Решение по дело №1934/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260102
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 29 март 2021 г.)
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20201510101934
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

26.02.2021

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

    ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

25.02.

 

2021

 
 


на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

         Румяна Агонцева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

1934

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

Л.И.И., ЕГН: ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетния Г., ЕГН: **********, с адрес ***, е предявила срещу И.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 150 от СК.

           Ищецът твърди, че ответникът, негов баща, с решение от 03.01.2014г. по гр.д.№ 2092/2013г. по описа на РС-Дупница, е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 100.00 лв. От определянето на издръжката са изминали повече от шест години, през които обстоятелствата са се променили и нуждите му са нараснали, поради което тези средства са вече недостатъчни за издръжката му. С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 150 от СК да увеличи размера на дължимата издръжка до минималния по закон.

           В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, с който се оспорва предявения иск.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се установява и от събраните по гр.д.№ 2092/2013г. по описа на РС-Дупница (служебно изискано от съда и приобщено към настоящото дело) писмени доказателства: удостоверение за раждане № 0115171, че малолетното дете Г., ЕГН ********** е родено на ***г. в гр. Дупница, от майка Л.И.И., ЕГН: ********** и баща И.К.Г., ЕГН: **********, както и че, по сила на посоченото съдебно решение,  бащата е осъден да изплаща месечна издръжка на малолетното си към онзи момент дете, в размер на100.00 лв. месечно.

Видно от представените от ответника служебна бележка от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“-гр. Криводол и удостоверение за семейно положение изх. № 109/04.12.2020г., издадено от кметство с. Лесура, общ. Криводол, ответникът е регистриран като безработен и освен ищеца има още три малолетни деца.

По делото е приет социален доклад, изготвен от АСП – ДСП – Бобов дол, в който е посочено, че основни грижи за ищеца се полагат от майката. Налице е необходимата отзивчивост за нуждите на детето от нейна страна. Майката е осигурила сигурна и безопасна среда за отглеждането му. Живеят в апартамент в гр. Бобов дол, където са осигурени необходимите условия за отглеждане на детето. Ерик е ученик в 7-ти клас на ОУ "Никола Вапцаров" - гр. Бобов дол, посещава и извънкласни занимания-тренировки по футбол, които майката следва да заплаща. Майката е безработна и получава социални помощи. По данни на майката,  бащата не търси контакт с детето си и не заплаща редовно присъдената издръжка.

При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно даденото в чл.143, ал.3 СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.  Т.е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството “ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този см. т.2 от ПП №5 от 16.11.1970г. на ВС/. Същевременно в разпоредбата на чл.150 СК е установена възможността за последващо изменение размера на първоначално определената издръжка при изменение на обстоятелствата. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 СК иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл.154, ал.1 ГПК, при условията на пълно доказване да установи, че се явява правоимащо да получи издръжка лице, обстоятелството, че ответникът е негов родител /по рождение или по силата на осиновяване/, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да престира същия, както и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, изразяващо се в нарастване на нуждите или увеличаване на материалните възможности на задължения родител.

В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин, че ищецът не е навършил пълнолетие, че същият се явява по рождение низходящ от първа степен сродник на ответника, както и че понастоящем последният е задължен да му заплаща месечна издръжка в размер на 100.00 лв.

Съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства обосновава извода, че за времето от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е определен размерът на първоначалната издръжка до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция /25.02.2021г./ е настъпило значително изменение на обстоятелствата, доколкото детето неминуемо е пораснало и в тази връзка значително са се увеличили и потребностите му от средства за храна и облекло, както и типичните за възрастта му (13г.) нужди, свързани най-вече с навлизането му в пубертета, който период от живота е известно, че е свързан с бурно физическо и психическо развитие и специфични нужди (от повече дрехи, обувки, храна, козметика и т.н.). Установява се също така, че ищецът предстои да е ученик в гимназиален курс на обучение, което несъмнено е свързано с по-високи разходи. Същият посещава и извънкласни занимания-тренировки по футбол, които също са свързани с разходи. За изминалия период от повече от седем години безспорно са се изменили съществено и социално-икономически условия в страната, с оглед на инфлационните процеси, а също така значително е увеличен и  размерът на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата. Считано от м. януари 2021г., размерът на МРЗ е 650.00 лв. Майката на ищеца, която изцяло е поела грижите за неговото отглеждане и възпитание, е регистрирана като безработна.

Ответникът е представил удостоверение, видно от което е регистриран като безработен, което обстоятелство обаче не го освобождава от задължението му да издържа детето си. При липса на противни данни, следва да се приеме, че ответникът може да реализира доходи в размер поне на МРЗ за страната, доколкото се касае за мъж в трудоспособна възраст (на 40 г. към датата на приключване на съдебното дирене), без данни да страда от някакво заболяване. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ответникът има още три малолетни деца освен ищеца, за които също е задължен да заплаща издръжка.

С оглед на всичко гореизложено, съдът приема, че материалните възможности на ответника му позволяват на този етап да заплаща месечна издръжка на малолетния си син в минималния размер, установен в чл. 142, ал. 2 от СК, а именно 1/4 от МРЗ за страната или 162.50 лв. С оглед горните констатации, предявения по реда на чл.150 във вр. с чл.143, ал. 2 СК иск се явява основателен за сумата от 162.50 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /11.11.2020г./.

На основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 90.00 лв., върху увеличения размер на  издръжката.

С оглед даденото в чл.242, ал.1, предл. първо ГПК разрешение следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 във вр. с чл. 143, ал. 2 СК, размера на определената с решение № 7 от 03.01.2014г., постановено по гр.д.№ 2092/2013г. по описа на РС-Дупница,  в полза на Г., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 100.00 лв., като:

ОСЪЖДА И.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплаща на малолетния си син Г., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Л.И.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 162.50 лв. (сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки), считано от 11.11.2020г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, И.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Дупница сумата от 90.00 (деветдесет) лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на  издръжката.

ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал.1, предл. първо от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: