защита на молителката ограничение е изтекъл при действието на двете
заповеди за незабавна защита от 05. и 06.03.24г.,а понастоящем мерките в тази връзка са вече
отпаднали.
Ето защо решението на първата инстанция следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
5
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №148/18.06.24г. по гр.д.№186/24г. по описа на Районен съд-
Айтос.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6