Р Е Ш Е Н И Е
№: 638 28.04.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На петнадесети април,
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина
Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: К.Л.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 598 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ),
ЕИК-*********, гр.София, бул.Македония №3, чрез процесуален представител
юрисконсулт С.П., против решение № 260033/18.01.2021г. постановено по НАХД № 4887/2020г.
на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 6938/02.09.2020г.
на началник-отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ (КРПМ), Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ (АРОК) при АПИ-гр.София, с което за
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 3.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства (Наредба № 11 от 3.07.2001г.), на основание чл.53,
ал.1, т.2 от ЗП, на Г.М.К., ЕГН-**********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева.
От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт, като
потвърди изцяло процесното НП. Касаторът счита за неправилна преценката на
районния съд за сгрешена правна квалификация на нарушението. Намира, че в хода
на първоинстанционното производство по безспорен начин е установено, че Г.К. е осъществил
от обективна и субективна страна движение на извънгабаритно пътно превозно
средство (ППС) по смисъла на § 1, т.1 от Наредба № 11 от 3.07.2001г., чието
движение е забранено съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП може да се извършва
само с издадено по съответния ред разрешение по специалното ползване на
пътищата. Такова разрешение не е било представено, поради което правилно срещу К.
е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и е било
издадено НП по съответните приложими правни норми. Счита за неправилна
преценката на районния съд, че нарушението следва да се квалифицира по чл.5,
ал.1, т.3, б.“д“ от Наредба № 11 от 3.07.2001г., защото именно записаната в НП
разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП установява дължимото поведение от
правния субект.
Посочените оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал. 1 от НПК –
неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касаторът, чрез редовно упълномощения процесуален
представител – юрисконсулт Е. П., поддържа жалбата си. Допълва, че в случая са
неприложими разпоредбите на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а
административно-наказващият орган на няколко пъти е цитирал в НП нормата на чл.5,
ал.1, т.3, б.“д“ от Наредба № 11 от 3.07.2001г., поради което е неправилна
преценката на районния съд, че тази норма не е посочена. Иска уважаване на
касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – Г.М.К., ЕГН-**********, с адрес: ***, редовно
уведомен, не изразява становище по оспорването, не се явява и не се
представлява пред съда, не прави искания и не ангажира доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас, дава заключение за правилност
и законосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради което пледира същото
да бъде оставено в сила.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на Г.К. против НП № 6938/02.09.2020г., с което за нарушение по чл.26, ал.2,
т.1, б.“а“ от ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 3.07.2001г., на
основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, му е наложена глоба от 1000 лева.
От фактическа страна е установено, че на 11.08.2020г., в 14:30 ч., на път
І-9, км.267, на 2 км., след разклона за с.Ново Паничарево, посока гр.Малко
Търново-гр.Бургас, К. управлявал състав от ППС с шест оси – моторно превозно
средство (МПС) с три оси марка Ман, модел 28.464ФЛ, с рег.№ А4350ММ и ремарке с
три оси, рег.№ А0923ЕМ. Бил спрян за извършване на проверка от служители на
АПИ, осъществяващи контрол по републиканската пътна мрежа. При проверката била измерена
дължината на ППС в размер на 19,75 м., при максимално допустима от 18,75 м.,
съгласно чл.5, ал.1, т.3, б.“д“ от Наредба № 11 от 3.07.2001г. Измерването е
било извършено с техническо средство ролетка 1236/18 (5м.).
При така констатираното от контролните органи било преценено, че
управляваното от Г.К. съставно ППС е извънгабаритно по смисъла на § 1, т.1 от
ДР на Наредба № 11 от 3.07.2001г. и чл.2 от същата наредба. При проверката
водачът не е представил на длъжностните лица от АПИ валидно разрешително – разрешение
или квитанция за платени пътни такси, за движение на извънгабаритно ППС.
От участващ в проверката служител в АПИ на водача бил съставен АУАН № 0007658/11.08.2020г.
Актът е връчен на К. на датата на съставянето и е подписан от него без
възражения. Писмени възражения не са подавани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на констатациите в АУАН било издадено и оспореното пред районния съд
НП при същите фактически данни. Наказателното постановление било връчено на К.
с писмо с обратна разписка на 10.11.2020г. и обжалвано пред съда от него в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН – на 16.11.2020г.
Тази фактическа обстановка е била установена от районния съд въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства – документите съдържащи
се в административно-наказателната преписка, допълнително представените от органа
документи за проверка и сертифициране на измервателното средство и показанията
на свидетеля Марин Колев, актосъставител.
Районният съд е намерил подадената жалба за основателна, като е приел, че
водачът на МПС, макар да е субект на административнонаказателната отговорност
по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, а деянието извършено от него осъществява от
обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, но не на
записаната в НП разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, а на тази по чл.5,
ал.1, т.3, б.“д“ от същата наредба. Разсъждавайки в тази насока, съдът е приел,
че е налице сгрешена правна квалификация в НП, поради което е отменил същото
като незаконосъобразно.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно при следните
съображения:
Съгласно чл.63 от ЗАНН то подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съобразявайки нормата
на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз
основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при
спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Настоящият съдебен състав приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в предвидените от ЗАНН срокове и при изяснена фактическа обстановка. Възраженията
на касатора са основателни. Не могат да бъдат споделение аргументите, изложени
в оспореното решение. В случая по безспорен начин е установено осъществяването
на нарушението, в какво се изразява то, както и лицето на което същото следва
да бъде вменено в отговорност. Посочени са както в АУАН, така и в НП,
елементите от обективната страна на деянието – видът на нарушението, датата и
мястото на осъществяването му, обстоятелствата при които е възникнало и
законните разпоредби които са били нарушени.
Санкцията е наложена по записаната в НП изрично т.2 от чл.53, ал.1 от ЗП,
според която разпоредба се наказват с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието
не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.26,
ал.2 от същия закон. Посочената в НП като нарушена разпоредба на чл.26, ал.2,
т.1, б.“а“ от ЗП предвижда, че за дейности от специалното ползване на пътищата
без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия, движението на извънгабаритни и
тежки ППС.
Именно за такова по вид деяние е ангажирана административнонаказателна
отговорност на К., заради визираната забрана за водача на извънгабаритно ППС,
да го управлява без издадено разрешение. Аргумент в тази насока е и посочената
в НП разпоредба на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 3.07.2001г., съгласно която
във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ имат
правомощията да спират и да съставят актове на водачи на извънгабаритното и/или
тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни
лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или
тежки ППС се извършва „без разрешително или документ за платена такса в
случаите по чл.14, ал.3“.
Разглежданият казус е типичен пример в тази насока, доколкото приемането за
управление с по-дълга от допустимата дължина на ППС е допуснато със знанието на
водача, предвид съдържанието на представения пътен лист от 11.08.2020г., в
която К. е записан, че е приел за управление автомобила. Неоснователно и е
възражението направено от нарушителя пред районния съд, че деянието не може да
се квалифицира от посочения състав на нарушение. Сочената като приложима
разпоредба на чл.177, ал.3, вр. чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП предвиждат налагане
на административно наказание глоба в размер от 500 до 3000 лева на водач,
който, без да спазва установения за това ред управлява ППС с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Нормата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП е бланкетна
и препраща към подзаконов нормативен акт, приет на основание чл.139, ал.3 от ЗДвП – Наредба № 11 от 3.07.2001г.. Затова съставът на нарушение по чл.139,
ал.1, т.2 от ЗДвП ще бъде реализиран когато е нарушена някоя от разпоредбите
именно на Наредба № 11 от 3.07.2001г.. Настоящият случай не е такъв, тъй като е
налице нарушаване на формулирана в закона забрана – чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от
ЗП – извършена е дейност по специално ползване на пътя – движение на
извънгарбаритно ППС, без да е издадено разрешение за това. Санкцията за нея е
предвидена в чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, както за физическите лица, които са
нарушили разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, така и за тези които
извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгарбаритно и тежко ППС без разрешение.
Логично е посочването в НП на разпоредбата на чл.5, ал.1, т.3, б.“д“ от
Наредба № 11 от 3.07.2001г., предвиждаща допустима максимална дължина на ППС за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, за МПС с едно или повече
ремаркета, в размер на 18,75 м., т.е. е един метър по-малко от установеното при
проверката на управляваното от К. съставно ППС. Неправилна е преценката на
районния съд, че това е нарушената разпоредба, макар приложението на същата да
има значение за осъществения състав. Нарушената разпоредба ясно е посочена в
санкционната част на нормата по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП и това е чл.26, ал.2,
т.1, б.“а“ от ЗП, както правилно е приел административното-наказващият орган.
Разпоредбите на посочените в НП – чл.5, ал.1, т.3, б.“д“ и чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба № 11 от 3.07.2001г., само допълват осъществения състав на нарушение във
връзка с някои негови признаци от обективна страна, но не могат да бъдат
квалифицирани като основна нарушена разпоредба.
Релевантно за настоящия случай е, че е налице виновно нарушаване от водача К.
на въведените задължителни правила за ползване на пътищата, при което той е
осъществил от обективна и субективна страна, при проявна форма на вина – пряк
умисъл, състава на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла
на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП и основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в разпоредбата към която
тя препраща – чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП. АУАН и наказателното постановление
отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в
разпоредбите на чл.42, съответно чл.57 от ЗАНН и в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати нарушения, ограничаващи
правото на защита на нарушителя. Липсват основания за прилагане разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, като процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива
по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в
сравнение с други нарушения от същия вид.
Изложеното мотивира настоящия съдебен
състав да приеме, че като е достигнал до правни изводи, различни от изложените
и поради което е отменил наказателно постановление № 6938/02.09.2020г. на
началник-отдел КРПМ, Дирекция „АРОК при АПИ-гр.София, районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като същевременно с
това се потвърди процесното наказателно постановление.
По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от ответника. Съгласно действащата все още редакция на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по оспорване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК.
Нормата на чл.228 от АПК предвижда, че за неуредените в тази глава въпроси се
прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Според
чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли същата, страната за която административният акт е благоприятен има
право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл.37 от Закона за правната помощ. Това предвижда и разпоредбата на чл.63, ал.5
от ЗАНН. Като съобрази приложението на посочените норми и изхода на спора,
настоящият съдебен състав намира, че в полза на АПИ-София следва да се присъди
сумата от 80 лева като юрисконсултско възнаграждение, определена във връзка с
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.221 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 260033/18.01.2021г. постановено по НАХД № 4887/2020г. на Районен съд - Бургас
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно
постановление № 6938/02.09.2020г. на началник-отдел „Контрол на републиканската
пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“ - гр.София, с което за нарушение по чл.26, ал.2, т.1,
б.“а“ от Закона за пътищата, на основание чл.53, ал.1, т.2 от същия закон, на Г.М.К.,
ЕГН-**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лева.
ОСЪЖДА Г.М.К., ЕГН-**********, да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“
- гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.