Р Е Ш
Е Н И Е № 262345
гр. Пловдив, 12.10.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 7696 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422,
вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1,вр. чл. 240,
ал. 1, и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. -
......., чрез ... М. срещу
Й.Т.П. ЕГН: ********** ***
за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 6365.10
лв.,/шест хиляди триста шестдесет и пет лева и 10 стотинки / - главница, 334,82 лв./триста тридесет и четири лева и 82 стотинки /-
възнаградителна лихва за периода 20.01.2019
г.-20.05.2020 г.,
468.64 лв. /четиристотин шестдесет и осем лева и 64 стотинки / представляваща
законна лихва за забава за периода от 20.02.2019
до 11.11.2019, ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.. Притендира
разноски.
В исковата молба
се твърди, че на 26.05.2016 г.,
между страните е сключен договор за паричен кредит
в размер на 16000 лв. при
закупуване на застраховка от 2880 лв. Сумата е усвоена. Заема се
дължи на 48
месечни вноски по 464.26 лв. При ГПР -
12.46% и ГЛП -9.88%. Плащанията са преустановени на
20.01.2019 г. след погасяване на
31 месечни вноски или 33 плащания в общ размер от 14808 лв., които са погасили-9694,90
лв.-главница, 3069,66 лв.-договорна лихва, 2040 лв.-застрахователни премии и
3,44 лв.-разноски по събиране на вземанията. При просрочие на две или повече месечни вноски-20.01.2019 и 20.05.2020 г., считано от
падежната дата на втората пропусната месечна
вноска вземането става предсрочноизискуемо. Уведомление не е
връчвано на длъжника. Дължи се
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.02.2019 г. до 11.11.2019 г., което е в
размер на 468.64 лв. Вземанияата се притендирани по
чл. 410 от ГПК-ч. г. д. 19195/2019 г. на ПРС. Заповед
за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ад.5 от ГПК.
В предоставения
срок за отговор особения представител на ответника оспорва иска. Отрича
настъпването на предсрочната изискуемост. Твърди недействителност поради
нарушение на разпоредбите на ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства- договор за заем от 26.05.2016 г., е
видно, че между „ БНП Париба
Пърсънъл Файненс " ЕАД и ответника
е сключен Договор за потребителски
кредит № ......... по силата, на който кредиторът се е
задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 16000 лв. за срок от 4
години при фиксиран ГПЛ-9,88 %, ГПР-12,48%, платим на 48 вноски от по 464,26
лв. в периода 20.06.2016-20.05.2020 г. Предвидено е заплащане на „такса
ангажимент” в размер от 560 лв. и застрахователна премия от 2880 лв. Общата
стойност на плащанията е 22284,48 лв.
От представения сертификат (лист 9-12 от делото) е видно, че е налице
застраховка „защита на плащанията” на процесния договор.
От приложената справка от ищеца (лист 13-16 от делото) е видно, че в
периода 25.05.2016-31.03.2019 г. длъжника е осъществил 33 плащания по договора
на сума в общ размер от 14842 лв., с които е погасена част от главницата,
договорна лихва и застраховка.
От изготвеното заключение от 20.07.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че сумата
е усвоена. От извършените от длъжника плащания на обща сума от 14808 лв. е
погасена главница от 9694,90 лв.; 3069,66 лв. договорна лихва ; 2040 лв.
–застрахователна премия; 3,44 лв. –раозноски за събиране. Погасени са 31
вноски. Пропуснати са 17 вноски начиная от 20.01.2019 г.
От приложеното ч. гр. д. 19195/2019 г. на ПРС е видно, че на заявителя-ищец
в настоящето производство е издадена заповед за изпълнение за притендирано от
него вземане. Същата е връчен апо реда на чл. 47 от ГПК..
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предвид начина на връчване на заповедта по ч. гр. дело № 19195/2019 г. на
ПРС е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен
установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК.
Не се спори между
страните, а и с оглед качеството на ищеца на финансова институция по ЗКИ, сключеният между страните договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски
кредит.
Съобразно с това същият попада в регулираните такива от ЗПК.
Предвид изложените от
ответника възражения и съобразно чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК
при липса на посочен лихвен процент и условия за прилагане договора се явява
недействителен. Макар в случая в договора да е посочен фиксиран лихвеният процент от 9,88, е налице липса на разпоредба за условията за прилагането му, базата, върху която се начислява същия и периода, за който
се отнася- годишен, месечен или за
периода на договора. Следователно не е ясно как е
разпределен във времето и съответно, как се формира възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания
размер. Принципно при фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне
информация за последователността на разпределяне на вноските между различните
неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, а не
към чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, която
съдът намира
за нарушена. Липсата на посочен общ размер на дължимата за срока на
договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, е пречка да се направи проверка при какви условия е приложен
лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран
размер.
На следващо място не
става ядно какви компоненти участват в ГПР от 12.46 %, дали е определен при
включване на възнаградителната лихва, „такса ангажимент” и застрахователната
премия по сключената застраховка „Защита на плащанията” или без някое от тези
задължения. Съгласно чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В настоящия
случай няма
данни дали застрахователната премия или „Такса ангажимент“ са били взети предвид при
определянето на ГПР и дали посочения отговаря на действителния такъв. В случай на разминаване
ще е налице предоставяне на невярна
информация с
характер нелоялна и заблуждаваща
търговска практика, подвеждаща потребителя и препятстваща реалната преценка на икономическите последици от сключването на договора.
Изложените мотиви сочат недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК.
За пълнота
следва да се отбележи, че съд намира за нищожна на основание чл. 21, ал. 1
от ЗПК клаузата в договора за кредит за включване в
задълженията на длъжника на еднократна такса ангажимент в размер на 560
лв., защото тя цели заобикаляне на изискванията на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК. Съобразно същата кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Видно от т. 2 от договора за
кредит таксата ангажимент се заплаща от кредитополучателя, срещу което
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по см. на § 1, т. 5 от
ЗПК при съдържащите се в този документ условия, размери и
срокове. Тъй като определянето на лихвения процент, включително дали е фиксиран
или не, е свързан със условията на договора, то следва да се приеме, че посочаната такса касае усвояването на кредита. На
основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК обаче кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването на кредита. Следователно в настоящия случай, кредиторът не
предоставя допълнителна услуга на длъжника по смисъла на чл. 10а, ал.
1 от ЗПК, а като изисква заплащане на процесната
такса, той заобикаля забраната на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК. По тези съображения клаузата от процесния договор за
потребителски кредит в частта относно еднократната такса ангажимент в размер на
560
лв. е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 във
вр. с чл. 10а, ал.
2 от ЗПК.
Съобразно с изложеното и чл. 23 ЗПК,
потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, като платените
суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата. Тъй като от представената
справка от ищеца се установява, че са налице плащания в размер от 14842 лв.,
следва да се приеме, че те са покрили част от главницата и дължимия остатък е 1158
лв.
Ето защо притендираното вземане за
главница се явява доказано до размера от 1158 лв., в който и следва да се уважи иска за него,
като за разликата до сумата от 6365.10 лв. да се
отхвърли.
Недължимостта на възнаградителната
лихва налага отхвърляне на иска и по отношение на вземането от 334,82 лв.-възнаградителна
лихва за периода 20.01.2019 г.-20.05.2020 г.
По отношение лихва за забава, съдът намира, че същата се дължи в размер на законна лихва
върху установената главницата за периода от забавата 20.01.2019 г. до окончателното плащане. Тъй като се
притендира мораторна лихва за периода 20.02.2019
г. – 16.11.2019г. и законна лихва от подаване на заявлението в съда – 25.11.2019 г. до окончателното плащане, настоящия съдебен състав намира, че втората се дължи на
основание липса на установени данни към момента на приключване на делото за
извършено плащане на доказания размер. По отношение мораторната лихва съдът след
служебна справка с електронно изчислителен модул установи, че тя възлиза на 85,24
лв., в който размер следва да се приеме за установена.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената
част от иска и съобразно представените списък и доказателства за сторени
такива, които възлизат на 185,71 лв. държавна такса, възнаграждение на особен
представителе и вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по настоящето
производство, както и сумата от 31,24 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство.
На ответника не се дължат разноски поради липса на отправено искане и
представени доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Й.Т.П. ЕГН: ********** *** дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от
Д.Д. - ......., сумата от 1158 лв.(хиляда сто
петдесет и осем лева) главница по договор за заем ........./26.05.2016 г., ведно със законната лихва от момента
на подаване на заявлението 25.11.2019 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д.
19195/2019 г. на ПРС
ОТХВЪРЛЯ предявеният от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
Сгр. 14 против Й.Т.П. ЕГН: ********** *** иск запризнаване
за установено, че ответинка дължи на ищеца сумата над 1158 лв.(хиляда сто
петдесет и осем лева) до 6365.10
лв.,/шест хиляди триста шестдесет и пет лева и 10 стотинки / -главница по договор за заем ........./26.05.2016 г., ведно със законната лихва от момента
на подаване на заявлението 25.11.2019 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума,
334,82 лв./триста тридесети четири лева и 82 стотинки /-
възнаградителна лихва за периода 20.01.2019
г.-20.05.2020 г.,
468.64 лв. /четиристотин шестдесет и осем лева и 64 стотинки / за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 19195/2019
г.
ОСЪЖДА Й.Т.П. ЕГН: ********** *** да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 сумата от 185,71
лв. (сто осемдесет и пет лева и 71 ст.) за разноски по настоящето производство,
както и сумата от 31,24 лв. (тридесет и един лева и 24 ст.) за разноски по
заповедното производство по ч. г. д. 19195/2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ